Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 02.08.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двъдесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско
дело № 2520 по описа за 2017г. и като обсъди:
Субективно съединени
искове с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Ищецът твърди, че на основание
наследство от Янко Г. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 00702.514.63 по КККР на гр. Асеновград. Южната му граница е
заснета не като права линия (както е във всички предходни кадастрални и
регулационни планове), а навлиза на север към неговия имот, извива на изток,
като минава по масивно дворно стълбище и излиза на ул.„Преслав“. Така
изчертаната чупка на същата оформя част от имота с площ от 8,88 кв.м., намираща
се в южната му част, която неправилно е заснета в като част от съседния
поземлен имот с идентификатор 00702.514.66, собственост на ответниците (на
основание покупко-продажба). Те отказали да подпишат съставения акт за
непълноти и грешки и да отстранят съществуващата грешка по административен ред.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на тях, че към момента на одобряване на кадастралната
карта на гр. Асеновград, той е бил собственик на тази част от дворно място с
площ от 8,88 кв.м., неправилно заснето като част от поземлен имот с
идентификатор 00702.514.66. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците Е.Н.Н. и Н.М.Н. оспорват
изцяло предявения иск, като твърдят, че спорната част винаги е била част от
поземления имот, собственост на Е.Н., съответно на праводателите й. Към датата
на придобиването на същия през 2004г. той е бил ограден, като границите и
площта му са останали непроменени спрямо действащата кадастрална карта.
Спорната граница никога не е била права линия. Нейните праводатели са владяли
имота съгласно действащия регулационен и кадастрален план и това фактическо
положение не е било променено след прехвърляне на собствеността. За процесната
част никога не е имало спорове и претенции. Претенциите са свързани с
неосноватенло поставяне на водопроводна тръба от страна на съседите в това
място, което е предизвикало защитни действия относно собствеността. Извън и
независимо от титула за собственост, тя е установила фактическо владение на
основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10,09,2004г.
върху имота такъв, какъвто е изобразен на скица 1229, актуална към горния
момент, съответно скица 15-618615 от 14,12,2016г. и е станала собственик въз
основа на давностно владение, продължило непрекъснато и необезпокоявано до
момента повече от 10 години. Към настоящия момент Н.Н. не е собственик на ПИ № 00702.514.66 по КККР на гр. Асеновград. Ето защо молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
В
хода на производството ищецът Б.Н.Г. е починал и същият е заместен от
наследниците си по закон - М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К., ЕГН **********
с адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***.
Не
е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства – нотариален акт
№524/1925г., №30/1957г. и договор за доброволна делба от 07,09,1992г. е видно,
че Б.Н.Г. е придобил правото на собственост на основание наследство и делба
върху парцел ХVІІІ-1250 в кв. 94 по плана на гр. Асеновград, състоящ се от 185
кв.м. с уредени регулационни сметки при граници от две страни улици и
наследници на Бобчо Делчев, ведно с построената в него жилищна сграда.
Не
е спорно, а и от приетите писмени доказателства – нотариален акт №2225/1965г.,
протокол от съдебно заседание от 18,07,1986г., нотариален акт №361/1990г., №
764/1990г. и № 107/2004г. е видно, че Н.М.Н. и Е.Н.Н. са придобили на основание
покупко-продажба правото на собственост върху УПИ ХХVІ-1252г. в кв. 94 по плана
на гр. Асеновград с площ от 297 кв.м. при граници Дамяна Стефанова, Б. Янков Г.
***, ведно с жилищната сграда, построена в него и всички подобрения. Същото е
станало съпружеска имуществена общност, тъй като е сделката е сключена през
време на брака между тях. Той е прекратен с решение №21/04,02,2013г. по
гр.д.№2365/2012г. по описа на Районен съд Асеновград, с което е одобрено
споразумение. По силата на последното този поземлен имот е поставен в дял на съпругата, ответница в настоящото
производство. Или към момента на предявяване на иска единствен собственик на
имот №00702.514.66 е Елена Н.. Въпреки това и Н.Н. е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск, тъй като надлежните страни по спора се определят от
твърденията в исковата молба, според които правото на собственост принадлежи на
двамата ответници. След като се установява, че това не отговаря на
действителното правно положение и че собственик на имота, към който според
твърденията на ищеца неправилно е присъединена неправилно заснетата площ, е
само Елена Н., то предявеният иск против Н.Н. е неоснователен на това основание
и следва да бъде отхвърлен.
Не
е спорно също така, че по КККР на гр. Асеновград, одобрена през 2004г., горните
два имота са заснети с идентификатор съответно 00702.514.63 и 00702.514.66. От
приложената административна преписка се установява, че ищецът е подал заявление
за изменение на кадастралната карта за ПИ 00702.514.66 и 00702.514.64, проектът
за което е предвиждал включване към имот №00702.514.63 на реална част от 8,88
кв.м., неправилно заснета като част от имот 00702.514.66. Ответницата е подала
възражение, поради което не е постановен акт за установяване на непълноти или
грешки по административен ред.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза се установява, че в КРП от 1959г. и от 1973г. спорната граница между
двата имота е била различна от заснетата в последващите планове от 1992г. и
2004г. При огледа на вещото лице е установено, че по линията с точки 1, 2, 3,
4, 5 и 6 в скица №2 има поставена ажурна ограда. В спорната площ по точки 2, 3,
4 и 5 на скица №2 към заключението са
намира канализационна тръба, обслужваща жилищната сграда в имота на ищеца. По
линията означена с точи 4 и 5 в скица №2 е поставена входна врата за имота на
ответника.
Искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР
има за предмет установяване точното местоположение на имотната граница между
два съседни имота, която е била неправилно заснета в действащия кадастрален или
регулационен план, въз основа на който е била одобрена кадастралната карта. Или преценката, която следва да бъде извършена в настоящия случай е дали
имотната граница в плана от 1992г. съвпада с тази от предходния – от 1973г. и
ако това не е така, дали е налице основание за отразената разликата. От съдебно-техническата
експертиза е видно, че по регулационния план от 1973г. по спорната граница се
придават 94 кв.м. от имот пл.№3817 към УПИ ХVІ-3824 в кв. 281, които са
означени с контур по т. 1, 2, 4 и 5 в скица №4, но няма данни за прилагане на
регулацията по отношение на тази придаваема част. Тази част от обаче, видно от
скицата към заключението, е различна от спорната площ и се намира
непосредствено до нея, като спорната част е заснета като част от УПИ ХVІ-3824. В
същото време не се твърди, а и не се доказа наличието на правно основание за
изменение на границата в последващия план от 1992г., на който границата вместо
права линия е изчертана с чупка, в резултат на което част от УПИ ХVІІІ-1250 е
заснетата като част от УПИ ХХVІ-1252.
От показанията на
свидетелите Дебрелиев и Григорова се установява, че мястото, което се оформя от
тази чупка, се намира вляво от стълбите, водещи към сградата на първоначалния ищец
и е използвано от него и праводателите му като градинка. Според свидетелите
Атанасова и Пеева границата между двата имота също била права линия, но според
тях неправилното й отразяване се състои в оформяне на чупка, която присъединява
част от имота на ответницата към този на ищците, като това място е различно от
спорното. Съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се
подкрепят от изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Действително от
последната се установява, че към настоящия момент между двата имота е изградена
ажурна ограда, която преминава по границата, заснета от плана от 1992г. и съответно
от кадастралната карта. Не се доказа по безспорен начин кога същата е
изградена. Възможно е именно тя да е причината за заснемане на кадастралната
граница по този начин. Но дори да се приеме, че това е така, то не може да
доведе до промяна на принадлежността на правото на собственост върху спорната
площ.
По тази причина
доводите, изложени в отговора, че към датата на придобиване на правото на
собственост от ответницата, ПИ 00702.514.66
е бил ограден съгласно действащия кадастрален план, като площта и
границите му останали непроменени по кадастралната карта, са ирелевантни за
спора. Съдът приема, че действително ответницата е установила фактическо
владение върху закупения имот в тези граници. Това обаче е станало през 2004г.
и до одобряване на кадастралната карта през същата година (който е релевантния
в настоящото производство момент) няма как да е изтекъл предвидения в закона
срок за придобиване на правото на собственост по давност. За пълнота следва да
се отбележи, че същата не се е позовала на присъединяване на нейното владение
към това на праводателите й, които също не са направили изявление за
придобиване на спорната част по давност. А това е необходимо, за да настъпят
нейните последици. В тази връзка следва да се повтори и направената по-горе констатация,
че не е проведено пълно и пряко доказване по отношение на факта кога е
изградена оградата, която присъединява процесната площ към имота на
ответницата, въз основа на който би могло да се заключи за началния момент на
промяна на лицата, които упражняват фактическата власт върху нея.
По изложените
съображения предявеният иск е основателен и доказан по отношение на Е.Н. и
следва да се признае за установено, че към момента на одобряване на
кадастралната карта на гр. Асеновград, първоначалният ищец е бил собственик на 8,88 кв.м.,
съставляващи реална част от собствения му поземлен имот №00702.514.63 по КККР
на гр. Асеновград, неправилно заснета като част от съседен ПИ с идентификатор
00702.514.66, която част се намира в югоизточната част на имот 00702.514.63,
като южната му имотна граница неправилно е изчертана като вместо права линия е
с чупка и и навлизане в имота на ищеца на север, с последваща чупка на изток до
ул. „Преслав“, която площ е означена с
цифри 1, 2 и 3 на скица № 6 към заключението на вещото лице В.Г. (като същата следва да се счита неразделна
част от решението).
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 всяка от страните има право на направените от
нея разноски. Така ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците
сумата от 60 лева, заплатена държавна такса, 800 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение и 280 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице, а те от своя
страна дължат такива на Н.Н. в размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Н.Н., ЕГН ********** *** по иска, предявен
от М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, че към
датата на одобряване на кадастралната карта на гр. Асеновград Б.Н.Г., ЕГН **********
***, починал на 03,05,2018г., е бил собственик на 8,88 кв.м., съставляващи
реална част от поземлен имот №00702.514.63 по КККР на гр. Асеновград,
неправилно заснета като част от съседен ПИ с идентификатор 00702.514.66, която
част се намира в югоизточната част на имот 00702.514.63, като южната му имотна
граница неправилно е изчертана като вместо права линия е с чупка и навлизане в
имота на ищеца на север, с последваща чупка на изток до ул. „Преслав“, и която
площ е означена с цифри 1, 2 и 3 на скица №6 към заключението на вещото лице В.Г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по
отношение на Н.М.Н., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Е.Н.Н., ЕГН **********
*** да заплати на М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К., ЕГН ********** с
адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1140 лева (хиляда
сто и четиридесет лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА М.Б.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН **********
с адрес: *** да заплатят на Н.М.Н., ЕГН ********** *** сумата от 500 лева
(петстотин лева), направени по производството разноски.
Скица
№6 към заключението на вещото лице В.Г., прието в съдебно заседание на 26,06,2018г.,
да се счита неразделна част от решението.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: