Решение по дело №1013/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Траката порт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][адрес] срещу Решение № 422/ 28.03.2023 г., постановено по АНД № 20224110200872 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е потвърдено НП № 03 - 2300741/ 16.08.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТЗ, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 ЗТМТЗ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Релевира доводи за неправилно тълкуване на установената фактическа обстановка. Според касатора правилно е определена датата на извършване на нарушението. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, касационната жалба се поддържа изцяло, като се претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], не депозира писмен отговор на касационната жалба.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба от „Траката порт“ ЕООД, ЕООД срещу НП № 03 - 2300741/ 16.08.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТЗ, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 ЗТМТЗ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да постанови обжалваното решение, приета е от въззивния съд следната фактическа обстановка: „Траката порт“ ЕООД стопанисва търговски обект – ресторант "**********", находящ се на адрес: [населено място], м. „******“, местност „********“. В хода на проверката е установено, че с трудов договор № 47 /06.10.2022 г. лицето Г. Н. е назначена на длъжност "сервитьор" с месторобата – ресторант „*******". Трудовият договор е сключен за срок до 23.02.2023 г., със срок на изпитване - 1 месец в полза на двете страни. Работникът, който е [държава], започва да полага труд на 06.10.2022 г. След извършена справка в регистрите на ГИТ, е установено, че липсва подадено от работодателя уведомление до ТП на ИА "ГИТ за сключения трудов договор, в законоустановения 7- дневен срок от датата на която лицето започнало работа.

За констатираното от „Траката порт“ ЕООД нарушение, на 28.07.2023 г. е съставен АУАН на санкционираното лице за това, че на 14.10.2022 г., не е уведомило съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Г. Н., [държава]. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, предявен е и е подписан без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.

Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ издава обжалваното НП.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидените за това срокове.

При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна. 0,НП е издадено от компетентен орган. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере обвинението и да организира адекватно защитата си. Надлежно са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, датата и мястото на извършването му, като са описани и съответните доказателства - трудов договор. Прието е, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършването на нарушението от въззвиното дружество. Не са налице и предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за основателна.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, по следните съображения:

В случая отговорността на дружеството – касатор е ангажирана за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, предвиждаща задължение за работодателя за уведоми писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за започване на работа на гражданин на трета държава, в 7-дневен срок, считано от датата на действителното започване на работа на лицето.

По делото липсва спор, а и се установява от приобщените по административната преписка писмени доказателства наличие на трудовоправни отношения между „Траката порт“ ЕООД (работодате) и лицето Г. Н. (работник). Безспорно е също така, че работникът се явява гражданин на трета държава по см. на ЗТМТМ, поради което и за работодателя е възникнало задължението да уведоми писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за факта, че това лице започва на работа при него. Срокът за това е седмодневен, считано от действителното започване на работа на лицето, а не от датата на сключване на трудовия договор, нито от датата посочена като такава, че работника е постъпил на работа (т. е. във водените от работодателя регистри фигурира като негов служител). Действителното постъпване на работа по см. на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ се свързва с момента, считано от който служителя започва да престира работната си сила. В случая, видно от представените в хода на въззивното производство отчетна форма и график за м. октомври 2022 г. (л. 23 и 24 от въззивното дело), действителното започване на работа на Г. Н. датира от 07.10.2022 г., е не от 06.10.2022 г.

Нарушението, осъществено чрез бездействие, става обективно съставомерно още на следващия ден, независимо дали той е присъствен или не. В този смисъл, за работодателя седмодневния срок по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ е до 14.10.2022 г., включително. Ето защо, следва да се приеме, че на посочената от АНО дата на срокът за изпълнение на задължението не е изтекъл, респ. не е осъществен състава на нарушението.

По изложените съображения, налага се извод за допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на основания на отмяна на издаденото НП.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това да се постанови друго, с което обжалваното НП да се отмени.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъдят извършените за водене на производството разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева, на основание чл. 143 от АПК, приложим по аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 422/ 28.03.2023 г., постановено по АНД № 20224110200872 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е потвърдено НП № 03 - 2300741/ 16.08.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТЗ, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 ЗТМТЗ, на „Траката порт“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][адрес] е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, а вместо това

ОТМЕНЯ НП № 03 - 2300741/ 16.08.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТЗ, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 ЗТМТЗ, на „Траката порт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][адрес] е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Траката порт“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][адрес] сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 от АПК, приложим по аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.