Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2802
гр. Пловдив, 21.07.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 06.07.2015
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 10278 по описа на съда за 2014г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове
от „Тракия Търки” ЕООД, ЕИК: *********
против „Доминус” ЕООД, ЕИК: ********* с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК във вр. с чл. 232, чл. 82 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 22 064 лв. – неизплатен наем по Договор за наем от 01.04.2013
г., сумата от 491, 29 лв. – мораторна
лихва за забава на плащането на наем за периода от 01.10.2013 г. до 19.12.2013
г. и сумата от 2224,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за наем, ведно със
законна лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.12.2013 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 13117 от 20.12.2013 г. по ч.гр.д. № 20821/2013 г. по описа
на ПРС, ХІІ –ти състав. Претендират се и разноски.
Ищецът
твърди, че на 01.04.2013 г. страните сключили договор за наем на земеделска
земя, по силата на който ищецът отдал на ответника за временно и възмездно
ползване земеделска земя с обща квадратура от 1 103, 210 дка, от които
721, 601 дка, находящи се в землището на ***, а останалите 381, 609 дка,
находящи се в землището на ***. Имотите били предадени на ответника в деня на
подписване на договора за наем във вида, в който били към този момент, съгласно
Списък – Приложение към Договора за наем. Същите били очертани и заявени от
ответното дружество пред Държавен фонд „Земеделие” с оглед получаването на
субсидии за обработване на тези земи. Ищецът сочи, че доколкото му е известно
ответното дружество вече е получило полагащите му се субсидии за тези
имоти. Договорът се сочи, че бил сключен
със срок до 30.09.2013 г. с уговорена месечна наемна цена в размер на 20 лв. на
дка или общо 22 064 лв., платими от наемателя в срок до 30.09.2013 г. Страните
били договорили, че наемната цена не е следвало да се заплаща от ответника,
само ако до крайния срок на договора закупи наетите имоти. Подобна сделка по
покупко- продажба не била реализирана.
По искане на ответното дружество му била издадена проформа – фактура №
1/ 10.07.2013 г. за стойността на дължимия наем, като същата била получена от
*** на дружеството – наемател – А.М. В
отговор на направено от ищеца искане ответното дружество да удостовери изпълнение
на поетото в Договора задължение да снабди наетите имоти с Био сертификат, на
19.07.2013 г. ищецът получил писмо от
ответника, че всъщност не можел да ползва всички наети имоти, тъй като след
подписване на договора установил, че 500 дка се обработвали от други лица.
Въпреки това ответникът изрично заявил, че ще заплати договорения наем в
договорения срок. След проверка ищецът установил, че всички имоти били заявени,
като обработваеми пред ДФ Земеделие и че твърденията на ответника не отговарят
на обективната действителност. На
30.09.2013 г. била издадена фактура за горепосочената сума, представляваща
дължима от ответника наемна цена, която въпреки всички опити на ищеца не е
връчена и съответно сумата по нея не е платена. Междувременно в офиса на
адвокатското дружество, съдействало при сключване на договора за наем, е
получено уведомително писмо от 27.09.2013 г., с което ответникът заявява, че
няма да плати наема, като предявява претенции за заплащане на разходи. Във връзка с това писмо, ищецът сочи, че
направил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед липсата на
плащане на дължимия наем на ответника била изпратена нотариална покана, връчена
на 29.11.2013 г., с която бил даден петдневен срок за изпълнение на поетите по
договора задължения за наем, ведно с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – законна
лихва върху горепосочената сума от датата на падежа, както и обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнението на договора за наем, възлизащи в общ размер
на 2224,38 лв. Към поканата била приложена и фактурата, издадена на 30.09.2013
г., а именно: фактура № 79 / 30.09.2013 г. Срокът за плащане изтекъл на
04.12.2013 г., но не е постъпило плащане
от ответника, с оглед на което ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, съгласно нотариалната покана.
Заявлението било уважено, като била издадена заповед за претендираните суми,
включително и разноски в заповедното производство. Срещу заповедта за
изпълнение било подадено възражение от ответника, което обусловило правния
интерес от предявяване на настоящите искове. В исковата молба подробно се
описва в какво се състоят имуществените вреди, претърпени вследствие на
неизпълнението от страна на ответника, като се сочи, че същите са в причинно
следствена връзка с неизпълнението на договорните задължения и включват
заплатени адвокатски хонорари и разходи за нотариална покана. На основание
изложените съображения се моли предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски.
Ответникът
по първоначалния иск оспорва предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Твърди се, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора за
наем на земеделска земя от 01.04.2013 г., тъй като не е изпълнил задължението
си за осигуряване на „напълно и спокойно ползване на земите за целите на този
договор” и е попречил с активни свои действия на наемателя да изпълни своите
задължения и да постигне целите на договора, а именно: да ползва имотите по
реда на сроковете, уговорени в договора, да регистрира и обработва имотите,
които са сертифицирани за производство на биологична продукция, както и да ги
сертифицира за 2013 г., посредством ***. Ответникът твърди, че при подписване
на договора посевите още не са поникнали достатъчно, за да се отличават от
тревата, като едва две – три седмици след това било установено, че 500 дка от
наетата земя била засята с есенна пшеница от неизвестно лице. По този начин се
сочи, че ищецът е нарушил задължението да осигури пълно /на всички площи/ и
спокойно ползване на земите. Развитието на посятата пшеница дало основание на
ответника да заключи, че посевите били третирани с торове за увеличаване на
добивите и с пестициди за борба с плевелите, което драстично нарушавало
изискването на договора да се отглеждат там биокултури, което лишило ответника
от възможността да изпълни задължението си за биосертификация за 2013 г.
Въпреки това ответникът подал заявление за сертифициране за 2013 г., но
разбрал, че ищецът е подал молба за прекратяване на сертификацията. Твърди се,
че ответникът е направил геодезическо заснемане на площите, засети с пшеница от
други лица и се оказало, че те са с обща площ от 534, 956 дка. Предвид
изложените съображения се сочи, че ищецът е неизправна страна по договора за
наем, поради и което няма основание да претендира обезщетение за неизпълнение
на поети от ответника задължения по договора.
Не се спори, че всички земи са заявени от ответника пред ДФ Земеделие,
като обработвани от него, като се сочи, че както засетите от други лица земи,
така и незасетите били поддържани от ответника, съобразно добрите земеделски
практики. Посочва се, че незасетите земи били много по- неплодородни от
засетите такива, които били обработени от ответника, след прибиране на
реколтата. Вследствие на неизпълнението
на поетите от ищеца задължения с договора за наем, ответникът сочи, че е
понесъл загуби, но въпреки това с оглед
поето задължение за прехвърляне на собствеността върху наетите земи е заявил
пред ищеца, че ще заплати дължимия наем. Няколко дни преди изтичане на срока на
договора за наем, ответникът разбрал, че собствеността върху имотите няма да
бъде прехвърлена и поради тази причина отказал да заплати дължимия наем, като
предложил на ищеца да сключат нов договор за наем за следващата стопанска
година и да потърсят решение за финансовите въпроси. С оглед изложеното се моли
исковете да се отхвърлят, като неоснователни. Претендират се разноски.
