РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20225001000433 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260022/1.03.2022 г., постановено по т.д. №
79/2020 г. на ОС-С.З., в частта му, с която „З.а.д. Д.:Ж. и З.“АД-гр.С. е
осъдено да заплати на Х. А. К. сумата в размер над 30 000 лв. до 50 000 лв.
(т.е. за сумата 20 000 лв.), представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 5.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението в размера над 30 000 лв. до 50 000 лв.
(т.е. 20 000 лв.), считано от 17.03.2020 г. до окончателното изплащане, а също
и в частта му за разноските.
Жалбоподателят „З.а.д. Д.:Ж. и З.“АД-гр.С. моли решението да бъде
отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения,
изложени във въззивната жалба от 18.04.2022 г. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не
заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното
производство. Претендира за присъждане на разноски.
1
Ответникът по жалбата Х. А. К. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 4.07.2022 г.
Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
17.03.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „З.а.д. Д.:Ж.
и З.“АД-гр.С. да му заплати сумата 50 000 лв. като обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с
това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на
ПТП на 5.09.2019 г. по вина на водача С. Р. К. при управлението от него на
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №*********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от
ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно
със законната лихва върху сумата от 21.10.2019 г. Не заявява искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на ответното застрахователно дружество и
ответник по предявения от дружеството евентуален обратен иск С. Р. К. не е
взел становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 5.09.2019 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №*********,
управляван от С. Р. К., при което е пострадал ищецът Х. К.. Не се спори
понастоящем между страните, че виновен за това ПТП е водачът К., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазлИ.ст телесна повреда на ищеца. Не се спори между страните, че за
водача на посочения по-горе автомобил К. е имало сключена застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищеца на 9.12.2019 г. е било отправено до
ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за
2
понесени от него неимуществени вреди. Безспорно е, че от ответното
застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба
17.03.2020 г. не е било изплатено на ищеца обезщетение.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че в резултат на
настъпилото по вина на водача К. ПТП са му причинени уврежданията,
посочени в исковата молба – множествени счупвания на дясната
подбедреница, закрито, счупване на десния глезен и инфекция в областта на
левия крак под коляното, - като той е бил хоспитализиран, болничният
престой продължил от 6.09.2019 г. до 12.09.2019 г., изпитвал силни болки,
движенията на контузения крак били невъзможни, по спешност бил опериран,
било проведено и медикаментозно лечение, на 24.09.2019 г. по спешност бил
опериран в болница поради настъпила инфекция в областта на левия крак под
коляното, възстановяването му продължило в домашни условия, през първия
месец бил постоянно на легло и разчитал изцяло на помощта на близките си за
битовото обслужване, в следващите няколко месеца след ПТП продължавал
да изпитва силни болки, можел да се движи само с патерици и на малки
разстояния, походката му била куцаща, активните движения в дясната
глезенна става били силно ограничени, това наложило на 10.02.2020 г. да бъде
приет в болница за извършване на комплексна седемдневна
рехабилитационна програма. Твърди, че е работил като шофьор и поради
получените травми и бавното и продължително възстановяване до момента на
подаване на исковата молба прекарал в болничен отпуск над 7 месеца. Затова
претендира за присъждането на обезщетение в размер на 50 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на изпратеното от него до дружеството
уведомление за настъпилото ПТП 21.10.2019 г.
С подадения на 12.08.2020 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Оспорва вината на
водача К. и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените
вреди и твърдения инцидент. Възразява за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия К., защото той като пътник в лекия
автомобил не е използван предпазен колан, поради което твърди, че затова е
наличие на основание за намаляване на размера на застрахователното
обезщетение съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че
за него като пострадал са възникнали всички описани в исковата молба като
3
вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва размера на
иска като прекомерно завишен, в протИ.речие с принципа за справедлИ.ст по
чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва, включително относно началния
момент на изчисляването й. Заявява искане за привличане като трето лице-
негов помагач на водача К.. С искова молба от 12.08.2020 г. предявява
обратен иск против С. Р. К. с искане евентуално, при приемане на иска на
Календиев за основателен и осъждане на дружеството да му заплати
обезщетение, едновременно с това съдът да осъди на основание чл.
