№ 546
гр. Варна, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Съдия:Станчо Р. Савов
СъдебниПетър Светославов Петров
заседатели:Ж. Д. Русев
Светла Неделчева Каракостова
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора Р. Б. Л.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Наказателно дело
от общ характер № 20203100201202 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
РЕЗЕРВЕН ЗАСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ВИТАНОВ
ПОДСЪДИМИЯТ К. В. Б., редовно призован, явява се лично, като се води от
Затвора – Варна и с адв. П.Н. и адв. Д.И., редовно упълномощени и приети от съда от преди,
както и упълномощения защитник В.Б..
ПОДСЪДИМИЯТ ГР. АНГ. К., редовно призован, явява се лично, като се води от
Затвора – Варна с адв. И.Т. и адв. Ю.Г., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ ЕМ. Ж. Т., уведомен,
явява се лично.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ П. Ж. Н., уведомена, явява
се лично.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д. П. Д., редовно
призована, не се явява.
Всички се представляват от адв. Г., упълномощен от преди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Ж. Т. Ж., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. В.Р., упълномощена от преди.
СВИДЕТЕЛЯТ П. В. АТ., нередовно призован, не се явява. Видно от докладна
1
записка от деловодител Станислава С.а, на 04.07.2022г. в деловодството на ВОС е позвънил
призовкар Радина Г. от РС – Бургас, която заявила, че свид. П.А. не е открит на адреса и по
сведения на съсед от етажа – свид. В. – на този адрес живее лице на име Т. А..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й.Г., редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от вещото лице Й.Г., която сочи, че за
предходното съдебно заседание е била в платен годишен отпуск. Не е могла да пътува, тъй
като непълнолетното й дете е било на редовно обучение до 30.06.2022 г., не могла да
представи доказателства за уважителни причини за неявяването си в предходното съдебно
заседание и моли наложената й глоба в размер на 300 лв. да бъде отменена. Към молбата е
приложено заявление за ползване на платен годишен отпуск; постъпило писмо от 01.07.2022
г. на Директора – Комисар Цветан Нишев, на НИКК – гр. София, с което се препраща писмо
от вещото лице Г., сочеща причините за невъзможността да се яви в днешното съдебно
заседание. В същото вещото лице Г. е посочила, че не може да се яви в днешното съдебно
заседание поради служебна ангажираност. Моли на осн. чл.282, ал.3 от НПК да бъде
освободена от явяване като вещо лице на заседанието по НОХД №1202/2020 г. за дата
04.07.2022г. При необходимост да бъде призована за следващо съдебно заседание по делото;
докладна записка от ГД Охрана, РД Охрана – София, която сочи, че на 01.07.2022 г. е
проведен разговор с охраната на НИКК – София, като тя е посочила, че Група Витоша
НИКК била преместена в сградата на МВР, находяща се на ул. „Шести септември“ №29,
като при направена проверка на този адрес на място е разговаряно с АЛ. Г., началник Трети
отдел НИКК и по негови данни търсеното лице е било служебно ангажирано на 04.07.2022г.
и няма да може да се яви в съдебното заседание, за което Цветен Нишев е уведомил по факс
ВОС. Към докладната записка са приложени гореописаните писма.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки за даване ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т.: Да се даде ход на делото.
ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.
ЗАЩ. Б.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.Б.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.К.: Да се даде ход на делото.
2
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на неявилото се вещо лице Г. – помним, че тя веднъж
непризована се беше явила в СГС, за да бъде разпитана, а ние я върнахме, за да дойде тук.
След това няколко пъти не идва, включително и днес. Очевидно и способа с принудителното
водене е неработещ и аз си мисля и предлагам, ако има разбиране от страна на защитата,
действително да приложим нормата на чл.282, ал.3 от НПК и да се съгласим да не се
разпитва вещото лице Г..
АДВ. Р.: Присъединявам се към становището на прокурора.
АДВ. Г.: Присъединявам се към становището на прокурора.
ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Н.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ.И.: Виждаме, че съдът направи много усилия, за да може да бъде доведено
вещото лице в съдебно заседание, но предвид неявяването й смятам, че това не трябва да
бъде основание за отлагане на делото. Моля да се приобщи експертизата без разпит на
вещото лице, а после на пледоариите ще направим възражения. П.А. следва да бъде заличен.
АДВ.Н.: Становището ми е същото. Също като адв. И. изразявам становище
експертизата да бъде приобщена без непосредствен разпит на вещото лице и съответно
нашите възражения да бъдат изразени в пледоариите по същество. Освен това е налице и
условието от НПК за приобщаването, тъй като лицето е редовно призовано. Относно
свидетеля П.А. – предвид трудността да бъде открит, същият следва да бъде заличен.
АДВ. Т.: Щом страната, която иска провеждане на разпит на вещото лице изразява
становище съгласие по чл.282, ал.3 от НПК, то ние изразяваме същото съгласие. Да се
заличи свидетеля, след като страната, която е поискала неговия разпит, изразява такова
становище.
АДВ.Г.: Присъединявам се към адв. Т..
ЗАЩ. Б.: Присъединявам се към становището на адв. Т..
ПОДС.Б.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
ПОДС.К.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните – съгласието им да не се
3
провежда разпит на свид. П. В. АТ., същият следва да бъде заличен от списъка на
свидетелите, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА П. В. АТ. от списъка на лица за призоваване като свидетел.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявлението на страните и съгласието им да не се
провежда непосредствен разпит на вещото лице Г. в хипотезата на чл.282, ал.3 от НПК,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА заключението по назначената СТЕ по протокол №2016/ИКУ-151 от
04.07.2016 г., находящ се в т.11, л.4-л.24, без да провежда непосредствен разпит на вещото
лице.
ПРОЧИТА заключението по назначената СТЕ по протокол №2015/ИКУ-201 –
15.10.2015 г., находящ се в т.3, л.2-л.78, без да провежда непосредствен разпит на вещото
лице.
СЪДЪТ намира, че с оглед направеното искане в предходно съдебно заседание за
разпит на гражданските ищци и частни обвинители ЕМ. Ж. Т. и П. Ж. Н., същите следва да
бъдат допуснати до разпит в качеството им на свидетели, ПОРАДИ КОЕТО
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА в качеството им на свидетели ЕМ. Ж. Т. и П. Ж. Н..
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ЕМ. Ж. Т., ЕГН **********, живущ в гр. Варна,
български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, работи, няма родство с
подсъдимите.
СВИДЕТЕЛЯТ ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
същият обещава да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Е.Т..
4
СВИД. Е.Т.: Научих за смъртта на брат ми на обяд на другия ден в полицията, след
1-2 часа престой. Не ми казаха в началото, явно така протича процедурата. Звъняха ми по
телефона няколко пъти, но мислих, че са измамници и не откликнах на поканата, след което
съдружникът на брат ми – Станислав, беше на телефона и каза: „Е., ела, сериозно е..“
Допусках всичко друго, но не и това. Включително и на бюрото, първата разследваща
полицайка беше жена, където телефонът на брат ми звънеше, предположих, че е имало
някакъв инцидент в дискотека вечерта и така. Всъщност може би час и нещо престой в
полицията и накрая ми казаха какво се е случило.
Бяхме заедно с брат ми до почти 24-25 годишна възраст. Почти неотлъчно заедно и
като деца, и като завършихме казармата – аз бях освободен и можеше да не ходя в казарма,
но за да не се разделяме… Бяхме приети за студенти заедно. Бяхме заедно в казармата две
години, уволнихме се и започнахме да учим. Той започна и да работи в същото време по
дискотеките. Първата година не можа да вземе един изпит, прекъсна. Втората година загуби
и студентски права – отдаде се на работа. Аз също работих, когато бях свободен лятото.
През последните 10 год. беше на приливи и отливи тази връзка с Ф. – връзка, която
утихваше и не съществуваше на дълги периоди, след което пак се възобновяваше, като
последната половин година от живота му явно беше в пълна пара. Помня още октомври
месец те бяха на почивка в Хасково, Велинград, София, в Плевен, на мач на Лудогорец на
„Васил Левски“, след което февруари месец бяха отново във Велинград последно.
Аз директно от него нямам представа с какви намерения е бил към нея. Ще кажа
нещо, което досега не съм казвал в съдебното следствие. Това, което знам, го знам от нея на
следващия ден след убийството – от Ф., за намеренията им да живеят заедно. Това, че той е
искал да припознае детето – това беше в телефонен разговор, в който тя искаше да получи
разрешение да присъства на погребението. Тогава и ние не знаехме кога ще е точно. Ф.
изрази огромно желание брат ми да бъде облечен с бял пуловер, който тя му е подарила за
Свети Валентин. Тя тогава ми разказа на дълго и широко какви са им били последните
намерения: да живеят заедно там, където аз сега живея – къща, която строихме заедно с брат
ми много дълго време. Брат ми е говорил, че щял да вземе малки футболни врати да играе
Т., за годеж евентуално, който щяха да обявят на 01.03. Погребението беше на Т.ден. Лично
двамата запазихме една маса за вечерта. Това го знам от Ф.. Аз бях много против тяхната
връзка и може би 2 седмици преди убийството брат ми беше дошъл в офиса ми и му го казах
пак. Казвал съм го и на Ф. в очите, и на брат ми. Тя не беше човек за него.
Брат ми нямаше абсолютно финансови проблеми. Мисля, че си беше съвсем
нормално момче.
За едни проблеми във връзката му с Ф. знам, за такива във времето непосредствено
преди убийството. Имаше един период, в който около от 20-40 дни, или месец, той живя с Ф.
на вилата и там е имало някакви, може и да греша, някакви заплахи и се беше срещал с М.
М., за да търси евентуално подкрепа от гледна точка на охрана и сигурност. Става дума за
5
заплахи от Г.. Там, че вече нещо беше се случило, бяха дошли някакви момчета, които
разбрали-неразбрали, уж ще го пазят. Имаше някаква случка. Това той ми го е споделял.
Тези момчета са някакви, които при подаден сигнал е трябвало да дойдат и да го
охраняват. Той е бил някакъв фалшив сигнал. Не са се разбрали нещо с брат ми. Това е стара
история. Тези момчета са от охранителите на дискотеките навремето. Брат ми не че ги
ангажира, не са били платени, чисто приятелски. Те са били колеги най-малкото. Трябвало е
да го пазят от заплаха, свързана с Г. и Ф.. Той тогава живя с Ф.. Той бързаше да обзаведе
лятото къщата, прави етажа. Това се случи януари, но не съм сигурен. Това е 2008г. Имаше
такъв случай, след което аз помня един разговор с него по телефона, заедно пътувахме с
неговата кола, може би началото на януари и се връщахме от нашите, от Девня. Той
говореше с Ф. и каза: „ще видим какво ще се случи след 17.01“. Дали е било свързано с
А.овден или с това, което открихме после – документите за припознаване на детето, но аз не
съм разбрал той да е притеснен последните дни. Ние се виждахме почти всеки ден. Това
става преди убийството – началото на януари 2015 г. Най-малко ако е бил притеснен, би
спирал отпред колата, където го правеше известно време, защото невинаги има място – в
Чайка и би се прибирал отпред, по светло през булеварда до предната част на блока.
Имаха намерения да ходят на екскурзия. Това го разбрах после, тъй като се свързах с
Т.Т.. След Барселона, на 17.03 мисля, че имаше някакъв мач на Манчестър Сити и
Барселона, да ходят тримата Ф. и детето.
Относно припознаването знам постфактум от тези документи, които видяхме. Брат
ми не ми е споделял да има намерение той да припознава детето. Това, което чух от Ф. в
онзи разговор, обхващаше и тези неща, по-скоро: „да осиновява детето“. Това знам от Ф..
Най-вероятно не ми е споделял, защото знае мнението ми за цялата връзка.
Отношенията между брат ми и детето му бяха отношения като родител и дете. Той се
грижеше за него страшно много. Не знам Ф. какво е била за него, явно е била много, но
детето беше страшно много. Това беше вселената му и така и в нашия живот присъстваше.
Той се роди с увреждания и така си е до днес: прекалено много грижи, болници,
изследвания, лечения, лекари. Детето до последно беше света му. Детето също го търсеше.
Аз го виждам почти всеки ден – то посещава дневен център до моя офис и го виждам как то
живва. Не знам какво разбира всъщност, защото е с увреждания – хидроцефалия, и това не е
ДЦП. Живее в собствен свят, обслужва се, но малко или много разбира нещата – заучени
фрази, общи неща от миналото, когато сме били заедно. Вижда чичо в мое лице. Т. и малкия
имаха много силна връзка дори и след развода. Взимаше го много често. Чух някои
свидетели да казват друго, но те явно са или забравили, или не знаят.
Детето можеше да води разговор с баща си, но по-скоро на негови теми, от неговия
свят. Разбираше и беше адекватен. Обслужваше се. Чак такива разговори на някакви теми не
водеше. Нашите в Девня, съседите, той още живее с тези спомени. Тя/ майка му/ самата
сподели, че не му е говорила за това, че Т. е починал. На нормално дете се казва, че
родителят му е звездичка, но той не знам колко би разбрал. Аз доколкото знам не е идвал на
гробищата. Ставаше дума и за други деца тук – по мерките и после. Бих казал, че това дете,
6
колкото и да не разбира, по някакъв начин сигурно му липсва баща му.
С брат ми се срещахме редовно по всякакъв повод – професионален и личен. Както
казах, тази къща, в която живея, я строихме дълги години и имахме много общи неща.
Професионално не бих казах, че имаме много общи неща, понеже аз като спрях активно да
работя в дискотеките, той почна да се занимава с много хора различни, че все работихме.
Имаше ивенти, фирми, корпоративни партита. Неразривно бях свързан с него относно тази
дейност, тъй като се ползваше апаратура, ходихме по срещи заедно.
С брат ми и сестра ми имахме силна връзка. Бяхме задружни. Тя се ожени, по-голяма
е от нас, живееше наблизо и той ходеше често при нея, особено като остана сам. Понякога
мисля, че повече с нея е споделял, отколкото с мен. Помагал й е финансово. При нашите
ходихме заедно почти всяка седмица. При нашите ходихме всички заедно. Нормално
семейство.
Брат ми имаше много добри отношения със семейството, със нашите. Виждаха се
всяка седмица. Имаше периоди, в които имахме повече животни и се налагаше и през
седмицата да ходим. Всяка седмица, ние си знаем, събота и неделя бяхме там. После по
лекари ги водихме, изследвания, болници. Баща ми беше получил инфаркт и трябваше да го
водим в София. Там имаше много грижи. Брат ми го заведе до София с влака. После сестра
ми и тя отиде. Ние тук дежурихме две седмици. После майка ми отиде в Банкя на
рехабилитация с него.
Разчитаха нашите на брат ми и на нас със сестра ми за подкрепа, за финансова такава,
което и сега бих казал, че е много трудно, тъй като от трима станахме двама. Транспорт
трябва, защото вече майка ми е сама. Имахме добра връзка, задружно семейство бяхме.
Относно отношенията на брат ми и другите жени: знам за друга връзка, за която
разбрах след убийството и то от човек, който сам ме потърси. Свидетелка от ДП – В.М. –
човек, който и тук дойде. Това, което знам за техните отношения е, че са се виждали
епизодично в продължение на дълги години. А това, което съм чул от брат ми, съм чул само
веднъж и това е, че има някакъв човек там „В.“. Той не ми е споделял нищо повече. Ние с
нея имахме много разговори месеци след като ме потърси. Аз се опитах да разбера какво се е
случило между тях. Виждали са се – тя все пак е била омъжена, с деца, ангажирана и т.н.
Виждали са се от време на време. Ние с нея по-скоро след убийството поддържахме връзка и
най-вече по нейно настояване, може би защото тя се опитваше да преодолее шока, което съм
казал и на нея. Това е моя преценка.
Вилата ни си е къща, в Телевизионна кула, посока Кичево. Не мисля брат ми да е
водил там приятелки. Тя до късно време не беше обзаведена. Той обзаведе етажа си 2007 г.,
аз малко по-късно. Не е имало условия за такива неща. Водили сме естествено и аз съм
водил, но това е вече по-късно.
С В.М. срещахме се обикновено в Чайка. Тя идваше в обедната почивка. Нямам
конкретни места и спомени. В никакъв случай не сме пили кафе или да ходим на дискотека.