В срока
за отговор ответникът е предявил обективно съединени насрещни искове с правно основание чл. 82 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати
сумата от 24 900 лв. – частична претенция от сума в размер на
107 963, 99 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи по вина на
ответника по насрещния иск, изразяващо се в неизпълнение на Договор за наем на
1103,210 дка земеделска земя от 01.04.2013 г. и сумата от 10 лв. – частична
претенция от сумата в размер от 11991,90 лв.- обезщетение за забавено плащане
на обезщетението за пропуснати ползи, считано от 01.08.2013 г. до подаване на
исковата молба. В насрещната искова молба се сочи, че ищецът по нея е
реализирал разходи по обработка на наетата земя, като единствено по вина на
ответника по насрещния иск не е реализирал добиви и съответно печалба. Сочат се
конкретни нарушения на договорните клаузи от ответника, което се сочи да
обосновава качеството му на неизправна страна. В насрещната искова молба
подробно е описано в какво се състои претенцията на ищеца по насрещния иск и
ответник по главния иск, като се сочат по пера направените разходи във връзка с
обработването на земите и очакваните приходи. Претендира се като пропусната
полза разликата между приходи и разходи, което се явява твърдяната печалба,
която не е реализирана. Претендира се и частична сума от обезщетение за
забавено плащане, считано от 01.08.2013 г. до подаване на насрещната искова
молба – 03.09.2014 г.
Препис от
исковата молба, с която са предявени насрещните искове е редовно връчен на
ищеца по главните искове и ответник по насрещните искове - „Тракия Търки” ЕООД,
ЕИК: *********. В законоустановения срок
е постъпил отговор на исковата молба по насрещните искове, в която се оспорват
същите по основание и размер. Оспорва се по основание и размер и претенцията за
обезщетение за забавено плащане. Твърди се, че „Тракия Търки” ЕООД е изправна
страна по договора за наем, като още при сключване на договора имотите са били
предадени на „Доминус” ЕООД в състоянието, в което са се намирали към този
момент и последните са били наясно със състоянието на имотите. Сочи се, че в договора страните не са се
уговорили наетите земи да се използват за целево отглеждане на точно определена
култура. В случай на нередности, така както се твърди от „Доминус” ЕООД той е
следвало да уведоми - „Тракия Търки” ЕООД незабавно. Оспорва се представеното от „Доминус” ЕООД
геодезическо заснемане, като се твърди, че същото включва и имоти, които не са
предмет на процесния договор за наем и не става ясно кога точно е извършено
заснемането. Твърди се, че е общоизвестно, че стопанският риск от желана, но
нереализирана печалба е в тежест единствено и само на наемателя, като се сочи,
че последният не е направил и минимални усилия за намаляване на претендираните
загуби, като единствено е очертал наетите земи и е получил субсидии от ДФ
„Земеделие” за земи, до които е посочил, че не е имал достъп. Твърди се, че по силата на договора за наем,
„Доминус” ЕООД се е задължило да обработва земите, както и да поеме разходите
по обработката на земята и изпълнението на тези задължения не било обвързано по
какъвто и да е начин с евентуалната печалба от наетите имоти. Сочи се, че „Доминус” ЕООД не извършило
посочените в насрещната искова молба обработки на наетите земи в претендираните
видове и обем. След изтичане на срока на договора за наем, имотите били в
крайно неугледен вид, обрасли с тръни и очевидно не били подложени на твърдените
обработки. Предвид изложеното се сочи,
че претенцията за пропуснати ползи и лихви е неоснователна и се моли същата да
се отхвърли.
Относно
процеса на биосертифициране, то е отразено, че същият е уреден в Наредба № 1 от
7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикирането, съгласно която задължението за извършване на сертифициране е от
производителя на биопродукция. Сочи се, че именно поради тази причина,
„Доминус” ЕООД е бил задължен да сертифицира наетите имоти за 2013 г. „Тракия Търки” ЕООД е подало заявление за
отказ от сертифициране, тъй като вече не е бил производител на такава продукция
и е бил отдал под наем имотите си на „Доминус” ЕООД. Иска се отхвърляне на
насрещните искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Установява
се, че ищецът в качеството на наемодател е сключил с ответника в качеството на
наемател Договор за наем на земеделска
земя от 01.04.2013 г. по силата на който ищецът е отдал под наем на ответника
за временно възмездно ползване на земеделска земя в землището на *** 721,601
дка и в землището на *** 381,609 дка – общо в размер на 1 103,210 дка. В т.2 от договора е уговорено, че земята се
отдава под наем във вида, в който се намира към датата на подписване на договора
и се предава на наемателя за ползване за целите на този договор, съгласно
списък на имотите, представляващ Приложение № 1 – неразделна част от
договора. Срокът на договора е до
30.09.2013 г. Предвидено е, че наемодателят предава на наемателя държането и
ползването на описаните в приложения към договора списък земеделски земи, като
му осигурява през целия наемен период напълно и спокойно ползване на същите за
целите на договора. В т. 6 е договорена наемна цена в размер на 20 лв. за
декар, като ответникът в качеството на наемател се е задължил да заплати на
ищеца в качеството на наемодател сумата от 22 064 лв. до 30.09.2013 г. в
случай, че дотогава не е придобил правото на собвственост върху същите
земеделски имоти. Наемателят се е задължил да плаща уговорения наем по реда и
в сроковете, съгласно договора, да
ползва имотите, съгласно тяхното предназначение, да регистрира и обработва
имотите, които са сертифициарани за производство на биологична продукция,
съгласно действащото българско законодателство, касаещо имоти за биологична
продукция, както и да ги сертифицира за 2013 г., посредством БАЛКАН БИОСЕРТ за
собствена сметка и да не пренаема имотите без предварително писмено съгласие на
наемодателя. Предвидено е, че договорът
може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие, от изправната страна, в
случай на неизпълнение на задълженията на от другата страна, като в този случай
неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 3000 лв. и
обезщетение за пропуснати ползи.
На
19.07.2013 г. в ищцовото дружество е получено уведомително писмо от ответника –
Доминус ООД, с което ответникът уведомява ищеца, че след подписване на договора
за наем е установено, че около 500 дка от наетата земя е засята с пшеница от
неизвестно за ответника лице. Ответникът сочи, че въпреки това всеки месец от
датата на сключване на договора за наем е извършвал механична обработка на
незасятата част от земята. Поради падналите валежи, които съгласно метрологична
справка са обилни е избуяла растителност, което е наложило оране и дисковане
ежемесечно на земята. Ответникът твърди, че не е изпълзвал торове и пестициди
върху обработваната земя. Твърди се, че засятата в имота пшеница от други лица
е била третирана с торове за увеличаване на добивите и с пестициди за борба с
плевелите и вредителите. Ответникът посочва, че е опитал да сключи договор с
Балкан Биосерт за сертифициране на наетата земя за 2013 г. , но процедурата
била временно спряна до изясняване на ситуацията със засятата пшеница. Ответникът е изразил готовност да заплати
целия дължим наем, макар че около половината от наетата земя е била обработвана
от друго лице. Сочи се, че към писмото е приложено заявление за сертификация на
производители на биологична продукция – Балкан Биосерт, вх. рег. № *** г.
и снимков и видео материал, заснет на
12.07.2013 г. и на 17.07.2013 г. На 27.09.2013 г. ответникът е изпратил още
едно уведомително писмо до ищеца, в което освен че се описва горепосоченото се
претендират направените разходи по поддържането на наетите земи, като се
твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора за наем да предаде
владението на наетата земя в състояние, което отговаря на ползването и до
осигури спокойното ползване на цялата наета земя за целия срок на договора.
Ответникът изразява становище за недължимост на наемна цена, поради
неизпълнение от страна на ищеца. Отправено е предложение за сключване на
договор за наем за стопанската 2013 г.-2014 г., като наемът по него да се
приспадне от направените разходи.
