Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3
Ботевград, 09.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
съдията ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1916 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„* * Б.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********,
чрез пълномощник адв.В.Г., моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника Х.К.Х. ***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането му, за което е
издадена Заповед № 211 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ **/2018г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 143.08 лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № ******** от 28.11.2014г. за мобилен номер ********* за отчетен период от 23.05.2015г. до
22.08.2015г. и по Договор за далекосъобщителни услуги № ******** от
28.11.2014г. за мобилен номер ********* за отчетен период от 23.12.2014г. до
22.03.2015г., както и за сумата от
634.45 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описаните
по-горе договори, за което са издадени фактура № ********/03.12.2015г., с падеж
на плащане 03.12.2015г. и фактура № ********/03.07.2015г., с падеж на плащане
03.07.2015г., както да му се присъдят и разноските по настоящето дело и
заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба-становище с вх.№ 7735 от 08.11.2019г.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Депозирал е молба-становище с вх.№956 от 06.02.2019г., изпратена по куриер на 04.02.2019г.,
чрез пълномощник адв. В.Г./пълномощно на л.5/, с която молба заявява, че
поддържа исковете и моли да бъдат уважени изцяло.
Ответникът-Х.К.Х.
***, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№
8075 от 06.12.2018г., изпратен по пощата с п.кл. от 05.12.2018г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
иска като заявява, че не е бил в договорни правоотношения с ищеца и не
е подписвал посочените в исковата молба договори, за които ищецът не разполага
с негов подпис, положен със синя химикална паста, включително на всяка страница
от договора, като оспорва подписа си, както и действителността на съдържанието
на приложените страници към договорите, върху които няма негов подпис. Оспорва
клаузите на договорите и издадените фактури като недействителни. Оспорва сумите
за неустойки, които не могат да бъдат повече от три съгласно Регламент на ЕС.
Моли да се отхвърлят исковете.
В с.з. ответникът, чрез пълномощници
адв.Х.Н. и адв.Е. Й.от САК/пълномощно от
07.02.2019г./л.134/ оспорват исковете и поддържат направените възражения в
писмения отговор. Ответникът чрез пълномощник адв. Е. Й.е представил писмени
бележки с вх.№ 8794 от 17.12.2019г. Моли да се присъдят направените по делото
разноски съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.242/.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № **/2018г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 05.01.2018г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 211 от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ **/2018г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 143.08лв.,
представляваща задължение за незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор №
******** от 28.11.2014г. и № ******** от 28.11.2014г., както и за сумата от
634.45лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, както и за сумата от 10.99лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 11.09.2015г. до
18.12.2017г. по договор за далекосъобщителна услуга№ ******** от 28.11.2014г.,
както и за сумата от 26.08лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 11.04.2015г. до 18.12.2017г. по договор за
далекосъобщителна услуга№ ******** от 28.11.2014г., ведно
със законната лихва върху горната
главница, считано от 18.05.2018г. до окончателното заплащане на
вземането. В същата е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на
договорни задължения и съответно издадени първични счетоводни документи, за
което са описани девет отделни данъчни фактури за конкретни периоди от време.
Ответникът е депозирал възражение в
предвидения в ГПК срок, а именно на 24.08.2018г./л.103/, след като е получил
съобщение и препис от Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ **/2018г. по описа на
РС-Ботевград на 20.08.2018г./л.102/. Във възражението ответникът е заявил, че
не дължи сумите поради изтекла давност и договорът е прекратен.
Ищецът е бил уведомен на 17.09.2018г.
за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №4876 от 05.09.2018г./л.111/.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № 1916/2018г. по описа на РС-Ботевград е с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, депозирана на 17.10.2018г. в РС-Ботевград,
изпратена по куриер с дата от 15.10.2018г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
В исковата молба, по която е образувано
настоящето гражданско дело №1916/2018г., е посочено, че между страните има
сключен договор
№ ******** от дата 28.11.2014 г. и договор№
******** от дата 28.11.2014г. и ID на клиента *********, на
основание на които ищецът има процесните вземания срещу ответника. Първият
договор е за предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********* при избрана месечна абонаментна такса от
14.90лв. за срок от 24 месеца. Вторият договор е за предоставени
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********* при избрана месечна абонаментна такса от
24.90лв. за срок от 24 месеца.
Ответникът е оспорил горните договори,
за това, че не ги е подписал, както и на същите няма положен от него подпис със
синя химикална паста.
В допълнително становище по делото
ищецът е уточнил, че процесните договори са сключени дигитално, т.е. клиентът
полага саморъчен, но електронен подпис върху специален таблет. По този начин
подписът на клиента се пренася върху електронното копие на документа. Така
подписаното електронно копие се „подпечатва с цифров сертификат и се
съхранява“. Клиентът получава копие на хартиен носител.
