РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен
бряг, 11.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря
Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов НАХ.д.№ 78 по описа за 2020
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.375 от НПК във
връзка с чл.78а от НК
Производството по делото е образувано въз основа
на писмо с
вх.№ 1050/25.02.2020 г. на ОС – Плевен, внесено ведно с предложение по чл. 78а,
ал.1 от НК и материалите по досъдебно производство № С-235/2019 г. по описа на същата
Прокуратура, с което е направено предложение за освобождаване на Р.Л.И., с ЕГН **********,***
от наказателна отговорност за извършено
престъпление от общ характер за това, че на 23.08.2018 г. по пътя между ***
транспортирал с товарен автомобил ***с поставени регистрационни табели с № ***незаконно
добит от другиго дървен материал – 1,6 пр. куб.м. от вида „цер“ на стойност 35.78
лв., като случаят е маловажен, представляващо престъпление по чл. 235, ал.6 вр.
ал.2 от НК, като му бъде наложено административно наказание по чл.78а НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият И.,
редовно призован, се явява лично и с адвокат М.М. от ПлАК, която от името на
доверителя си оспорва фактическите обстоятелства, изложени в предложението на
прокурора. Пледира за признаване на подзащитният й за невинен по повдигнатото
обвинения, поради неговата недоказаност. Подсъдимия дава подробни обяснения и не
признава извършването на вмененото му съставомерно деяние, не признава вината
си.
За Районна прокуратура – Плевен
– ТО – гр.Червен бряг се явява прокурор Мария Вълчева. Поддържа
предложението, като навежда подробни доводи за неговата основателност и
доказаност.
Съдът като прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства прие за установени следните факти:
От
фактическа страна:
Досъдебното производство е
образувано срещу на Р.Л.И., с ЕГН ********** *** за това, че на 23.08.2018 г. по пътя между *** транспортирал с товарен автомобил ***с
поставени регистрационни табели с № ***незаконно добит от другиго дървен
материал – 1,6 пр. куб.м. от вида „цер“ на стойност 35.78 лв..
В хода на съдебното следствие са
събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани бяха свидетелите К.И.Д., С.Н.М.,
Л.Ц.В., С.В.В., П.Ц.К., В.В.В., Ц.М.Ц., Д.П.Д. и Т.И.Б. На основание чл.281,
ал.1, т.3 от НПК бяха прочетени показанията на ***Д.В. К.дадени пред друг състав на съда при предишното разглеждане на делото.
Прието
е и заключение по назначена оценителна експертиза от вещото лице А.С..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
На 23.08.2018 г. в
тъмната част на денонощието, ***Т.И.Б.управлявал товарен автомобил ***с ***като
превозното средство било натоварено с 1,5 пространствен кубически метра дървен
материал от вида „цер“, който бил незаконно добит от другиго. Той се движел
непосредствено зад друг товарен автомобил, а именно: ***с поставени
регистрационни табели за друг автомобил, с рег. № ***също натоварен с дървесина
от цер.
По
същото време и място екипи на ***съвместно със служители на *** ***извършвали
проверка за контрол по спазване разпоредбите на Закона за горите и Закона за
лова и опазване на дивеча в землищата на няколко села на границата между
областите ***сред които и ***Свидетелите Д.В. К. и К.И.Д. – служители на ***били
разпределени в един екип и били разположени със служебно МПС, марка „Гранд
Чероки“ в страни на пътя между двете посочени села, като се били позиционирали
в неосветените и тъмни части на земеделските площи, находящи се в близост до ***Около
21.00 часа на посочената дата към св. К. и св.Д. *** се приближили двата
товарни автомобила – ***с рег.№ ***и ***с поставени регистрационни табели за
друг автомобил, с рег. № ***посочени по–горе. В близост до ***имало разположен
друг екип от двама служители на ***– ***и един служител на ***св. С.Н.М., също
със служебен автомобил. Св. Д. и К. уведомили по телефона колегите си от другия
екип за преминаващите два товарни автомобила и за обстоятелството, че същите са
се насочили към тях. След около половин час получили обратен сигнал от екипа до
***че същите две МПС-та били забелязани да влизат в ***т.е. към мястото, където
стояли свидетелите Д. и К.. Екипът на св. С.М. също тръгнал с техния служебен
автомобил след двата буса. След като получили това обаждане от колегите си, св.
К. изкарал служебния автомобил на пътя, като започнал да се движи съвсем бавно
по пътя в посока към ***Двата товарни автомобила ги приближили отзад и тогава
св. К. подал светлинен сигнал и ги спрял на пътното платно за проверка.
Непосредствено зад тях пристигнал и служебният автомобил, управляван от св. С.М.
и също спрял зад втория от бусовете. Тримата служители на ***проверили товарния
отсек на всеки от двете МПС-та и установили, че в първия – а именно ***с
поставени регистрационни табели с № ***имало натоварен дървен материал от вида
„цер“, който възлизал на 1,6 пр.куб.м., а във втория – „Фиат Транзит“ с рег.№ ***имало
натоварени 1,5 пр. куб. дърва, също от вида „цер“. Върху дървесината и от двете
МПС-та нямало поставени никаква контролна горска марка – общинска или
производствена. В първото МПС, след спирането му, свидетелите Д. и *** разпознали
на мястото на водача подсъдимия Р.И., който до тогава бил непознат за тях. Поискали
документите на водачите, същите не им ги представили и тогава служителите на ***подали
сигнал на тел. 112, като на място пристигнал св. Ц.И. ***. Последният забелязъл,
че вече са в района на друго ***след консултация с ***уведомил оперативния
дежурен в ***че е налице престъпно деяние и то е извършено на тяхна територия.
На място, след кратко време пристигнал дежурен екип от свидетелите Л.Ц.В., С.В.В.
и П.Ц.К. ***, които действително разпознали обв. Р.Л.,***, поради което за
извършване на първоначален оглед били извикан следовател от ***установили
самоличността на лицата и като водач на втория товарен автомобил идентифицирали
св. Т.И.Б. Процесната дървесина от двете МПС-та била закарана от служители на ***за
съхранение в горски кантон при ***Горната фактическа обстановка се установява
от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства /протокол за
оглед от 24.08.2019 г., материалите по АНД № 420/2018 г. по описа на РС –
Червен бряг и материалите от ДП № 4491/2018 г. на ОСО – ОП – Плевен,
представляващи ДП № С-235/2018 г. на РП – Червен бряг, сега ТО към РП - Плевен,
както и от гласните доказателства в показанията на всички свидетели, както и от
обясненията на подсъдимия.
От
съвкупната преценка на показанията на всички свидетели, съдът установи преки
доказателства за мястото и времето на осъществяване на деянието, предмета на
престъпление и превозното средство, което е използвано за осъществяването му.
По
делото безспорно се установи, че превозваната дървесина не е била законно
придобита и не е била придружавана с каквито и да е документи, установяващи
законния й произход. За нуждите на настоящето производство не е необходимо да
бъде установено лицето, което е извършило сечта, времето и мястото на добива й,
доказващи съставомерността на деянието по чл.235, ал.6 от НК. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на всички
свидетели, в тази им част, като обективни и безпристрастни, поради
съответствието им с останалите събрани по делото писмени доказателства. Лицата
излагат логично и в последователност възприетите факти и обстоятелства.
Спорен по делото е въпроса, относно
извършено ли е от подсъдимия деянието, за което му е повдигнато обвинение.
По спорния момент съдът съобрази следното:
За да обоснове
обвинителната си теза спрямо подсъдимия И., представителя на РП – Плевен – ТО –
Червен бряг се доверява на показанията и констатациите намиращи се в
показанията на свидетелите Д.В. К. и К.И.Д. – служители на ***и един
служител на ***св. С.Н.М., дадени пред настоящия състав на съда в о.с.з. на
11.06.2020 г. Същите обаче съдържат в себе си взаимно изключващи се твърдения
относно момента на спиране на управляваното от подсъдимия МПС и авторството на
вмененот му съставомерно деяние – управление на товарен автомобил ***с
поставени регистрационни табели с № ***транспортирайки незаконно добит от
другиго дървен материал – 1,6 пр. куб.м. от вида „цер“ на стойност 35.78 лв. От
показанията на св. Д. се установява, че същия е видал в страничните огледала и
това за обратно виждане на служебния автомобил управляван от колегата му К.приближаващ
се товарен автомобил с включени светлини и подал светлинен сигнал, като след
спирането му слязъл и отишъл при водача, разпознавайки подсъдимия И.. ***С.М.
пък дава убедителни показания, че ***Д.В. К. и К.И.Д. – служители на ***се
движели със служебен автомобил, марка „Гранд Чероки“ и изпреварвайки двата
товарни автомобила – ***с рег.№ ***и ***с поставени регистрационни табели за
друг автомобил, с рег. № ***посочени по–горе подали светлинен сигнал и ги
спрели за проверка. От показанията пък на ***Д. К.четени на основание чл. 281,
ал.1, т.3 от НПК пък се твърди, че той стоял със светлоотразителна жилетка и
„Стоп“ – палка подавайки сигнал за спиране на управляващия товарен автомобил ***с поставени регистрационни
табели с № ***след чието спиране била извършена проверката, констатирала
наличието на незаконно придобита дървесина.
В същото време в дадените
пред състава на съда обяснения, подсъдимия И. твърди, че въпросната вечер бил
тръгнал пеша за цигари в ***Срещнал ***Д.Д., който се движел с микробус и се
качил в буса да го придружи и си поговорят, тъй като от доста време не се били
виждали. Д. заредил буса с гориво на бензиностанцията в ***при ***В.В. и
потеглил към ***където Д. казал на подсъдимия, че има лична работа и го оставил
да изпуши една цигара на чешмичката в ***в центъра на селото и отишъл да си
върши работата. Обвиняемия бил видян от ***Ц.Ц., който е ***и ***Спрели се и се
заговорили. Ц. предложил на И. да го закара в с. ***но в това време пристигнал бял
бус и обвиняемия се е качил в него. И Д. и ***твърдят, че са управлявали двата
буса, като на връщане от ***И. се е возел при Д.. На пътя преди ***двамата
водачи са спрени от подадени светлинни и звукови сигнали на контролните органи.
Д. твърди, че след като спрял се е уплашил и е побягнал в храстите през дясната
врата на буса, който управлявал, тъй като шофьорската не се отваряла от
вътрешната страна. В кабината на автомобила останал обвиняемия, който се
преместил на шофьорското място, за да изгаси двигателя на автомобила, и там бил
установен от контролните органи. За това същият бил възприет от тях като водач
на автомобила.
Така твърдяната от
обвиняемия фактическа обстановка се установява и от показанията на посочените
по-горе свидетели. Дори да се приеме, че обясненията на И. и на ***са в посока
подкрепа на защитна теза, то липсва мотив показанията на Д.Д., В.В. и Ц.Ц. да
са в подкрепа на тази теза. Д. с показанията си признава, че той е автор на
инкриминираното деяние и е на ясно, че с тези свои показания рискува да бъде
обект на наказателно преследване. Св. В.В. няма връзка с казуса, тъй като е
продавач в бензиностанция и също не е установен мотив да твърди, че обвиняемия
се е возил бус управляван от ***Д.. Още по-малко пристрастен е личния лекар, уважавания и ползващ се с
добро име сред обществото св. Ц., за който няма данни за връзки със страните,
които биха го мотивирали да лъжесвидетелства, потвърждавайки тезата на И., че е
бил пътник в буса.
Наличието
на съществени противоречия в показанията на свидетелите обосноваващи
съставомерност на деяние извършено от подсъдимия разколебава обвинителната теза
на представителя на Прокуратурата и обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, така както изисква разпоредбата на
чл.303, ал.1 от НК. Тезата, че ясно и
категорично са възприели обвиняемия като водач на спряното МПС, не може да се
кредитира еднозначно от съда. Това е така, тъй като действието се развива в
тъмната част на денонощието в участък който не е осветен – между ***Единствената
светлина е от фаровете на автомобилите. Посоката на фаровете на автомобилите е
една и съща, като автомобила на контролните органи е пред този, когото са
спрели, тоест същите са били осветявани от спрения автомобил. При тази позиция
на светлината, на съда е ноторно известно, че е невъзможно с просто око да бъде
възприето по категоричен начин кой е водач на превозното средство, колко са
лицата в кабината и дали някой е слязъл от автомобила. Още повече, че не е ясно
св. Д. и св. К. дали са били вътре в автомобила, с гръб към управляваното от
подсъдимия МПС, когато са подали светлинния сигнал за спиране и единствената
възможност да видят автомобила е в огледалата за обратно виждане, в които се е
отразявала светлината на фаровете или са били навън подавайки сигнал със
„Стоп-палка“. Противоречията в показанията на тези свидетели са крайно недостатъчни
за ангажиране на отговорността на
подсъдимия И..
От
друга страна, решаващия състав не оспорва и наличието на разминавания в показанията
на свидетелите Д. и ***подкрепящи защитната теза на подсъдимия И.. Същите обаче
се явяват ирелевантни, тъй като не подсъдимия е този на който Закона е възложил
задължението да „доказва“ невиновността си. Предвид горното съдът не кредитира
с доверие показанията на св. Д. и св. К. относно факта, че водач на спрения от
тях автомобил е бил именно обвиняемия И., като в този ред на мисли настоящия
състав се учудва, Защо и по какви причини не са снети отпечатъци от волана на
процесното МПС ***с поставени регистрационни табели за друг автомобил, с рег. №
***което би дало безспорен отговор на въпроса за авторството на деянието.
Липсата
на безспорни доказателства относно авторството на деянието изключва възможността
от ангажиране на наказателна отговорност. Същата е абсолютно недопустима и при
наличието на каквото и да е съмнение или предположение, че може би автор на
деянието е обвиняемия.
Предвид
установеното и обсъдено по-горе И. следва да бъде признат за невиновен в
извършване на деянието и оправдан по повдигнатото обвинение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.378, ал.4, т.2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА Р.Л.И. с ЕГН **********, роден на ***
***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, ***ЗА НЕ ВИНОВЕН
в това, че на 23.08.2018 г. по пътя между *** транспортирал с товарен автомобил
***с рег. № ***незаконно добит от другиго дървен материал – 1,5 пр.куб.м. от
вида „цер“ на стойност 33.55 лева, като случаят е маловажен, КАТО ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
235, ал.6 вр. ал.2 от НК.
Решението може да се
обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от днес пред
Окръжен съд-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ________________
/ Йохан Дженов /