500,ал.1,т.1 от КЗ С. К. да заплати на дружеството сумата 50 000 лв. частично
от 100 000 лв. за изплатено обезщетение за неимуществени вреди, ведно с
дължимата лихва и ведно с разноските, които дружеството ще бъде осъдено
да заплати на К., при условие, че тези суми за обезщетение, лихви и разноски
бъдат заплатени от дружеството в полза на ищеца К..
С подадената на 15.09.2020 г. допълнителна искова молба ищецът
заявява, че поддържа своите твърдения и искания, а с отговора от 11.11.2020
г. на тази допълнителна искова молба ответното дружество заявява, че
поддържа заявените от него твърдения и възражения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. При
определяне на размера на обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД
съдът взима предвид, че ищецът е получил счупване на тибията в областта на
глезенната става, счупване на фибулата в долния й край, травматична рана в
областта на левия крак под коляното, която след около 2 седмици след ПТП
се инфектирала, оздравителният процес е протекъл през болнично лечение с
наложила се оперативна намеса, домашно лечение и рехабилитационни
процедури, поради което приема, че вследствие на претърпените травми при
ПТП ищецът е претърпял значителни болки и страдания, което е довело до
ограничения от личен, битов и социален характер. Съобразявайки така
посочените обстоятелства, сравнително младата и работоспособна възраст на
ищеца 19 години към момента на ПТП, както и факта, че към момента е
налице пълно възстановяване, съдът приема, съдът преценява, че
справедлИ.то обезщетение за ищеца е в размер на претендираните 50 000 лв.
Относно началната дата на дължимост на законната лихва съдът приема, че тя
е 21.10.2019 г.-датата на уведомяването от ищеца на застрахователното
4
дружество за настъпването на ПТП, като присъжда лихва за периода от тази
дата до 16.03.2020 г., както и законна лихва върху сумата на обезщетението от
датата на подаването на исковата молба в съда 17.03.2020 г. Относно
заявеното от ответното дружество възражение за наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия ищец на вредоносния резултат поради непоставяне
на предпазен колан като основание за намаляване на дължимото обезщетение
съдът намира, че то е неоснователно. Съдът приема, че ищецът е бил без
поставен предпазен колан, но в случая се касае за няколко странични удара и
коланът не дава защитеност, поради което, въпреки че поведението на
пострадалия обективно е в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП,
то обективно не е допринесло за вредоносния резултат. С решението съдът
уважава и евентуалния обратен иск на дружеството против С. К., като го
осъжда да заплати на застрахователя сумата 50 000 лв. като част от 100 000
лв., ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението от
дружеството на К. – присъденото обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно
със законната лихва от 17.03.2020 г. до окончателното изплащане, ведно със
законна лихва в размер на 2 055 лв. за периода от 21.10.2019 г. до 16.03.2020
г., както и да заплати разноските за осъществената безплатна адвокатско
помощ на К. в размер на 2 436 лв. с ДДС, ДТ в размер на 2 000 лв., сумата 180
лв. за възнаграждения за изготвяне на експертизи от бюджета на съда и ДТ по
обратния иск в размер на 2 000 лв.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че съдът при определянето
на размера на присъденото обезщетение е допуснал нарушение на чл. 52 от
ЗЗД, като не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на
критериите за справедлИ.ст, изведени от съдебната практика. Счита, че
окръжният съд е надценил търпените от ищеца болки и страдания и е
подценил факта, че възстановителният и оздравителен процес при него е
протекъл бързо за подобен род травми, че претърпените от ищеца травми не
са с голям интензитет и са отшумели бързо. Счита, че присъденото
обезщетение в размер на 50 000 лв. е прекомерно и несъответстващо на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, като
не са отчетени също и конкретната социално-икономическа обстановка в
страната към датата на ПТП, както и средната работна заплата за страната
към този момент. Твърди, че в случая е доказано наличието на съпричиняване
от страна на ищеца на настъпилия за него вредоносен резултат, изразяващо се
5
в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, тъй като по време на ПТП той е бил без
поставен предпазен колан като пасажер на задна дясна седалка в процесния
автомобил. Счита, че е неправилен извода на вещото лице, че ищецът
независимо от обстоятелството дали е бил с поставен или без поставен
предпазен колан е щял да получи същите травми, защото от установените по
делото факти и обстоятелства и от установения механизъм на ПТП може да се
направи логично обоснован извод, че ако ищецът е бил с поставен предпазен
колан по време на ПТП, той не би получил травми с подобен интензитет и
локация, а далеч по-леки травми и наранявания, поради което и не би търпял
същите неимуществени вреди. Затова моли решението да бъде отменено в
частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 30 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази разлика за времето от 17.03.2020 г.