Технологията
позволява да се разпечатва само едно копие от документите, които са
предоставени на клиента, а другото да се запазва в специален електронен архив.
При този начин
на сключване на договорите, клиентът и служителят разписват хартиеното копие
върху специален таблет, като по този начин подписите се пренасят върху
електронното копие на документа. Всички биометрични данни на подписите се
запазват заедно с документа. Електронното копие на документите се подпечатва с
цифров сертификат и се съхранява в електронна система за управление на документи,
която гарантира сигурността му и невъзможността той да бъде променян.
Подписът
на клиента е част от цялостния документ, който е защитен според най-високите
критерии за защита на личните данни, и не може да бъде копиран или използван
самостоятелно.
С
оглед на горното съдът на основание чл.184 от ГПК е задължил ищеца да представи
на електронен носител оригиналите на договор № ******** от дата 28.11.2014г. и
договор№ ******** от дата 28.11.2014г.
От
приложения магнитен носител и цветно копие от договор № ******** от дата
28.11.2014г./л.196-205/, както и от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-почеркова експертиза с вх.№ 7734 от 08.11.2019г., изготвена от вещото
лице И.И.И., се установява, че на магнитния носител има оригинал на договор №
******** от дата 28.11.2014г., който е приложен на хартиен носител на
л.196-205, в който ръкописният текст в словесно изписано име „Х.К.Х.“ е
изпълнен от ответника Х.К.Х., който е положил и подпис за потребител, абонат в
същия договор. Вторият договор с № ********* от 28.11.2014г. е приложен в
ксерокопие на магнитния носител, за което вещото лице И. е дал заключение, че
допуска, че е вероятно положен от ответника.
От
горното се установява, че ищецът е приложил само оригинал на първия договор №
******** от дата 28.11.2014г., за който се установява, че е подписан от
ответника Х.К.Х..
Съгласно приложения договор № ******** от
дата 28.11.2014г. се установява, че между „М.”ЕАД / сега * Б. ЕАД/ и ответника
е сключен договор за мобилни услуги при
Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, с които ответникът изрично
се е съгласил, заявявайки, че е запознат с тях. Договорът е сключен при месечна
абонаментна такса от 14.90лв. за срок от 24 месеца.
Видно от представените по делото Общи условия (ОУ)
на „М.“ЕАД/ сега * Б. ЕАД/ за взаимоотношенията с потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на„М.“ЕАД в чл. 54
от ОУ е предвидено правото на М. да прекрати едностранно Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в изрично изброени случаи,
измежду които и при неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
плащане. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване
на индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.27.2 от ОУ в случай, че
неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, М. има право
да преустанови достъпа до абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора
за услуги.
Съдът приема, че страните са били в облигационни взаимоотношения,
възникнали на основание описания по-горе договор, за който са издадени четири
фактури от ищеца за плащане от ответника, както следва: №№ ********* от 26.06.2015г.,
с падеж на плащане 11.07.2015г. за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г.;
фактура № ********* от 28.07.2015г., с падеж на плащане 12.08.2015г. за отчетен
период от 23.06.2015г. до 22.07.2015г. фактура № ********* от 26.08.2015г., с
падеж на плащане 10.09.2015г. за отчетен период от 23.07.2015г. до 22.08.2015г.
и фактура № ******** от 03.12.2015г., с падеж на плащане 03.12.2015г. за
отчетен период от 23.10.2015г. до 22.11.2015г., приложени в копия като писмени
доказателства по делото.
Ответникът не е представил писмени
доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе фактури.
Ищецът не е представил посочения в Заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. № **/2018г. по описа на РС-Ботевград оригинал на договор
№ ******** от дата 28.11.2014г. за предоставяне на електронни съобщителни
услуги. Ако същият е идентичен с приложеното копие от договор с № ********* от
28.11.2014г. /л.13-17/, същият е оспорен относно автентичността на подписа на
ответника и същият не е представен в оригинал по делото, тъй като на приложения
магнитен носител е отразено ксерокопие
от същия съгласно приетата съдебно-почеркова експертиза, изготвена от
в.л. И.. С оглед на това съдът го
изключва от доказателствата по делото, тъй като не е приложен в оригинал след
като съдът е задължил ищеца за това.
Ищецът е приложил три броя копия от
данъчни фактури за стойността на ползвани услуги на потребител с № ******** за
мобилен номер: ********* .
С оглед на горното съдът не може
да приеме за установено, че между страните са налице облигационни
взаимоотношения, възникнали на основание описания в Заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № **/2018г. по описа на РС-Ботевград договор № ********
от дата 28.11.2014г. или договор с № ********* от 28.11.2014г. поради
непредставянето му след извършено оспорване на автентичността на подписа от
ответника, за който се твърди, че е страна по договора.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от
ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземане за незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по сключен между страните договор № ******** от дата
28.11.2014г., е частично основателен
и следва да се уважи само за
сумата-главница от 47.56лв. като
доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата
посочени в исковата молба сочат, че главното вземането на ищеца срещу ответника
е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с постигнатите между страните
съгласие в сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги от 28.12.2014г. за
потребител № М4312386, за което срещу предоставените услуги ответникът следва
да заплати ежемесечно цената им.
