Р Е Ш Е Н И Е
Номер 281 03.09.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На дванадесети август две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №668/2020 г.
Производството е с правно
основание чл.127А от СК.
Депозирана е молба от Н.Н.С. за даване на разрешение, заместващо
съгласието на ответника Б.Н.М. на
малолетната Ниляй Б. Назми да бъде издаден паспорт на гражданин на Република
България и да напуска пределите на Република България и да пътува до Република
Турция и до всички държави членки на ЕС, придружено от майка си или негови
учители, възпитатели или ръководители за участие в екскурзии, до навършване на пълнолетие от детето. Сочи,
че бракът между двамата родители е
прекратен със съдебно решение по бр.д.№103/2013 г. по описа на РС Разград, като
упражняването на родителските права е предоставено на ищцата, че родителите й
живеят в република Чехия, а на нея й се налага да пътува до Република Турция и
до държави от ЕС. Твърди, че е водила разговори с ответника и е искала съгласие да заведе дъщеря им в
Република Чехия, но той отказал, както и че същият не поддържа контакти с
детето и с нея.
Ответникът счита молбата
за частично основателна. Счита, че евентуално пътуване до Република Турция би
било рисково за детето предвид усложнената епидемиологична обстановка в тази
държава, причинена от COVID-19. Също така
сочи, че ищцата не е посочила къде ще пребивава детето в република Турция, тъй
като в тази държава имало територии , в които се водят военни действия. По
отношение на искането за пътуване до държави в ЕС сочи, че разрешението следва
да бъде за определен период от време и/или до определени държави, чийто кръг е
определяем.Счита, че следва да бъде определен и точен времеви период през
годината, през който детето да може да напуска страната. Сочи, че не е посочено
до кои държави се иска да пътува детето и дали в мястото за пребиваване ще има
условия за нормален живот и безопасност в условия на пандемия и усложнена
епидемиологична обстановка. Заявява готовност да даде съгласие Ниляй да пътува
до Република Чехия през определени периоди на годината, както и на същата да
бъде издаден паспорт. Счита, че е в интерес на детето пътуването да бъде
разрешено само за определен срок, както и че това ограничение ще бъде и в
интерес на ответника като родител, поради което предлага този срок да бъде до
навършване на 14-годишна възраст на детето.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Н. Б.
Н. е родена на *** г. в гр.Шумен. Нейни родители са Н.Н. М. и Б.Н.М.. Бракът на
родителите е прекратен с решение по бр.д.№103/2013 г. по описа на РС Разград.
Със същото решение упражняването на родителските права се предоставя на
майката. На бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и
трета неделя от месеца от 10 до 17,00 часа, 15 дни през лятото и по един ден от
почивните дни за националните празници на страната. Същият е осъден да заплаща
издръжка за детето в размер на 100 лв. на месец.
Към настоящия момент
детето и майката живеят в гр.Лозница, Майката работи по трудово правоотношение
с Община Лозница. Ниляй е ученичка в ОУ „Васил Левски“ гр.Лозница.
Според показанията на
свидетеля Н., съсед на майката, ответникът не е посещавал Н. Същевременно
родителите на нейната майка живеели в Република Чехия, а имали и роднини в
Република Турция и Н. искала да ги посети заедно с майка си, но ответникът не
бил съгласен с това. Детето знаяло, че не може да участва в организирани от
училище пътувания извън страната по същата причина.
