№ 115236
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело №
20221110158825 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „****“ ЕООД срещу за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на главница,
възнаградителна лихва, мораторна лихва, 1350 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от услуги Фаст и Флекси, мораторнмас лихва върху таксите за тези услуги и
30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителни услуги:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
1
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за бързо разглеждане на документи и отпускане на заетата сума не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което
е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би
могло да се стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за
извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на
заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените
от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания
заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на
кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което
клаузата се явява нищожна. В останалата част възнаграждението също не попада в
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, доколкото не предвижда насрещно задължение на кредитора –
предоставяне на реална услуга, а предвижда задължение за разсрочване на вземането или
отделни вноски по него при определени хипотези. Ето защо това възнаграждение
представлява допълнителна възнаградителна лихва и/или неустойка за забава /в зависимост
от това кой „риск“ обезпечава и какво следва да направи кредиторът/, които са над
посочените в ЗПК размери /а такива се и претендират отделно/, уговорени са отнапред, без
предпоставките за дължимостта им /забава или увеличаване периода на ползване на заетата
сума/ да са налице.
Предвид горното не се дължи и мораторната лихва върху таксите за допълнителни
услуги.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземания:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя
с издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането и такса за дейност на служител, преследва забранена
от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е
нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 28.10.2022 г. на „****“ ЕООД срещу Г. П. и Р. П. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 1350 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги Фаст и Флекси, за мораторни
лихви върху тези такси за периода 16.7.2021 г. – 27.10.2022 г. и 30 лв., представляваща
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3