По
делото е приета, като доказателство Ситуация на заснета с пшеница площ,
попадаща в землище *** от месец юли 2013 г. в ситуацията е отразено, че в
землището на *** се установява площ, засята с пшеница – 200,790 дка, а в
землището на *** се установява площ, засята с пшеница – 334,166 дка или общата
засята площ в двете землища е 534, 956 дка.
Във
връзка с предявените от ответника насрещни искове са приети и фактури за
закупен ечемик и жито от ноември месец 2011 г., искане за отпускане на
материални ценности от 30.04.2013 г. , оборотна ведомост за периода от
01.01.2013 г. до 30.04.2013 г., счетоводна справка от 30.04.2013 г., фактура за
тор урея от 29.04.2013 г. (л. 378, 379,
л.380, л. 381, л. 382 по делото).
Видно
от приложената извадка от имейл и препис от декларация на 10.07.2013 г. ищецът
е декларирал пред Балкан биосерт ООД, че се отказва от сертификация и
прекратява едностранно договора от 15.08.2007 г. за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка, търговия с биологични продукти.
Прието
е като доказателство и заявление от ответника за сертифицикация на
производители на биологична продукция Балкан биосерт ООД от 11.07.2013 г. за
наетите площи, подадено от ответника, като липсват данни за последващи проверки
от Балкан Биосерт ООД и съответно документи, удостоверяващи твърденията на
ответника, че процедурата по сертифициране е спряна, поради извършване на
проверка по повод вече засети площи.
На
29.11.2013 г. е връчена, изпратена от ищеца до ответника нотариална покана от
06.11.2013г. за заплащане на дължимия, съгласно горепосочения договор наем в
общ размер от 22 064 лв. Предоставен е срок от 5 работни дни, считано от
датата на връчване на поканата, в който ответникът да заплати задълженията си.
Към поканата е приложена и приетата по делото, като доказателство фатура №
79/30.09.2013 г. на стойност 22 064 лв. с основание за начисляване на
сумата – наема за земеделска земя, съгласно договор за наем от 01.04.2013 г.,
като съставител на фактурата е Н.В. С нотариалната покана са претендирани и
разноски в общ размер от 2224, 38 лв., които се сочи да са направени по
изготвянето и връчването на поканата.
Приета
е като доказателство Фактура № 1079 / 04.11.2013 г. на стойност 3 103,91
лв., издадена от Адвокатско дружество „*****“ с получател – ищеца – Тракия
Търки ЕООД за предоставяне на правно обслужване от общ характер. В приемо –
предавателен протокол са описани
извършените по повод на така издадената фактура услуги, включващи –
преглед на писмо, получено от Доминус, изготвяне на имейл, кратък телефонен
разговор, преглед на съдебна практика относно информацията (факти без доказателства) в писмото на
Доминус (изразяващо се в намерението им да не заплащат наема), изговяне на
нотариална покана до Доминус ООД, телефонен разговор с г- н Т., финализиране на
нотарилна покана и изпращането й на имейла на г-жа Н.В., изискване на
допълнителна информация, телефонен разговор с г-жа В. и изготвяне на имейл до
г-н Т.. Протоколът е подписан от представител на адвокатското дружество и от
представител на ищеца по делото. Във фактурата е отразено, че сумата следва да
се плати по банков път, но липсват доказателства за заплащането й от ищеца.
Видно
от приетия, като доказателство Договор за правна защита и съдействие от
01.11.2013 г. ищецът е заплатил на *** адвокатско възнаграждение в размер на
750 лв. за изготвяне, подписване, изпращане на нотариална покана до Доминус
ООД, представителство за доброволно уреждане на спора след проучване на
цялостната документация и отношения между страните по случая.
За
извършените нотариални услуги е издадена фактура № 25471 от 11.11.2013 г. на
стойност 60 лв. със задължено лице ищцовото дружество, като е отбелязано, че сумата е платена в
брой.
Не
се спори по делото и от представените справки от ДФ „Земеделие“ се установява,
че ответникът е заявил за субсидии за 2013 г. наетите по силата на процесния
договор земеделски земи.
По
делото са разпитани две групи свидетели на ищеца и на ответника при преценка на
показанията на които във връзка с останалите събрани по делото
доказателства е установява следната
фактическа обстановка, а именно:
От
показанията на св. В. – свидетел на ищеца се установява, че познава земята,
която е била отдадена под наем, съгласно горецитирания договор. Лятото на 2012
г. *** на ищеца се свързал със свидетеля и му предложил услуга жънене на овеса,
който бил засаден малко по – рано есента. Същата година на свидетеля му
останало семе и той се обадил на *** на ищцовото дружество, като помолил да му
предоставят част от земята. Ищецът заявил, че възнамерява да отдава или продава
цялото землище, но тъй като можело и да не се яви кандидат позволили на
свидетеля С.В. да засади една площ, след като ожъне площта, да изоре и върне в
същото състояние. Договорили се мястото да не се наторява и да не се ползват
препарати, тъй като било сертифицирано за БИО Производство. Уговорили се,
свидетелят да плати наем, но след като ожъне, за да не се появи кандидат
междувременно. На следващата година април месец 2013 г. от ищцовото дружество
се обадили на свидетеля, като му казали, че са намерили кандидат, но да не се
притеснява, че той е уведомен и е наел цялата земя. Свидетелят твърди, че е
ползвал около 250 дка от цялата площ. През лятото, юли месец *** – *** на
ответното дружество – наемател се обадил на свидетеля, за да уредят отношенията
си по повод обработваната от свидетеля земя. *** казал, че кандидатства за
субсидии за цялата земя и трябва да се уточни, какво се ще се случи с
ползваната от свидетеля земя. Свидетелят счел, че е добре срещата да се
осъществи и в присъствието на представител на ищцовото дружество, за да се види
кой какъв наем ще плаща, но такава среща, така и не се състояла до жътвата,
когато се обадили на свидетеля и му казали, че в обработваното от него място е
влязъл един червен комбайн, който извършва жътва. На мястото на жътвата
свидетелят се срещнал с *** и се уговорили това, което е ожънал, което било
около 1/3 от полето да си го прибере. След това свидетелят преминал към
изораване на площта. Реколтата от обработваното от свидетеля място се сочи, че
не била висока около 27 тона, от които 10 тона взел ответника, а останалите 17
тона свидетелят. Свидетелят сочи, че не е плащал наем на никого за ползваната
от него земя, предоставена му от
ищцовото дружество. Когато дошли жители на ***, собственици на част от
обработваната от свидетеля земя, свидетелят им заплатил рента за ползването.
Свидетелят посочва, че площта, която е засадил е била очертана, като той я
засадил октомври 2012 г., като към март – април 2013 г. насаденото се
забелязва, тъй като е с височина 25 см. Мястото, което свидетелят е обработвал
се намирало от двете страни на път, около километър дълъг участък с неравност в
релефа и представлявало дъга, като свидетелят обработвал ниската част на
дъгата.
Съдът
не кредитира показанията на св. В. в частта, в която същият твърди, че
ответното дружество е прибрало 1/3 от реколтата на засятата от св. В. земя,
доколкото същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства
– писмени и гласни такива, включително и от приетото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза.
От
разпита на св. Р.Л. – свидетел на ищеца и притежател на ***, се установява, че
през 2012 г. представители на ищцовото дружество се свързали с него с цел
продажба на земите, които се намират в землището на ***. Окончателен договор за
покупко – продажба на тези земи бил сключен декември месец 2013 г. с две
физически лица. Св. Л. сочи, че е оглеждал земите, като през пролетта на 2012
г., всички земи били изорани. Началото на 2013 г. били засети около 200-300 дка
от земите, от тези в началото на пътя. Другите земи били затревени, но тези
около пътя си личало, че са засети.
