№ 134
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000592 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „ЗД Евроинс“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 166 от 04.10.2024г. по гр.дело №
449/23г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. И. К. и Г. Я. Т.
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на смъртта на Я Н К, ЕГН **********, починал
на 24.07.2022г. в резултат на ПТП от 22.07.2022г., ведно със законна лихва, за
разликата над 112 000лв. до присъдените 160 000лв. на всяка от тях.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че
решението в обжалваната му част е необосновано и неправилно.
Оспорва като погрешен извода на първоинстанционния съд за липса на
принос от страна на загиналия водач. Твърди, че приетите по делото
експертизи показват, че той се е движил с превишена скорост, според едната –
с около 74 км/ч, а според другата с около 70 км/ч., при ограничение от 50
км/ч., с което е допуснал нарушение на правилата за движение. Излага, че
инж.Ж. е направил съответните изчисления и е стигнал до извода, че при
1
движение с позволена скорост след навлизане в населеното място, загиналият
водач е щял да се намира на около 70 метра от мястото на удара и такъв е
нямало да настъпи. Твърди, че е налице пряка връзка между нарушението и
вредоносния резултат. Твърди, че съдът не е изложил мотиви по неговото
основно възражение.
На следващо място твърди, че съдът не е обсъдил и друга съществена
част от механизма на ПТП, която се отнася до възможността за водача на л.а.
„Дачия“ да предотврати сблъсъка чрез спиране. Сочи, че спорният момент е
ъгълът, под който л.а.„Опел“ е навлязъл в насрещната лента и се е ударил в л.а.
„Дачия“. Излага, че вещите лица единодушно го определят на около 6 градуса,
въпреки съществените разминавания във възприетите от тях факти. При
такова навлизане ПТП е било непредотвратимо за загиналия. Твърди, че при
ъгъл от около 30 – 35 градуса обаче, той е можел да избегне удара чрез
спиране. Сочи противоречие в двете експертизи по отношение на
деформациите по л.а. „Опел“, а именно според инж.Дюлгеров те са по-големи
в предната дясна част, поради което и страната твърди, че от там е започнал
първоначалният контакт. Според инж.Ж. деформациите са по-големи в лявата
част на автомобила и двете превозни средства са влезли в контакт с предните
си леви части.
Твърди, че повторната експертиза, не е дала отговор на въпроса за
опасната зона на спиране при движение на л.а.“Дачия“ с разрешена скорост от
50 км/ч, както и за опасната зона при равнопроменливо движение при
аварийно спиране на „Дачия“ след възникване на опасността и времето за
реакция.
Твърди, че въпреки изложените от него противоречия между двете
експертизи, първоинстанционният съд не е уважил искането му за допускане
на повторна арбитражна експертиза, с което е допуснал процесуално
нарушение. Твърди, че неговото възражение за съпричиняване е основателно
и при движение с позволена скорост и адекватна реакция водачът на
л.а.“Дачия“ е можел да спре преди мястото на удара и по този начин да
предотврати катастрофата. Твърди, че приносът на загиналия водач е 30%, с
който следва да бъде намалено обезщетението.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и да постанови друго, с което исковете за неимуществени
2
вреди за всяка от ищците за разликата над 112 000лв. до 160 000лв. да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещните страни по
жалбата Н. И. К. и Г. Я. Т., и двете от гр.Тутракан писмен отговор се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Молят съда да потвърди
решението в обжалваната осъдителна част. Претендират направените по
делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорват въззивната жалба на застрахователя и молят съда да потвърди
решението в обжалваната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
Н. И. К. и Г. Я. Т. срещу ЗД „Евроинс“ АД за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Я Н К при пътно-
транспортно произшествие на 22.07.2022г., причинено виновно от водача на
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ за сумите по 250 000лв. за
всяка от тях, ведно със законна лихва. Решението на първоинстанционния съд
в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за
неимуществени вреди до размера на сумата 112 000лв. за всяка от двете и с
което, са отхвърлени предявените искове за разликата над 160 000лв. до
претендираните по 250 000лв. за всяка от двете ищци е влязло в сила. Предмет
на въззивно обжалване е само решението в осъдителната му част за разликата
над 112 000лв. до 160 00лв.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното
решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд
намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 22.07.2022г., причинената смърт на Я Н К в
резултат на произшествието, починал на 53 години, вината на водача на водача
на лек автомобил с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ А Н Я. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
3
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от водача Я вреди при
управлението на автомобила. Не е спорно, че ищците са наследници по закон
– съпруга и дъщеря на починалия при пътно-транспортното произшествие Я
К.
