№ 822
гр. Благоевград, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
С Определение №448/20.07.2022г. по гр.д.№788/2022г. по описа на Районен
съд-С. е прекратено производството по делото и е повдигната препирня за
подсъдност между Районен съд-С. и Софийски районен съд.
Производството е инициирано по подадена пред Софийски районен съд молба
на С. ОГН. Г., ЕГН **********, лично и в качеството й на законен
представител на А.С. Н., ЕГН **********, срещу СТ. В. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес с.Н.Д., общ.С., ул.“А.П.“ №6, за налагане на мерки за
защита от домашно насилие. В молбата за защита молителката изрично сочи,
че към момента на подаването й не се намира на постоянния си или настоящ
адрес, поради което от страх да не я намери ответника, се възползва от
възможността на чл.9, ал.1 от ЗЗДН и не посочва адреса си, а единствено
адреса на своя адвокат за връчване на книжа по делото.
С Определение №7232 от 22.03.2022г. по гр.д.№14741/2022г. Софийски
районен съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа молбата за
защита. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от
ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита по ЗЗДН е районният съд по
постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице, като предвидената в
закона местна подсъдност била специална и за нея съдът следи служебно. В
случая местно компетентен да се произнесе по молбата бил Районен съд-С., в
чийто район се намирал постоянният адрес на майката и детето, независимо
къде бил адресът на процесуалния представител и дали молителката ползвала
процесуален способ по ЗЗДН да не сочи своя конкретен адрес. По тези
съображения с Определение №7232 от 22.03.2022г. по гр.д.№14741/2022г.
СРС е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на
Районен съд-С., на основание чл.118, ал.2 от ГПК и чл.18 от ЗЗДН.
Това определение е обжалвано пред Софийски градски съд по реда на чл.274
във вр. с чл.121 от ГПК от молителката С. ОГН. Г., лично и в качеството й на
1
законен представител на А.С. Н.. В частната жалба са изложени доводи, че за
местната подсъдност по чл.7, ал.1 от ЗЗДН съдът не следи служебно, а
единствено по възражение на ответната страна, като нормата била за
улеснените на пострадалия. Отправено е искане за отмяна на определението и
връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С Определение №6010/25.06.2022г. по в.ч.гр.д.№6018/2022г. на Софийски
градски съд подадената частна жалба по реда на чл.121 от ГПК е оставена без
уважение. Въззивната инстанция е приела, че определението на СРС за
прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на РС-
С. е правилно. Изложени са мотиви, че се касае за изрично посочена местна
подсъдност в специален закон, която дава право на избор на пострадалото
лице, но само измежду неговия постоянен и настоящ адрес, като за същата
съдът следи служебно.
Районен съд-С., на който делото е изпратено по подсъдност, със свое
Определение №448/20.07.2022г. по гр.д.№788/2022г. е повдигнал препирня за
подсъдност между РС-С. и Софийски районен съд, предмет на разглеждане в
настоящото производство. Съдът е мотивирал определението си, като е
посочил, че нито в молбата за защита, нито в декларацията си към нея
молителката е посочила кой е адресът й, а сезираният съд не е извършил
справка в тази насока, за да приеме, че не е компетентен. Приел е, че
специалната изборна местна подсъдност по ЗЗДН е предвидена в интерес и за
улеснение на молителя да поиска защита в най-удобния за него съд, като в
закона не било изрично предвидено, че за спазването й съдът следи служебно.
Молбата била подадена и от детето, действащо чрез законния си
представител, а настоящият адрес на детето се свързвал с фактическото му
пребиваване съгласно пар.1, т.15 от ДР на ЗЗДет. Доколкото липсвали данни
къде фактически пребивават детето и майката, не можело да се счете, че
компетентен е РС-С..
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира, че
повдигнатата препирня за подсъдност следва да бъде оставена без
разглеждане, тъй като въпросът за подсъдността по делото е разрешен с
влязъл в сила съдебен акт по чл.121 от ГПК.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение №61/23.03.2015г. по гр.д.
№6270/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение №162/21.12.2017г. по гр.д.№721/2017г.
на ВКС, III г.о., е прието, че процесуалният закон установява система от
правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по
заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се
извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по
реда на чл.118 и чл.119 от ГПК, като тази проверка подлежи на инстанционен
контрол по реда на чл.121 от ГПК и актът, с който приключва
производството, стабилизира подсъдността /каквото стабилизиране настъпва
и след разрешаване на спор за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК/. След
като по-горестоящият по степен съд вече е осъществил правомощията си
досежно подсъдността по реда на чл.121 или чл.122 от ГПК, този негов акт
обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища.
Следователно, когато спорът относно подсъдността е разрешен с определение
на горестоящия съд по реда на чл.121 от ГПК по жалба на страна по делото,
2
пререшаването на този въпрос по реда на чл.122 от ГПК по инициатива на
съда, комуто делото е изпратено по подсъдност, е недопустимо.
Районен съд-С. е бил длъжен да се съобрази с влязлото в сила Определение
№6010/25.06.2022г. по в.ч.гр.д.№6018/2022г. на Софийски градски съд, с
което въпросът за подсъдността е бил решен по реда на чл.121 от ГПК и
според което РС-С. е компетентният да се произнесе по молбата съд.
Недопустимо е чрез процедурата по чл.122 от ГПК да се ревизира влязло в
сила определение на горестоящия съд по чл.121 от ГПК, с което по реда на
инстанционния контрол е решен въпросът за подсъдността.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не следва
да се произнася по същество на повдигнатия от Районен съд-С. спор за
подсъдност, доколкото по въпроса за подсъдността е налице влязъл в сила
съдебен акт.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ повдигнатия спор за подсъдност с
Определение №448/20.07.2022г. по гр.д.№788/2022г. по описа на Районен съд-
С. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№638/2022г. по описа на
Окръжен съд-Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд-С. за продължаване на съдопроизводствените
действия по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3