Съдът
не кредитира показанията на *** частта, в която същият твърди, че лятото на
2013 г. наетите земи около пътя имали жито, а останалите трева, доколкото в
тази част същите противоречат на останалите събрани по делото
доказателства в т.ч. направените фото
орто карти, установяващи обработването на земята и останалите гласни
доказателства. В подкрепа на извода за обработване на земите от ответника,
макар и само с оглед поддържането им в добро състояние, а не с цел получаване
на реколта е и факта, че последният след извършени проверки и заснемания от ДФ
Земеделие е получил съответните субсидии за обработка на земята.
От
показанията на св. А. М. – свидетел на ответника и *** на *** на ответното
дружество се установява, че от началото на 2013 г. са имали интерес да закупят
земята на Тракия Търки и *** й провел среща с Н.В., която е представител на
фирмата в офиса в ***. Уговорили се ответното дружество да обработва земята, да
не се изпуска стопанската година и да се наеме земята, докато се стигне до
прехвърлителна сделка. Срещата с *** на ищцовото дружество се осъществила март
месец 2013 г. в присъствието на адвокат на ищеца, като постигнали съгласие да
се плаща наем, само ако до 30.09.2013 г. не се сключи сделка за покупко –
продажба на наетата земя. Уговорката била земята да се предостави празна и
ответникът да я ползва за производство на пщеница и ечемик. Края на месец март
2013 г. *** на ответното дружество и свидетелката отишли да разгледат земята,
като установили, че има някаква растителност, но тъй като не било ясно каква е
тази растителност, решили, че земята е празна и сключили договор. Договорът бил
сключен с дата 01.04.2013 г. Средата на месец април ответното дружество инициирало
засяване с ечемик, но се установило, че средата на отдадените под наем
земеделски земи била засята и имало посеви, а не трева, както си помислили при
първоначалния оглед. Целият засят масив граничил с асфалтов път и затова
обходили цялото землище с кола. Установили, че именно най – плодородната земя,
която се намирала в средата на равното, доколкото другата била хълмиста била
засята. Веднага след това свидетелката и *** й отишли при Н.В. и поискали да
прекратят договора за наем, но последната ги уверила, че знае за това, че тази
земя е засята от С.В. от съседното село, но да оставят нещата така, защото така
или иначе няма да се претендира наем от ответника, тъй като ще се сключи
договор за покупко – продажба на наетите земи. Тъй като основният интерес на ответното
дружество бил да закупи земята, то оставили нещата така, като поддържали
незасятата камениста земя в добро състояние. Освен това Н.В. им казала, че
„манталитетът на чужденците е такъв, че
като се прекрати този договор няма да се стигне до покупко – продажба“.
Наложило се да направят доста разходи, тъй като годината била влажна и
постоянно пониквала трева. Не засяли ечемик в останалите свободни по – хълмисти
земи, като кандидатствали за субсидии, които се давали за поддържане на земята
в добро състояние. Земята се поддържала в добро състояние, тъй като във връзка
със субсидиите се правили снимки. Тъй като пролетният ечемик се сее февруари
месец до края на април, а договорът бил сключен едва с дата 01.04, то веднага
след сключване на договора ответникът започнал подготовка на машините за
обработване земята преди сеитба. Следвало първо да се подготвят машините, да се изоре, изравни, тъй като кампанията по
засяване следва да е за кратко време и трябва всичко да е налично и затова по –
късно ответникът установил, че земята е вече засята, след като вече бил напълно
подготвен за сеитба. Свидетелката посочва, че С.В. си прибрал реколтата и през
септември 2013 г. , като след прибиране на реколтата, земята била изцяло
обработена от ответника. Свидетелката сочи,
че не се стигнало до закупуване на наетата земя, тъй като се разбрало, че
същата се предлага на по – ниска цена на други лица и се създало недоверие
между страните по договора за наем.
От
показанията на ***, свидетел на ответника – ***, се установява, че познава
страните по делото, тъй като същите стопанисват земя в ***. През стопанската
2012 – 2013 г. свидетелят установил, че ищцовото дружество не е извършило
пролетна сеитба в землището на ***, а по принцип те били стриктни земеделски
производители. Октомври месец 2012 г. свидетелят минавайки през земите,
установил, че не са засяти, след което разбрал, че ищцотово дружество ще ги
отдава или вече ги е отдало под наем. Когато почнала кампанията за субсидии,
св. Л. бил уведомен от ищцовото дружество, че земята е отдадена под наем. Април
месец 2013 г. дошли представители на ответното дружество Доминус да опознават
земята. През лятото се оказало, че една част е засадена с жито, а другата е
поддържана в добро състояние. Равното било засято, а това, което било
денивелация и се намирало нагоре, било само обработено. Равното се виждало, че
е засято с жито едва през април в един по – късен период. От разпита на
свидетеля се установява, че има дупки в масива на Тракия Търки т.е. земи, които
не са собственост на Тракия Търки ЕООД.
От
дадените по реда на чл. 176 ГПК отговори на въпроси от законния представител на
ищцовото дружество се установява, че не е имало сключен договор за наем между
ищцовото дружество и св. В.. Имали са уговорка св. В. да ползва земята, но устна
уговорка за ползване, а не договор за наем. В. бил информиран, че ако докато
обработва земята, същата се продаде или бъде отдадена под наем си носи риска от
това. Законният представител – г-н Т. твърди, че освен ползваната от В. земя,
за която той е знаел, част от земята се ползвала нелегално от други лица,
непознати за него и без неговото съгласие. Имали устна уговорка с г-н В. да се
разберат какво да правят с реколтата с г-н М.. Г-н Т. заявява, че към датата на
сключване на договора за наем с ответника е знаел, че част от земята се ползва
от г-н В., а друга част нелегално, като бил уведомен за това от г-жа В.. Според
г-н Т. общата площ на ползваната земя била около 20 хектара т.е. около 200 дка.
Съдът
възприема изцяло обясненията на ищцовото страна, доколкото същите съдържат
признания на възраженията на противната страна – ответното дружество, че част
от отдадената под наем земя е била ползвана от трети лица. От така дадените
обяснения, преценени с оглед на останалите събрани по делото доказателства се установява,
че ищецът не е предоставил държането на цялата отдадена под наем площ, както и
не е изпълнил изцяло задължението си за осигуряване на напълно и спокойно
ползване на отдадените под наем земи.
От
приетото по делото заключение на комплексната съдебна експертиза, изготвена от
агр. М.В. и икон. Т.Р., се установява, че площите, които са били предмет на
договора за наем и са били заявени от ищеца за получаване на субсидии, са били
обработвани през кампания 2013 г. и попадат в слоя „Площи в добро земеделско
състояние“. От фотоортокартите, които са правени със самолет и по цвета на
компютъра на лицето, което се занимава с това, вещото лице е установила, че
процесните имоти са обработвани. Установява се, че производството в натура,
което би се получило при отглеждането на ечемик – реколта 2013 г. – 1103 дка х
319 кг/дка е 351 857 кг. на стойност 119 519 лв. (по 339,68 лв. на
тон, съгласно данни от Националния статистически институт).Според вещото лице
стойностите на чистия доход, който би се получил през 2013 г. от процесните
земи, в случай, че бяха засети с ечемик е
71 429 лв. При определяне на чистия доход от стойността на ечемика
са приспаднати разходите, които се правят за отглеждането му. В разходите за
отглеждането се включват следните дейности и материали: оран, дисковане,
семена, сеитба, валиране, азотни торове, торене, жътва. Сочи се, че разходите
за декар за провеждане на селско стопанските практики са на база необходимо
гориво, като други разходи не са включени в единичната цена. Установява се, че оптималните срокове за
сеитба на пролетните сортове ечемик са до края на март, но в зависимост от
климатичните условия сеитбата може да бъде извършена и до средата на месец
април. Факторите, които влияят за получаване на оптимални добиви от дадена земеделска
култура в т.ч. и от ечемик са почвено – климатичните условия, биологичните
особености на сорта, торене, борба с плевели и борба с болести и неприятели.