Няма спор пред въззивна инстанция досежно определения от
първоинстанционния съд по справедливост размер на обезщетението за
неимуществени вреди – по 160 000лв. за неговите съпруга и дъщеря. Спорно
пред въззивна инстанция е само наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Възражението за съпричиняване, поддържано и във въззивното
производство, е направено своевременно като се твърди, че пострадалият К,
като водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ е
допринесъл за настъпване на катастрофата и вредоносния резултат тъй като се
е движил с непозволена скорост. В тежест на застрахователното дружество е
да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на
пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Не е спорна по делото установената от първата инстанция скорост на
движение на двата автомобила, участници в ПТП, преди удара – лекият
автомобил, управляван от пострадалия се е движил със скорост около 74.2
км/ч според първоначалната и около 70 км/ч според повторната, а лек
автомобил „Опел Астра“, управляван от Я се е движил със скорост около 108.4
км/ч. според първоначалната и около 103 км/ч според повторната, като
разрешената скорост е била 50 км/ч. Не е спорно, че ударът между двата
автомобила е настъпил изцяло в лентата за движение на лекия автомобил
„Дачия Логан“. Установено е от приетите по делото САТЕ, че наближавайки
мястото на удара при преминаване през ляв за посоката му движение завой,
поради действия на водача на „Опел Астра“ Я с органите на управление,
автомобилът нарушил устойчивото си движение и навлязъл в лентата за
насрещно движение. Установено е от експертизите, че към момента на
навлизането в лентата за насрещно движение поради характера на терена
двамата водачи нямат видимост един към друг.
На първо място по направеното възражение за съпричиняване, съставът
4
на въззивния съд намира, че следва да зачете влязлата в сила присъда № 18 от
02.10.2023г. по НОХД № 271/23г. на Окръжен съд – Силистра, както в частта
и, с която признава водача на лек автомобил „Опел Астра“ Я за виновен за
това, че е нарушил правилата за движение по пътищата като е навлязъл в
лентата за насрещно движещи се автомобили, с което е нарушил чл.16 ал.1 т.1
от ЗДвП, така и в частта и, с която е признат за невинен и е оправдан за това,
че е извършил релевантно към обвинението нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Действително, на основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението. Предмет на изследване в наказателното дело
е поведението на увредителя, затова преценката за извършеното от него е
задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет
на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава
на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното
производство по конкретното дело, каквото в настоящия случай не е налице.
Поради което и съставът на въззивния съд намира, че действията на виновния
водач, установени с влязлата в сила присъда от наказателния съд не могат да
бъдат преразглеждани и променяни в настоящето производство.