По телефон сме говорили или в Месинджър. Имаше един период, в който ме беше търсила
7
постоянно. Приемах я като човек, с който брат ми е имал отношения. Мисля, че й помогнах
много да преодолее случилото се първите месеци и същевременно съм се опитвал да
разбирам какви се е случило.
Не знам защо отидох при оперативните работници, а не при разследващия на
30.03.2016 г., на втория си разпит, когато се срещах с В.. Комуникирах по телефоните, които
имах, не съм знаел реда. Нямам спомен, не съм чел този разпит и не съм знаел реда. Научил
съм за тази връзка и отивам и казвам. Не мога да кажа защо на тях съм казал, нямам спомен.
Не е било нарочно.
На връзката с ключове това не е ключ от каса. Това е ключа на апартамента, който
смених после. Това не е ключ от сейф. Брат ми сейф е нямал. Имаше пари в ЦКБ, сметка
лична. Това е ключ за бравата на жилището. Аз смених бравата и подобен е и сега ключа.
За други връзки освен Ф. и В. знам, но това са много стари неща. За последния
период, който коментираме, аз не знам за други връзки. Той е споделял неща за връзки, но
когато не става въпрос за Ф.. За В. беше споменал: „има там една В. и идва вкъщи“. Назад
във времето ми е споделял, но това са неща които съм забравил – говоря за 20 год. назад.
Последните години той беше обсебен от Ф..
За В. не е казал нещо повече от това, че се вижда с нея. Той не ми е казвал нищо.
Всичко знам от В.. От него знам: „Има там една В., дето идва.“
С. познавам. Била е близка на брат ми и съжалявам, че не дойде тук. Познавам я
покрай брат ми и сме били на дискотека няколко пъти. Единия път включително и Ф. беше
там на парти с известни диджеи. Знам, че тя беше душеприказчик и не съм сигурен кой ги
запозна с Ф., но не изключвам да някаква има връзка. С. е отворен човек, комуникирали сме.
Той ходеше у тях често. Беше близък със С.. Това е преди последните събития, преди
последното сближаване на брат ми и Ф. – по-рано от 2013г.-2014г. Това парти, за което
казвам, то беше може би лятото на 2009 г.
Знам от В. какво работи съпруга й. Това, което знам е от нея е, че той не е знаел за
връзката и тя му е споделила после.
С. беше семейна, пътуваше мъжа й, докато са били в отношения. Един път съм ходил
в тях с брат ми.
М. М. е от ТИМ. Не знам дали ставаше дума, но фирмата, която споменавате тук –
ВиДжиЕс, която не промени името си, тя носи първите букви на трима души, в които брат
ми не присъства, но тя беше холдингова структура на Холдинг Варна и имаха отношения и
все още той движи нещата на заведенията. Плащали са си данъци, не са дължали на никой,
не са имали проблеми и с други работодатели. Това е М. М..
Както казах, негативно отношение имах към връзката на Ф. и брат ми и съм им го
казвал многократно. Скоро и преди да се случат нещата – 20 дни по-рано, му го казах
отново. По-скоро ми е споделял за второто ходене на екскурзия с Ф. – февруари, трябваше
да се върнат до 14ти, тъй като той беше на участие. Детайли не ми е давал, само къде са
ходили и с кого е бил. Най-вероятно не ми е споделял, тъй като знае мнението ми с
8
годините. То не се е появило накрая и никога не съм я харесвал като човек, още повече за
партньор и жена на брат ми. Нямам спомен да съм изразявал това отношение пред други
хора. Сигурно съм казал на мои приятели, не съм сигурен.
Във връзка с В. – аз съм убеден, познавайки брат ми като мъж и разсъждения, все пак
сме еднояйчни близнаци, но мисля, че тази връзка с В. е била утеха за времето, което не е
прекарвал с Ф., поради някакви обстоятелства. Това не са само мои съждения. Това са и на
другата половина на брат ми, ако мога така да кажа. Това и с В. съм го говорил – той е
запълвал време за нещо, което му е липсвало и смея да твърдя, че тези последни години той
не е имал или и да е имал някакви забежки, те не са били важни. Аз за това не знам за
някакви продължителни такива.
Той не ми е споделял за сериозни намерения за съжителство с Ф.. Аз съдя за това и
сега се връщам логично, че обзавеждайки 2007 г. етажа от къщата, той още тогава е имал
тези намерения. Тя нито дете е имала тогава, нито нищо. Аз затова я питах тук. Това научих
от Ф. на 27.02, когато тя ме потърси с желание да присъства на погребението и за този
прословут бял пуловер. Брат ми ми е споделял за бащата на Ф., за срещите си с него и за
разговорите по телефона. Също и за бабата, те се чуваха постоянно. На всяка наша среща
той звънеше на бабата на стационарния телефон и я пита как е и т.н. Нещо, което знам от Ф.
е, че той всъщност всяка вечер се връща у бабата. Даже беше прекалено близък с тази баба.
Аз съм я виждал един път – беше я довел в къщата, значи не е била на легло и помня
чистеше едни прозорци.
Аз знам, че бащата на Ф. го е харесвал. З. Ц. е харесвал брат ми, но не знам откъде го
знам. Нямам спомен, най-вероятно от брат ми го знам. Помня, че той направи доста усилия
за този апартамент – на З.. Апартаментът беше общински, намериха връзки и тя успя да го
закупи това жилище във Възраждане, където баща й живееше до последно – то беше
общинско.
Има вход за апартамента на брат ми от няколко години вече и отзад – където е
паркинга. Към него момент единствения начин за минаване ако си на паркинга отзад е през
тунела и влизаш във входа. Тази врата я имаше, имаше часовникарско ателие, но после си
седеше празна стая. В годините, може би и тогава, само някои съседи с бусове ползваха този
вход, за да внасят неща по лесно в мазето, но брат ми и повечето хора нямаха ключ за тази
врата, включително и аз и трябваше да се минава отпред. Даже и сега по навик аз минавам
от там.
Той от другата страна паркираше още в началото като купи колата може би като
превенция, да я спира на светло. Това беше точно отсреща – Чайка 2 блока има една широка
тротоарна площ и точно там спираше: и е осветено, и като застанеш на терасата се виждаше.
Ако се идва към блока само се пресича булеварда и се влиза директно във входа. Няма
тогава работа в тунела, той ще отиде отзад. Входа е отпред, към бул. „Осми Приморски“.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
9
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИД. П. Ж. Н., ЕГН **********, живуща в гр.
Варна, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, без
родство с подсъдимите. ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
същата обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свид. П.Н..
Свид. П.Н.: Ние бяхме много близки с брат ми и даже чувайки тук, че като станеш
студент научаваш, че имаш брат – бяхме възпитани по друг начин, по-патриархално.
Тримата бяхме непрекъснато заедно независимо, че съм 6 год. по-голяма от тях и се ожених
рано. Ние всяка седмица бяхме заедно. 1996та година нашите се пенсионираха и отидоха в
Девня да живеят и всяка седмица, тъй като ние нямахме кола, или с Е. или с Т., особено 2010
г., тъй като живеехме в Чайка, постоянно сме пътували и сме били заедно и в хубаво, и в
лошо. Няма да забравя как когато се роди детето на Т. как отидохме тримата да съобщим на
майка и на татко, че детето е с увреждания, тъй като те ги бяха предупредили. Той получи от
нас и от Д. цялостната ни подкрепа. Целият наш съвместен живот се въртеше: Ж. в средата,
семейството на брат ми, Д.. Ненапразно те останаха да живеят в нашия наследствен
апартамент и сме помагали.
Те добре живееха с Д. и не знам какво се случи 2007 г., когато решиха да се
развеждат. Тогава аз за първи път видях Ф.. Той я доведе на рожден ден на майка ми 28.10 в
Девня. Тогава я видях за първи път и след това разбрах, че са живеели заедно на вилата.
2014 г. есента, той дойде вкъщи да ми даде ключа за апартамента, тъй като нашите
щяха да са на лекар и каза: „Виж как съм се барнал с нов анцуг“. Той на мен ми е помагал,
бил е добре финансово. Викам: „Ти добре ли си?“ му казах и той каза, че отива на почивка.
Той никога не беше ходил на почивка и не каза с кой отива. После дъщеря ми, която живее в
София, ми се обади и ми каза, че бил с Ф.. Т. и мъжа на дъщеря ми били на мач, а тя си
приказвала с Ф., после им запазила хотел и т.н. Бях много изненадана. Това беше есента.
Спомням си за А.овден, което брат ми коментира – бяхме заедно в колата и Т. каза: „Нека
мине А.овден“. Защо да мине А.овден? Знаехме, че детето се казва Т.. Отказа да каже. За нея
не е споделял с мен.
За тази В. после чух. Защото знаеше нашето отношение – трябва му стабилен човек, а
не някакви тук и там и той се въздържаше и не ги коментираше с нас тези неща. С бабата е
комуникирал непрекъснато. Били сме в Девня, той й се обажда да си говори с нея. Имаше
много емоционална комуникация, която не знам на какво се дължеше. Като сме пътували –
20-30 мин. път, той или звънеше на Ф., или на бабата. Друго не мога да кажа.
Нямам представа дали е имал проблеми заради връзката си с Ф.. После във вестник
„Шоу“ прочетох една публикация около погребението, но аз нямам представа.
10
Разбрах за смъртта на брат ми докато бях на работа. Беше петък, някъде около 11ч.,
когато реших да прочета малко Петела и чета „убит е диджей“ и т.н. Първо нямаше
инициали на новината, после неговите. Почнах да звъня, но никой не вдигна. След това към
13:00 часа излезе с името му. Нашите непрекъснато звъняха по телефона. Е. дойде през това
време и каза, че нещо лошо се е случило. С него се чухме предния ден и искаше да се обадя
на пощата, че бабата на Ф. не вдигала. Оказа се, че било заради ремонт, но после ми каза че
са се чули. Питах го дали нещо се притеснява, но каза, че всичко е наред. Наричаше ме
„Писана“.
С брат ми последно се видяхме вторник на 24.02 на обяд и след това на 25-ти се
чухме по телефона. Той дойде вкъщи да ми донесе един диск, а в неделя на 22-ри бяхме на
Заговезни. Беше взел Ж. и си направил вино, беше си купил грозде и докара да опитаме.
Тръгнахме си после, той ме остави с колата. Казах му да ми направи диск и той се обади.
Знаеше, че във вторник ще ме изпишат от Термала и се обади да пита дали всичко е наред,
каза, че е готов с диска и мина през вкъщи. Аз бях почнала да готвя и му казах да остане а
той каза, че бърза с Е. да прави резервация за Т.ден. Звънна ми служебния телефон, отидох в
кухнята да пуша една цигара и той е тръгнал. Даже не си казахме довиждане тогава, това ни
беше последното виждане.
За връзки с други жени и отношението му към Ф. не е споделял. Тъй като последните
години почти всяка седмица с него съм пътувала до Девня, той просто… Преди ако кажеше:
„Како, 11 часа. Или няма да спя след работа, в 6 часа ще тръгнем за Девня“, а последните
един-два месеца каже в 10 или 11 часа, после се обажда и отлага. Аз нали съм готвила,
багажи и се чудя какво става и той все казва, че има работа. Правеше ми впечатление
промяната в поведението му.
За проблеми не е споделял. Докато бяха по-млади и двамата водиха различни
гаджета, но след това като поулегнаха, на тази тема не сме говори. За здравето, за Ж., за
децата, за мъжа ми сме си говорили.
Преживяха двамата катастрофа на 26.06.1984г., на Аспарухов мост. Татко караше
колата, Е. отпред стоеше, а Т. зад татко. Е. тогава даже си свали кожата горе на черепа, а Т.
беше насинен само и му нямаше нищо. Той дойде тогава къщи окървавен да каже, че са
преживели инцидент. Веднага отидох да видя Е. в неврохирургията. Това е било само като
инцидент, но той е бил прегледан от лекар. Т. не е имал оплаквания свързани с това.
Т. той има много ведър характер, обичаше майтапи и да се шегува, не съм го виждала
ядосан, не повишаваше тон. Той обмисляше нещата и пишеше всичко. Имаше тефтери и си
записваше срещи, разходи и т.н. Беше много подреден.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката.
ПОДС. Б.: Не желая да давам обяснения на този етап.
11
ПОДС. К.: Нямам какво да допълня към всичко, което съм казал досега.
ПРОКУРОРЪТ: Преди края на съдебното следствие, по мое искане събрахте
доказателства за характеристични данни на подс. Б. по преписки от различни прокуратури в
страната. Една от преписките на СГП реферира към НОХД №2948/2017г. на СГС, по което
подс. Б. има качеството на свидетел и справката на СГП сочи, че това дело е приключило с
влязла в сила присъда, потвърдена от Апелативен съд – София и ВКС. Изхождайки от това
обстоятелство, от сайта на СГС изтеглих и разпечатах мотивите по това дело, защото след
като присъдата е влязла в сила, се счита установеното от съда за истина. Установеното от
съда считам за съществен детайл, който има значение за предмета на доказване в
настоящото производство. Представям пред Вас тези мотиви, които съм почерпил съм от
сайта на СГС. Те са обезличени, но става ясно кой каква роля има в делото.
В хода на съдебното следствие по настоящия процес, вече преди близо година – на
19.07.2017 г. – свид. Ц. имаше детайли, свързани с нейното планирано неявяване в с.з. По
този повод по делото са приобщени писмени доказателства. По този повод образувах ДП,
което внесох в съда и което приключи на 12.05.2022 г. с присъда на РС – Варна, която не е
окончателна, защото понастоящем между защитата и съдебния състав има правен спор
относно това дали е просрочена или не жалбата. Присъдата, която е осъдителна, обаче е
факт и бих искал да я представя пред Вас, защото за мен това означава, че друг независим
орган, който има право да решава е преценил действията на прокуратурата, за който
търпяхме някакви упреци в зала, като основателни и е постановил осъдителна присъда
срещу лекаря, издал фалшивото медицинско свидетелство на Ф.. Отново от сайта на съда
представям присъда и мотиви, която не е влязла в сила, но факта на нейното съществуване е
от съществено значение. Не съм изготвил копия за колегите, тъй като са много обемни.
СЪДЪТ предоставя представените писмените документи на страните за
запознаване.
АДВ. Г.: Не се противопоставям да бъдат приети.
АДВ. Р.: Не се противопоставям.
ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т.: Не се противопоставям.
ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Н.: Не се противопоставям.
АДВ. И.: Ние се противопоставяме на двете доказателства. По отношение на
присъдата, тя не е още влязла в сила. Той черпи права от нещо, което не е влязло все още в
сила и е на етап обжалване. Относно другия доказателства – мотивите на СГС, бихме
искали да напомним статута на подс. Б. по делото и на второ място: очевидно запознавайки
се с мотивите, сме на мнение, че прокурорът явно е взаимствал от това, което е правено по
следствието и въз основа на това е образувал собствения си обвинителен акт. Става въпрос
12
за нещо, което няма касателство с нашето дело и смятам, че не може да се приемат.
АДВ. Н.: И аз се противопоставям. Става ясно, че по това производство нашият
подзащитен има качеството на свидетел. Нещото, което представителят на обвинението ни
спести е, че материалите, въз основа на които е образувал пред вас съдебното производство,
са материали, които са отделени на ДП именно от това дело и подробно ще бъде
коментирано как е станало това, но аз считам, че тази връзка, която е направена въз основа
на отделените материали за Варненското ДП от това дело, следва да бъде продължена и като
разбира се с искането тези мотиви да бъдат приети, според мен, с една подсказка към съда, а
не за друго – с оглед на приключилото производство пред СГС във всичките съдебни
инстанции каква евентуално да бъде съдбата на това дело.
Аз считам, че това, че е бил свидетел е ясно от самото образуване на ДП и този факт
не го оспорваме и от тази гледна точка и въз основа на съображенията, които изложих,
считам, че не следва да се приемат тези мотиви.
Във връзка с отделените материали: в тези мотиви са коментирани доказателства,
които са били част от доказателствата, които са тук. Съдът ги е проектирал, обсъдил и е взел
решение на база тези доказателства – претърсване, изземвания и т.н. Когато това е така за
мен още веднъж е един ясен сигнал, че видите ли тези доказателства, които са събирани са,
за да доведат един категоричен извод с влязла в сила присъда и би следвало доказателствата,
които са отделени и впоследствие се е намерило развитие в тяхната проверка с различни
експертизи, със свидетелски показания и т.н. по същия начин да бъдат третирани от вас.
