О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 260 035
Гр. Пловдив, 22.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 37 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание
на 27.11.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д. № 2358/2020 г., с което е спряно производството
по делото до приключване на Дело С-262/20 на СЕС.
Жалбоподателят Д.И.Т. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в частната жалба с вх. № 274326/30.12.2020 г.
Ответникът по частната жалба ГД“ПБЗН“-МВР-гр.С.
моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен
отговор с вх. № 261137/13.01.2021 г.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по в.гр.д. 2358/2020 г. на ОС-Пловдив е образувано по подадената на 8.09.2020 г.
от ГД“ПБЗН“-МВР-гр.С. въззивна жалба против решение, постановено от РС-Пловдив,
с което ГД“ПБЗН“-МВР-гр.С. е осъдена да
заплати на Д.И.Т. сумата 1 782,14 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 251 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 1.01.2017
г.-31.12.2019 г., както и сумата 250,58 лв. мораторна лихва за периода
1.04.2017 г.-30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба 30.01.2020 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., както и да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
по сметка на ПРС сумата 121,29 лв. ДТ и 100 лв. разноски за ССЕ от бюджета на
съда. Делото е насрочено от окръжния съд за разглеждането му в открито съдебно
заседание на 27.11.2020 г., в което съдебно заседание окръжният съд постановява
обжалваното сега определение, с което спира производството по въззивното дело
до произнасяне на СЕС по дело С-262/20.
С
обжалваното определение от 27.11.2020 г. въззивният съд посочва, че му е
служебно известно обстоятелството, че РС-Луковит с определение от 2.06.2020 г.
по гр.д. 606/2019 г. е отправил преюдициално запитване до СЕС, по което е било
образувано Дело С-262/20. Съдът преценява, че отправените от РС-Луковит въпроси
са в пряка връзка с приложимия материален закон по делото. Съдът посочва, че
съгласно чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Р.
Б., което обуславя необходимостта от спиране на производството по делото на
основание чл. 631,ал.1 от ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване на
такова решение, което би било в противоречие с правото на Съюза и би ангажирало
отговорността на държавата за неговото нарушаване. Съдът посочва, че адресат на
задължението по чл. 631,ал.1 от ГПК е не само отправилият преюдициалното
запитване съд, но и всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от
значение за правилното разрешаване на спора. Позовава се на практиката на ВКС,
отразена в определение № 194/18.06.2020 г. по ч.т.д. № 751/2020 г., 1 ТО, ТК и
определение № 317/27.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1413/2020 г., 3 ГО, ГК. Затова
съдът спира производството по делото на основание чл. 631,ал.1 от ГПК до приключване
на дело С-262/20 на СЕС.
За
обжалваното определение ответникът по въззивната жалба Д.Т. е уведомен на 17.12.2020
г. и на 23.12.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд.
С частната жалба жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
633 от ГПК решенията на СЕС за задължителни за всички съдилища в Р. Б., но едва
тогава, когато същите бъдат постановени, а към настоящия момент производството
по посоченото дело С-262/20 на СЕС е висящо и по него не е постановен съдебен
акт. Твърди също така, че посоченото от окръжния съд основание за спиране на
производството по делото е чл. 631,ал.1 от ГПК, което касае единствено и само
производството по гр.д. № 606/2019 г. на РС-Луковит, който е отправил преюдициалното
запитване към СЕС, защото тази разпоредба е относима единствено за съда, който
отправя запитването към СЕС. Заявява, че с решението на СЕС по отправеното до
него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото
на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо и не е налице
обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Посочва, че практиката на
ОС-Пловдив е противоречива, тъй като не е само в насока да се спират
производствата, защото с решение от 3.12.2020 г. по в.гр.д. № 2360/2020 г. на
ОС-Пловдив производството по идентичен казус не е спряно, а е постановено
решение по същество, а в.гр.д. № 2363/2020 г. на ОС-Пловдив е обявено за
решаване в съдебно заседание на 3.12.2020 г. Заявява, че наличието на висящо производство
по преюдициално запитване не е предвидено в чл. 229,ал.1 от ГПК като основание
за спиране. Затова моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато
на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С отговора на частната въззивна
жалба ответникът по нея възразява, че определението е правилно, тъй като
производството по делото е спряно на основание чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1
от ГПК. Посочено е, че правният спор по делото е решаван по различен начин от
съдилищата в цялата страна и че във връзка с това е образувано тълк.д. №1/2020
г. на ОСГК на ВКС. Посочено е, че междувременно с определение на РС-Луковит от
2.06.2020 г. по гр.д. 606/2019 г. е отправено преюдициално запитване до СЕС, по
което е образувано Дело С-262/20, като поставените въпроси касаят пряко
предмета на настоящия спор и решението на СЕС ще даде отражения върху
резултатите и съдебните решения по тези еднотипни спорове, които се водят в
цялата страна. Посочено е, че спирането на производството не е на някое от
основанията, предвидени в нормата на чл. 229,ал.1 от ГПК, а на основание чл.