Въззивният съд изцяло кредитира заключенията на приетите по делото
САТЕ, като обективно и компетентно дадени и непротиворечиви. Описаният
от експертите и в двете експертизи, приети от първата инстанция, механизъм
на ПТП е еднакъв и съответен на приетото от наказателния съд по отношение
на поведението на водача Я, а именно, че към момента, в който се е открила
видимостта между двата автомобила, водачът на лекия автомобил „Опел
Астра“ е бил навлязъл в лентата за насрещно движение, ударът е бил изцяло в
лентата на движение на лекия автомобил „Дачия Логан“, челен, леко кос,
между предните части на двата автомобила. Поради което и съдът намира
възраженията на застрахователното дружество срещу заключението, досежно
ъгълът на навлизане на лекия автомобил „Опел Астра“ в лентата за насрещно
движение, както и мястото на първоначалния удар между тях са
неоснователно. По въпроса за ъгъла и в двете заключения експертите приемат,
че ъгълът е 6 градуса. Посочено е от експерта Ж. в обясненията му, дадени в
съдебно заседание, че в материалите от досъдебното производство няма
отразени следи от автомобилни гуми, които да сочат, че навлизането на лекия
автомобил „Опел Астра“ е станало рязко. Няма противоречие между двете
5
вещи лица и по отношение на това, че ударът между двата автомобила е бил
челен, леко кос между предните части на автомобилите, като взаимното
застъпване е около 1.2м. Установените увреждания на лекия автомобил “Опел
Астра“ са по цялата дължина. Съобразно обясненията на експерта Ж. в
съдебно заседание, ударът за л.а. „Опел“ започва в предна лява част.
Увеличаването на деформациите от средата на предната лява част и
последващо в дясно са извършени при съприкосновението на двата
автомобила, непосредствено след първия контакт, както и в резултат на
съприкосновението между автомобила и дясната мантинела.
На следващо място във връзка с направеното възражение, съставът на
въззивния съд намира, че следва да бъде отчетена и влязлата в сила присъда
на наказателния съд в оправдателната и част, а именно, че установеното
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП – движение със скорост над разрешената от
50 км/ч от страна от страна на водача Я не е в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Безспорно поведението на пострадалия водач не е предмет
на присъдата. Но приетото от наказателния съд, че високата скорост на водача
на автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение не е причина за
настъпване на удара между, двата автомобила, следва да бъде съобразено и по
отношение на твърдяното съпричиняване от страна на пострадалия водач,
движил се също с непозволена скорост, макар и по-ниска от тази на виновния
водач.
От приетата по делото първоначална САТЕ, се установява, съобразно
установените от експерта опасни зони на спиране на автомобилите, че както
със скоростта, с която се е движил, така и ако е спазил разрешената скорост от
50 км/ч, водачът на лекия автомобил „Дачия Логан“ е нямал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, съответно да предотврати
настъпването на произшествието.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение,
е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от
6
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване от
страна на пострадания водачи поради движение с непозволена скорост за
недоказано.
С оглед на така изложеното и безспорният между страните пред
въззивна инстанция размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от въззиваемите – съпруга и дъщеря на починалия в
резултат на ПТП К, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани до размера на сумата от 160 000лв., поради което и решението в
обжалваната от застрахователя осъдителна част за разликата над 112 000лв. до
160 000лв. следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 от ЗА и направеното искане и
изхода на спора пред въззивния съд в полза на процесуалния представител на
двете въззиваеми следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция по 2 245лв. за всяка от тях, или общо сумата 4 490лв. При
определяне на размера им съдът съобрази тълкуването, дадено в решение на
Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от СРС, както и съобрази вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166 от 04.10.2024г. по гр.дело № 449/23г.
по описа на Окръжен съд – Силистра, в обжалваната му част, с която „ЗД
Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Н. И. К. и Г. Я. Т. обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на смъртта на Я Н К, ЕГН **********, починал на 24.07.2022г. в
резултат на ПТП от 22.07.2022г., ведно със законна лихва, за разликата над 112
000лв. до присъдените 160 000лв. за всяка от тях.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс” АД със седалище
7
гр.София, адрес на управление гр.София, бул.”Христофор Колумб” № 43, ЕИК
*********, да заплати на адвокат М. М. М. от Адвокатска колегия гр.София
сумата 4 490лв. /четири хиляди четиристотин и деветдесет лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ във въззивното производство на Н. И. К. и Г. Я. Т. на
основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8