№ 1185
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501045 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25048/13.04.2022г., подадена от
„Авто-транс-В.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Преспа“ № 10, действащо чрез процесуалния си
представител адв. П. Т. от ВАК, срещу Решение № 897 от 01.04.2022г.,
постановено по гр. д. № 12626/2021г. по описа на РС - Варна, 46-ти състав, с
което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, и чл. 86 от ЗЗД е признато за
установено в отношенията между страните, че „Авто-транс-В.И.“ ЕООД, ЕИК
*********, дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс – Г, сумата от 747,93 лева, представляваща цена за
незаплатени мрежови услуги за обект на потребление, находящ се в ***, на
касет, с аб. № *** и кл. № ***, за която сума в общ размер са издадени
фактури за периода от 11.08.2020г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 31,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главниците по всяка фактура,
начислена за периода от 19.08.2020г. до 11.06.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9031/2021г. по описа на ВРС, 46-
ти състав.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и
1
необосновано. Оспорва наличието на облигационни отношения между него и
„Енерго-Про Продажби“ АД. Счита предявената претенция за недоказана,
както по основание, така и по размер. Заявява, че и към настоящия момент
дружеството-въззвивник няма клиентски номер и не е въведен като
потребител на електроенергия. В тази връзка поддържа, че претенцията е
насочена срещу ненадлежен ответник. Застъпва и становище за
неприложимост на Общите условия на енергийното дружество. Настоява за
отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“
АД, чрез пълномощника си адв. Н. Б. от ВАК, е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Счита атакуваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения
в тази насока. Излага, че между страните е налице правоотношение с предмет
доставка на ел. енергия и ползване на мрежови услуги при Общи условия.
В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството –
въззивник се представлява от адв. П. Т. от ВАК, който поддържа въззивната
жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Въззиваемото дружество се представлява от адв. Н. Б. от ВАК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания писмен отговор и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 12626/2021г. по описа на РС -
Варна, 46-ти състав, е образувано по предявени от „Енерго – Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, срещу „Авто-транс-В.И.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Преспа“ № 10, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
747,93 лева, представляваща цена за незаплатени мрежови услуги за обект на
потребление, находящ се в ***, на касет, с аб. № *** и кл. № ***, за която
сума в общ размер са издадени фактури за периода от 11.08.2020г. до
20.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.06.2021г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 31,22 лв., представляваща мораторна лихва върху
главниците по всяка фактура, начислена за периода от 19.08.2020г. до
11.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
9031/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав.
По твърдения на ищеца в исковата молба, ответникът е потребител на
ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с аб. № ***, в
качеството си на собственик на посочения имот. Сочи се, че сумите по
процесните фактури са начислени единствено за мрежова услуга „достъп до
електоразпределитената мрежа“ на база на предоставената мощност до
2
обекта. Ел. енергия не начислена, нито акциз или надбавка за фактор
мощност. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа е образувана
по групи клиенти, въз основа на утвърдени прогнозни необходими годишни
приходи, съгл. чл. 10 от Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на
ел. енергията, издадена от КЕВР и утвърдено прогнозно количество
ел.енергия за разпределение до крайни клиенти или предоставена/договорена
мощност, съгл. чл. 28 от Наредбата. С Решение Ц-29/01.07.2020г. КЕВР е
одобрила цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови
клиенти, формирана на база предоставената мощност. За изчисленията в
случая е използвана предоставената мощност, определена на база
параметрите на токовите трансформатори на обекта, доколкото меренето е
индиректно, в размер на 94 кВт. Излага се, че липсата на потребление на ел.
енергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект, както и
прекъсването на ел. захранването в същия, не освобождава потребителя от
задължението за заплащане на претендираната такса за разходите, които
електроразпределителното дружество прави за експлоатацията и
обслужването на мрежата. Такова основание би било само прекратяване на
присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото за
процесния период не е осъществявано. Излага се, че сумите, дължими от
ответника за предоставени мрежови услуги, са начислени от "Енерго - Про
Продажби" АД на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ. Твърди се, че дължимите
суми за предоставени мрежови услуги за процесния период не са заплатени,
поради което се моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
между страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което за дружеството – ответник да е възникнало задължение за
заплащане на мрежови услуги. Сочи, че касателно процесния обект на
потребление ищецът е в договорни отношения с трето лице – „Вратцата“
ЕООД, на което дружество са издадени и процесните фактури. Излага, че към
датата, на която ответникът е придобил имота – обект на потребление
електрозахранването в същия е било прекъснато и не е било възстановено.
Оспорва и начина на определяне параметрите на токовите трансформатори.
Настоява се за отхвърляне на исковите претенции, ведно с присъждане на
сторените разноски.
Настоящият съдебен състав на ОС - Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
3
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
За неоснователно въззивният съд намира основното оплакване във
въззивната жалба, с което се оспорва като неправилен изводът на районния
съд за качеството на ответника на небитов потребител на ел. енергия и оттам
за съществуваща облигационна връзка между страните по делото с предмет
достъпа до и доставката на тази енергия.
В тази връзка следва да се съобрази, че отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003г.), Правилата за търговия с електроенергия (обн. ДВ, бр.
66/26.07.2013г.), както и Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на Енерго - Про Продажби" АД.
Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. с ал. 3 от ОУДПЕЕ на дружеството – ищец,
потребител на електрическа енергия за стопански /небитови/ нужди е
физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и
което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет, възложителят, съответно
собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с електрическа
енергия, необходима за извършването на строителство, ремонт или
реконструкция. Легална дефиниция на понятието "небитов клиент" е дадена
в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, която предвижда, че това е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
В настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че
ищцовото дружество „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на ел.
енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Не се спори и
относно това, че ответното дружество „Авто-транс-В.И.“ ЕООД – собственик
на процесния имот – обект на потребление, находящ се в ***.
Обстоятелството, че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа се установява както от приетия като
писмено доказателство по делото констативен протокол №
4
*********/10.07.2019г. за монтаж на електромер, така и от заключението на
вещото лице по допуснатата в първата инстанция съдебно-техническа
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като даващо
компетентен и обоснован отговор на поставените задачи и съгласно което
процесният имот – обект на потребление е присъединен към
електроразпределителната мрежа с предоставена мощност до обекта от 94
кВт.
Предвид това, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд
относно това, че в процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение с предмет доставка и продажба на ел.енергия – до
30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в сила от
01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“ АД,
а след 30.09.2020г., а след 30.09.2020г. (при липсата на доказателства, а и
твърдения, за сключен от страна на ответното дружество за процесния обект
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
респ. сключен с крайния снабдител – титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5
от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) – по силата на пар. 15 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.).
С оглед установеното от заключението по съдебно-техническата
експертиза обстоятелство, че за процесния период собственият на ответника
имот – обект на потребление е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал правото и техническата
възможност да я използва при предоставената до обекта мощност, то на осн.
чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ „Авто-транс-В.И.“ ЕООД, в качеството си на
потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на
Енерго – Про Продажби“ АД цената за предоставената му мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“.
Безспорният факт по делото, че за процесния период не е налице
потребление на ел. енергия в обекта, не променя този извод. Съгласно чл. 29
ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена
мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от
комисията (КЕВР) цени, като клиенти и производители, присъединени към
електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и други
мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период,
които заплащат на независимия преносен оператор. Т.е. определени
нормативно са две самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на
мрежови услуги: потребена електроенергия или предоставена до обекта
мощност. Последното означава, че дори и при временно преустановено
снабдяване с електрическа енергия на обект на клиент, то същият не се
освобождава от задължението си за заплащане на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Това следва и от характера на самата
услуга. Действително достъпът до електроразпределителната мрежа е
5
изрично предвиден в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ като компонент при формиране на
цената на фактурираното от крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция количество електрическа енергия. Това е така, доколкото този
достъп се явява необходимо условие за реалното потребление на ел. енергия.
Обратното обаче не е вярно. Услугата "достъп до електроразпределителната
мрежа" сама по себе си се изразява в задължението на съответния оператор на
мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на
потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя
на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/) и в този смисъл е
назависима от реалното потребление на ел. енергия. За предоставянето на
тази услуга на ползвателите на мрежата, в т.ч. за гарантиране на нейното
нормално, сигурно и ефективно функциониране, независимо от количествата
потребена ел. енергия, мрежовите оператори извършват постоянни разходи по
поддръжката на тази мрежа, така че във всеки един момент същата да
разполага с необходимата си пропускателна способност и съотв. ползвателят
да може да разполага с необходимата му предоставена мощност.
Възмездяването именно на тези разходи е нормативно регламентирано в
разпоредбата на чл. 29, ал. ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.) и
както вече бе посочено по-горе, същите се дължат независимо от реалното
потребление на ел. енергия.
Ирелевантни за материалноправната легитимация на ответника като
длъжник за заплащане на цената на предоставената мрежова услуга са
обстоятелствата на чие име са издадени процесните фактури, кое е лицето,
посочено като заявител в протоколите за монтаж/демонтаж на СТИ в обекта
на потребление, както и че ответното дружество не е регистрирано като
клиент – потребител на ел. енергия за процесния обект със съответен
клиентски номер.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение №
205 от 28.02.2019г., постановено по гр. дело № 439/2018г. по описа на ВКС и
др., която настоящият съдебен състав споделя, при прехвърляне на
собствеността върху имота – обект на потребление, независимо на чие име се
води партидата в електроснабдителното предприятие, дори да не е изпълнено
задължението по чл. 17, т. 3 от Общите условия (дружеството да бъде
уведомено за промяната в собствеността на обекта), новият собственик дължи
заплащане на цената на начислената ел. енергия, съотв. и мрежови услуги, за
периода, следващ датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността.
В този смисъл е и Решение № 169 от 17.12.2020г. на ВКС по гр. д. №
340/2020г., III г. о., ГК, съгласно което „собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от закона клиенти
при доставката на електроенергия за битови нужди (чл. 92, чл. 94а, във вр. чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във вр. чл. § 1, т. 2 а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ). В
това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с
предприятието – краен снабдител и дължат цената на доставената
електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична
уговорка, като писмената форма не е условие за действителност на договора“.
Предвид безспорният по делото факт, че за процесния период именно
6
ответникът Авто-транс-В.И.“ ЕООД е бил собственик на процесния имот –
обект на потребление, находящ се в ***, като същият е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, т.е. до обекта е предоставяна договорената
мощност от 94 кВт, то ответното дружество дължи заплащането на цената
предоставената му мрежова услуга.
Доколкото в настоящия случай е налице втората хипотеза на дължимост
на цената за тази услуга, предвидена в чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г.,
в сила от 05.05.2020г.), то същата следва да се определи съобразно
предоставената до обекта мощност (възможността за потреблението на
електрическата енергия) и действащото към процесния период Решение на
КЕВР № Ц-29/01.07.2020г., прието на осн. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от
ЗЕ. От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло по
изложените по-горе съображения, се установява, че общият размер на
дължимата за процесния период цена на предоставената услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа" възлиза на 747,93 лева, т.е. начислената от
ищцовото дружество сума по процесните фактури е съобразена с посоченото
решение на КЕВР, действащо за процесния период. Предвид липсата на
ангажирани доказателства, а и на твърдения, за заплащане на тази сума, то
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва върху главниците по
всяка фактура, начислена за периода от 19.08.2020г. до 11.06.2021г.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото, с оглед своевременното им претендиране и
представените доказателства за извършването им, право на разноски за
въззивното производство има единствено въззиваемото дружество. Същото е
претендирало такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от въззиваемото дружество
разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 897 от 01.04.2022г., постановено по гр.
д. № 12626/2021г. по описа на РС - Варна, 46-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Авто-транс-В.И.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Преспа“
№ 10, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс – Г, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за заплатено
7
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8