633 във вр. с чл. 631,ал.1 от ГПК с оглед висящо дело пред СЕС по отправено от
друг национален съд преюдициално запитване, касаещо приложимия по делото материален
закон и с оглед на десйтвието на решението на СЕС по преюдициалното запитване,
уредено в нормата на чл. 633 от ГПК. Заявено е, че, макар и постановени по
преюдициални запитвания, въпросите са от значение за правилното решаване на
конкретния правен спор, но решението на СЕС не е преюдициално по смисъла на чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК, обаче то ще бъде задължително за всички съдилища в
страната по силата на изричния законов текст в ГПК, която задължителност
произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания,
предвидено в чл.19,§3,б.“б“ от ДЕС и в чл. 267 от ДФЕС. Посочено е, че,
подчинявайки се на целите, описани в общностните разпоредби, в ГПК са
предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и
отражението му в хода на производството, в случая неговото спиране до
произнасяне на СЕС. Затова ответникът по жалбата счита, че тези разпоредби са
специални по отношение на прилагания общ ред по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК и в
настоящия случай цитираното ТР №8/7.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е неприложимо. Позовава се на съдебна практика на ВКС (определение №
138/21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. №631/2019 г., определение № 194/18.06.2020
г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2020 г. и определение № 317/27.07.2020 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1413/2020 г.), както и посочва, че са постановени определения на
АС-Пловдив и на АС-Варна, които са във връзка с разглеждания случай –
определение № 260046/19.10.2020 г. по ч.в.гр.д. 503/2020 г. на АС-Пловдив,
определение № 260048/19.10.2020 г. по ч.в.гр.д. 518/2020 г. на АС-Пловдив и
определение № 482/24.09.2020 г. на
Апелативен съд-Варна по в.ч.гр.д. № 339/2020 г. Моли да бъде отхвърлена
частната жалба и да бъде оставено в сила обжалваното определение на окръжния
съд.
Съгласно разпоредбата
на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани
частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото.
В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане на
производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В случая не е приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК,
тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта на
определение за спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост
конкретно на определението за спиране на производството по делото от съда,
който е отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно преюдициалните запитвания
съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае действията на националния съд по
отправяне на запитване по конкретно дело. Логично, когато в производството по
делото е разгледан с участието на страните и е решен от съда въпросът дали да
бъде отправено запитване и преюдициалното запитване е изготвено и отправено до
СЕС, то производството по това дело следва да бъде спряно, за да бъде изчакано
произнасянето на СЕС и затова определението за спиране не подлежи на обжалване.
Когато обаче друг съд, различен от отправилия преюдициалното запитване съд,
постановява определение за спиране на делото до произнасянето от СЕС, нормата
на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този случай подлежи на преценка както от
първоинстанционния съд, така и от последващите съдебни инстанции, въпрос,
различен от разглеждания в производството по чл. 628-630 от ГПК, именно в
рамките на което се постановява определението по чл. 631,ал.1 от ГПК. Този
въпрос е дали е налице основание за спиране на производството с оглед на това
какъв е разглежданият спор и дали произнасянето на СЕС по отправеното от друг
съд преюдициално запитване е задължително в конкретния случай за решаването на
този именно спор при условията на чл. 633 от ГПК. Затова подадената от
жалбоподателя частна въззивна жалба против определението на въззивния съд за
спиране на въззивното производство по спора е допустима и следва да бъде
разгледана от апелативния съд съгласно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл.
274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в
закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Р. Б. Несъмнено е, че преюдициалното
запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото
на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК
изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд
всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За
спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който
не е отправил преюдициално запитване до СЕС, следва да спре разглежданото от
него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български
съд, производството пред който е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с
чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този случай е нормата на
чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е обосновано само когато
се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и решаването на въпрос,
който е поставен с преюдициалното запитване. Неоснователни са следователно
оплакванията на жалбоподателя, че в случая окръжният съд няма основания да
спира производството по делото, тъй като не той, а РС-Луковит е оправил
преюдициалното запитване, производството по което понастоящем е висящо пред СЕС
и по него няма постановен съдебен акт, с което производство не се разрешава
правен спор със СПН и не е налице обуславящо спорно преюдициално
правоотношение, както и че в нормата на чл. 229,ал.1 от ГПК наличието на висящо
производство по преюдициално запитване не е предвидено като основание за
спиране.
В случая окръжният съд като
въззивна инстанция е спрял производството по делото именно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК, като в мотивната част на определението окръжният
съд изрично посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 от ГПК
и излага съображенията за наличие на това основание. Видно от публикацията в
Официалния вестник на ЕС от 24.08.2020 г., образувано е Дело С-262/20 на СЕС по
преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит (Б.) на 15.06.2020 г.
– VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към МВР.
Видно от същата публикация, отправените в запитването въпроси са три, както
следва: 1. Ефективната защита
по чл. 12, б “а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност
на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня?; 2. Принципът
на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в
публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от преамбюла на
директива 2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността
на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния
сектор? Видно е, че
тези въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, като конкретно
касаят защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари.
Несъмнено е, че решение на СЕС по това преюдициално запитване следва да бъде
съобразено в случая съгласно чл. 633 от ГПК от постановилия спирането на
производството по въззивното дело окръжен съд, тъй като разглежданият спор е
именно за дължимо на ищеца от ответника сума за допълнително възнаграждение за
положен и неизплатен нощен труд. Обстоятелството какви процесуални действия извършват
или не извършват други състави на
окръжния съд по идентични дела е без правно значение за преценката на
правилността на обжалваното сега определение.
Установява се при тези
обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание
на 27.11.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.
№ 2358/2020 г., с което е спряно производството
по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20 на СЕС.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя Д.И.Т. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. София
в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)