С отговора на въззивната жалба ответникът твърди, че оплакванията на
жалбоподателя са неоснователни, защото размерът на присъденото
обезщетение е съобразен с получените от ищеца травматични увреждания, с
продължителността възстановителния период и със съпътстващите го
негативни последици за пострадалия, а възражението за съпричиняване е
неоснователно, защото според заключението на СМЕ и дадените от вещото
лице обяснения предпазният колан не би могъл да предотврати настъпването
на травмите при ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Х. К. е лице, пострадало при ПТП на
5.09.2019 г., което е причинено от водача С. К. при управление на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №*********. Безспорно е, че съгласно
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
6
автомобилистите за отговорността на водача К. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор
именно с ответното дружество. Видно от представеното от ищеца в копие с
молба от 13.10.2020 г. споразумение, както и от приложеното НОХД №
1007/2020 г. на РС-К., с одобреното от наказателния съд на 23.09.2020 г.
споразумение обвиняемият С. К. е извършил виновно при форма на вината
непредпазлИ.ст деяние, съставляващо престъпление, като на 5.09.2019 г. при
управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №********* е
нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 5,ал.1, чл.20,ал.1 и чл.
21,ал.1 от ЗДвП, и по непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на
лицето В.Ц.С. (съответно описана) и средна телесна повреда на Х. А. К.,
изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица в областта на
глезена, причинило трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и на К. е наложено наказание. Несъмнено
е, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК така одобреното с влязлото в
сила определение на наказателния съд споразумение е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и
виновността на дееца. Следователно ищецът е установил наличието на
виновно протИ.правно деяние, в причинно-следствена връзка с което му е
причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка
„ГО“ с ответното застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедлИ.ст и да възмездява
претърпените от пострадалия Х. К. болки, страдания и неудобства. Видно от
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Т.П. на 19.04.2021 г.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 12.05.2021 г., при ПТП
лекият автомобил е претърпял 5 удара, като четвъртият (основен удар) е бил с
електрически желязо-бетонен стълб и за автомобила е бил в средна дясна
странична част, в резултат на този основен удар са настъпили силни
деформации в странична дясна част на МПС в областта на предна и задна
врата, тавана и пода, като тавана и пода са силно деформирани, според
материалите по делото непосредствено след ПТП пострадалият ищец се е
намирал на задната седалка, в дясната й част, а десният му крак е бил
притиснат между предна дясна седалка и пода на автомобила, ищецът е
7
останал в това положение до пристигането на пожарникарите и предприемане
на спасителни действия от тяхна страна чрез изрязване на предната и задната
врата от дясната част на автомобила, както и на предна дясна седалка. Видно
от същото заключение, при първия удар тялото на ищеца се е изместило
напред и надясно, при втория удар тялото на ищеца се е изместило напред,
при удара в стълба тялото на ищеца се е изместило надясно, ако ищецът е
пътувал с поставен предпазен колан, би се ограничило движението на тялото
напред, коланът няма възпиращо действие при движение на тялото встрани,
ако ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, тялото му би се движило
свободно в купето на автомобила, първо напред, а после надясно. Видно от
същото заключение, изводът на експерта е, че към момента на основния удар
в електрическия стълб долната част на долните крайници на ищеца са
контактували с пода зад предна дясна седалка, предвид силните деформации
на автомобила в областта на пода в средна дясна част дясната подбедрица на
пострадалия в областта на глезена е била притисната между предна дясна
седалка и пода на автомобила. Видно от заключението на СМЕ от 25.05.2021
г., изготвено от в.л. доктор М.С., прието в съдебното заседание на окръжния
съд на 15.12.2021 г., ищецът при ПТП е получил счупване на тибията в
областта на глезенната става, счупване на фибулата в долния й край,
травматична рана в областта на левия крак под коляното, която след около 2
седмици след ПТП се инфектирала, той след ПТП на 5.09.2019 г. е лекуван в
болница два пъти, първо непосредствено след ПТП и след това е постъпил на