Считам, че се нарушава принципа, който е заложен в НПК, че подсъдимият и
обвиняемият се считат за невинни до доказването на обратното с влязла в сила присъда. В
този случаи това ще е нарушение именно заради тези две съображения. Ето защо Ви моля да
не приемате мотивите.
Относно присъдата на ВРС – тъй като тази присъда не е влязла в законна сила, не
установяваме, че лицето, което е признато от ВРС е виновно с окончателен съдебен акт и от
тази гледна точка, за да не се наруши презумпцията, която закона спазва и изисква по
отношение на всички лица, включително и на това лице, не би следвало и въз основа на тази
присъда съда да прави своите изводи при обсъждане на доказателства и най-малкото при
свидетелски показания.
АДВ. Т.: Искането е неоснователно на първо място поради процесуалното си
естество. Когато се представят определени доказателства и се иска да се приемат, страната
трябва да посочи в каква връзка се представят. Ако са писмени материали и документи, това
не е основателно искане, тъй като те не засягат по никакъв начин предмета на доказване,
визирам законодателя в чл.107 от НПК от една страна, а и от друга страна рамките на
обвинението, което прокурорът е възвел в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Неоснователно е да бъдат приложени мотиви на първоинстанционен съд, тъй като
след тези е имало и други мотиви и това е според мен индиция за разводняване на предмета
на доказване по обвинението. Излизаме извън рамките на обстоятелствената част на
13
обвинителния акт, което според мен е недопустимо. Недопустимо е и неоснователно да се
иска да се представи невлязла в сила присъда по отношение на трето лице, което не
присъства по делото. Това е медицинско лице, което очевидно е съставяло или издавало
някакви документи, защото доколкото сме запознати това е документно престъпление.
Какви факти и обстоятелства ще изясняваме чрез мотивите на СГС по дело, по което
подс. Б. тогава е бил свидетел и какви факти и обстоятелства ще изясняваме с присъда на
медицинско лице? Защо евентуално бил издал документ, бил той с невярно съдържание, от
длъжностно лице ли и т.н.? Моля да приемете, че искането е неоснователно и да върнете
представените документи.
АДВ. Г.: Присъединявам се към колегите. Не сме се запознали с материалите
обстойно и не мога да взема друго становище.
ЗАЩ. Б.: Да не се приемат.
ПОДС. Б.: Това, което прави прокурора, застрашава моята сигурност и тази на
семейството ми – тази показност. Когато влязох в програмата за защита на свидетели,
неговите колеги обещаха, че ще пазят сигурността и живота на мен и на моето семейство, а
се оказа, че аз не мога да разчитам на тях. Когато станах свидетел, го направих единствено
по морални подбуди и за да помогна на правосъдието, а сега както получавам в замяна на
това? То ме предава. Аз съм свидетел и по друго дело и тези документи нямат нищо общо с
делото, за което в момента става въпрос. Моля да не бъдат приемат.
ПОДС. К.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Относно сигурността на подс. Б. – никога, видно от всички
протоколи по това дело, никога аз, в качеството си на представител на прокуратурата, пръв
не съм повдигал въпроса за качеството на подс. Б. в това наказателно производство и в
другото. Винаги защитата му е афиширала това негово качество като аргумент в ДП да не
бъде задържан и сходни аргументи в съдебното производство. Ако някой застрашава
сигурността на подс. Б., това по никакъв начин не е ВОП.
Второ, защо считам, че тези мотиви имат значение за установяване на факти по
делото? В 90% от делата като характеристични данни на обвиняемото и подсъдимото лице
се събират едни характеристики от районния инспектор по местоживеене, който казва „Той
дружи с криминално проявени лица“ и ние казваме „Той е много лош, има лоши
характеристични данни“. Каква е доказателствената стойност на тези думи? Винаги тя е
оспорвана от страна на защитата. В конкретния случай имаме мотиви на влязла в сила
присъда. Те описват факти и въз основа на тези факти са направени правни изводи, които са
потвърдени от две съдебни инстанции. Точно тези факти мен ме интересуват и точно те
имат значение по делото, тъй като те описват дейността на свид. Б., която има конкретни
измерения. Ако Вие приемете тези доказателства аз ще си позволя да ги коментирам. Ако не
ги приемете, коректно няма да го направя още сега, но Ви уверявам, че изключително
сходство намирам в поведението на свид. Б. с обстоятелствата, които се опивам да докажа в
настоящия процес.
14
За да вляза в реплика с колегата Н.: ако това е така и ако тази присъда би предрешила
този процес, в който сме в момента, което аз не вярвам и няма как да стане, но ако това е
така, то тогава подс. Б. трябва да бъде оправдан, защото по това дело за определен вид
действия той е свидетел – по това дело, чиито мотиви представям и моля да бъдат приети.
Може би си вкарвам автогол, защото ако правим паралели, може би си вкарвам автогол в
момента, макар че не го вярвам.
На последно място и по значение място относно присъдата, която не е влязла сила:
представям я, защото тя касае два документа, които стоят в кориците по нашето дело –
амбулаторен лист и болничен лист, които бяха представени като оправдание за
предстоящото отсъствие на свид. Ц., всичко това не се случи, но документите са тук.
Документите преценени от съд, а не от прокуратурата, която е предубедена и обвинително
настроена. Преценени са от съд и е постановена осъдителна присъда. То няма кой знае какво
значение по делото. Би имало значение за мен ако бъде искане за изменение на МНО на
подс. К. и когато бъде искано такова изменение. Това са моите аргументи за манипулация
върху свид. Ц. и това е потвърждение за тази манипулация.
Относно становището на подс. Б.: мотивите, които представям пред Вас са публични
и се намират в интернет. По никакъв начин, с факта, че съм ги свалил и ги представям пред
Вас, не нарушавам неговата сигурност.
АДВ. Н.: Понеже много се спекулира, ясно на всички тук е, че по делото, което е
приключило с влязла в сила присъда и мотиви, които прокурорът иска да бъдат приети,
качеството на подс. Б. е било на защитен свидетел. Понеже много се спекулира с това, че
защитата е разкрила правейки искане за промяна на мерките за неотклонение по чл.270 от
НПК, аз Ви моля внимателно да обърнете внимание на кореспонденцията, която е водена
още на ДП. Нещо, с което аз се сблъсках, запознавайки се с материалите по делото и за
подготовката ми. Там се съдържат доказателства за писмена кореспонденция между Бюрото
за защита, разследващия орган и прокурора и от тези писмени документи, които дори не са
секретни, става ясно какво е неговото качество по това делото. Така че да се спекулира, че
сме разкрили това негово качество е абсурд, още повече аз. Аз като са се събирали тези
доказателства въобще съм нямал никакво качество по това дело не съм участвал. Моля да
още веднъж да не приемате мотивите.
АДВ. Г.: Този спор относно влязлата в сила присъда и мотивите е безсмислен, тъй
като след като присъдата е влязла в сила и е публикувана, тя става общоизвестен факт,
защото така или иначе тя съществува в общественото пространство. Мисля, че би следвало
да бъдат приобщени.
ПОДС. Б.: Много се притеснявам за моя живот и този на семейството ми и моля да
бъдат засекретени тези неща и да не се разпространяват. Аз какво съм виновен в цялата
ситуация? Съсипаха ме.
СЪДЪТ намира, че днес представените присъда на РС – Варна по НОХД
15
№4707/2021 г., ведно с мотиви и мотиви по НОХД №2948/2017 г. на СГС, 15ти състав,
едната не влязла в сила, а другата влязла в сила, следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал, но следва да бъдат използвани единствено като сведения за
приключило наказателно производство и за наличие на висящо такова наказателно
производство. Не могат да бъдат ползвани като доказателства по делото мотивите на СГС в
настоящото производство, доколкото фактите следва да бъдат непосредствено установявани
в съдебно заседание, ако прокуратурата желае да се позовава на тях. Предвид горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото присъда и мотиви по НОХД
№4707/2021 г. на РС – Варна, невлязла в сила, както и мотиви по НОХД №2948/2017 г. на
СГС по влязла в сила присъда.
Съдебният състав, с оглед постъпилата молба от вещото лице Г., намира, че
доколкото към молбата е приложено заявление за ползван платен годишен отпуск за датата
на предходното съдебно заседание намира, че следва да бъде отменена наложената й глоба в
размер на 300 /триста/ лева, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ наложената на 22.06.2022г. на вещото лице Й. СТР. Г. в размер на 300
/триста/ лева.
С оглед постъпилото писмо от Германия за направени разходи за пътуване и
пребиваване на вещото лице М. ЕК. в гр. Варна и приложено писмо с такива документи,
СЪДЪТ намира, че сумата, посочена в писмото в размер на 664,30 евро, следва да бъде
заплатена в левовата си равностойност на посочената в писмото Б. сметка, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ пътните разноски на вещото лице М. ЕК. в размер на левовата
равностойност на 664,30 евро.
ПРОКУРОРЪТ: Аз изразих съгласие да бъдат прочетени показанията на починал
16
свидетел, но не получих ответно съгласие от страна на защитата. Същото е и мнението ми
по отношение на свидетелката Е. Ц., за която събрахме доказателства, че е починала. Ако не
получа такова очевидно трябва да бъде заличена.
АДВ. Р.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т.: Да се прочетат.
ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Н.: Да се прочетат. Мисля, че последния телефонен разговор на
Т. беше с нея.
АДВ.И.: Не изразявам съгласие.
АДВ.Н.: Не изразявам съгласие.
АДВ. Т.: Не изразявам съгласие.
АДВ.Г.: Не изразявам съгласие.
ЗАЩ. Б.: Не изразявам съгласие.
ПОДС.Б.: Не изразявам съгласие.
ПОДС.К.: Не изразявам съгласие.
СЪДЪТ, като взе предвид обстоятелството, че за прочитане показанията на свид. Е.
Ц., за която са налице писмени доказателства, че е починала, е необходимо съгласието на
подсъдимите и техните защитници, не само на гражданските ищци и частни обвинители и
техните повереници, доколкото нейният разпит не е пред съдия, а в днешното съдебно
заседание не бе депозирано съгласие от страна на защитата, намира че същата следва да
бъде заличена като свидетел по делото, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА Е. А. Ц. от списъка на лица за призоваване като свидетел.
АДВ. Р.: Представям договор за правна помощ и документ за платен хонорар.
АДВ. Г.: Представям разписки за платени хонорари от гражданския ищец и частен
обвинител.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Съдът дава почивка от 11:25 до 11:35 за подготвяне на веществените
доказателства по делото.
17
Съдебното заседание продължава в 11:49 в присъствието на всички страни.
На основание чл.284 от НПК съдът предявява на страните веществените
доказателства по делото.
Празна найлонова черна торба;
ВД№5 – горнище на анцуг, черно на цвят с надпис „Адидас“, с което е бил облечен
пострадалия вечерта на 26.02.2015 г. По горницата има срязвания, както и пухени
пера;
ВД№6 – черна тениска с тъмни фигури с къс ръкав, с която е бил облечен пострадалия
на 26.02. – отваря се. Същата се намери разрязана в предната си част, също с бели
пухени пера по нея;
ВД№4 – долнище на анцуг, черно на цвят, с което е бил облечен пострадалия на
26.02.2015 г. По предната част на левия крачол има следа от разрязване, както и бял
пух;
ВД№3 – слипове – сиви на цвят с надпис „Lord Underwear". По предната част има
нарязвания по ластика;
ВД№1 – чифт черни маратонки с надпис „Адидас“, с които е бил обут пострадалия –
по дясната черна маратонка се установиха следи от пръст. Лявата е опакована, като по
нея не се установиха наличия на пръст;
ВД№2 – чифт чорапи, черни на цвят, с които е бил обут пострадалия;
Изследвани обекти №3,4,5,6 и 7 от ДП №62/15 по описа на ОД на МВР – Варна:
изрезки от обект №3 – слипове, от обект №4 – долнище, от обект №5 – горнище на
анцуг, от обект №6 – изрезки от черна тениска, от обект №7 – изрезки от черно
шушлеково яке, с което е бил облечен пострадалия;
Кашон с ВД №9 и 10 – ножове:
ВД№15 – оглед „Крайслер“, запечатано с червен восък – празен плик;
ВД№3 – нож с обща дължина – 30 см, дължина на дръжката – 12,5 см, дължина на
острие – 17,5 см, с 1 режещ ръб;
ВД№2 – нож с обща дължина – 31 см, дължина на острие 18,5 см, дължина на
дръжката – 12,5 см, със залепена на него цена – 65 лв.;
ВД№6 – сгъваем нож с кафява дръжка, дължина на дръжката – 11,3 см, дължина на
острие – 9 см, с 1 режещ ръб и вградено фенерче в ръкохватката;
ВД№8 – сгъваем нож с обща дължина – 33 см, отворен предпазител, дължина на
острие – 13,5 см, дължина на дръжката – 10,5 см, ширина на острието – 2,6 см;
ВД№7 – сгъваем нож с метална дръжка с отвори по нея; дължина на дръжката – 12 см,
дължина на острието – 8,5 см, обща дължина – 20,5 см, ширина на острието – 2,5 см, с
1 режещ ръб;
ВД№1 – обект №1, сгъваем нож с 3 остриета, марка „Мерцедес“;
18
ВД№5 – сгъваем нож със зелена ръкохватка и копиевидно острие, дължина на
дръжката – 10 см, дължина на острието – 7 см;
ВД№4 – сгъваем нож с черна ръкохватка, обща дължина – 11,5 см, дължина на
острието – 8,5 см, 1 режещ ръб с надпис BOKER. В основата на острието има надпис
„В098“;
Торба с надпис „17.02.17 СДВР ЗМ 316/15 София, ул.“Антим Първи“ №5 иззето 1 бр.
АйПод и 3 бр. Таблети, 1 бр. сим, 1 бр, микроСД карта. Експерт Бонев“
Подс. Б.: Искам да кажа, че не помня тези ножове да са мои.
Кутия ВД 53/20 с надписи на немски език – Deutschland, Berlin – Немска криминална
служба, като в нея се намира:
Обект №7 – черно шушлеково яке, с което е бил облечен пострадалия, във
вакуумираща опаковка. Между сгъвките на якето има поставени хартии, цялото яке е
в пух. По якето има разрези, като на част от якето има следи от червеникавокафяви
петна. Налични са и разрези по ръкавите на якето;
1бр. дамски часовник с розов циферблат с надпис на циферблата „Мис Сиксти“,
метална каишка;
Вакуумирана торбичка с надпис „марля, напоена с кръв, иззета при аутопсията на Т. и
обтривка за ДНК изследвания, иззета от устната кухина на К.Б.“. В найлоновите
пликове се установиха хартиени пликове с поставени вътре обтривки;
Кашон с изписани на капака римски цифри 1 2 3 4 6 7 веществени доказателства.
Предявиха се всички материали в кашона на страните.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколи за оглед,
освидетелстване, претърсване и изземване, за разпознаване, протоколи от прилагане на СРС,
както и всички писмени документи и доказателства, находящи се в Досъдебното
производство.
Съдът дава почивка от 12:30 до 14:30.
Съдебното заседание продължава в 14:31 в присъствието на всички страни.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
19
ПОДС. К.: Не желая да давам обяснения на този етап.
ПОДС. Б.: Не желая да давам обяснения на този етап.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от юридическа и фактическа страна, поради което
намира, че не е необходимо извършване на други следствени действия, ПОРАДИ КОЕТО
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
И ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРА: На финала сме на дело с изключителен морален заряд, със
значителни фактически особености и с подобаваща правна квалификация. Разсъждавайки
върху встъпителните си думи към обвинителната си реч, си дадох сметка за нещо, което е
като в шахмата. В тази игра от скоро сравнително, с нейната хилядолетна история, е
въведено правилото „Армагедон“. В партията „Армагедон“ на белите, освен правото на
първи ход, е дадено и повече време на часовника, но те трябва да матират черния цвят, или
да го победят, като черните фигури имат по-малко време, но равенството за тях означава
победа.
Направих тази алюзия с настоящия наказателен процес, но тя е валидна за всеки един
наказателен процес, защото, най-вероятно част от защитната теза ще бъде и натам насочена,
защото според нашия закон обвинението трябва да бъде безспорно доказано, т.е. не правя,
разбира се, твърде елементарните връзки за белите фигури и справедливостта и черните
фигури и престъплението, но така или иначе обвинението трябва да бъде безспорно и
категорично доказано, а недоказаността на обвинението, независимо дали тя представлява
съмнение за вина или съмнение срещу вината, според нашия закон се тълкува в полза на
предадените на съд лица. Т.е. за едната от страните в този процес е необходимо безспорно и
категорично да постигне своята победа.