По делото е установено, че ответникът е страна по
сключен с ищеца договор за
далекосъобщителни услуги, описан по-горе, тъй като го е подписал и изписал
името си „Х.К.Х.“ в графите за „потребител“ и за „абонат“ съгласно приетата по
делото съдебно-почеркова експертиза, изготвена от в.л.И., която съдът кредитира
в тази част, тъй като обект на изследване е оригинала на договора, приложен на
магнитен носител по делото. Възраженията на ответника, че не е подписал този
договор, както и няма изпълнен негов подпис с химикална паста са опровергани от
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза и приложения оригинал на
договор на магнитен и копие на хартиен носител. Така категорично е отречено възражението му (относно
търсената сума за незаплатена далекосъобщителна услуга) на ответника, че той не
е сключил договор№
******** от дата 28.11.2014г.
В постановеното Решение №70/19.02.2014г.
по гр. дело №868/2012г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 от
Закона за електронния документ и електронни удостоверителни услуги),
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен; когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ; неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (съгласно чл.180 ГПК);
затова са неоснователни възраженията на ответника, че полагането на електронен
подпис (но не квалифициран) от страна на ответника при подписването на договора
по никакъв начин не го обвързва. Ищецът е доказал наличието на валидно сключен
договор за ползване на телекомуникационни услуги между страните; ответникът въпреки дадените
му с доклада по делото указания не е доказал наличието на плащания по този договор.
Неоснователно е възражението на
ответника, отразено във писменото му възражение, депозирано в заповедното
производство/ по ч.гр.д.№ **/2018г./, че вземането за сумата-главница за
неплатени далекосъобщителни услуги по описания по-горе договор е погасено по
давност, тъй като най-ранното вземане е с падеж 11.07.2015г., а именно по фактура № ********* от 26.06.2015г. за отчетен
период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г. и до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **/2018г. на 03.01.2018г. не е изтекъл
предвидения в закона-чл.111 от ЗЗД тригодишен погасителен срок.
С оглед на тези обстоятелства се
установява съществуване на неплатено задължение по издадената заповед за
изпълнение в размер на 47.56 лева, представляваща общата стойност на
незаплатена далекосъобщителна услуга
по сключен между страните Договор за далекосъобщителни услуги № ******** от 28.11.2014г.
за мобилен номер ********* за отчетен
период от 23.05.2015г. до 22.08.2015г. или общия сбор от сумите, отразени в
приложените по делото фактури №№ ********* от 26.06.2015г., с падеж на плащане
11.07.2015г. за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г., за сумата от
21.30лв.; фактура № ********* от 28.07.2015г., с падеж на плащане 12.08.2015г.
за отчетен период от 23.06.2015г. до 22.07.2015г., за сумата от 26.12лв. и фактура № ********* от 26.08.2015г., с падеж
на плащане 10.09.2015г. за отчетен период от 23.07.2015г. до 22.08.2015г., за
сумата от 0.14лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК за разликата над сумата от 47.56лв. до пълния предявен размер от
сумата-главница от 143.08лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, затова, че ищецът не установи
от представените пред настоящата съдена инстанция доказателства, че ответникът
е страна по сключен с “М.”ЕАД Договор за
далекосъобщителни услуги № ******** от 28.11.2014г. за мобилен номер ********* за отчетен период от 23.12.2014г. до
22.03.2015г., индивидуализиран в Заповед
№ 211 от 05.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ **/2018г. по описа на РС-Ботевград, тъй като не се представи в
оригинал при поискване от ответника и задължаване за това от съда с разясняване
на правните последици от непредставянето му.
Вторият иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от общо 634.45 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на описаните по-горе договори, за което са издадени
фактура № ********/03.12.2015г., с падеж на плащане 03.12.2015г. и фактура № ********/03.07.2015г.,
с падеж на плащане 03.07.2015г.,
е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло като недоказан,
по следните правни съображения:
По отношение на клаузата за неустойка по т. 54.12 от Общите условия и
на 03.12.2015г. ищецът едностранно е прекратил договор № ******** от дата
28.11.2014г. с ответника и е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 198.70 лв. за отчетен период от 23.10.2015г. до 22.11.2015г. същата е за
предсрочното прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга и по-конкретно
по силата на Приложение 1 неразделна част от договора, съгласно което: „ В
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение,
договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или на всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси ( без отстъпки) дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване...”.