След проверката в счетоводството на Доминус ЕООД експертът е констатирал, че
няма осчетоводени разходи от Доминус ЕООД за биосертифициране на имотите, наети
по Договор за наем от 01.04.2013 г.
Установява се, че получените от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ суми по финансово
подпомагане по схемите и мерките кампания 2013 г. са изплатени през 2014 г. за
всички заявени площи по различни схеми и мерки – СЕПП, НДП, НР1. При разпита на
вещото лице В. в съдебно заседание се установява, че различен е периодът на
поникване на семената, ако е по – топло времето, то те по – бързо поникват.
Сочи, че няма да има плевели в имота, ако е обработван септември месец, но може
да има трева. Вещото лице сочи, че обработката за пролетен ечемик би следвало
да е април месец – дискова се, оре се, сее се. Посочва изрично, че наемът на
имота, не е включен като разход при формиране на печалбата, тъй като „когато се
изчислява в земеделието приход – разход, наемите не влияят върху печалбите“.
Разходите са изчислени на базата на гориво и семената и жътвата на пролетен
ечемик. Не се включва амортизация. Вещото лиец не може да посочи дали добивите
биха били по – големи или по – малки при биоземеделие. Сочи че разходите за
оборски тор не са по – големи от тези за азотен тор. Според вещото лице В., през месец март трудно
би могло да се установи дали засятото и вече покълнало е трева или ечемик.
Сочи, че стопанската година започва от 01.10. до 30.09., но през есента
културите, които са засети, субсидии получават за следващата календарна година,
а не за стопанската.
Съдът
не кредитира заключението на комплексната експертиза в частта, в която се
твърди, че разходите за наем на земеделска земя не се включват при формиране на
печалбата. Не се установява да е налице нормативна уредба на изключване на този
разход при формиране на печалбата.
От
приетото по делото допълнително заключение на комплексната съдебна експертиза,
изготвено от *** и *** се установява, че от землището на ***, 10 от имотите от
договора не са включени в списъка на оторизираните площи за подпомагане, както
и един имот от землището на ***. От декларираните за подпомагане 6110 дка,
допуснати са за подпомагане 5960 дка. От декларираните в пълния им размер процесни площи по Договора за наем – 1103,21 дка, допуснати
за подпомагане са общо за двете селища 1017 дка. Средният размер на субсидията
от ДФ „Земеделие“ за стопанската
2012/2013 г. за Доминус ООД, включваща единно плащане на площ, национални
доплащания и необлагодетелствани райони е 31, 02 лв. /дка. Получените субсидии
за 2012 г. / 2013 г. за процесните имоти е 31 569,05 лв. Установява се, че при направата на орто фото
карти се вижда дали има или няма храсти, растителност и дали земята е
обработвана. Вижда се повърхностния
слой.
Относно
възражението на ответника по повод допуснатата допълнителна комплексна
експертиза, че сумите от получени субсидии не се включват при формиране на
приходите, то следва да се посочи, че разпоредбата на т. 3.4. от Счетоводен
стандарт 20 „Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на
правителствената помощ” предвижда правителствените дарения, получени от
предприятията като компенсация за минали разходи или загуби да се признават за
приход през периода на получаването им. Имайки предвид това, получените от
земеделските производители преки плащания по Схемата за единно плащане на площ
следва да се признават за приход през годината на получаването им. В ЗКПО не е
регламентирано специално данъчно третиране на посочените приходи, поради което
тези приходи се признават за данъчни цели и участват при формиране на данъчния
финансов резултат за годината на получаването им.
Предвид
така изложеното съдът счита, че от приетите по делото заключения на основна и
допълнителна комплексна експертиза се
установява, че при определяне размера на печалбата, така както е отразено в
основната комплексна експертиза следва да се
приспаднат разходите за наем в размер от 22 064 лв., съгласно
процесния договор за наем и да се вземат предвид получените приходи от целева
помощ в размер от 31 569,05 лв.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да се уважат предявените искове ищецът следва
да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор, съобразно твърденията в
исковата молба, изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и
респ. неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни
задължения –
предмет на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е
отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди,
доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е
разпределена доказателствена тежест за доказване на правоизключащите възражения
за недължимост на сумите в т.ч. предаване на имотите в състояние, което е
възпрепятствало ползването им по предназначение, което по своята същност да
представлява нарушение на задължение на ищеца да осигури напълно и спокойно
ползване на имотите и съответно невъзможността наемателят да узнае за
недостатъците на наетите имоти към датата на сключване на договора. В тежест на ответника е разпределено
доказване на обстоятелствата, че е
изправна страна по договора, както и че е изпълнил задълженията си,
произтичащи от качеството му на наемател, вкл. и задължението да съобщи
незабавно на наемодателя за посегателства или повреди на наетия имот. Относно претенцията за имуществени вреди от
неизпълнение на договора ищецът следва да докаже кумулативното наличие на предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД: наличието на договорно правоотношение,
от което да е възникнало задължение за изпълнение; виновно неизпълнение на
договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди.
По претенцията за обезщетение за
забавено плащане в тежест на ищеца е да докаже падежа на вземането и размера на
претенцията.
По отношение на приетите за
съвместно разглеждане насрещни искове, с които се претендират имуществени вреди от
неизпълнение на договора и обезщетение за забава, за да се уважат същите в тежест на ищеца по насрещните искове е разпределено доказване на кумулативното наличие на предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД: наличието на договорно
правоотношение, от което да е възникнало задължение за изпълнение; виновно
неизпълнение на договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Тъй като претенцията е
за пропуснати ползи, вследствие неизпълнение на поети с договор задължения, то
ищецът по насрещните искове следва да докаже, че пропуснатите ползи, за които се претендира
обезщетение имат качеството на реалност и сигурност. Те биха имали характер на
пропуснати ползи по смисъла на чл. 82,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД само в случай, че получаването им от страна на кредитора е
сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с установяването на
фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би
било настъпило, е в тежест на кредитора в случая ищецът по насрещните искове, който твърди че е пропуснал
да реализира доходи и съответно по тази начин да увеличи имуществото си,
вследствие неизправността на ответника – наемодател. В тежест на ищеца по насрещния
иск за обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи е да докаже, че е налице
доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото му т. е., че при точно
изпълнение със сигурност би се увеличило имуществото му. Относно претенцията за
обезщетение за забавено плащане следва да се докаже от ищеца падежа на
задължението за обезщетение за вреди и размера на претенцията за забава.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГЛАВНИТЕ
ИСКОВЕ.
Не се спори между страните по
делото и от събраните по делото доказателства се установява, че на 01.04.2013
г. е сключен договор за наем на земеделска земя, подробно описана в Приложение
към договора. По силата на този договор
ищецът в качеството на наемодател се е задължил да предостави на
ответника в качеството на наемател възмездно срещу наемна цена в размер на 20
лв. на дка земеделски земи, находящи се в землището на *** в общ размер на
1 103,210 дка, като осигури през целия наемен период напълно и спокойно
ползване на земите за целите на договора. От своя страна наемателят се е
задължил да регистрира и обработва имотите, които са сертифицирани за
производство на биологична продукция съгласно действащото законодателство,
касаещо имоти за биологична продукция, както и да ги сертифицира за 2013 г.
посредство Балкан Биосерт за собствена сметка, както и да заплаща уговорения
наем по реда и сроковете, предвидени в договора. От събраните по делото доказателства не се
установява да е налице неизпълнение на задължение на ищеца по отношение на
сертифицирането за производство на биологична продукция. Ищецът чрез прекратяване на регистрацията
си, като производител на биологична продукция е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил възможност на ответника да подаде заявление за
сертификация за 2013 г., като производител на биологична продукция. Не се
доказват твърденията на ответника, че обработваната от св. В. земя е била третирана
с торове и препарати, вследствие на което процедурата по биосертифициране е
спряна за осъществяване на проверка.
Съгласно НАРЕДБА
№ 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането задълженията за извършване на сертификация и
поддържане на актуалността на данните е вменено на производителя, преработвател
и/или търговец на биопродукция, а не на собственика на земята, поради и което
липсата на сертификация на ответника, като производител на биопродукция не може
да се приеме, че е в причинна връзка с неправомерно поведение от страна на
ищеца. Напротив ищецът е оказал съдействие на ответника, като своевременно е
заявил, че се отказва от сертифицирането
си като производител на биопродукция на наетите площи.
От събраните по делото
доказателства обаче се установява неизпълнение на задължение на ищеца в
качеството на наемодател да предаде държането и да осигури през целия наемен
период напълно и спокойно ползване на всички наети земеделски имоти за целите
на наемния договор. В тази връзка следва да се посочи, че още към датата на
сключване на договора за наем, една част от наетите земи е била ползвана от
трето лице, коет е засяло и обработвало същата. Веднага след узнаване на това
обстоятелство ответникът в качеството си на наемател е уведомило представител
на ищцовото дружество – Н.В.. От обясненията на законния представител на
ищцовото дружество се установява, че същият е знаел за това обстоятелство, като
не е счел за необходимо да се намесва в отношенията между третото лице и
наемателят и е решил, че последните следва сами да уредят отношенията си. До
уреждане на отношенията обаче се е стигнало едва през месец септември 2013 г. –
края на договора за наем, когато реколтата е събрана от св. В. и земята, която
е била засята от него е обработена от ответника. От така събраните по делото
доказателства не се установява да е предадено на ответника в качеството на
наемта държането на ползваната от св. В. земя.
Дори законният представител на ищцовото дружество при даване на
обяснения по реда на чл. 176 ГПК признава, че около 20 хектара (200 декара) от земята са били ползвани от
трети лица, а не от ответника, въпреки че ищцовото дружество се е задължило да
предаде държането и ползването на същите на ответника в качеството на наемател.
Не се доказват обаче твърденията
на ответника, че ползваната от трето лице земеделска земя е в размер от 500
дка. Видно от представената ситуация на засята с пшеница площ в размер на 534 дка, то същата включва не
само земите, предмет на Договора, но и други земи. Доколкото ответникът при
условията на пълно и главно доказване не установява размера на ползваните от
трети лица земеделски земи, предмет на договора за наем, но безспорно се
установява, че държането на част от земите не е било предоставено от ищеца на
ответника при сключване на договора за наем, то съдът при условията на чл. 162 ГПК след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства определя
размер от 250 дка, така както се установява от събраните гласни и писмени
доказателства. По отношение на 250 дка от общата площ на предоставените под
наем земеделски земи, ответникът не дължи заплащане на наемна цена, тъй като
ищецът не е изпълнил своето задължение да
предаде държането и да осигури през целия наемен период напълно и
спокойно ползване. Съгласно Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т.д. №
123/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. , фактът дали една вещ е реално
предадена на наемателя не е от значение за доказване на наличието на сключен
договор за наем, но е от значение за дължимостта на наемната цена, доколкото
вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта. За да може да ползва наемателят
наетата вещ или имот, както е в случая, то е необходимо същите да бъдат
поставени на негово разположение. В тази връзка съдът счита за неоснователни
възраженията на ищцовото дружество, че ответникът е могъл да изоре засятата от
св. В. земя, доколкото тези действия биха могли да представляват противоправни посегателства върху чуждо
имущество и биха обосновали претенции от страна на *** към ответното
дружество.
Действително съгласно съдебната
практика, ползването на наетите земи е без значение за дължимостта на наемната
цена, но само в случай, че към датата на сключване на договора за наем е
доказан факта на предаване на държането на наетата вещ, което не се установява
по отношение на засетите от *** земи.
От събраните по делото гласни
доказателства не може да се направи категоричен извод, че към датата на
подписване на договора за наем е било явно, че горецитираната площ от 250 дка е
била засята. От показанията на св. В. и св. М. се установява, че едва през юли
месец 2013 г. ответникът се е свързал със св. В., за да уредят отношенията си
по повод засятата пшеница. В тази връзка съдът счита и за неоснователни
възраженията на ищцовото дружество, че осъщественото от ответника през юли
месец 2013 г. подписване на проформа
фактура и заявена готовност да се плати целия наем, представляват извънсъдебно
признание на цялото задължение по Договора за наем от 01.04.2013 г. Към този
момент все още е била налице неяснота по отношение на засятите от св. В. площи
и съответно не са били уредени отношенията между наемател и наемодател по
отношение на тези площи. От показанията на св. В. се установява, че е имало
намерение за провеждане на тристранна среща между него и управителите на
ищцовото и ответното дружество, но това намерение не е било реализирано. Именно
поради липса на доказателства за уреждане на отношенията по повод на ползваните
от св. В. земи, предмет на договора за наем, то следва да се приеме, че
наемодателят не само, че не е предал реалното ползване на тези земи към датата
на сключване на договора за наем, но и впоследствие, въпреки че е знаел, че
тези земи се ползват от трето лице не е уредил отношенията си с наемателя.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявеният иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
признаване на установено, че се дължи наем от ответника за сумата от
5000 лв. ( 250 дка по 20 лв./дка) се явява неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли. Този извод не се променя и от факта, че за тези земи са
получени от ответника субсидии за Държавен фонд Земеделие, доколкото
предоставянето на земите по договора за наем не е било с цел получаване на
субсидии, а за ползване им, от което ответникът е бил лишен, поради
неизпълнение на поети от ищеца договорни задължения. Субсидиите са предоставени
за поддържане на земята в добро състояние, което се установява и по отношение
на земите, чието държане не е било предадено към датата на сключване на
договора за наем, но са били обработени от ответника след събиране на реколтата
от лицето, което е ползвало тези земи – св. В.
По отношение на останалата част
от наетите земи в размер от 853,21 дка искът за заплащане на наемна цена се
явява основателен, доколкото не се установи неизпълнение на поето от ищеца
задължение по договора. Не се доказаха твърденията на ответника, че ищецът е
възпрепятствал ползването на земята, съгласно целта на договора за производство
на биопродукция. При разпределена на ответника доказателствена тежест за това,
не се установи и плащане на договорената за тези земи наемна цена в общ размер
от 17064
лв. (853,21 дка по 20 лв./дка), поради и което искът по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване дължимост на наемна цена до размера на тази сума ще следва да
се уважи.