Ще се постарая да изложа пред Вас моето тълкуване на събраните по делото
доказателства с цел да докажа обвинителната теза, което считам за победата на белите в
партията „Армагедон“. Отделно от това, самата дума „Армагедон“ е натоварена с друго
символно значение и да, според мен, днес Вие сте изправени пред своя „Армагедон“, защото
днес Вие трябва да вземете решение, с което да решите съдбите на няколко хора. Безспорно
съдбите на подсъдимите, но не в по-малка степен съдбата на пострадалите, за съжаление
единият от тях не доживя да види този ден, защото най-важното за тях е да разберат
истината за това кой уби техния близък и защо. Вие сте призвани да дадете отговор днес на
този въпрос. Не днес, но в рамките на близките дни.
20
И така, след това встъпление, сочещо на огромния заряд, с който е изпълнено това
дело, ще се опитам да акцентирам вниманието Ви върху онези от многобройните събрани по
делото доказателства, които сочат на виновността, според моя прочит, на подсъдимите в
извършване на престъплението, за което те са предадени на съд.
На първо място считам, че е редно да дам своето тълкувание относно мотивите за
престъплението. Преди да бъде разкрито деянието, събирахме разнопосочни доказателства,
търсехме различни причини за това да бъде отнет живота на пострадалия Т.Т.. За това и в
съдебно заседание биваха разпитани множество свидетели, срещу които отчасти защитата
роптаеше, защото те не ни казваха нищо насочващо ни в една или друга посока. Но така е
при разкриването на подобно тежко престъпление. В рамките и на първоначалните
следствени действия, а и впоследствие, след възобновяване на делото – тук искам да отворя
скоба и да акцентирам на един момент, на който ще се спра впоследствие, но това дело беше
спряно, заради неразкриване на извършителя в края на 2015 г. и в началото на 2016 г. беше
възобновено, та в рамките на това разследване се оформи линията на търсене на мотива в
ревността и отношенията между подс. К. и свид. Ф.Ц..
Множество свидетелски показания бяха събрани, които сочеха на това, че Ц. е имала
паралелна връзка с двамата – подсъдимия и пострадалия. Имала е дете от подсъдимия, което
не е било припознато с раждането му. Ц., според показанията на свид. К. – майка на подс.
Г.К. – търсила татко за детето си и поради тази причина, а може би и поради други, които не
са по предмета на доказване по това дело, тя поддържала паралелни отношения с
подсъдимия и с пострадалия Т..
Събрани бяха множество доказателства за това как Т. е имал действително силни,
макар и неодобрявани от близките му, чувства към свидетелката. Той е приел факта, че тя
има дете. Той е искал да уреди отношенията й, както с бащата на това дете, така и със самия
себе си. В тази връзка в деня на убийството са били ангажирали адвокатска консултация –
обстоятелство, което остана по делото доказано единствено чрез показанията на свид. Ц.,
защото по възражение на защитата отказахте да разпитаме колегите, които са дали съвет на
тези двама души или по-скоро са се ангажирали да им дадат съвет, защото на следващия ден
е било вече късно. Това е установен факт. Т. е имал сериозни намерения за съвместен живот
с Ц., включително свързани и с нейното дете.
Безспорно са доказани добрите отношения на Т. с Ц. – многобройните екскурзии, на
които са били или са щели да бъдат, включително и чрез показанията на трети лица, които
нямат касателство към връзката им – свид. Т.. Безспорно и категорично е установено чрез
показанията на Ц. обстоятелството, че в този момент на паралелни отношения с двамата
мъже, тя е ходила на екскурзии и почивки и с подс. К., включително и онази почивка в
Пампорово, за която защитата не желаеше да свидетелства Ц.. Казвам, че защитата не
желаеше, защото всички Вие помните нейното объркано поведение – седеше пред Вас и
питаше дали да говори и колегите казаха да не го прави, защото има права. Даже беше
ангажирана адвокатска защита, за да може колега адвокат да каже вместо нея как тя не
21
разбира какво всъщност се случва тук и как не иска да говори при положение, че самата тя
каза, че иска да говори.
Така или иначе от тази почивка в Пампорово Ф. си е тръгнала не по обичайния
начин. Чрез нейните показания безспорно се установи обстоятелството, че тя е пътувала с
такси от Широка лъка до Бургас, където Т. я посреща. Сега, аз разбира се, няма да твърдя
онова, което К. опроверга със своите обяснения и с показанията на свидетели, които пожела
да бъдат призовани в предното съдебно заседание. Учудвайки се защо е необходимо да
опровергава обстоятелство, което формално не фигурира в доказателствата, но
възползвайки се от неговите обяснения, аз ще коментирам тази част на инцидента. Той каза
не защото я е ударил тя си е тръгнала, а защото била видяла някаква снимка на жена и
изревнувала и си тръгнала. Дали това е така или не е отделен въпрос, но искам да посоча
пред Вас няколко позитивни факта.
Според свид. Ц. в този период не е работила никъде – мислила да работи, но не
работила. Не работила и след смъртта на пострадалия Т.. При това положение, би следвало
да потърсим логично обяснение, а и безспорно имайки предвид и обстоятелството, че
бидейки конкубина или поне стремейки се да бъде конкубина с двама различни мъже, Ц.
едва ли е била толкова болезнено ревнива, щото виждайки една снимка в телефона да вземе
детето си и да тръгне да се прибира, при положение, че не работи. С какви пари се е
прибрала с такси от Широка лъка до Бургас? И ако това звучи дребнаво и несериозно на
фона на общия залог на делото и на процеса, то това е само на пръв поглед, а реално не е
така, защото опровергавайки със своите обяснения и с показанията на поисканите от него
свидетели – една теза, която така или иначе я нямаше в доказателствения материал по
делото, подс. К. я сложи на разглеждане пред Вас като доказателство, като причина Ц. да
напусне почивката по такъв драстичен и необичаен начин и да се прибере по такъв
драстичен и необичаен начин.
Тук искам да обърна внимание и на показанията на свид. И.И., който в съдебно
заседание потвърди, че е виждал Ф. посинена. Не казвам, че е видял Ф. след инцидента в
Пампорово, но твърдя с един малък аргумент, към който впоследствие ще насложа още, че
очевидно подс. К. е упражнявал физическо насилие над свид. Ц.. Същият свидетел потвърди
пред Вас и едно друго важно обстоятелство: че всички разговори, които е водил със свои
близки и познати по повод инцидента с Т., отношенията на Т. и Ф., отношенията на Ф. с
подс. К., всички тези разговори ги е водил преди да бъде извикан за разпит в полицията,
което автоматично би трябвало да изключи всякакъв опит за възражение, че в полицията са
го подучили какво да говори, за да подхожда то на обвинителната теза. Ако бъдат направени
такива, надявам се да не бъдат, защото те не почиват на доказателствата по делото, то аз
моля да имате предвид и сега, а и занапред обстоятелството, че към този момент на
депозиране на свидетелските показания, обвиняеми по делото няма. Т.е. няма как органите
на досъдебното производство да са си изфабрикували една теза и да се опитват да нагласят
доказателствата към нея. Тъкмо напротив – органите на досъдебното производство са
събирали широк спектър от доказателства, за да може в този широк спектър доказателства
22
да отсеят онези, които да ги доведат на пътеката на разкриване на престъплението.
Дотук имаме две обстоятелства, които за мен са важни: Ф. поддържа паралелна
връзка с Т. и с К. и второ – К. е човек, който очевидно си позволява и физическа агресия по
отношение на тази жена. За връзката на Ф. с Т. има и други показания, но те само допълват
тази картина, чиито акценти сложих пред Вас.
Искам да подчертая и показанията на свид. Е.Т. от днес, според които живеейки на
семейни начала с Ф., брат му се чувствал застрашен от подс. К. и предприел действия по
обезпечаване на своята безопасност чрез разговори с познати нему бизнесмени, които бяха
конкретизирани именно в съдебно заседание. Какво още можем да добавим към този щрих,
който сочи на мотива на извършване на престъплението? От една страна имаме паралелна
връзка – единия от двамата в този любовен триъгълник очевидно си позволява физическа и
психическа агресия, за да може другия да потърси съдействие, слава Богу не се е наложило
тогава, но за нещастие впоследствие не е могъл да намери помощ, за да избегне случилото
се.
И сега остава да обърнем внимание на психологическата характеристика на подс. К.,
установена пред Вас посредством СПЕ и колкото и да е парадоксално впоследствие и от
показанията на една свидетелка.
СПЕ е охарактеризирала К. като „интроверт; впечатлителен; емоционално реагиращ,
с белези за патологичен душевен живот; склонен към бърз интензитет на негативни емоции;
скъсен импулсивен самоконтрол в ситуации на затруднение и опозиция; емоционално
лабилна личност, склонен към депресивни състояния; склонен към съпернически и
отбягващи поведения в конфликтни ситуации; склонен към даване на социално-желани
отговори, част от които подлежат на съмнение; личност с висока самооценка, стигаща към
нарцисизъм, която може да достигне до безцеремонност; с упоритост, заядливост, чувство за
съперничество; ръководи се главно от стремежа да не постигне неуспех; способен на силни
и продължителни отрицателни емоции, дори и при незначителна фрустрация;
характеризиращ се с емоционална студенина, необичайни мисли и постъпки; с повишена
афективност и обидчивост, неотстъпчивост и известна злонамереност; с наличие на
агресивни тенденции при силна неудовлетвореност от настоящото положение на нещата, но
изпитващ затруднение да се конфронтира директно с фрустратора и нуждаещ се от
покровителство“. В тази психологическа оценка аз желая да изостря вниманието върху
последното: нежеланието на подс. К. да се конфронтира директно (в случая с Т.), заради
което очевидно той е прибягнал до услугите на подс. Б.. Казах преди малко, че към
психологическите щрихи на подс. К. ще добавя и показанията на една свидетелка, което е
малко парадоксално, защото това са тези на свидетелката П.Д. – негова бивша жена и майка
на другото му дете.
П.Д. с показанията си в предходно съдебно заседание нарече подс. К. „ловец по
природа“ по повод забежките му с други жени. Този израз ми направи изключително силно
впечатление. Аз не съм такъв и ако има такива в залата моля за извинение ако неправилно
тълкувам тяхната дейност, но аз знам, че ловците през зимата хранят дивеча, но знам, че го
23
хранят не защото са природолюбители, а за да могат по време на ловния сезон да отсрелят
този дивеч и да се закичат с трофеите от него. Знам също така, че ловците отстрелват
вредния дивеч – онзи, който им пречи да отстрелят полезния. За мен най-важната
психологическа характеристика за подс. К. е дадена именно от неговата бивша жена, дошла
да свидетелства колко е добър, мил, нежен, внимателен и т.н. и да, вярно има забежки, но
винаги се връща вкъщи и се грижи за децата си. Но да, тя го нарече „ловец по природа“.
Ловец, който отстрелва трофеи, отстранява и вредния дивеч.
И така, „ловецът по природа“ – подс. К., който изпитва затруднения да се
конфронтира директно с фрустратора – пострадалия Т., решава да реши дефинитивно своя
проблем с Ф. и нейния партньор.
Тук идва момента да поговорим за механизма на извършване на престъплението,
защото считам, че така накратко обосновах мотива за извършване. Няма друг мотив за
посегателство от страна на подс.Б. над пострадалия Т. освен онова, за което говорих. Защото
Б. живее в София. Да, има имот тук, но няма никакви данни някога да се е срещал с Т. и да е
имал проблем с него.
Изкушавам се да намекна за един момент, на който ще се спра малко по-насетне, но
той е много важен за мен, а именно творческия прочит на Б. на ситуацията през призмата
целяните от него да бъдат депозирани показания на М. Й. ПР.. Според режисурата на Б. на
събитията, убийството е било инцидентно и в резултат на обидно поведение от страна на
пострадалия към извършителя – М. Й. ПР.. За това ще говорим по-късно. Просто искам и по
този начин да подчертая, че очевидно няма друга логика и друга причина подс. Б. да
извърши това престъпление. А че той го е извършил, не бива да има основателно съмнение.
Това е така, защото… Започнах с една алюзия с шаха и ми се иска да продължа на
тази тема. В шаха има един такъв момент, в който едната страна почва да натрупва малки
преимущества над другата – много дребни: по-добра позиция на фигурите и т.н. Сами по
себе си тези преимущества не водят до победа, но когато те се трупат едно след друго в
крайна сметка се стига до там, щото страната, която ги трупа получава едно голямо и
дефинитивно преимущество и побеждава в играта.
От гледна точка на наказателния процес това натрупване представлява, според мен,
доказването на престъплението чрез веригата от косвени доказателства. Нито едно от
косвените доказателства само по себе си не може да обоснове обвинение или осъждане, но
когато всяко едно косвено доказателство е така обвързано с останалите, щото те да направят
една стройна верига, сочеща към виновността на едно лице, то е напълно допустимо и
законосъобразно при наличието на такива макар и само косвени доказателства, да бъде
постановена осъдителна присъда. Съзнавам, че в настоящия процес сме изправени пред
това: нямаме и нямам да предложа пред Вас, разбира се, преки доказателства, които да
уличават Б., но имам верига от косвени доказателства, които са взаимно подкрепящи се,
хармониращи и сочещи към един единствен обоснован извод – виновността на подсъдимия
в извършване на престъплението. Какви са тези доказателства?
24
На първо място ще започна отзад напред, а именно от деня на престъплението,
защото така са събирани доказателствата в този процес. Относно отворената скоба – в
момента, в който са били събирани доказателства пряко уличаващи Б. в извършването на
това престъпление, делото е било спряно. Та, започваме от деня на убийството – множество
свидетели, съкварталци на пострадалия, в различен период от деня, забелязват около блока
на пострадалия – нека да припомним февруарски ден, т.е. непредполагащ свободно
разхождане по улицата – на улицата и на паркинга зад блока на пострадалия, да върви
безцелно човек. Този човек е висок, едър, тромав, облечен в камуфлажно яке. Никога не е
бил виждан допреди в квартала от тези свидетели, които разпитахме. Видимо няма какво да
прави на това място, защото нищо не е прави – или стои, или се разхожда безцелно. Видимо
не е клошар. Този човек не комуникира с околните и когато впоследствие след убийството
същият този човек (за да кажа, че той е забелязан и от част от студентите, които са били на
това събиране, след което са установили извършеното престъпление), та домакините докато
са подготвили празненството са излизали от дома си и са видели този човек. Те са видели
същия човек и след извършването на убийството. Той не влязъл в контакт с тях и слава Богу,
защото може би нещата биха били още по-трагични, а избягал с тежка тромава походка
според описанието на студентите. Описанието е непротиворечиво и сходно за различните
свидетели: висок едър човек с катинарче, бяла кожа, качулка на главата, камуфлажна дреха,
който се движи съответно на едрия си и висок ръст.
Вероятно някога ще бъда репликиран от подсъдимия, че видите ли, той е спортна
натура и е участвал в маратон и не би могъл да бяга тромаво, но аз бих могъл да кажа, че
дори и баскетболистите бягат тромаво, въпреки че са професионални спортисти. Леко бягат
атлетите. Това е тема за друг разговор. На местопрестъплението имаме човек, който
прекрасно отговаря на описанието на подс. Б. без ние да знаем на този етап, че това е подс.
Б., тъй щото да можем да напаснем свидетелските показания да отговарят на неговото
описание. За нас Б. не съществува в този момент, но описанието на свидетелите прекрасно
съответства на него. Неслучайно и когато свидетелите са били поканени да опишат лицето,
което са видели, за да бъде извършено портрет по описание, всеки от тях заяви, че в някаква
степен – над 50%, художничката е постигнала прилика с лицето, което те са видели.
Разбира се, никой от нас няма как да претендира за истинност на своето възприятие и
за още по-малко за доказателствената стойност, но в крайна сметка въз основа на своите
възприятия ние решаваме делата и аз и сега, и след малко, бих Ви посочил да обърнете
внимание върху някои нюанси, които имат важно значение върху делото.
Говорим за физическо описание на един човек, който в момента очевидно е силно
променен. Подс. Б. е доста отслабнал оттогава, когато е бил доведен за разпознаване. Вие
имате база за сравнение, виждайки подсъдимия сега и гледайки го на записите от
разпознаването. Понеже става въпрос за висок и едър човек, моля да се вгледате в снимките.
Подс. Б. не е изправен, а винаги е с едното коляно сгънато, пооблегнат назад, тъй щото да
бъде една идея по-нисък.
Свидетелите студенти бяха поканени да разпознаят подс. Б. сред няколко души и като
25
изключим свид. Смолева, която отказа да участва в това процесно действие. Обръщам
внимание, че пред Вас тя заяви (което е напълно разбираемо), че не помни нищо, че желае да
забрави, та останалите обаче свидетели, пак и с изключение на свид. П., сочат макар и
алтернативно подс. Б. като лицето, което би могло да е било онова, което те са видели. Това
са факти и те са надлежно документирани.
Жалко наистина, че свидетелите по това дело са били студенти на по 20 години,
никога несрещали се с насилствена смърт и видели насилствената смърт. При това
положение е напълно обяснимо нежеланието им да се връщат към този шок, страха им да
заявяват онова, което по мое убеждение те видяха по време на това разпознаване. Ето защо
Б. беше посочен в компанията на още някой от останалите, присъстващи на разпознаването.
Овен свидетелските показания, които дават описание на извършителя, на което Б.
безспорно отговаря, но сами по себе си не са достатъчни да обосноват обвинение, защото за
съжаление свидетелите са студенти, а не да речем ветерани от Афганистан, които са
виждали смъртта и биха реагирали по съвършено друг начин. Та, описанието безспорно
отговаря на подс. Б., но то безспорно не е достатъчно.. Разпознаването сочи подс. Б., но то
не е достатъчно да бъде уличен. Неслучайно след това действие подс. Б. не беше привлечен
към наказателна отговорност, въпреки че към онзи момент вече съществуваха показанията и
на защитения свидетел, и на свидетелите Б.Г. и К.Е.. Ние към момента на разпознаването
имахме и тези доказателства. Но дори и те, според моята преценка на доказателствения
материал, не бяха достатъчни за привличане на подс. Б. като обвиняем. Но факт е, че тези
доказателства, коментираните досега от мен, безспорно сочат подс. Б. за извършител, но в
недостатъчна степен на категоричност.
Идва ред на коментара на показанията, които директно и конкретно уличават подс. Б.
в авторство на това престъпление. Разбира се, на първо място тук са показанията на Б.Г..
Същият по ДП, довело до съдебен акт, мотивите, за който вие приехте за сведение по делото,
за пръв път през 2016г. на 20.04.2016г. разказва за това как му е известно, че К.Б. по всяка
вероятност е извършил убийство във Варна. Разказва според собствените си показания пред
Вас, защото прокурора Сарафов го бил запитал дали не знае нещо друго и той си е
припомнил това обстоятелство. Разказва определени и много детайли, но тук искам да
подчертая един факт – това е първия момент, в който в ДП се появява името на К.Б. като
вероятен извършител на убийството във Варна и в този момент делото за това убийство е
спряно. Спрял съм го на 18.12.2015 г. и съм го възобновил на 28.04.2016 г., което е видно от
материалите по делото.
След, разбира се, този разпит, на 18.05.2016 г., идват и показанията на Свидетел №1,
които да обвържат показанията на Б.Г. относно извършването на престъплението с онази
теза на доказване за мотива на престъплението, с която започнах пледоарията си – мотив на
престъпление, който води към подс. К.. Така Свидетел №1 непротиворечиво и според мен
напълно достоверно от гледна точка на нюансите в казаното от него на ДП пред съдия и в
съдебното производство пред Вас, разкрива обстоятелството, че А. Р., към онзи момент
покойник от 17.07.2015 г., е дал на подс. К. пари с определена престъпна цел, а той не ги е
26
използвал за тази цел, но похарчил част от парите за свои нужди, свързани с „убийството на
ДиДжея, заради ревност, заради жена“.
Тук искам да вметна и още нещо. В момента, в който разпитвахме този свидетел,
защитата всячески се опитваше и се засегна от моето подозрение, че искат да го
дискредитират посредством неговото съдебно минало, но защитата търсеше някаква полза за
Свидетел №1 от това, което той е казал по това дело. Тогава бях задължен да представя
определена справка пред съда, която представих, от която е ясно, че Свидетел №1 няма и е
нямал никаква полза от това свое свидетелстване. Тъй както забягвам крачка напред, тъй
както М.П. няма и е нямал никаква ползва от свидетелстването си пред Вас за действията на
Б. в Затвора – Стара Загора.
Та, Свидетел №1 обвързва авторството на престъплението в лицето на подс. Б. с
мотивацията в лицето на подс. К.. Самото авторство е разказно от свидетеля Б.Г.
нееднократно, като на два пъти ако не се лъжа, той е бил разпитван по Софийско дело,
когато ние все още нямаме достъп до тези показания, нямаме съзнанието, че се конкретизира
фигурата на извършителя в лицето на определено лице. Свидетелят Г. описва много неща.
Той описва от една страна естеството на характера на подс. Б.. Според Г., К.Е. му е разказал
как Б. го е бил и малтретирал. Според Г. дори Б. е отрязал ушите на К.Е., което той не
пожела да сподели. Но отношението на Б. към неговите подчинени „като към не роби, а
крепостници“ както той ги е наричал, е безспорно и категорично установено чрез
показанията на този свидетел.
Свид. Г. установява и няколко други важни факта – познанството на К. и Б.. Той
свидетелства за това как К. неколкократно посещава Б., включително с руса жена и дете.
Той свидетелства за това как са коментирали през мобилни комуникации, което К. и
доведените от него свидетели с аргумента, че има телефон с фенерче, искаха да опровергаят
той установява и обстоятелството, че Б. в един определен ден, внезапно и инцидентно
зарязва всичко и тръгва към Варна. Факт, който е трябвало да се случи по-рано през
февруари 2015 г., но поради една или друга причина това е било отложено.
Така или иначе в един определен ден Б. зарязва всичко и тръгва към Варна и когато
се връща на работа в следващите дни, носи на Г. яке и торба с ножове, за да ги съхранява,
като якето според показанията на Г. е било минало през химическо чистене, камуфлажно, а
ножовете били много в една торбичка и той не ги гледал какви са. Трябвало да останат у
тях, докато „нещата отминат“, както Б. е казал.
Пак бягам малко напред, но сега е момента да кажа, че в нощта и във времето преди
това събитие, подс. Б., според неговите обяснения и според показанията на 4-5 свидетели, е
бил на курбан. Какво налага съхраняването на дрехи и ножове, след като подсъдимият е бил
на курбан? След като той никога не е ходил до Варна, защото видите ли в нощта, когато е
тръгнал инцидентно към града (и според показанията на таксиметровата фирма Йелоу Такси
е тръгнал от домашния си адрес до района на автогарата) във време, в което тръгват
последните автобуси от София за Варна? Разбира се това обстоятелство беше обяснено от
подсъдимия като скарване с неговата съпруга и отстраняването му от семейното огнище
27
докато се уталожат страстите, но какво налага, след като се е скарал предната вечер с жена
си и е излязъл, за да не се карат повече, на следващата да са били на курбан и всичко е било
прекрасно, защото е бил с жена си там, а на следващия ден да занесе на Б.Г. камуфлажно яке
след химическо чистене и торба с ножове? При положение, че Бойко заяви пред нас, че във
времето след инцидентното потегляне на Б. към Варна и преди неговото връщане с
камуфлажа и ножовете, той е прочел за извършено убийство във Варна – убийство с нож.
Пак според Г., Б. му е сподели, че е изкарал пари без да посочи сумата. Пак според него, Б.
назад във времето му е показвал как трябва да се наръга човек. Пак според Г., тогава, защото
Г. говори и за друг един инцидент, в който Б. проявил агресия, но бил пиян, та тогава, когато
му показвал как трябва да се наръга човек, той бил трезвен.
Другият свидетел, който има връзка, чиито показания конкретно уличават Б. в
извършване на престъплението, е К.Е.. И за двамата, вие помните добре, съществуваше едно
изключително притеснение от присъствието им в съдебна зала. Притеснение, което по
никакъв начин не може да бъде обяснено или предизвикано от неудобството да лъжеш в
присъствието на човека, за който лъжеш, каквато вероятно ще бъде защитната теза по този
въпрос. Вие помните и по делото има доказателства, според които двамата свидетели бяха
депозирали пред Вас писмено искане за някаква форма на защита – дистанционни разпити,
имаше проблеми с призоваването им и с явяването им. Вие посочихте, че ако са налице
основания и необходимост за защита е друг способа и в крайна сметка те отказаха тази
защита, но затова говорих по-напред, за възприятията в тази зала – всички ние възприехме
начина, по който те депозираха пред Вас своите показания. Безспорно и категорично беше
тяхното силно и видимо притеснение.
Ролята на Е. в тази сага е намирането на радиостанциите, които Б. е използвал във
Варна, защото според Г., когато отивал по свои си работи, Б. оставял телефона си в магазина
и имал определена доза на конспиративно поведение. За това поведение ще кажа няколко
думи по-късно. Та, за да изпълни поръчаното от К. престъпление, имал нужда от сигурна
комуникация, която преценил и установил посредством радиостанцията. Закупуването и
доставянето на тези радиостанции на Б. са установени по документален път чрез писмо от
куриера, справка и т.н. Това е факт, който е налице.
Така от една страна имаме показанията на свидетели-очевидци, които дават описание
на подсъдимия, подкрепено от оспорваната от подсъдимия СМЕ, според която той би
трябвало да бяга тромаво, заради проблем в структурата на ходилата.
Понеже като че ли някой се подсмихва в залата, ми се иска да кажа, че тези
обстоятелства или са истинни, или са манипулирани, но те не могат да бъдат манипулирани,
защото когато са давани тези показания, ние Б. не сме имали представа кой е и какво е
неговото състояние. Т.е. няма как да напаснем показанията на свидетелите към личността на
Б., но има как личността на Б. да съвпадне с показанията на свидетелите и от това да бъдат
направени позитивни изводи.
Имаме описанието на извършителя от страна на свидетелите-очевидци студенти,
28
имаме конкретизирането на извършителя посредством показанията на Б.Г. и К.Е., имаме
връзката на извършителя с поръчителя от Свидетел №1 и остава да преценим възможна ли е
тази комбинация.
Опора в тази преценка, разбира се, ни дава отново СПЕ и ще си позволя да я цитирам
малко по-конкретно. Б. е характеризиран от вещите лица като „емоционално устойчив и
организиран; властен и самоуверен до агресивност; склонен към риск и готовност за
действия в непознати условия; суров и нечувствителен, предпочитащ собствените си
решения, които е готов да взима и да отстоява; целенасочен, с развит самоконтрол, с
рационално поведение, с умение да се дистанцира емоционално; не е склонен към безцелно
и ирационално противообществено поведение“. Пред нас е описанието на една
хладнокръвна личност, която е властна, доминираща, пресметлива и ако би извършил
противообществена проява, то тя не би била ирационална и безцелна. Напротив. Пред нас в
психологическия портрет е описан за мен един много добър килър – хладнокръвен, готов да
пристъпи закона, но не на всяка цена и не безцелно, с развит самоконтрол, дистанциращ се
емоционално.
Искам да зачекна една тема, която ще развия по-насетне, а именно начина на
убийството. Той до момента присъства в обвинението под формата на квалификация на
деянието, но Ви моля да прецените, да си дадете сметка и да оцените начина, по който е
извършено убийството: лице в лице, с нож, тъй щото убиецът да усети последното дихание
на жертвата си – дело на емоционално дистанциран, хладнокръвен и решителен човек. Няма
как друг човек да извърши по този начин убийството. Едно е да застреляш някого, да го
блъснеш с кола или отровиш, друго е да го направиш лице с лице и да усетиш последното
дихание на своята жертва, кръвта й по ръцете си. За това се изискват може би някакви
изключителни характерови черти. Считам, че СПЕ ги описва по един чудесен начин.
За да разведря малко обстановката, искам да обърна внимание на някои факти, които
са свързани с характеристиката на подс. Б.. Откровено казано, аз не разбрах в пълна мяра
определението по отношение на мотивите, които представих, но възползвайки се от факта,
че са публични и при положение, че всеки един от нас може да ги види в сайта и понеже и аз
съм го сторил, бих искал да кажа нещо в тази връзка. Това обаче е насочено към
охарактеризиране на образа на подс. Б.. В онова дело, което е приключило с влязла в сила
присъда, съдът е установил факти, които според правилата на законодателството са истина,
защото съда установява с присъдата си обективната истина и стъпва на нея, за да й даде
правна оценка във вид на осъждане или оправдаване на подсъдимото лице. На някои от тези
факти, от тази обективна истина, установена със съдебните актове, аз искам да изостря
Вашето внимание. Факт е, че подсъдимия и осъден по това дело се е свързал със свидетеля
по това дело – Б.. Говорил му е, че трябва да бъде убит А. П.. Предложил му е той да окаже
помощ на убийците, предложил му е сума, ако не се лъжа 50 хил. евро – това е написано в
мотивите на съда, и свид. Б. се е съгласил. Свид. Б. е намерил автомобил, даже два, с които е
осигурил логистиката на кандидат-убийците. Установявал е заедно с тях навиците на
жертвата, набавил им е радиостанция, набавил е мобилни телефони, които са различни от
29
ползваните от него. Осъществял е по скайп комуникация с тях и е присъствал на скайп
комуникация между подсъдимия и другите свързани с престъплението, като скайп акаунта е
на името на съпругата на подс. Б.. Това са факти, установени от съда, а не са показанията на
свидетел №1 или Г.. Това е истината според нашия закон.
Б.Г., според съда, е доверен човек на Б., който му се явявал шеф и Бойко изпълнявал
нарежданията на Б.. При Бойко стоят убийците известно време. Пред офиса на Б. са
паркирани автомобилите, с които се прави логистиката за убийството на А. П.. Най-важния
момент в тази ситуация е, че в ден предхождащ деня на убийството, защото убийството е
трябвало да бъде извършено независимо от това кога, важното е да стане, Б. е стоял на пътя
на А. П.. При преминаването на автомобила на А. П. е предал сигнал на убийците, но в този
ден покушението не е било свършено. В следващия ден Б., в своя Крайслер Войаджер, за
който става дума и в нашето дело, стои на пътя на А. П. пак предава сигнал с два пъти
натискане на комутатора на радиостанцията на убийците, чува взривовете от РПГ-тата и се
оттегля. Това са факти, въз основа на които е постановена присъда. Тези факти имат няколко
характеристики. Ако не видите еднаквия почерк на действие в установените с присъдата
факти и в тези факти, за които говорим в момента, аз бих бил много учуден.
И при нас имаме скайп, скайп акаунт на името на съпругата на Б., имаме
радиостанции и при нас се търси начин за установяване на непроследими комуникации,
имаме набавяне на автомобил – Кюстендилска или каква регистрация и Б. го е водил два
пъти на преглед – т.е. безспорно се установява връзката на Б. с автомобила, който автомобил
– няма да казвам, че в показанията на Ф. я е следял, но който е установен от охранителните
камери в деня на убийството на мястото на убийството. Странно е как посредством
съвпадат нещата, че посредством тия купени евтини трошки убийците по онова дело и
лицата, участници в това престъпление тук, следят и установяват навиците на жертвата.
Според мен са поставени тези факти с психологическия портрет, установен от
експертизата, безспорната конспиративност, която е установил съда в действията на свид. Б.,
която 100% съвпада с конспиративността на подс. Б., за която говори сви. Б.Г.; по
категоричен и безспорен начин показва перфектно сходство на почерка на действията на
тези две групи лица. Убийците и лицата около тях по това дело, защото по това дело Б. е
свидетел. Аз по никакъв начин не мога да ревизирам действията на своите колеги, още по-
малко приети от съда, но така или иначе на база тези действия, за които Ви говоря, защото
съда е написал в мотивите си този свидетел и затова казах на колегата Н., че ако говорим за
тия мотиви, то няма да говорим за това, че трябва да осъдите Б., защото той видите ли е
участвал в другото убийство, а напротив – трябва да го оправдаете, защото там с влязла в
сила присъда е установено, че той е свидетел. Надявам се да не стигнем до там, защото
смятам, че не това е справедливостта.
Имаме свидетели, които описват извършителя. Имаме свидетели, които
конкретизират извършителя в лицето на Б.. Имаме безспорно установени факти за почерка
на действие на подс. Б. в друго сходно деяние, което е пар екселанс еднакво с почерка на
действието му тук. Имаме СПЕ, която охарактеризира личността на Б. като перфектен
30
убиец. Остава да видим има ли и още доказателства, които да сочат в онази верига от
косвени, но непротиворечиви и заедно допълващи се доказателства към авторството и тук
идва мястото на ДНК експертизата.
Връщайки се назад в хода на разследването, нито едно от тези доказателства не ни е
дало основание да повдигнем това обвинение – нито дори ДНК експертизата на ВД нож №8
– обект 2.2. в конкретната експертиза, ВД №8, с което според СМЕ е възможно да е
извършено убийството. ВД №8, което е нож, иззет от подс. Б. по Софийското дело, там
свидетел. ВД нож, по което намираме следи от ДНК, които според заключението на вещото
лице не се изключва да са били оставени от подс. Б. и не намираме безспорно ДНК следи от
пострадалия по делото.
Основното доказателство, след което повдигнахме обвинението и започнахме това
производство по отношение на Б. и К., за нас дойде със заключението на ДНК експертизата
от Германската лаборатория, защото по якето на пострадалия е установена проба гръб, ред
3, вдясно, по която се видяха „всички признаци така, както се срещат и при КВБ, както и
признаци, които не може да произхождат от КВБ“. Получава се частично съвпадение с
модела на КВБ. От друга страна жертвата и лицето за сравнение притежават няколко сходни
признака, така че в тези констелации съответните признаци, притежавани и от КВБ, не
могат да бъдат доказани, тъй като слабите сигнали при анализа се припокриват от
значително по-силни и по този начин се маскират. В крайна сметка извода на вещото лице,
което той потвърди и пред нас е, че лицето КВБ не може да се изключи като оставил следа
съучастник. Това е терминологията на германските експерти и той градира пред нас няколко
степени. Да, безспорно, тази е най-ниската степен на вероятност лицето да е оставило
намерената следа. Следваха още няколко, като най-категорична, междинна, тази „не може да
се изключи“ и безспорно има друга степен „изключено е“, каквато степен на вероятност
също не е посочена в ДНК експертизата.
Имаме свидетели, които дават описание, което отговаря на описанието на Б., а части
от това описание се потвърждават от обективните находки на СМЕ – визирам тромавата
походка.
Имаме свидетели, които конкретизират без да знаят за наличието на това ДП, по
друго ДП и без да имат каквито и да е ползи за себе си от това свое поведение,
обстоятелството, че подс. Б. вероятно е извършител на убийството във Варна. Даже и
защитата на осъдения по онова дело прави такива възражения. Любопитни са мотивите.
Имаме свидетел, който обвързва извършителя, описва мотива, за който говорих в
началото с поръчителя и с извършителя и имаме обективни доказателства, които да, не сочат
на 100% авторството, т.е. обстоятелството, че Б. е оставил тези ДНК следи, но безспорно
установяват, че не може да бъде изключено той да е лицето оставило следите, а би могло,
тъй както по якето има още 50 и повече следи, по които няма ДНК следи на Б., тъй както
има още десетина ножа, по които няма следи от Б., но точно по ножа, който би могъл да е
причинител на нараняванията, съгласно ДНК експертиза, има ДНК следа, която би могла да
е от Б. и точно на якето – там, където би трябвало да е оставена, е следата, която би могла да
31
е на Б..
В началото като разсъждавах за себе си в тази експертиза, аз се притесних, че следата
е в гърба на якето, а не отпред, където са нанасяни ударите, но когато вещото лице ни показа
точно къде какво е било, всичките ми притеснения изчезнаха, защото следата трябва да е
точно там, където трябва да е намерена. Защото това е отзад на ръкава до дясната ръка,
където е бил захванат и по този начин е бил обезсилен и обездвижен, а не с притискане до
стената и с оттласкване. По този начин всеки от Вас, който се интересува от боен спорт,
знае, че ударът в този боен спорт (който и да е той) не се извършва с ръката, а със силата на
цялото тяло. Ето Ви как той е захванал жертвата и как със силата на цялото тяло е нанесъл
ударите отпред в гърдите, за да прониже жертвата, защото тава са удари със значителна
сила, защото е проникнато в гръдната клетка, през гръдната кост и ето как отпада
автоматично възражението, че Б. бил страдал от някаква болест на ръката и бил оперира,
опровергано от СМЕ, но това няма значение, защото в един такъв удар, силата на ръката е
пренебрежимо малка. Цялата мускулатура на тялото участва в нанасянето на удара, в
пробождането. ДНК следата е точно там, където трябва да бъде – не отпред, защото не сме
се блъскали да се бием, а отзад, защото цялото ни тяло е пронизало пострадалия. Така
ръката, дори и болна, е проекция на огромната мощ на всички мускули на тялото и така са
се получили ударите със значителна степен на сила, в посока нагоре и наляво, нагоре и
надясно, отпред-назад, отдолу-нагоре. Той е мушкан, за да бъде убит, по начин, по който
безспорно ще бъде убит – острието в едната посока и в другата посока. Всичко това
безспорно и категорично се установява и доказва от коментираните доказателства.
Споменах за автомобила. Безспорно и категорично е установено, че автомобила
Мазда с Кърджалийска (ако не ме лъже паметта) регистрация, собственост на едно лице,
което беше призовано като свидетел, от което се отказахме, защото онова, което щеше да ни
каже, е установено с документи, е бил двукратно представен във време преди убийството от
Б. на ГТП във Варна. Б. е ползвал този автомобил. С този автомобил Б., както и пеша, по
подобие на схемата с убийството на А. П., е наблюдавал и е търсил местонахождението на
жертвата и е изчакал момента да нанесе своя фатален удар. Това е безспорно и категорично
установено от СВТЕ и всички възражения за това дали колата е синя или зелена имат точно
толкова стойност, колкото ако аз кажа, че за мен рисунката на художничката перфектно
описва и прилича на профила на подс. Б., а защитата каже, че нищо такова няма. Затова
казах, че възприятията не могат да бъдат доказателство, но на база на тях и на
доказателствата, Вие ще вземете своето решение. Всички Вие ще видите и СВТЕ, и скицата
и ще прецените: Прилича ли скицата на Б.? Възможно ли е колата да е синя или зелена? Да
е онази кола, която е била репатрирана впоследствие и унищожена, защото е била
изоставена след момента на убийството до апартамента на Б., тъй както в близост до имота
на Б. са седели автомобилите при опита за покушение на А. П.? Отново някакво много
странно съвпадение.
Убийството е сторено. Извършителят е видян от студентите и е избягал и тук идва
момент да обърнете внимание на още едно доказателство. Според моята теза това е станало,
32
а според тезата на подс. Б. нищо такова не е станало, защото през това време той е бил на
курбан в София със семейството си. Както е бил на курбан в София със семейството си, е
налице един чат, на който Б. казва на семейството си „много ви обичам“, на 26.02.2015 г. в
23:03:23. Те му отговарят няколко секунди по-късно „и ние теб“ и и пращат емотикончета.
Б. пише в 23:04:24 „В рейса съм“. Ама ние сме на курбан?! Получава отговор „ок, аз гледам
филм много смешен във флашката“. „Целувам ви всички.“ Защо си ги пишем тия неща на
чата като сме на курбан в София? Да, много хора си чатят на една маса, ама не казват, че са
в рейс. „И ние теб. До скоро“ Ама ние сме на курбан в София? „Обичам ви. В рейса съм.
Целувам ви. До скоро.“ Всичко това в 23:03-23:06 на фаталната дата. Че това са електронни
устройства, иззети от Б., и че това е съдържание на чата – няма съмнение, тъй като всичко
това е установено чрез съответната експертиза.
Накрая, съвсем накрая, на последно и по значение място, искам да спра Вашето
внимание на случая на М.П.. Така или иначе вървим по хронологията на това дело,
коментираме доказателствата в светлината на обвинителната теза, та дойдохме на случая на
М.П.. М.П., който е съкилийник на подс. Б. на място, което ние сега знаем, но тогава изобщо
не е трябвало да знаем, тъй като той е защитен свидетел по друго производство и
демаскирането на местонахождението му е катастрофално нарушение на неговото
прикритие. Това демаскиране се е случва, извинявайте, от самите негови действия. Това е
така, защото абсурдната теза, изложена две седмици по-късно, че М., който беше 1,50м,
тежък рецидивист, ама крадец, а не насилник, го бил изнудил да си вземе от него на
стойността на един тостер и още 1-2 електроуреда, да си вземе от него възможността да
получи доживотна присъда без замяна. Всичко това беше необходимо две седмици да бъде
измислено и представено пред Вас, след като в предното съдебно заседание Б. беше станал
свидетел на една ужасна неправда – той беше обвинен за това, че се е опитал да си продаде
престъплението на някакъв рецидивист в Стара Загора. Вместо да скочи като лъв и да каже,
че това е лъжа и не е така, той имаше нужда от две седмици да измисли тази плоска теза и да
я предложи на Вашето внимание. Фактите за безспорни: неговия почерк и почерка на М.П.
стоят в/у документите, които са част от делото, които документи представят една различна
версия за случилото се убийство: един рецидивист от Стара Загора идва да краде във Варна,
Т. го среща и го псува и онзи го намушква. Кристално ясно.
Няма такова нещо. Тук самият факт, че подс. Б. се е опитал да си продаде
престъплението на един рецидивист, да речем, че сам по себе си нищо не означава, но когато
този факт бъде сложен към всички останали факти, за които говорихме досега, той
придобива една друга стойност, която сочи на поведението на едно виновно лице.
За добро или лошо, ние не сме били свидетели на случилото се. Може би за добро, но
ние трябва да направим извод за случилото се от доказателствата, представени в съдебно
заседание и всяко едно действие на замесените в този случай лица да го преценим от гледна
точка на своята житейска логика, житейски опит, житейски разум и безспорно от гледна
точка на правото и така това е факт. Факт е, че Б. се е опитал да продаде престъплението, за
което е обвинен на П.. Абсолютен факт! Въпросът е защо? Може ли този факт да бъде
33
съотнесен към всички останали факти и да сложи още едно мъничко зрънце в пъзела, за да
изясним обстоятелството кой и защо уби Т.Т. на 26.02.2015 г.? Според мен да. По този
начин аз възнамерявам да приключа анализа си на доказателствата по делото.
Считам, че както в шаха с натрупване на множество малки преимущества, които сами
по себе си не могат да доведат до победа, така и тук с натрупването на поредица от
доказателства, които сами по себе си не стигат за да бъде дори повдигнато и обвинение и
ние не го повдигахме, защото събирахме още и още доказателства, докато не събрахме
всички онези, които представихме пред Вас, с изключение на М.. Тук съдбата в лицето подс.
Б. ни направи подарък. Тези факти ние представяме пред Вас, за да въздадете въз основа на
тях правото. „Дайте ми фактите, ще ви дам справедливостта.“ Това са фактите.
По отношение на останалата част на пледоарията: безспорно и категорично е
обстоятелството, че престъплението, за което подсъдимите са на съд и са с изключителна
степен на обществена опасност, на морална нетърпимост. Това е най-тежкото престъпление
в НК, най-тежкото посегателство срещу личността. Убийството е извършено с особена
жестокост. Искам да подчертая отново: едно е да застреляш някого, да го отровиш, да го
блъснеш с кола, друго е да го убиеш лице в лице, очи в очи, дъх в дъх. Това е изключителна
жестокост. Убийството е поръчково от гледна точка на популярния термин, което означава
още по-голяма степен на обществена опасност и морална укоримост; данните за личността
на подсъдимите. Всичко тези обстоятелства в съвкупност ми дават основание, с израза „ето
фактите, въздайте справедливост“, да Ви помоля да признаете подсъдимите за виновни и да
приложите цялата строгост на закона. Да приложите наказателно-правната санкция в
нейната пълна мярка, да наложите доживотен затвор без замяна. Разбира се, да уважите в
пълна мяра предявените граждански искове, защото няма цена равна на загубата на близкия
човек.
Завършвам там, където веднъж бях говорил в съдебно заседание: деянието е такова,
щото то е гранично, то е време разделно. Подсъдимите или са виновни и ако са трябва да
понесат цялата тежест на закона, или са невинни и трябва да бъдат оправдани. Моята теза е,
че те са виновни и моля за наказание доживотен затвор без замяна. В този смисъл моля за
Вашето произнасяне.
АДВ. Р.: Считам, че обвинителната теза беше доказана в настоящото производство.
Няма да анализирам доказателствата. Това беше извършено от представителя на държавното
обвинение.
Извършено е изключително тежко престъпление, с което е отнет човешки живот.
Извършено е по особено жесток начин. В тази връзка Ви моля да постановите Вашата
присъда, като определите най-тежкото предвидено в закона наказание.
В резултат на това престъпление и смъртта на жертвата, едно дете е останало без
своята опора. Едно дете, което е имало изключително голяма нужда от тази опора, защото
освен всичко останало е с много силни увреждания. Безспорно се установи, че жертвата на
престъплението е имал едно изключително задружно семейство, в което всички много са се
34
подкрепяли. Детето, предвид своите увреждания, е било с изключително ограничени
социални контакти. Единствено връзката с неговия баща и това, че той го е водил при
родителите си, брат си и сестра си, му е давало възможност да поддържа един по-широк
контакт с хора, извън прякото си обкръжение, извън дневния център.
В тази връзка Ви моля да уважите изцяло предявения граждански иск, ведно с
разноските, които са направени от повереника ми.
Съдът дава почивка от 16:27 до 16:40.
Съдебното заседание продължава в 16:40 в присъствието на всички страни, с
изключение на адв. Р..
АДВ. Г.: Слушах много внимателно прокурора и мисля, че той направи един обстоен
анализ, който споделям изцяло. Ще се огранича в анализа на доказателствата само с няколко
момента. Искам да започна с мотива.
Тъй като несъвсем ясно стана следното: защо сега? Визирам датата на убийството,
тъй като се събраха доказателства, че връзката на пострадалия със свидетелката Ф. е от
доста време, но защо сега са предприети действия към отстраняване на съперника? И си
мисля следното: на първо място това е вече периода, в който майката на другото дете на
подсъдимия отива в София и тяхната връзка започва да се разпада. Той е сравнително
свободен, така да се каже. На второ място: сега се създава възможност, тъй като получава
една много сериозна сума пари за друга поръчка, които използва за отстраняването на
убития. Третия момент, който отговаря на въпроса „защо точно сега?“ е предприетите
действия от страна на пострадалия Т. по задълбочаване на връзката със свидетелката и
предприемане на действия по евентуално осиновяване на сина на подсъдимия, което
очевидно вече го е мотивирало в най-висша степен пострадалия да бъде отстранен като
потенциален противник и опонент не само за сърцето на свидетелката, но и за бащинството
на детето.
Всъщност действията, които Т. е предприел, са били в посока да подпомогне
свидетелката за издръжки, за официализиране на бащинството на подсъдимия, но той не е
знаел, изтълкувал го е погрешно и резултата, който виждаме, е този.
Не споделям изцяло становището на прокурора, че доказателствата са изключително
косвени. Според мен са налице и доста преки доказателства. Те действително сами по себе
си разглеждани отделно не са достатъчно да обосноват обвинителна теза, тъй като са или
непрецизни, или леко уклончиви. Свидетелите невинаги поддържат една трайна линия, но в
съвкупността си са вече доста ценни и наброяват достатъчно.
Дори да вземем само фоторобота: какво вдъхновение ще е получила тази художничка
и откъде, за да изрисува точно подс. Б. към него момент? Якето, макар и уклончиво, беше
35
разпознато. Подс. Б. като го поразходихме, свидетелите веднага казаха, че най-вероятно е
този човек. Всичко това събрано заедно започва да подкрепя обвинителната доста сериозно
теза.
Да не забравяме, че имаме и две самопризнания, в които подс. Б. два пъти признава за
извършеното престъпление. Един път пред своя помощник – свид. Б.Г. и искам да обърнете
внимание, че там още никой не е привлечен. Самият Б. не е запознат с обвинението и
въпреки това сумата, за която се говори, че е получил, кореспондира с много точно с това,
което каза Свидетел №1. Откъде Б.Г. ще я знае тази сума? Защо ще е нужно да крие якета и
ножове ей така, ако няма нищо? Защо ще се виждат и комуникират толкова конспиративно
двамата подсъдими във Варна и София?
