Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
гр.Бургас, 03.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на трети юли две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №825 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№8938/07.06.2019г.,
подадена чрез държавния съдебен изпълнител при Районен съд Карнобат – Анна
Димитрова, от М.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника – адв. Д.Д.В.
- БАК, с която се обжалва Разпореждане за приемане на разноски от 23.04.2019г. по
изпълнително дело №130/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд Карнобат.
В жалбата се твърди, че на 08.05.2019г. длъжницата,
настоящ жалбоподател получила покана за доброволно изпълнение. След получаване
на поканата, внесла 20% от дължимата сума и се задължила всеки месец да внася
по 10% до окончателното изплащане на задължението. С обжалваното разпореждане
ДСИ е приел разноски по изпълнението за сметка на длъжника, сумата от 450 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че вземането произтича от запис на заповед,
с издател синът на жалбоподателката, който е починал на 25.03.2019г. и на нея
не е било известно наличието на задължение.
Твърди се, че процесуалният представител на взискателя
не е извършил нито едно действие, освен да поиска образуване на изпълнително
дело и тъй като длъжницата ще погасява задължението, няма да бъдат извършвани
други действия по принудително изпълнение.
Посочва се още, че размерът на възнаграждението не
съответства на извършените действия, нито на размера на задължението.
Претендира се намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минималния
размер за образуване на изпълнителното дело.
По делото не е постъпило писмено възражение от взискателя
М.Ч..
Държавният съдебен изпълнител намира
жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения.
Жалбата е
депозирана в срок, същата е подадена от легитимирано
лице – длъжник срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК. Поради това се явява процесуално допустима.
Като взе предвид
наличните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
Производството по
изпълнително дело №130/2019 г. по описа на ДСИ при РС Карнобат е образувано по молба на М.Ч.Ч., ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез пълномощника адв. С.Г. – Т., против М.И.Р., въз основа на изпълнителен лист №451/17.04.2019г., издаден по ч.гр.д.
№474 по описа за 2019 г. на Районен съд Карнобат.
От представения изпълнителен лист е видно, че М.Р. е осъдена да заплати на М.Ч.
сумата от 2500 лв. – главница, законна лихва от 15.04.2019г. до изплащане на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски – държавна такса в размер на 50
лв., адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
С покана за
доброволно изпълнение до М.Р., връчена й на 09.05.2019г., същата е уведомена за задълженията си по изпълнителното дело и ѝ е
даден срок за доброволно изпълнение. В рамките
на определения
ѝ с поканата за доброволно изпълнение срок – на 14.05.2019г., длъжницата Р.
е превела по банков път сумата от 747,73 лв., за което ДСИ е съставил
констативен протокол на 14.05.2019г. На същата дата е постъпила и молба от Р.,
с която заявява, че внася 20% от дължимата сума и се задължава всеки месец да
внася по още 10% до окончателното изплащане на задължението. Моли ДСИ да спре
принудителното изпълнение срещу нея. Представила е платежно нареждане.
С Разпореждане от 14.05.2019г. ДСИ е спрял частично
изпълнителното производство по изпълнително дело №130/2019г. по отношение на изпълнението
върху движимите и недвижимите вещи на длъжника.
С Разпореждане от 15.05.2019г. ДСИ е отказал да измени
Разпореждане за приемане на разноски по изпълнението от 23.04.2019г. по
изпълнително дело №130/2019г.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че
разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в
изрично предвидените като изключение от това правило случаи. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна,
като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер. Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от
взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка
с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на
вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за
тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са
останали нереализирани.
Принципът на изчисляване на дължимите от длъжника
разноски в изпълнителното производство е регламентиран в чл. 10 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело възнаграждението е както следва: за образуване на
изпълнително дело - 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., не са изпълнителни действия: образуването
на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, видно от материалите по делото,
след получаване поканата на доброволно изпълнение, длъжникът е внесъл част от
дължимата сума и се е задължил всеки месец да внася по 10% до пълното
погасяване на задължението, т.е. длъжникът е изразил намерение да изпълни
доброволно задължението си.
В разглеждания случай единствените действия, извършени
от процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. Други действия по защита и
съдействие във връзка с изпълнителното производство не са предприемани от него,
а всички последващи действия по процесното изпълнение се изразяват само в
изпращане на покана за доброволно изпълнение и извършване на справка относно
имущественото състояние на длъжника, за които няма спор, че не представляват
изпълнителни действия и действия с цел удовлетворяване на взискателя.
Ето защо, възнаграждението за адвокат на взискателя
следва да се определи по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - в минималния размер от 200
лв. за образуване на изпълнителното производство. Заплащането на адвокатско
възнаграждение в по-голям размер за процесното изпълнение се явява прекомерно
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения жалбата се явява основателна
и като такава следва да се уважи, а обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено в частта, с която са приети разноски за сумата над 200 лв. до 450 лв.,
т.е. за сумата от 250 лв. и възнаграждението за адвокат намалено до размера от
200 лева.
Не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 23.04.2019г. за приемане на разноски по изпълнително дело №
130/2019 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС Карнобат, в частта,
с която са приети разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение за
сумата над 200 /двеста/ лв. до 450 /четиристотин и петдесет/ лв. т.е. за сумата
от 250 /двеста и петдесет/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.