Относно акцесорната искова
претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане на наемната цена за
периода от 01.10.2013 г. до 19.12.2013 г., то същата се явява доказана по
основание и частично доказана по размер с соглед частичната основателност на
искът за главница, представляваща незаплатена наемна цена за ползваните 853,21
дка. Съдът след използване на онлайн калкулатор установи, че искът за
установяване на дължимост на обезщетение за забавено плащане на главницата
следва да се уважи до размера на сумата от 379,96 лв. За разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 491,29 лв. искът ще следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
По отношение на исковата
претенция за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2224,38 лв. – имуществени вреди,
вледствие неправомерно поведение на ответника, то същата се явява частично
основателна. Не са събрани по делото доказателства, че ищецът е заплатил
претендираната сума в общ размер от
1414,38 лв. по фактура № 1079/04.11.2013 г. Във фактурата е отразено, че
плащането следва да се извърши по банков път, но не се представят доказателства
за извършване на плащането. Фактурата
е първичен
счетоводен документ, чието предназначение е да се документират стопанските
операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната
отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ,
който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга и се издава от
доставчика й при предаването им или при направено авансово плащане преди това, като същата не представлява
доказателство за извършено плащане. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 81 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 675
по описа за 2009 г. на ВКС, ІІ-ро, ТК и др. С оглед липсата на доказателства за заплащане
на тази сума, то същата не би могло да се приеме, че представлява вреда за
ищцовото дружество и не следва да се разглежда дали е налице причинна връзка
между така претендираната сума и неизпълнение на поето от ответника договорно
задължение. Предявеният иск за
установява дължимост на сумата в размер на 1 414,38 лв. имуществени вреди,
вследствие неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на наемна
цена ще следва да се отхвърли, като неоснователен и доказан.
По отношение на претендираните
вреди в размер на 60 лв. – нотариални такси и 750 лв. – заплатен адвокатски
хонорар, то от приетите по делото доказателства се установява, че тези суми са
заплатени от ищеца и са в причинна връзка с неизпълнение на договорното
задължение на ответника да заплати в срок наемната цена за наетите от него
земеделски земи. Действията по сключване на договор за правна защита и
съдействие за доброволно уреждане на спора и изпращането на нотариална покана
са породени от липсата на плащане от страна на ответника на дължимата по
договора наемна цена в срок до 30.09.2013 г., като същите са извършени повече
от месец след падежната дата и след получаване на становището на ответника, че
не дължи наемната цена и претендира направени разноски.
С оглед на изложеното претенцията
по чл. 82 ЗЗД се явява частично основателна до размера на сумата от 810 лв. – имуществени вреди,
като в тази част искът за установяване дължимостта й следва да се уважи. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2224,38 лв. искът ще следва
да отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателна и претенцията за законна лихва върху уважените
главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (от която
дата се считат предявени и настоящите установителни искове) до окончателното им
изплащане.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ:
Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК при предявен иск по
чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага. Според цитираното
тълкувателно решение на обезщетяване подлежат не
всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по
сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена
последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед
специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия
стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и
което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов
необходим и закономерен резултат. В практиката се приема, че печалбите биха имали
характер на пропуснати ползи, само в случай, че получаването им е сигурно,
предвид установяване на други, осуетени от забавеното изпълнение на ответника
правоотношения./ Решение №156 от 29.11.2010г. на ВКС по т.д.№142/2010г., І
т.о., ТК, докладчик Председателя Т. Р.; решение №18 от 05.03.2010г. на ВКС по
т.д.№527/2009г., І т.о., ТК, докладчик председателя Т.Р.; определение №19 от
17.01.2012г. на ВКС по т.д.№312/2011г., ІІ т.о., ТК, докладчик съдията К.Е.;
решение №38 от 29.04.2011г. на ВКС по т.д.№304/2010г., ІІ т.о, ТК, докладчик
председателя Т.В.; решение №54 от 11.07.2011г. на ВКС по т.д.№377/2010г., ІІ
т.о., ТК, докладчик съдията Е. В.; определение №106 от 17.02.2010г. на ВКС по
т.д.№867/2009г., І т.о, ТК, докладчик Председателя Л.И.; решение №146 от
01.12.2010г. на ВКС по т.д. №934/2009г., ІІ т.о, ТК, докладчик съдията М.С.;
решение №164 от 28.10.2010г. на ВКС по т.д.№1079/2009г., ІІ т.о., ТК, докладчик
съдията К.Е.; решение №68 от 21.04.2009г. на ВКС по т.д.№697/2008г., ІІ т.о.,
ТК, докладчик съдията М.Б. решение от
26.04.2004г. на ВКС по гр.д.№1187/2003г., ТК, ІІ т.о., докладчик съдията Н. Ц.
и други/. Съгласно постановената задължителна практика по чл.290 от ГПК
пропуснатите ползи трябва да имат качество на реалност и сигурност, като те не
могат да бъдат хипотетични вреди.
В случая се претендират пропуснати
ползи от невъзможността ищецът да извършват стопанска дейност по производство и
продажба на ечемик и да реализира печалба. Не се представят обаче
доказателства, ищцовото дружество по
насрещните искове – Доминус ЕООД да е било в период на преговори за доставка на
ечемик, да е закупило семе след сключване на договора за наем или да е
направило други разходи или извършило други действия по започване на сеитба на
пролетен ечемик и последваща реализация на произведената продукция, с оглед на
които съдът да направи извод за реалност и сигурност на претендираната сума,
представляваща нереализирана печалба от производство и продажба на произведения
ечемик. Установява се единствено, че ответникът е имал намерение да засее
пролетен ечемик в наетите земи, но това негово намерение не е достатъчно, за да
се приеме за доказан предявения иск за пропуснати ползи в размер на
нереализирана печалба. По делото не се доказва при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е предприел действия и направил разноски за
осъществяване на това намерение и едва след това е узнал, че не би могъл да
използва част от наетите земи. Не се доказва, че направените разходи за закупен посевъчен
материал с дати от ноември 2012 г., съгласно представени фактури, доколкото
предхождат воденето на преговори за сключване на договор за наем на земеделски
земи от 01.04.2013 г., са в причинно – следствена връзка с претендираните вреди
от неизпълнение на договора. От събраните гласни доказателства се установява,
че преговорите между страните по делото по повод процесните земи са започнали
месец март 2013 г. Останалите приети като доказателства документи, а именно
искания за отпускане на материални ценности, счетоводни ведомости и справки от
април месец 2013 г., представляват изходящи от ответника частни документи,
които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях
обстоятелства и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства,
включително и от констатациите на вещите лица по изготвеното първоначално
заключение на комплексната съдебна експертиза. Фактурата от 29.04.2013 г. не
само, че не се установява да касае процесните земи, но и има за предмет касае
закупуване на тор урея , който представлява азотен тор и не е предназначен за
биологично производство, поради и което не може да се обоснове извод, че същият
е предназначен за използване по процесния договор за наем на земи, по който
ответникът Доминус ЕООД твърди, че е щяло да извършва производство на
биологично чиста продукция. Още повече,
че по делото се установява, че към април месец 2013 г. не е било предадено
държането само по отношение на 250 дка от наетата земя. Относно останалата част
от наетата земя не се установява да е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на Тракия Търки ЕООД, което обосновава извод за липсата на
една от кумулативните предпоставки за уважаване на предявения иск - виновно неизпълнение на
договорното задължение по отношение на така наетите земи.
По отношение на тази част от наетата земя ответникът сам се е лишил от
добивите, като е предпочел да поддържа земята в добро състояние с цел
получаване на субсидии за това, вместо да засее същата с пролетен ечемик. Счел
е, че не е „икомически целесъобразно“ да засява същата.