Настоящият съдебен състав намира, че горната
клауза относно неустойката, с която ответникът се е съгласил, е нищожна, тъй
като представлява неравноправна клауза. Очевидно е, че спирайки достъпа до
мобилния номер, фактически доставчикът на услугата не търпи никакви реални
щети, а някакви хипотетични пропуснати ползи, които практически биха били лесно
компенсирани. Несправедливо е клиентът да заплаща пълна такса за услуги, които
не ползва през по-голямата част от договорения период, без никаква престация от
страна на доставчика. Това е разместване на блага, неоправдано от гледна точка
на обществото и икономическата логика. Тази клауза е неравноправна, тъй като е
налице недобросъвестност от страна на доставчика на услуги по смисъла на
Директива 2008/48/ЕО и Директива 2014/17/ЕС.
Безспорно ответникът – физическо
лице има качеството потребител по договора за предоставяне на далекосъобщителна
услуга, а клаузата за заплащане на неустойка при прекратяване на договора
поради неплащане на част от дължимите суми от страна на абоната в размер на
всички месечни такси до края на срока на договора без реалното предоставяне на
услугата е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от Закона за защита
на потребителите и е нищожна на основание на чл.146, ал.1 от Закона за защита
на потребителите. Възраженията в този смисъл на ответника са изцяло
основателни.
По отношение
на търсената неустойка от 435.75лв. за едностранното прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги № ******** от 28.11.2014г., съдът намира, че освен на
горните правни основания същата е недължима и за това, че не се установи
съществуването му между страните, т.е. че ответникът е страна по този договор с
оглед непредставянето му в оригинал по делото и изключването от доказателствата
по делото.
Поради гореизложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК
за сумата от общо 634.45лв./198.70+ 435.75лв./, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на описаните в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № **/2018г.
по описа на РС-Ботевград договори за далекосъобщителни услуги следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В съответствие с т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде
осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №**/2018 г. по описа
на БРС съразмерно на уважената част от исковете, като се вземе предвид и
непредявяването на иск за мораторната лихва, т.е. в размер на 12 лева (от 25
лева заплатена държавна такса и 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение).
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото
производство съразмерно уважената част от исковете, т.е. в размер на 24 лева
(от 75 лева заплатена дължима държавна такса, 180 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 150 лева заплатен депозит за изготвяне на заключението). На
ответника също трябва да бъдат присъдени направените и поискани разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, т.е. в размер на 329 лева (от 200
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв. заплатен депозит за вещо лице).
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК
признава за установено по
отношение на Х.К.Х.
***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „* * Б.”ЕАД, със
седалище и адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********, за
което е издадена Заповед № 211 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ **/2018г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 47.56 лв./четиридесет
и седем лева и 56 стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № ******** от 28.11.2014г. за
мобилен номер ********* за отчетен
период от 23.05.2015г. до 22.08.2015г., отразени във фактури №№ ********* от
26.06.2015г., с падеж на плащане 11.07.2015г. за отчетен период от 23.05.2015г.
до 22.06.2015г.; фактура № ********* от 28.07.2015г., с падеж на плащане
12.08.2015г. за отчетен период от 23.06.2015г. до 22.07.2015г. и фактура № ********* от 26.08.2015г., с падеж
на плащане 10.09.2015г. за отчетен период от 23.07.2015г. до 22.08.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК
от „* * Б.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:********* срещу Х.К.Х. ***, с ЕГН: ********** за
признаване на установено на съществуване на вземането на „* * Б.”ЕАД, с ЕИК:*********,
за което е издадена Заповед № 211 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ **/2018г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница над 47.56лв. до
пълния предявен размер от 143.08лв./сто
четиридесет и три лева и осем стотинки/, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № ******** от
28.11.2014г. за мобилен номер ********* за отчетен период от 23.12.2014г. до
22.03.2015г., както и за сумата от
634.45 лева/ шестстотин тридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описаните по-горе
договори, за което са издадени фактура № ********/03.12.2015г., с падеж на
плащане 03.12.2015г. и фактура № ********/03.07.2015г., с падеж на плащане
03.07.2015г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Х.К.Х. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „* * Б.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*,
с ЕИК:********* сумата от 24лв./двадесет и четири лева/ за направени разноски по делото пред настоящата
съдебна инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно на
уважената част от исковете,
както да заплати и сумата от 12лв./дванадесет
лева/ за направени разноски в заповедното
производство / по ч.гр.д.№ **/2018г. по описа на РС-Ботевград/ съразмерно на
уважената част от вземанията (като се вземе предвид и непредявяването на иск за мораторната лихва).
ОСЪЖДА „* * Б.”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:********* да заплати на Х.К.Х. ***, с ЕГН: **********
сумата от 329лв./триста
двадесет и девет лева/
за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/