24.09.2019 г. заради абсцедираща инфектирана рана на лява подколенница, на
6.09.2019 г. е бил опериран за открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация – тибия и фибула, изписан е на 12.09.2019 г., на 24.09.2019 г. под
локална анестезия е извършена хирургична обработка на инфектираната рана
и тя е превързана и на същия ден ищецът е изписан, счупването на костите на
подбедрицата на десния крак са причинили трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, при правилно протичане
на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията ще измине
период от около 6-7 месеца, нормалният период за възстановяване при такава
травма на такава възраст е 6-8 месеца. Видно от същото заключение,
счупването в областта на глезенната става, каквото е получил ищецът, води
до нестабилност на глезена, бързо нарастващ оток и много силна болка, това
продължава до извършване на оперативното лечение и в първите 24-48 часа
8
след него, в първия следоперативен месец се упражняват умерени движения в
глезенната става, подпомагащи хемодинамиката на областта, през този период
болката постепенно отслабва, при форсиране на рехабилитационните
мероприятия и при започване на физическото натоварване на глезена –
прохождане отново болката се засилва и постепенно затихва в продължение
на 30-45 дни, при постигане на пълното натоварване на глезена след 4,5 – 5
месеца болката започва да отслабва с бавни темпове и изчезва напълно при
изглаждане на походката (7-8 месеца). Видно от същото заключение, през
първите 2-3 месеца след оперативната интервенция ищецът се е нуждаел от
чужда помощ за битово обслужване, за придвижване, за тоалет и
физиологични нужди, при слизане и качване по стълби. Видно от същото
заключение, на 10.02.2020 г. ищецът е постъпил за лечение в болница в
рехабилитационен сектор и му е проведена 7-дневна рехабилитационна
програма, изписан е на 17.02.2020 г. Видно от същото заключение, ищецът е
ползвал временна неработоспособност до 8.03.2020 г., за 180 дни. Видно от
заключението, при извършения от вещото лице преглед на ищеца на
20.05.2021 г. е установено, че движенията в областта на дясната глезенна
става са възстановени, лекият дефицит на плантарната флексия не оказва
влияние върху походката, би оказал влияние при бързо бягане, над глезенната
става са налице адекватни белези от оперативната интервенция, при прегледа
не са установени налични невъзстановени увреждания, травмите, получени от
ищеца при ПТП, са излекувани, локалното и общото състояние са
възстановени, здравословното състояние на ищеца е добро, по отношение на
травмата, получена при ПТП на 5.09.2019 г., той е възстановен напълно.
Видно от дадените от вещото лице С. обяснения при приемането на
заключението от окръжния съд в съдебното заседание на 15.12.2021 г., очаква
се травма, свързана със счупване и нарушаване на целостта на костта и
периоста да предизвиква болка при повишена влажност, ниска температура и
повишено атмосферно налягане. Видно от показанията на свидетелката
М.Д.Ш., баба на ищеца, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
12.05.2021 г., след катастрофата Х. бил в болница, направили му операция,
имал 11 пирона в крака си, лежал в болницата 7 дни, след това в къщи имал
нужда от помощ, не можел да се движи самостоятелно първия месец, лежал
изцяло на легло, помагали му свидетелката и сестра му, след втория месец
започнал да се придвижва с патерици, след изписването има абсцес на другия
9
крак, раната заздравяла след около 20 дни, Х. ходел на рехабилитация, водили
го в К. на рехабилитация, все още не е възстановен, има болки при каране на
кола и натоварва крака, десният крак го боли и в покой, имал проблеми при
ходенето, не можел нормално да се движи, бил шофьор и напуснал работа
след ПТП, защото му била тежка работата – разнасял хляб, шофирал, после
започнал работа в един ресторант, но напуснал, защото бил 12 часа на крак и
го болял кракът, сега работи в Х. на машини, подава дървен материал, което
не е тежко.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищецът (роден на
23.12.1997 г.) към момента на ПТП е бил на 21 години и 8 месеца, бил е
опериран в болница веднага след ПТП, изпитвал е много силна болка до
извършването на оперативното лечение и в първите 24-48 часа след него,
престоят там бил 6 дни, на 24.09.2019 г. в болница е направено почистване на
инфектираната рана и е изписан, след болничните лечения ищецът продължил
да се възстановява в дома си, болката постепенно е отслабвала, не можел да
се обслужва сам, особено през първите 2-3 месеца след оперативната
интервенция, нуждаел се е от чужда помощ за ежедневните си нужди,
започнал е да се придвижва с патерици, при прохождането и при