По отношение на наетите 853,21
дка, за които не се установява да е
налице неизпъленние от страна на ТРАКИЯ ТЪРКИ ЕООД самият ищец по насрещните
искове – Доминус ЕООД признава, че не ги е засадил, тъй като е счел, че не е
икономически целесъобразно. Доколкото липсва въобще намерение у Доминус ЕООД да
реализира печалба от производство и продажба на ечемик за тези земи, то
претендираните от него вреди в размер на пропуснати ползи дори нямат характер
на хипотетични такива.
Относно засятите от трето лице
наети от Доминус ЕООД площи в размер на 250 дка е налице виновно неизпълнение
на поето от Тракия Търки ЕООД задължение, но не се установява да са налице
сочените вреди в размер на пропуснати ползи, представляващи нереализирана
печалба. Изводите на вещото лице се базират на статистически данни, а не на
реално доказани обективни факти, като например – реализирани от ответното
дружество печалби за предходни периоди, доказателства за направени разходи,
надлежно осчетоводени при ответника, касаещи именно сеитба с пролетен ечемик в
процесните земи и други факти и обстоятелства, при преценката на които да се
направи извод за сигурност по отношение на претенцията за обезщетение за вреди
под формата на пропуснати ползи. Налице
е единствено хипотетична възможност за това, което обаче при разпределена на
Доминус ЕООД доказателствена тежест за установяването при пълно и главно
доказване, че е налице доказана възможност
за сигурно увеличение на имуществото му т. е., че при точно изпълнение със
сигурност би се увеличило имуществото му със сочената от него сума, представляваща нереализирана
печалба, не е достатъчно за уважаване на предявения иск по чл. 82 ЗЗД.
Предвид изложеното предявения от
Доминус ЕООД насрещени иск за осъждане на Тракия Търки ЕООД да му заплати
сумата от 24 900 лв., представляваща частична претенция от сума в размер
на 107 936, 99 лв. – обезщетение за пропуснати ползи се явява изцяло
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. С оглед неснователността на
насрещния иск за главница, то неоснователна се явява и акцесорната претенция за
обезщетение за забавено плащане.
По отношение на разноските:
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски по предявения главен
иск в общ размер от 3 122,36 лв., съобразно приложен списък
по чл. 80 ГПК. От така претендираната сума, съдът счита, че претенцията е
основателна до размера от 2 534,44 лв., включваща сумата от 526,44 лв.-
държавна такса, сумата от 1400 лв. – адвокатски хонорар, сумата от 600 лв. –
депозити за експертизи и сумата от 8 лв. – такса за издадено съдебно
удостоверение. По отношение на претенцията
за включване на сумите в размер от 164,76 лв.- заплатен от *** на ищцовото
дружество рент-а-кар при явяването му в открито съдебно заседание по искане на
ответната страна и сумата от 423,16 лв. – заплатен от *** на ищцовото дружество
Б. Т. *** – местожителството на *** до *** за явяване в заседание, то същата е
неоснователна. *** на ищцовото дружество е разпитан в качеството си на страна в
производството, като същият е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 168 ГПК единствено свидетелят има право на разноски за
явяването си в съда, в случай че бъдат поискани от него до края на съдебното
заседание, като същите се изплащат от внесения депозит. Не е предвиден
процесуален ред за присъждане на разноски за явяване в съдебно заседание на
законния представител на ищцовото дружество в рамките на висящо производство за
даване на обяснения. Не се прегражда правото на защита на ищцовото дружество по
отношение на така заплатените суми, доколкото същите биха могли да се
претендират чрез предявяване на отделна искова претенция и образуване на
надлежно производство.
Съгласно т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 495, 60
лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 700 лв., общо 1195,60
лв.
По отношение на предявените от
ответника и приети за съвместно разглеждане насрещни искове, ищецът претендира
разноски в размер на 1400 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на заплатените адвокатски хонорари,
тъй като делото представлява фактическа и правна сложност и заплатените на
процесуалния представител на ищцовото дружество адвокатски хонорари
съответстват на усилията му за осъществяване на защитата и не представляват
прекомерни такива.
Предвид така изложеното следва да
се приеме, че ищцовото дружество е направило разноски по предявените главни
искове в размер от 2534,44 лв. – исково производство и в размер на 1195,60 лв.
– заповедно производство или общо 3 730,04
лв., от които по съразмерност, съответно на уважена част от исковите
претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2747,74 лв. С оглед цялостното
отхвърляне на предявените насрещни искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в размер на 1400 лв. – заплатен
адвокатски хонорар.
На основание изложените
съображения ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото
дружество обща сума в размер на 4 147, 74 лв. – разноски в
настоящото исково и заповедното производство.
Ответникът е представил
доказателства и претендира заплащане на разноски по главните искове в общ
размер от 600 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 200 лв. – заплатен депозит за
вещо лице и 60 лв. -превод или общо 860 лв. С оглед частичното отхвърляне на
предявените главни искове, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят
разноски в размер от 226, 48 лв. По
отношение на останалите претендирани от ответника разноски, то същите касаят
предявените насрещни искове, които се отхвърлят изцяло и разноски в полза на
ответника не се дължат. Не следва да се присъждат разходи за копирни услуги,
доколкото същите не представляват съдебни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Доминус” ЕООД, ЕИК: ********* дължи на „Тракия Търки” ЕООД, ЕИК: *********
сумите, както следва: сумата от 17 064
лв. – неизплатена наемна цена по Договор за наем от 01.04.2013 г., сумата
от 379,96
лв.– мораторна лихва за забава на плащането на наем за периода от
01.10.2013 г. до 19.12.2013 г. и сумата от 810
лв. – обезщетение за имуществени вреди
от неизпълнение на договор за наем, ведно със законна лихва върху
неизплатената наемна цена, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.12.2013 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 13117 от 20.12.2013 г. по ч.гр.д. № 20821/2013 г. по описа
на ПРС, ХІІ –ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предяваните
искове за разликата над сумата от 17064 лв. до пълния предявен размер от 22064
лв.- неизплатена наемна цена по Договор за наем от 01.04.2013 г., за
разликата над сумата от 379,96 лв. до пълния
предявен размер от 491,29 лв. – мораторна лихва за забава на плащането на наем
за периода от 01.10.2013 г. до 19.12.2013 г. и за разликата над сумата от 810
лв. до пълния предявен размер от 2224,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за наем, ведно със
законна лихва върху неизплатената наемна цена, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.12.2013 г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Доминус”
ЕООД, ЕИК: ********* против „Тракия Търки” ЕООД, ЕИК: ********* искове за
заплащане на сумата от сумата от 24 900 лв. – частична претенция от сума в
размер на 107 963, 99 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи
по вина на „Тракия Търки” ЕООД, изразяващо се в неизпълнение на Договор за наем
на 1103,210 дка земеделска земя от 01.04.2013 г. и сумата от 10 лв. – частична
претенция от сумата в размер от 11991,90 лв.- обезщетение за забавено плащане
на обезщетението за пропуснати ползи, считано от 01.08.2013 г. до подаване на
исковата молба-03.09.2014 г.
ОСЪЖДА „Доминус” ЕООД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
НА „Тракия Търки” ЕООД, ЕИК: *********
сумата от 4 147, 74 лв. – разноски
по съразмерност, направени в производството по гр.д. № 10278 по описа за 2014
г. на ПРС, ІХ-ти състав и в производството по ч.гр.д. № 20821/2013 г. по описа
на ПРС, ХІІ –ти състав.
ОСЪЖДА
„Тракия Търки” ЕООД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Доминус” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 226,48 лв. – разноски по съразмерност, направени в производството
по гр.д. № 10278 по описа за 2014 г. на ПРС, ІХ-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала.
ПМ