№ 36745
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110149177 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от З. К. С. против Софийски градски
съд, с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
5100 лева, представляваща обезщетение по ЗОДОВ за причинените му в резултата на
незаконно постановено решение неимуществени вреди. С допълнително депозирана
молба ищецът уточнява, че ответникът отговаря по реда на ЗОДОВ поради факта, че е
постановил окончателно незаконно решение, с което е потвърдил решение на СРС.
Съдът намира следното:
Предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са, както следва: Въз
основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 2 от
ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи:
задържане под стража или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са
били отменени; нарушаване на права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени
права при задържане/; обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или
образуваното производство прекратено поради неизвършване на деяние; налагане на
наказание, когато лицето бъде оправдано; прилагане на административна мярка,
когато решението бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наказание
над определения срок, незаконосъобразно използване на СРС и установено нарушение,
извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по
разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично
изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
В случая ищецът навежда оплаквания за претърпени вреди от постановяване на
окончателно съдебно решение от състав на Софийски градски съд, което счита за
незаконно поради несъобразяване с посочена от ищеца съдебна практика на ВКС.
Такава хипотеза, даваща основание за защита по чл. 2 от ЗОДОВ, законодателят не е
предвидил, видно от гореизброените хипотези. Защитата, която законът указва, че
държавата дължи на граждани по ЗОДОВ, се отнася до лица, които са били субекти на
прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и
наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не
могат да се ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни искания във
връзка с произнасяне на съда по искови производства, респ. че предявените от тях
искове са отхвърлени. Неудовлетвореността на страните от изхода на съдебен спор
1
може да е предмет на въззивно, респ. касационно обжалване. Нещо повече, в случаите,
когато са налице предпоставки по чл. 303 ГПК, заинтересованата страна може да
поиска отмяна на влязло в сила решение, като от ищеца не се навеждат твърдения да е
инициирано такова производство. С подадената искова молба ищецът реално прави
опит вън от инстанционния контрол и извънредния способ за отмяна на влезли в сила
решения да подложи на преценка от настоящия състав правилността на произнасянето
на Софийски градски съд по приключило с влязло в сила решение в. гр. дело №
6509/2020 г., което е недопустимо.
Предявеният иск е за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, както съдът по-
горе посочи предпоставките, при наличието на които съобразно чл. 2 ЗОДОВ
държавата отговаря за вреди. В случая не се твърди да е налице нито една от тях.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата
молба, не е относимо. Хартата ще се прилага само в случай, че Софийски градски съд
е прилагал съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза съдът е бил сезиран с
възиивна жалба по реда на ГПК /арг. от чл. 51, т. 1 ХОПЕС/.
Заради липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата
на чл. 2 ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният иск е недопустим – в този смисъл напр.
Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по описа на ВКС, III г.о., с
което не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивната инстанция,
с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане поради
недопустимост на исковата молба и с което е констатирано неприложимостта на
ХОПЕС.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим, поради
което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 266761/20.08.2024 г. по описа на СРС, подадена
от З. К. С., ЕГН: ********** против Софийски градски съд като процесуално
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 49177 по описа на съда за 2024 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2