Следващото признание: пред свид. П.. Ами там той описва съвсем ясно какво се е
случило, как се е случило; казва, че има съучастник, който му е подбудител и му е дал пари.
Да кажем, че го е прочел в обвинителния акт. Не се твърди такова нещо: „Аз прочетох и ти
ще кажеш“, а той разказва какво се е случило. Така да бъде навързано и как да се каже, за да
изглежда достоверно. Аз, особено след като стана известно това обстоятелство, общо взето
нямам никакво съмнение относно вината на двамата подсъдими и мисля, че престъплението
е доказано от обективна и субективна страна.
Относно наказанието, като си мисля, че би следвало с оглед непрекъснатата верига от
доказателства, които водят до един единствен извод, а именно за тяхната виновност, би
трябвало да е съответно на престъплението. Престъплението е изключително тежко, дори и
в квалификацията за подс. Б., според мен, е спестена користната цел, защото получава
възнаграждение за това. Т.е. престъплението е по-тежко, отколкото е квалифицирано в
обвинителния акт. Не може да го осъдите за това, но може да го прецените при претеглянето
на обстоятелствата. Съответното наказание, което да изпълни и целите на наказанието, с
оглед на генерална превенция, нямам съмнение, че би следвало да се наложи най-тежкото
наказание. В едни други времена за такива престъпления се налагаше още по-тежко
наказание, което вече е отменено. Това е неговия заместник.
Аз не видях дори нотка на някакво разкаяние или някакво съжаление за стореното.
Съответно нямам някакви особени надежди, че каквото и да е наказание ще спомогне за
превъзпитаването на тези двама подсъдими. За това е в интерес на обществото те да останат
изолирани от него, защото просто са твърде опасни.
Както видяхме, подсъдимите отказаха да дават обяснения. Предполагам, че са се
безпокояли от въпросите, които ще им зададем, така че да приемем, че дори някакво
обяснение да има за тези категорични факти, които са в техен ущърб, така че да бъдат
изолирани, да не бъдат съобразявани, да има някаква логика в поведението им – не чухме
такова нещо. Чухме един опит за създаване на алиби, който всъщност подс. Б. не го твърди,
тъй като той не беше разпитан. Тези свидетели мисля, че звучат изолирано на фона на
останалите доказателства по делото. Не са сериозни показанията им. Част от тях се объркват
с време и място, особено с време. Възможно е да е имало някога някакво такова събиране,
но явно е, че то не е било на инкриминираната дата. Опровергава се, както каза прокурора,
36
много категорично от проведения чат. Считам, че не следва да коментираме тези показания,
те не са достоверни.
Относно гражданските искове: спестих някои от въпросите към пострадалите, тъй
като не исках да ги разстройвам прекомерно. Мисля, че добре се изясни, че става въпрос за
едно сплотено семейство, близки родствени връзки, изключителна загуба – брат близнак,
сестра. За родителите няма какво да кажа – няма по-страшно от това родител да надживее
детето си. Както видяхме в хода на процеса, единия от гражданските ищци и частни
обвинители не можа да дочака справедливост, не можа да преживее загубата и почина.
В тази връзка моля да постановите присъда, с която да признаете подсъдимите за
виновни, да им наложите наказание по справедливост и да уважите предявените граждански
искове в пълния им размер. Мисля, че той е справедлив като претенция, като присъдите на
гражданските ищци и частни обвинители разноските в съответствие със събраните
доказателства. В този смисъл моля за присъда.
ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т.: Подкрепям изцяло държавното обвинение, адв. Р. и адв. Г..
Моите две изречения ще са, че няма присъда, която да върне човешки живот и няма сума,
която да замени брат, син, баща и какъвто и да е. Надявам се на справедлива присъда.
Благодаря.
ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Н.: Подкрепям държавното обвинение, адв. Р. и адв. Г., брат ми.
Искам да кажа, че един млад човек го няма, той вече изгни в земята. Част от моето ДНК и на
брат ми е в земята по незнайни причини. Едно дете с много тежка диагноза, със 100% ТЕЛК,
остана без баща и се обърка живота на цялото ни семейство. Три години сме вече в тази зала
и искаме справедливост. Благодаря.
АДВ. Н.: Искам да изразя искреното си съжаление, да изкажа съболезнования на
близките на Т.Т..
В хода на съдебното производство, както и в ДП, не са събрани преки доказателства,
които да установяват, че подс. Б. и подс. К. с поведението и действията си са съпричастни
към лишаването от живот на този човек, каквото обвинение им е повдигнато пред съда и се
поддържа от прокурора. Липсват и косвени доказателства за извършване на такова
престъпление от двамата подсъдими в онзи порядък, в който според НПК следва да ни
доведе до единствения възможен извод, свързан с авторството на деянието. Обвинителния
акт, с който Б. е предаден на съд, в обстоятелствената си част почива на предположения.
Така стои въпроса и с поддържаното обвинение от прокурора по същество пред съда, което
е недопустимо, тъй като е в противоречие с чл.303, ал.1 от НПК - присъдата не може да
почива на предположения. Прокурорът направи подробен анализ на доказателства, които по
същество са косвени.
Тъй като правилно е виждането, че постановяването на осъдителна присъда само въз
основа на косвени доказателства не е процесуално недопустимо ако при анализа и оценката
на цялостната доказателствена съвкупност не се игнорира нито едно доказателство и след
това се направи единствено възможния и непротиворечив извод за авторството на
37
престъплението в лицето на подсъдимите. В случая особеното е това, че обсъдените косвени
доказателства от прокурора се отнасят за обстоятелства, от които само по пътя на
предположението, може да се стигне до извод, че именно подс. Б. се е намирал на
посочената дата във Варна, в близост до мястото на убийството. Че той е извършил ударите
върху пострадалия и че това е било подбудено от подс. К.. За този важен факт няма нито
едно пряко доказателство, а само косвени такива и оборими. Прокурорът прояви един
изключително странен и недопустим за наказателното производство подход, като всички
обстоятелства, определени в отделните експертизи като възможни, вероятни или допустими
и които подкрепят обвинителната теза, се представят за установени по несъмнен начин. Това
прави и със свидетелските показания.
Беше ми разказно как е било започнато това ДП – към 26.02.2015 г., като в края на
2015 г. по някакви причини е било спряно и тогава е нямало абсолютно никаква индиция за
това имал ли е Б. някакво отношение към това престъпление. Разбира се, това беше
повторено от прокурора няколко пъти като беше обяснено как са разпитвани свидетелите
Б.Г. и К.Е., но аз искам да обърнете внимание: в делото на 27.02.2015 г. се съдържа едно
искане от страна на разследващите органи до операторите, които обслужват четири
телефона в една справка: този на К.Б., на съпругата му и двата телефона, които са ползвани
от неговата фирма. Ако към този момент е нямало никаква насока за това към кого
разследващите следва да фокусират своето внимание, явно е, че и към този момент той по
някаква причина е фигурирал в техния обхват. Само че доказателства за това няма. Няма
доказателства и за мотив, колкото и прокурорът да ни обяснява. И стигаме до извод, че
видите ли мотив може да е само ревностна подбуда, а такъв мотив кой може да има? Другият
подсъдим. Няма да навлизам в периметъра на колегите и няма да го коментирам.
Искам да обърна внимание на това обстоятелство, защото още на тази дата, на
следващия ден, Б. е бил проверен и в продължение на толкова много време по отношение на
него не са били предприети никакви действия. Едва такива започват, след като свидетелите
Б.Г. и К.Е. – единият задържан, а другият в затвора, съответно са били разпитани по делото,
за което прокурорът представи мотиви за влязла в сила присъда и по което нашият
подзащитен е свидетелствал.
Разбира се, голяма част от пледоарията на прокурора, установявайки и доказвайки
негово предположение, ние трябва да черпим информация и като доказателства за тази
информация от тази присъда. Приемайки този подход, аз какво би трябвало да направя като
защитник на Б.? Изискали сме справки за съдимост на тези двама свидетели и те са
приложени по делото. Трябваше ли за всичките им присъди аз да изискам мотивите, за да
мога да бъде по-аргументирам и по-обстоятелствен, а в аргументацията си по отношение на
важното обстоятелство „трябва ли да се даде В. на техните показания?“… И по-нататък, по
отношение на свид. М.П.: за този свидетел по същия начин трябваше ли да подходя? Той е
на 42 години, като 22 от тях е прекарал в затвора. Има 24 присъди и аз да поискам мотивите,
за да мога да съм по-обстоятелствен в аргументацията си защо трябва или не трябва да се
дава В. на тези показания. Затова казвам от самото начало, че всички обстоятелствата, които
38
прокурорът излага и сега, и на ДП, всичко е в сферата на предположенията.
Какви са гласните доказателства по делото? Студентите, които намират пострадалия
до прохода на двата входа на блока, в който той е живеел, дават най-общо описание на мъж,
който са видели накратко в близост до местопрестъплението, на връхните дрехи, с които е
бил облечен, както и поведението му. Свид. М. С. твърди на ДП, че лицето е било с рижава
брада и кръгло лице, а в съдебно заседание не си спомни цвета на брадата и не може да
разпознае лицето, което е видяла на 26.02.2015 г. В съдебно заседание при обръщането си и
оглеждането на Б. заявява „Не го познавам този човек“. При предявяване на якето: „това
яке, което ми предявихте, не смятам, че отговаря на якето, което съм дала като описани в
протокола за разпит.“
Свид. П.Д. твърди, че е видял лицето на мъжа, но е видял, че е с оформено катинарче,
„нямаше брада по бузите и кожата му беше светла“. Бил е „с камуфлажно яке, камуфлажна
качулка, поставена на главата. Докато се намираше в близост до тунела, този мъж направи
неестествено движение с лявата си ръка, въртеше си я и я гледаше“. При предявяване на
якето в съдебно заседание заявява: „не мога да си спомня дали това е якето. Не ми е познато
това яке, не мога да си спомня ясно.“ При разпознаването на 20.10.2016 г. на ДП – искам да
отбележа, че в протокола не е записано дали свидетеля може да разпознае някой от
съпоставените и по какви признаци. Сочи „№1 и №5 ми приличат по телосложение на
човека, който видях.“ Тези негови изявления съдържат само индиции, но не и категорична
идентификация. Той след това споменава “полицаите, които дойдоха му разрязаха якето и
видяха, че има 4-5 дупки в тялото.“
Свид, А.С. – „Не съм видял лично този човек, който е тръгнал нагоре. Дали е бил с
камуфлажно яке не мога да кажа, но беше тъмно и като ме видя заобиколи съответната
колона и аз нямах ясен поглед към него. Това беше преди толкова много време, че няма как
да разпозная това лице ако го видя. Не мога да кажа дали човека, който преди това видях на
пейката и бягащия са едно и също лице.“ Участвал е и в изготвянето на портрета. Тези
показания нямат абсолютно никаква доказателствена стойност.
С.С. – „Не мога да кажа с точност дали това е якето, с което е бил човекът онази
вечер, но наподобява, прилича по самата шарка. Видях мъжа да бяга нагоре по улицата в
посока бул. „Левски“, видях го в гръб“. На ДП в протокол за разпознаване на лица от
20.10.2016 г. л.147, фотоалбум на л.148-149 искам да обърна внимание на съда, че там Б. е
посочен под №3, а във фотоалбума е №4. Това действие трябва, според мен, да изключи
фотоалбума и протокола, тъй като очевидно те не си съответстват и няма как да бъдат
ценени като годно доказателство, въз основа на което да се градят изводи.
В съдебно заседание този свидетел заявява за разпознаването, проведено на
досъдебното производство: „Аз тогава казах, че никой от тях не ми прилича и полицаите
казаха да кажа някой най-много ми прилича и аз посочих който най-много ми прилича на
него.“ При разпознаването разпознаваните лица не са се движили, участвал е също в
портретна снимка.
39
В заключението в обвинителния акт, от страна на прокурора, то също, както казах в
сферата на предположенията, но според Б. рисунката прилича на 70% с лицето, а според П.
около 60%.
Прокурорът говори за възприятията, но аз не откривам каквато и да е прилика между
нарисуваното и Б.. Единственото нещо, което те описват, е катинарчето, но то фигурира тук,
на тази рисунка, само защото тези две лица са дали такова описание, че лицето е било с
катинарче. Това е единственото, което съответства между казаното от тях и наличието на
противоречие. Няма никакви други белези.
По-нататък свид. Б. при предявяване на камуфлажното яке заявява: „Камуфлажно яке
беше, ама дали е същото не мога да кажа. Не знам дали е същото. Не ми е било за цел да
запомня такива детайли.“ При разпознаването на 20.10.2016 г. – „Според мен №1 ми
прилича по тяло, но явно е напълнял. №3 и №4 ми приличат в лице.“ „В показанията на този
свидетел има индиции за прилика по категория „овал на лицето“ на три лица. Липсва
категорична идентификация.“
К.Е. и Б.Г. са посочени в обвинителния акт като близки на Б.. Там е прието, че Г.
имал преки впечатления конкретно за деянието, предмет на настоящото наказателно
производство. Разбира се, при показанията на свидетеля, дадени по ДП и при тези пред съда,
такива не се установява. Продължава се линията на предположенията, характерна за цялата
обвинителна теза на прокуратурата. Следва да припомня на съда, че тези двама свидетели
бяха доведени в съдебната зала от двама служители на ГД Национална Полиция, на които
самоличността бе установена от съда в съдебно заседание. Разбира се, те се представиха за
граждани, а двамата свидетели – единият твърди, че е дошъл пеш, а другия на стоп и нямат
нищо общо с тези двама служители, които видите ли, не само не са заедно с тях, не само не
са ги довели, освен това нямат никакво отношение по същество за това, за което са били в
залата да свидетелстват.
Общо за двамата свидетели е, че към момента на разпитите на ДП, са били обвиняеми
или са изтърпявали наложени наказание „Лишаване от свобода“, като по този начин са били
в особена зависимост от разследващите органи и прокуратурата. И двамата са с богато
съдебно минало, установено от справките за съдимост и справките за техните полицейски
регистрации, а по отношение на зависимостта: факта, че ги водят двама служители от ГД
Национална Полиция, говори сам по себе си.
Б.Г. – показанията му по ДП от 20.04.2016 г. започват по следния начин: „Това
убийство е отразено в медиите.“ Той казва откъде знае за това убийство. „Беше убит диджей
Теди, аз лично не го познавам“. Това са трите изречения, с които започва разпита. След
заявеното става ясно, че информацията за заявеното той черпи от медиите, включително и за
името на починалото лице, което той не познава. После заявява: „Ножовете, якето и
наркотиците, които намерихте в дома ми, са на Б.. Ножовете стояха при мен повече от шест
месеца и после той си ги взе“. Възниква въпросът изземвани ли са ножове от дома на
свидетеля и къде се те, тъй като твърди, че са иззети от него, а по-рано преди изземването ги
е върнал на Б.? Относно намерения наркотик: твърди, че е на Б., а после в съдебно заседание
40
заявява, че е осъден с влязла в сила присъда за държането му. Показанията, дадени в съдебно
заседание: „Абсолютно всичко, което съм казал, с пресни спомени за К. и Г., съм описал в
един секретен доклад. Два пъти е писано и са елементарни неща. Аз не знам абсолютно
нищо като цяло.“ Питам аз има ли доклад или няма? В делото такъв няма и в секретните
материали също. След като това е така, какво се е случило с този доклад и питам има ли
такова нещо или този свидетел е манипулиран? „Единственото, което знам е, че тогава моят
работодател ми даде една торба с камуфлажно яке и една торба с ножове да ги съхранявам в
нас и трябваше да замине за Варна. По това време му звънна телефона и трбяваше да
замине. Когато му звънна телефона беше към 16 часа. На другия ден като се върна от Варна,
ми даде якето и торбата с ножовете. Когато отсъстваше никога не съм му звънял.“ Напротив,
в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е приел че, когато отсъства, този
свидетел трябва да му звъни, за да има неприети повиквания; да му изпраща СМС-и, за да се
вижда къде е позициониран, в кое населено място е телефона. Това е едно предположение и
напротив този свидетел отрича този факт да е звънял, сам го казва.