рехабилитация болката се е засилвала и постепенно е затихвала в
продължение на 30-45 дни, болката е започнала да отслабва с бавни темпове
след 4,5-5 месеца и е изчезнала напълно след 7-8 месеца, провел е
рехабилитационно лечение в болница за 7 дни, бил е в отпуск по болест 180
дни, движенията на дясната глезенна става са възстановени, няма налични
невъзстановени увреждания, получените от ищеца травми при ПТП са
излекувани. Увреждания са в пряка причинна връзка с травмата от ПТП и са
изисквали продължително възстановяване (около 6-8 месеца), от възникване
на травмата пострадалият е изпитвал болки и страдания с различна
интензивност, понастоящем е възстановен напълно. Обстоятелството, че
ищецът след настъпването на ПТП е трябвало да понесе оперативна
интервенция, както и последваща такава поради настъпил абсцес, и да търпи
болките, с които те са съпроводени, както и невъзможността да се движи при
домашното му лечение в началния му етап, несъмнено са му причинили
сериозен дискомфорт, променили са начина му на живот, ежедневието му,
влошили са качеството му на живот. Ищецът е трябвало да бъде подпомаган
от близки за справяне с ежедневието му, което несъмнено му е създало
10
допълнителни притеснения. Ищецът е бил нетрудоспособен за дълъг период,
180 дни, като се е наложило да промени работата си заради невъзможността
да натоварва крака си, както е било преди травмата. Общественото разбиране
за справедлИ.ст изисква тези тежки и продължителни страдания да бъдат
обезщетени надлежно, с определяне на обезщетението в по-висок размер.
Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината (нарушение по
непредпазлИ.ст на изисквания на ЗДвП, при което нарушение на правилата за
движение е причинено на ищеца тежко физическо увреждане под формата на
средна телесна повреда) на водача К. и при отчитане на вида и степента на
увреждането (причинени силни и трайни физически болки и страдания, за
дълъг период от време, една операция и една оперативна интервенция,
затруднения в придвижването след тях, настъпило пълно възстановяване на
движението на десния крак), на младата възраст на пострадалия Х. К. (към
момента на ПТП на 21 години и 8 месеца), последиците от деянието (силни
болки, сериозен физически дискомфорт, невъзможност за полагане на труд за
значителен период, значително влошаване на начина и на качеството на
живот на ищеца, промяна на работата), апелативният съд сега също, както
окръжният съд, приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от
ЗЗД следва да се определи на сумата 50 000 лв., както основателно
претендира ищецът, която сума е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 5.09.2019 г., когато минималната работна заплата в страната е
била 560 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите,
като и с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да
се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Неоснователно е
следователно заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното
застрахователно дружество за определяне от окръжния съд на завишен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
съответно, неоснователно е заявеното в жалбата искане този размер да бъде
намален от 50 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва върху
разликата.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е надлежно заявено с отговора на
11
исковата молба от 12.08.2020 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за
допринасяне от ищеца като пострадало лице за настъпването на вредите,
което да е основание за намаляване на дължимо обезщетение, тъй като е
пътувал като пътник в лекия автомобил без поставен предпазен колан в
нарушение на изискването на чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Приложението на
правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД обаче е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, като приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. В
случая с оглед механизма на ПТП, претърпените от лекия автомобил удари и
вида на претърпяната от ищеца травма не се установява вредите да са могли
да бъдат избегнати при поставяне на предпазен колан, тъй като травмите са
настъпили в краката на ищеца и поставянето на обезопасителен колан не е в
състояние да ги предотврати. Видно от заключението на в.л. д-р М.С. от
25.05.2021 г., ищецът е уведомил вещото лице, че при ПТП е бил без поставен
предпазен колан. Видно от заключението, при ПТП лекият автомобил е
претърпял няколко удара, при първия удар тялото на ищеца под действието
на инерцията се е изместило напред и надясно, при втория удар ищецът се е
наклонил напред, след това е последвал страничен удар между средната дясна
странична част на колата и железобетонен електрически стълб и тялото на
ищеца се е изместило рязко надясно, обезопасителният колан предпазва таза
и тялото на пасажера при челен и челно-кос удар, в случая се касае за удари с
по-голяма странична компонента, така че и с поставен обезопасителен колан
пак би се получила травмата на глезена, долните крайници на ищеца са
контактували с пода зад и под предната дясна седалка, така че при
деформацията на пода при удара в стълба глезените на ищеца са били
притиснати между предната дясна седалка и пода на автомобила. Видно от
дадените от вещото лице С. обяснения при приемането на заключението от
окръжния съд в съдебното заседание на 15.12.2021 г., ищецът е слаб и доста
висок, над 190 см., и при поставен колан дългите крака не биха били
защитени, коланът трудно би предпазил краката му, които са били реално под
седалката и самата седалка е дала назад при удара, предпазният колан
предпазва гръдния кош и коремната област при челен удар и леко ляв или
12
десен удар на автомобила, но в случая се касае за няколко странични удари,
така коланът не дава защитеност, не влияе толкова при страничен
удар,ищецът е седял на задната седалка вдясно, предната седалка е минала
назад и от нея е причинено счупването на глезена, коляното също е получило
удар от предната седалка, но ударът е по-слаб. Установява се следователно,
че поведението на ищеца Х. К. да не пътува с поставен предпазен колан като
пътник на дясната задна седалка в автомобила в нарушение на задължението
си по чл. 137а,ал.1 от ЗДвП в случая не е допринесло за настъпването на
вредите, за чиято обезвреда той претендира, поради което не е налице
съпричиняване на вредите от негова страна и няма основание за приложение
на нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, както правилно е приел и окръжният съд.
Установява се следователно, че е неоснователно и оплакването на
застрахователното дружество-жалбоподател за неправилност на решението на
окръжния съд поради неправилно отхвърляне на приложението на
разпоредбата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД с оглед твърдяното от жалбоподателя
наличие на съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на окръжния съд
следва да бъде потвърдено в обжалваната негова част. Съответно, с оглед на
този резултат от въззивното обжалване няма основание сега апелативният съд
да се произнася относно предявения от ответното застрахователно дружество
против третото лице-негов помагач евентуален обратен иск.
От страна на ответника по жалбата се претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство – 6 000 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Видно от представените от ответника договор за правна
помощ от 13.04.2022 г., фактура от 13.04.2022 г. и преводна нареждане, за
адвокатската защита е договорено и е платено от ответника по жалбата
възнаграждение в размер на 6 000 лв. с ДДС, от които 5 000 лв.
възнаграждение и 1 000 лв. ДДС. Съгласно нормата на чл. 78,ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната
жалба сумата 6 000 лв. за така направените разноски.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/1.03.2022 г., постановено по т.д.
№ 79/2020 г. на ОС-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които
„З.а.д. Д.:Ж. и З.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на Х. А. К. сумата в размер
над 30 000 лв. до 50 000 лв. (т.е. за сумата 20 000 лв.), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило
на 5.09.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението в размера над
30 000 лв. до 50 000 лв. (т.е. 20 000 лв.), считано от 17.03.2020 г. до
окончателното изплащане, осъдено е застрахователното дружество да заплати
на Адвокатско дружество „Й. и Е.“-гр.С. адвокатско възнаграждение в размер
на 2 436 лв. с ДДС, осъдено е застрахователното дружество да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 2 000 лв. и
сумата 180 лв. за възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от
бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.: Ж. и З.“АД-гр.С., район „И.“,
ЖК“Д.“,бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на Х. А. К., ЕГН
********** от гр. К., ул.“В."*, вх.*, ет.*, ап.** сумата 6 000 лв. – платено
адвокатско възнаграждение за защитата му като ответник по въззивната
жалба, подадена от застрахователното дружество, във въззивното
производство пред апелативния съд.
Решението е постановено при участието на С. Р. К., ЕГН ********** от
гр. К., ул.“Т.Б."**, ет.*, ап.* като трето лице-помагач на ответника по спора
„З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“АД-гр.С..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14