Решение по дело №196/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от М.А.Б. ***, действащ чрез пълномощника адв. Н.И.И. ***, съд. адрес:***, против решение № 135/06.04.2023 г., постановено по АНД № 1055/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № BG14022022/4000/Р8-95/04.08.2022 г. на началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на касатора М.А.Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лева, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно и немотивирано, постановено при липса на конкретни мотиви и непроизнасяне по изложени конкретни възражения против НП.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение, както и потвърденото с него наказателното постановление. Претендира присъждане на направените разноски за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка от органите на Национално ТОЛ управление към АПИ било установено, че на 09.02.2022 г. в 14:16 часа товарен автомобил с рег.№ РВ****КМ, модел „ДАФ ФАР 95 430 ХФ”, управлявано от касатора, било засечено на път I-1, км. 7+594, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС е дължима, но не е платена таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За нарушението е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението № D7A96E68FFC761D0E053031F160ADD22, към който е приложен снимков материал, от контролно устройство с идентификатор № 20181. Не се спори, че управляваното от касатора ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5.

За констатираното нарушение е съставен акт № BG14022022/4000/<8-95/14.02.2022 г., връчен на уличеното като нарушител лице на същата дата, по който същият направил възражения.

При така установената фактическа обстановка и като не кредитирал направените възражения, ответникът по касация издал процесното пред ВРС наказателно постановление.

В хода на първоинстанционното съдебно производство било разпитана като свидетел П. Б. Т.(актосъставител), която установила обстоятелства във връзка с извършената проверка и хода на административнонаказателното производство.

Към въззивната жалба оспорващият приложил заверени копия от банково извлечение за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. на Банка ДСК АД, разписка за извършено плащане на ТОЛ такса и разписка за маршрутна карта с описан в същата маршрут за пътуване.

С обжалваното решение съдът приел, че АУАН и НП са съставени при спазване сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи, като актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството (?!) и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, като неясно защо вместо името на действително разпитания свидетел в открито съдебно заседание, проведено на 07.03.2023 г. - П. Б. Т., държавен инспектор в ТД „Митница Русе”, в мотивите си съдът посочил имената на друго лице – В. Е.Ч., за което липсват данни да е разпитвано като свидетел по въззивното производство.

Посочва се още, че съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, както и на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като описанието на нарушението е пълно и детайлно, посочени са датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени и индивидуализиращите данни относно нарушителя.

Посочва се, че „съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з. възражение”, като не е налице нарушение на правото на защита нито неяснота по отношение вмененото нарушение.

Прието е, че наказанието е фиксирано по вид и размер, съобразен със степента на обществена опасност на деянието и в нормативно определените рамки.

Посочва се и че допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и се присъждат разноски на ответната страна за процесуално представителство.

След като обсъди доводите на страните и атакуваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира, че съставът на Районен съд Видин е установил описаната по-горе фактическа обстановка и е потвърдил наказателното постановление, като е изложил формални правни изводи, че е осъществен съставът на процесното нарушение от обективна и субективна страна, за което е ангажирана отговорността на касатора, както и че наказанието е справедливо определено, като не е изпълнил задължението си да обсъди всички относими към правния спор доказателства, въз основа на което да формира правните си изводи, като в частност не е обсъдил възражението на жалбоподателя, за това, че за посочените в акта и постановлението място, дата и час е заплатена дължимата ТОЛ такса, и приложените в негова подкрепа писмени доказателства. Описаното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

При наличието на противоречиви данни ВРС е следвало да обсъди тези доказателства и всички други относими към спора писмени доказателства, въз основа на което да упражни пълноценен контрол за законосъобразност на процесното постановление. В противен случай не би могло да бъде извършен контрол върху действията на наказващия орган и неговата преценка за наличие на състав на административно нарушение. Въпреки, че в хода на съдебното следствие е получена информация, поставяща под съмнение описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства, съставът на въззивния съд е допуснал да постанови съдебния си акт по съществото на правния спор без да изследва и да обсъди направеното конкретно възражение и приложените в негова подкрепа доказателства, което е от съществено значение за изхода на правния спор. По този начин е постановил необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Настоящата касационна инстанция намира, че в обжалваното решение практически липсват мотиви, а доколкото са изложени формални такива, те биха могли да бъдат отнесени към практически всеки подобен казус. Описаното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Постановеният диспозитив на решението трябва да отговаря на изложените мотиви.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Напротив, видно от съдържанието на решението направените правни изводи са бланкетни и са приложими към всяко едно потвърдително решение на съда, независимо от осъщественото нарушение. Липсват мотиви за наличие или липса на конкретни основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В същото време се сочи, че „АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството”, макар че безспорно касаторът е санкциониран в качеството му на физическо лице. Твърди се, че приетата от съда фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетеля В. Е.Ч., въпреки че лице с такива имена изобщо не е разпитвано по въззивното дело.

Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Съдът не е взел отношение по нито едно от наведените в жалбата твърдения, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводите на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите мотиви относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна - в случая на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. наказателното постановление в настоящия случай) следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд Видин приема, че решението на Районен съд Видин е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формални мотиви и не е обсъдил твърденията на жалбоподателя съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2, изр. първо от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК.

При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, както и да вземе отношение по конкретно направените твърдения в жалбата, инициирала първоинстанционното производство и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Административен съд Видин.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 135/06.04.2023 г., постановено по АНД № 1055/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № BG14022022/4000/Р8-95/04.08.2022 г. на началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.