Относно К.Е.: разпитан на ДП, в Централен затвор – София. Казвам го, за да се знае,
че е търпял наказание „Лишаване от свобода“. През зимата на 2015 г. намерил на Б. две
радиостанции. Б. искал и пистолет, но не намерил. Б. се занимавал се с поръчки на побой и
убийства. Тарифата за побой била 5 хил. лв., а за убийство 30 хил. лв. Б. действал много
професионално: проучвал жертвите си. За конкретния случай си спомня, че около 17:00-
17:30 дошла кола и взеха Б. от магазина за авточасти. Времето било студено. Не помни дали
такси или кола го е взела. На следващия ден около 10 часа видял Б. в магазина видимо
недоспал. Също така на следващия ден прочел в сайт за убийството на диджея в гр. Варна и
решил, че убийството е било извършено от Б.. твърди, че преди тръгването, някой се е
обадил на Б. и той е тръгнал. Казва също така как е пътувал с автобус, не си купувал билети,
защото е конспиративен. Имал приятел шофьор в София и по този начин можел да пътува
Варна-София като при пътуването можел да спи. И това го знае от Б.. „Когато Б. ходи да
изпълнява поръчки оставя мобилния си телефон, взема един стар АйПад, който чрез
безжична връзка се свързва. Ползва скайп акаунт.“ Накрая заключава: „това, което пише там
за това, че е приемал поръчки, това е било през мутренските години, а не по това време, през
което е станало убийството.“ Това са негови показания.
И двамата свидетели установяват, че Б. е тръгнал от магазина си в гр. София към
16:30-17:00 часа на 26.02.2015 г. и са го видели на следващия ден към 10 часа пак в
магазина. Като се има предвид разстоянието от гр. София до гр. Варна, времето, което е
необходимо за пътуване е поне 6-7 часа. Въпросът е можел ли е Б. (според показанията) за
това време да пристигне в гр. Варна? Не. Според обвинителния акт към 18:00 часа на
26.02.2015 г. Б. вече е обхождал бъдещото местопрестъпление. В тази връзка намирам, че
показанията на К.Е. и Б.Г. са вътрешно противоречиви и от там трайно неубедителни. те се
намират и в противоречие с приетото в обвинителния акт.
Свидетелите твърдят, че Б. е действал много конспиративно, а от друга страна, че
споделял с тях за престъпленията, които е извършил. Житейски неубедително е престъпник,
41
който действа рационално да споделя с тези лица, колкото и да е близък с тях, за
престъпленията, които е извършил или с поведението си да дава повод за съмнение, че
подготвя извършване на престъплението си. Прокурорът приема, че на 25.02.2015 г.
позвънил на таксиметрова компания и с такси се придвижил до хотел „Рамада“. Там се
намирала Автогара-София. Там е транспортния център на гр. София. От там в 00:30ч.
тръгвал за гр. Варна автобус от редовната линия на фирма Етап. И какво от това? Твърди ли
прокурорът, че Б. с този автобус изобщо е тръгнал от гр. София и каква е връзката с
посочената дата и час от прокурора с обв. Б.? Твърди ли, че в подобен вид превозно
средство Б. е предприел пътуване за гр. Варна? Ако го твърди, доколкото ясно е поставената
роля на всяка една от страните в процеса, а той е обвинител, то трябва да представи
доказателства. Такива по делото липсват. Твърденията на прокурора се опровергават от
показанията на свидетелите: К.К. – „Както казах на тази дата 26.02.2015 г. ние си правим
попринцип събирания и празнуваме купона вкъщи. Б.и не видях с какво са пристигнали, но
когато си тръгнах, видях, че си тръгнаха с тяхната кола. Той дойде с жена си и децата си.“;
Л.К. – „През месец февруари 2015 г., на 26.02 направихме пак събиране с близки и
семейства – наши приятели. От 2012 г. до тогава сме правили така, както си го беше
нарочил мъжа ми – курбан. К. беше на това събиране със съпругата си и децата си.“; свид.
Д.: „За датата не си спомням. Помня, че повода е бил курбан през февруари 2015 г. Не мога
да кажа по кое време е пристигнал точно Б., но те винаги пристигаха преди нас.“; свид. Д. –
„Подс. Б. сега като го виждам на камерата мога да кажа, че е доста променен. Присъствали
са на много от събиранията. Сещам се веднага, след като го видях. Февруари месец всяка
година присъстваме на едно събитие – тяхната годишнина от познанството им. Горе-долу
февруари всяка година се прави. Датата е плюс-минус, като зависи от работата ми, тъй като
се съобразяваха с нея, но горе-долу на 25-26 февруари всяка година.“; свид. Н.: „Тогава
мисля, че К. си правеше курбан. К. и К. влязоха, дори К. доста настоятелно искаше да се
присъединя, но имах някакви ангажименти със семейството и само дадох на Косьо парите си
и тръгнах.“; свид. Н.К.: „Виждал съм подс. Б. няколко пъти. Последно го видях в тях през
2015 г. Той прави някакво събиране за здраве на 26.02 всяка година събира хора.“; свид.
Люб. П.: „Последно видях К.Б. на един семеен повод на К. и Л. на 26.02. Това е пет дни
преди моя рожден ден. Тогава го видях за последно, даже си спомням, че беше контузен.“
Показанията на посочените свидетели са в категорична последователност.
Установяват къде е бил подс. Б. на 26.02.2015 г. вечерта и изключват възможността да се е
намирал във Варна, както твърди прокурора, и той да е автор на деянието, предмет на
обвинението.
Искам да се спра и на показанията на свид. М.П.. Този свидетел е осъждан 24 пъти,
благодарение на което е прекарал по-голяма част от живота си в затвора. Показанията на
този свидетел са класическо пример на провокация, осъществена от изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода“, за да се дискредитира другото лице, а той да получи някаква изгода
– облекчаване на режим, възможност за свободно придвижване в рамките на затвора и т.н.
Както той заявява: „аз му предложих с цел да разбера дали е той и после се консултирах с
42
нашия следовател и му дадох на нашия следовател написаното. Даже исках да ми сложи
устройство, което да послужи пред съда. Не ми сложи устройството.“ За отношенията с Б.:
„аз му предложих да му взема присъдата, за да го разкрия.“ Тези изявления в разпита си
прави шест пъти. Имал е достъп до материалите по делото. Разглеждал ги е и когато Б. е бил
привеждан в Затвора – Варна за периоди около седмица. Живял е в килията на Б.,
документите са били там. Другият затворник А. е правил обиск на килията, докато Б.
отсъства.
При проследяването на свидетелстването на това лице се установява, че
съдържанието на изявлението му се обусловило не толкова от необходимост да
възпроизведе фактологичната истина такава, каквато съответното лице я е възприело, а от
желанието му чрез провокация да докаже собствената си значимост пред служители на
затвора и да получи определени привилегии като навреди на друго лице, което го кара да
възпроизвежда събитията по различен, но определен от него като „единствен и достоверен“
начин. При оценката на достоверността на тези показания трябва да се има предвид и
конкретното съдържание на показанията, естеството на информацията, която носи,
фактически изпълняваната от свидетеля роля в разкриване на престъпление и евентуално
събиране на доказателства.
По експертизите: Протокол №15 ДНК 28 от вещото лице К. – заключението е, че
„клетъчния материал по ноктите на лявата и дясната ръка на Т. Ж. Т. не се открива
клетъчен материал от друго лице.“
Протокол №15 ДНК 67 на вещото лице К. – „ДНК профилът на клетъчния материал –
обект №1.1 (кръв) и обект №1.2 (видимо чисти участъци по предната повърхност на якето)
показва пълно съвпадение с ДНК профила на Т.Т. Ж.. Тези резултати представляват
категорично доказателство, че кръвта по якето, както и клетъчният материал по видимо
чисти участъци по предната повърхност на якето произхождат от Т. Ж. Т.“.
По изследваните с Протокол №18 ДНК 113 два ножа „не се открива ДНК, което да се
идентифицира с това на пострадалия.“ ДНК експертизата е подготвена от М. ЕК..
Прокурорът каза, че имало ДНК на Б.. Това са негови твърдения, а доказателствата са иззети
от негов автомобил. Естествено, че ако аз съм ловец и ми вземат от раницата за спортен лов
ловния нож и там безспорно ще има мое ДНК, така че аз не виждам как този факт би могъл
да бъде в ущърб, както беше в речта на прокурора.
ДНК експертизата, изготвена от М. ЕК. – при първото изследване „се установяват
смесени следи от няколко лица, като най-силните сигнали са от Т.. Съществуват слаби
сигнали.“ Второто изследване: „също няма пълно съвпадение, но и в двете изследвания бяха
намерени признаци, които не произхождат от това лице. Тези признаци са на Т.Т., на К.Б. и
на трето лице. Статистическа оценка и цифрово изражение на „не може да бъде изключен“,
за съжаление, точно за тази следа, не би могла да се даде. Ако не говорим конкретно, от
гледна точка на опита ми и статистиката, бих казал тези числа произлиза от математическо
пресмятане на честотата, в която определени признаци се срещат сред населението, за които
са нужни някакви основни предварителни обстоятелства, които всъщност показват
43
повторяемостта на резултатите. Те обаче включват и някаква вероятна оценка на лицата
оставили следи, като в точно тази следа това не е дадено, тъй като сигналите са много слаби
и трябваше да приема, че много от сигналите са под границата на доказаното. Като резултат
следите бяха толкова минимални, че не могат да бъдат оценени. Възможността тази следа да
е оставена и с участието на други лица, тази възможност също съществува и аз не мога да я
игнорирам и моят опит също ми казва, че такъв тип следи могат да бъдат възникнали и по
друг начин.“ Ясния смисъл на това заключение е, че К.Б. не е лицето, оставило изследваната
от вещото лице следа. Възможно е да се оставена в участието на други лица, тъй като много
от сигналите са под границата на доказаното и следите са толкова минимални, че не могат
да бъдат оценени. Толкова по ДНК експертизата, колегата И. също ще я коментира.
Относно СМЕ №403/2016 г. на вещото лице Г.: в пледоариите си по същество
прокурорът представи пред Вас възможния механизъм, по който според него са нанесени
телесните увреждания на пострадалия, като разбира се, в обвинителния акт и сега пред Вас
този механизъм се различава. В обвинителния акт е посочено: „Обездвижил го за кратко,
притискайки го към стената и го атакувал с нож“, а в съдебно заседание показа с лявата ръка
къде е бил захванат пострадалия и как с дясната ръка са му били нанасяни удари, доста
професионално го показа. Благодарение на опита, предполагам, който прокурора има, а и аз
като студенти, да се занимаваме с аикидо в едни от първите групи, които се създадоха в
България и така добре го обясни от гледна точка на този спорт и от техниките, които се
предполагат в този спорт. Само че начина, по който го обясни някак си, аз считам, че той
няма как логически да се обоснове, а и не само логически, ами и фактологически с оглед на
това, което е прието в обвинителния акт в частта със СМЕ. Там се установява следното:
„Първият - два удара отпред назад, при което режещите ръбове са ориентирани нагоре и
наляво. Вторият - един удар отпред назад, при което режещият ръб е ориентиран отляво
надясно. Третият – един удар отпред назад, отгоре надолу и отдясно наляво. Четвъртият –
един удар отпред назад и отляво надясно. Петият – един удар отпред назад и отдолу нагоре.
Шестият – един удар отпред назад и отдолу нагоре. Седмият – един удар отдолу нагоре и
отляво надясно.“ И аз питам и не мога да намеря едно логическо заключение тази
експертиза е приета. От нея става ясно, че ударите са нанасяни както отдясно наляво, така и
отляво надясно и механизма, по който прокурорът илюстрира пред Вас и обясни, няма как
да се случи по тези обективни данни. Те говорят за нещо съвсем различно. За нещо, което
имайки тази експертиза към 2016 г., то прокурора и разследващите органи следва да се
замислят колко човека са участвали в нападението на пострадалия и дали само едно лице му
е нанасяло такива удари, изключая това да бъде Б., разбира се. Само по начина, по който
прокурорът го представи, влиза в категорична конфронтация със заключението и става ясно
по един очевиден начин, че няма как по този механизъм тези увреждания да бъдат получени.
От тази гледна точка считам, че и в тази си част обосновката на обвинението пак е в
сферата на предположението и не само влиза в категорична конфронтация и се изключва от
заключението на това вещо лице.
Пак в тази СМЕ вещото лице прави своето заключение, изхождайки от раната в
44
областта на дясното подбедрие, тъй като по отношение на ВД №3 нож и №8 нож, като той
заключава, че най-вероятно биха могли, но прави това заключение, изхождайки от раната в
областта на дясното подбедрие „тъй като биха могли да бъдат получени при удар с
едноостър нож в описаната посока, съдейки по най-обща характеристика и на двата ножа:
дължина и ширина“. Сиреч всеки един нож с подобна дължина и с подобна ширина на
острието могат да причинят тези увреждания. Обаче съобразно заключението на ДНК
експертизата, което преди малко зачетох, и по двата ножа липсва ДНК на пострадалия,
което според мен изключва възможността който и да е било от тях да бъде оръжието, с което
са нанесени смъртоносните уреди.
Относно СВТЕ №66/2015 г., изготвена от вещото лице В.В.: вещото лице поддържа
заключението, че „вероятно автомобила, изобразен на снимка 3.2 и 12.2 от експертизата са
едни и същи автомобил.“ Тази експертиза не следва да бъде кредитирана от съда, тъй като
вещото лице не е обърнало внимание на съществени разлики на автомобила, който е заснет
на паркинга за репатрирани автомобили и този, който е заснет в движение на преден десен
калник има мигач, а на задна дясна врата – сенник. Такива мигач и сенник няма на
автомобила на паркинга. Съществува разлика видео и с просто око и в цветовете на двата
автомобила. Това прави изводите на вещото лице произволни и липсва категорична
идентичност на двата автомобила. За този цвят, както каза прокурора, кой как го вижда, ще
се върна на портрета, който е изготвен от художничка по описание на свидетелите. Виждам
категорична разлика, но прокурора не вижда. Според прокурора това е 100% Б., а според
мен няма нищо общо тогава и сега, доколкото имаме доказателства как е изглеждал към
2016 г.
Относно познанството с Г. ще коментира колежката И.. Относно техническата
експертиза колежката И. ще засегне тази тема.
Уважаеми окръжни съдии, поддържа се пред Вас най-тежкото обвинение, което в
нашия НК може да се възведе срещу наказателна отговорност лице за престъпление срещу
личността. Поддържа се обвинение, за това, че на 26.02.2015 г. в гр. Варна, като извършител,
в съучастие с ГР. АНГ. К. като подбудител, умишлено умъртвил Т. Ж. Т., като деянието е
извършено предумишлено и е особена жестокост. Всеки един от елементите на обективния
и субективния състав на това престъпление, включително и квалифицирането като такива
следва да бъдат доказани по един несъмнен и категоричен начин. Считам, че в този процес,
такъв несъмнен и категоричен начин липсва на установяване и доказване и след като това е
така, няма как съда да постанови исканата от прокурора присъда и то такава, каквато като
вид наказание се налага в изключителни случаи, както е предвидено в закона – доживотен
затвор без право на замяна. Считам, че няма преки и косвени доказателства, които в тази
верига, която в началото започнах, може да ни доведе до един единствен извод и тъй като
такъв извод не може да бъде направен, а и присъдата не може да почива на предположения,
на съмнителни и колебливи изводи, то следва да бъде по реда на чл.304 от НПК – подс. Б. да
бъде оправдан.
Оспорваме, както казах в самото начало, авторството на деянието и поради
45
недоказаност на обективна и субективна връзка, характеризираща съучастието и липсата на
данни, от които да бъде изведен общностно умисъла на двамата подсъдими, то въз основа на
това следва да бъде оправдан и другия подсъдим Г.К..
С исканата от мен оправдателна присъда следва да бъдат отхвърлени и предявените
граждански искове от всички граждански ищци. Благодаря.
Пледоариите ще продължат със изслушването на адв. И. и защитата на подс. К. в
следващо съдебно заседание, което е определено за 05.07.2022 г.
С оглед горното, СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде
отложено за предварително определената дата, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА разглеждането на делото за 05.07.2022 г. от 09:30 часа, за което страните се
считат за уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ подсъдимите Б. и К. от Затвора – Варна.
АДВ. Н.: Ще присъствам на следващото съдебно заседание на 05.07.2022 г. от 10:00
часа, поради служебна ангажираност.
ПОДС. Б.: Съгласен съм.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 17:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
46