Решение по дело №258/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20203330200258
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                       

 

 

 

 

 

 

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                № 279, 10.08.2020 година, град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на шестнадесети Юли  през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Пенка Тоцева

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело   258 по описа за  2020г.

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от  С.Н.С. ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 006388/05.03.2020г. на  Началник  отдел „ Контрол и правоприлагане „ в НТУ към АПИ - София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание & 21б, ал.1 от ПЗР на ЗДвП /ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./  му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000,00 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

            Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2019 г. около 15,40ч. на км. 47+135 на републикански път І-2 посока, гр. Русе, в района около гр. ц. К., органите на АПИ спрели за проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил „ Ивеко Дейли „ с рег. № *** с допустима максимална маса по – голяма от 6500кг. При извършената проверка се установило, че управлението на автомобила се извършва без заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. За установеното на водача бил съставен АУАН бл. № 006388/09.10.2019 г. Въз основа на този АУАН на 05.03.2020 г. Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София издал процесното наказателно постановление № 006388 с което за нарушение на  чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание & 21б, ал.1 от ПЗР на ЗДвП /ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./  наложил на жалбоподателя административно наказание «глоба» в размер на 2000,00 лв.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото многобройни писмени доказателства и от показанията на свидетелите, съдът прие за безспорно установено, че на процесната дата и място жалбоподателя управлявал МПС с обща допустима максимална маса 6500кг. по платената републиканска пътна мрежа, без заплатена дължима винетна такса.

Видно от приложените заповеди, както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. При съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН бл. № 006388/09.10.2019 г. е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. "в" от Закона за административни нарушения и наказания, в присъствие на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Горепосоченият АУАН е подписан от актосъставителя и присъствалият при установяване на нарушението свидетел, с което са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е предявен на нарушителя. Същият е издаден от материално и териториално компетентен орган. АУАН е редовно съставен, следователно същият се ползва с доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като констатациите, отразени в него, следва да имат доказателствена сила до доказване на противното, а противното не е доказано.

Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наложеното наказание, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган.

Съгласно  чл. 139, ал. 6 от ЗДвП - "Водачът па пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице".

Задължението да се ползват пътища от републиканската пътна мрежа само след заплатена винетна такса е за водача, не за собственика на превозното средство. Едно превозно средство може да не бъде управлявано по такива пътища, поради което собственикът му не е задължен принципно да заплаща такава такса. Когато, обаче, ППС се управлява по такъв път, именно водачът е този, който следва да извърши преценката следва или не да заплати винетна такса.

Съгласно § 21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва е глоба 2000 лв.

Правилно административно наказващият орган е приел, че не са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН т. е. да се приеме случаят за маловажен. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 ЗАНН се прилага субсидиарно в адм. наказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В настоящия случай извършеното деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива еднаква степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение, за което разпоредбата на  чл. 139, ал. 6 от ЗДвП въздига деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

С оглед на гореизложеното, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                             Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 006388/05.03.2020г. на  Началник  отдел „ Контрол и правоприлагане „ в НТУ към АПИ - София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание & 21б, ал.1 от ПЗР на ЗДвП /ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./ на С.Н.С. ЕГН **********,***  е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000,00 лв., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните. 

                                                     

                                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: