Решение по дело №54747/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 август 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20241110154747
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15990
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110154747 по
описа за 2024 година
Ищецът, чрез своя адвокат, твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит с .... е
недействителен поради следните основни пороци:
Недействителност на договора поради непълнота на информацията по ЗПК:
Ищецът твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Посочва се, че в договора не е включен действителният годишен процент на
разходите (ГПР).
Твърди се, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение, посочена
в чл. 27, всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора и е част
от цената на кредита.
Тази „неустойка“ не е включена в изчислението на ГПР, което го прави невярно
и значително по-ниско от реалния.
Недействителност на клаузата за неустойка (чл. 27):
Ищецът претендира, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като противоречи
на закона и на добрите нрави.
Твърди се, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 във
връзка с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Посочва
се, че тя е несправедливо уговорена, тъй като прехвърля върху потребителя
риска от невъзможност да предостави обезпечение.
1
Ако бъде приложена, неустойката би довела до явно прекомерно оскъпяване на
кредита, което е в противоречие с добрите нрави.
Нарушение на европейското право:
Ищецът се позовава на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС),
според която невярно посочен ГПР представлява заблуждаваща търговска
практика.
Твърди се, че това нарушение може да мотивира потребителя да сключи договор,
който иначе не би сключил.
Ответникът, чрез своя адвокат, оспорва изцяло исковата молба и поддържа, че договорът е
законосъобразен и валиден.
Оспорване на твърденията за недействителност на договора:
Ответникът твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови
изисквания.
Всички условия, включително ГПР, са ясно посочени и са в съответствие със
ЗПК.
Ответникът оспорва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение трябва да
бъде включена в ГПР, тъй като тя не е част от редовните разходи по кредита, а е
санкция за неизпълнено задължение.
Защита на валидността на клаузата за неустойка:
Ответникът твърди, че клаузата в чл. 27 е валидна и не противоречи на закона
или на добрите нрави.
Посочва се, че неустойката е законосъобразно уговорена като обезпечение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение (поръчител или
банкова гаранция).
Твърди се, че клаузата не е неравноправна, а е съгласувана между страните.
Оспорване на финансовите изчисления:
Ответникът не приема твърденията на ищеца, че неустойката е скрит разход,
който води до невярно изчислен ГПР.
Поддържа се, че изчисленията в договора са коректни и отразяват всички
дължими суми.
Исковете са правно квалифицирани, както следва:
1. Основен иск: чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 10
ЗПК; при условията на евентуалност: иск по чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143
ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - чл. 26 ал. 1 предл. 3
ЗЗД;
2
2. Евентуални искове: Иск за прогласяване на недействителност на чл. 27 от договора,
касаещ неустойката за непредоставяне на обезпечение. Основанията са чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
както и евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за противоречие с добрите нрави.
Тежест на доказване: В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на договора, които
оспорва, страдат от посочените пороци. В тежест на ответника е да докаже, че клаузата
за неустойка е индивидуално договорена, както и че са изпълнени законовите условия
за сключване на договора от разстояние.
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ... от 11.03.2023 г., като
общият размер на кредита е 950 лв., срокът за погасяване е 12 месеца. Описаната
договорената годишна лихва е 23.4%, а посоченият ГПР е 26.08%. Договорът предвижда
неустойка от 0.9% дневно върху усвоената сума, ако потребителят не предостави
обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в 3-дневен срок.
Спорно е дали клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и дали е неравноправна,
както и дали води до скрито оскъпяване на кредита.
Дали посоченият в договора ГПР е действителният, като се включи и неустойката, и дали
нейното невключване прави договора недействителен.
Съдът е приел като писмени доказателства представените от страните документи,
включително:Договор за потребителски кредит № ... от 11.03.2023 г., Погасителен план и
Общи условия на .....
Вещото лице Д. В. е изготвила заключение, според което:
Действителният годишен процент на разходите (ГПР) по кредита, включващ
неустойката за непредоставяне на обезпечение, е 92.30%.
От ищеца са платени общо 969.46 лв..
От тази сума, 950.00 лв. представляват погасена главница, 1.45 лв. е
възнаградителна лихва, а 13.01 лв. е платена неустойка.
Експертизата констатира, че кредитът е напълно погасен.
Събраните по делото доказателства, в частност заключението на ССчЕ, установяват, че
действителният ГПР по кредита е 92.30%, което е значително по-високо от посочените в
договора 26.08%.
Това несъответствие е резултат от невключването на неустойката за непредоставяне на
обезпечение в изчисленията на ГПР.
Съдът приема, че неустойката за непредоставяне на обезпечение представлява скрито
възнаграждение за кредитора, тъй като задължението за осигуряване на поръчител или
банкова гаранция в 3-дневен срок е практически неизпълнимо за средностатистическия
3
потребител. Погасителният план изначално предвижда начисляването и разсроченото
плащане на тази „неустойка“. Следователно, невключването на този разход в ГПР
представлява невярна и заблуждаваща информация за потребителя относно реалната цена на
кредита, което е в пряко нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В съответствие с цитираната от ищеца съдебна практика на СЕС (Решение по дело C-
453/10), подобно несъответствие е "заблуждаваща търговска практика", която може да
подтикне потребителя да сключи сделка, която иначе не би сключил.
Поради това, съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По евентуалните искове:
С оглед на уважаването на основния иск, съдът не разглежда евентуалните искове за
недействителност на чл. 27 от договора.
По направените разноски:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.
Поради изхода на делото в полза на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
СРС направените разноски за вещо лице от 450 лв. и в полза на адв. Д. адвокатско
възнаграждение от 480 лв. с вкл. ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, СРС

РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради нарушение закона,
Договор за потребителски кредит № ... от 11.03.2023 г., сключен между К. Л. К., ЕГН:
**********, и ...., ЕИК: ........
ОСЪЖДА .... ЕИК: ....... да заплати на адвокат А. Д., Член на Софийска адвокатска колегия
(САК) с Личен номер: ..... на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 480
лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоствена безплатна правна
помощ и съдействие.
ОСЪЖДА .... да заплати по бюджетна сметка на Софийски районен съд сумата от 450 лв.,
представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4