В становището на Д”СП” се
посочва, че Н. е споделила, че не
познава баща си, не се среща с него, не й изпраща подаръци за рожден ден или
други празници. Същевременно от извършеното социално проучване е установено, че
майката притежава нужната родителска отговорност и загриженост по отношение на
своята дъщеря, че с помощта на своите близки се старае да предостави нужните
условия и средства за нормалното физическо, психическо, емоционално и
нравствено развитие на детето.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
Депозираното искане за даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за задгранични пътувания,
както и Н. да пътува зад граница без
неговото съгласие и по-конкретно да посещава страните от Европейския съюз и Република
Турция, съдът намира за частично основателно. Разпоредбите на чл.127А от СК и
чл.76 от Закона за българските документи за самоличност изискват общото
съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването
на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи. При
конкретно възникнал спор между родителите, респ. при липса на волеизявление от
страна на единия родител съдът следва да реши този въпрос съобразно интересите
на детето, за да може то да бъде възпитавано по начин, който осигурява неговото
нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Преценката за този най-добър интерес на детето
следва да стане с участието на самото дете, при зачитане на неговото мнение и с
оглед на специфичните му нужди. В случая Н. и майка й са трайно установени в Република
България. Същевременно имат близки в чужбина. Естествено е тяхното желание да посетят
тези близки, а и да имат правната възможност да посетят и други държави и
същото е в синхрон със съвременното
развитие на обществото, в което правото на свободно движение, уредено в чл.21
от Договора за функциониране на Европейския съюз, се приема като част от
статуса на европейските граждани.
Разрешението в случая се иска за пътуване
освен в рамките на Европейския съюз и Република Турция. Това са все страни, ратифицирали Хагската конвенция за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Този международноправен
инструмент дава процедурни гаранции за връщане на детето в България в случай,
че бъде незаконно задържано на територията на държава, подписала конвенцията. Самото съществуване на този механизъм като
превенция е достатъчно, за да не си позволи другият родител да задържи детето в
такава страна за продължителен период от време.
Съдът разбира тревогите на бащата във връзка
с текущото развитие на епидемиологичната обстановка в европейските държави, но
предвид динамичната ситуация и след като майката вече седем години се грижи
сама за детето и видно от социалния доклад го прави добре, намира, че същата би
могла да прецени във всеки конкретен момент дали едно такова пътуване би било
безопасно за детето.
По отношение на времето, тъй като С. е на 9
години, Съдът счита, че е удачно разрешението да бъде дадено до навършване на
14-годишна възраст. При определяне на този срок съдът взе предвид и
обстоятелството, че детето живее и учи в България и иска да пътува само на
екскурзии, както и това, че тези пътувания няма да попречат на контактите между
детето и бащата.
За да гарантира, че така поисканото
разрешение няма да бъде използвано за пътувания за неограничен период от време,
Съдът счита, че следва да ограничи пътуванията през учебно време за период до
14 дни /тъй като тук се включват и ваканции, които са с различна
продължителност и по различно време всяка учебна година/, а тези през лятната
ваканция – за период до два месеца. Селектирането на възможностите за пътувания
по този начин е допълнителна гаранция за възможността на ответника да поддържа
лични отношения с дъщеря си.
Тъй като майката Н.Н.С. упражнява родителски
права, следва да бъде дадено разрешение, което замества съгласието на другия
родител. Съдът счита за нужно да посочи изрично възможностите – детето да
пътува придружавано от майката или от друго упълномощено от нея лице.
Ето защо съдът намира,
че с оглед интересите на Н., следва да
даде разрешение, заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за
задгранични пътувания, както и Н. да пътува зад граница без неговото съгласие и
по-конкретно да посещава държавите от Европейския съюз, и Турция в
горепосочените периоди.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
заместващо съгласието на бащата Б.Н.М., ЕГН ********** адрес ***, РАЗРЕШЕНИЕ за
издаване на задграничен паспорт на
малолетната Н.
Б. Н., ЕГН **********
*** и заместващо съгласието на бащата Б.Н.М.,
ЕГН **********, адрес *** РАЗРЕШЕНИЕ за пътуване на Н.
Б. Н., ЕГН **********
до държавите членки на Европейския съюз и
Република Турция до навършване на 14-годишна възраст, придружена само от майка
си Н.Н.С. или от упълномощено от нея
лице, като всяко от пътуванията е с
продължителност до 14 дни в периода от 15.09. до 15.06. на следващата година, а
тези през лятната ваканция – с продължителност до два месеца и ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
Решението е постановено по
предявен иск от Н.Н.С. , ЕГН ********** с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: