Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 22.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря ……. … Александра Сергева .…….…… и в присъствието на прокурора …………… Георги Асенов ....….. като
разгледа докладваното от ……………… член-съдията Здравков …………. гр. дело № 697 по
описа за 2017г. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 2
ал.1, т.3, предл. първо вр. чл.4 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
На 14.09.2017г. е постъпила
искова молба /ИМ/, допълнена с молба от 26.09.2017г. от И.В.С. ***, ЕГН **********,***
против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с адрес за
призоваване гр.С. – 1061, бул.”В.” №*, Съдебна палата за сумата от
30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 14.06.2017г. присъда по НОХД № 379/2014г.
по описа на Плевенския окръжен съд, които вреди са претърпени през периода от
15.02.2012г. до 14.06.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата от 30 000лв., считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда - 14.06.2017г. до окончателното й заплащане; и за
сумата от 16 150,34лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на
14.06.2017г. присъда по НОХД № 379/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд,
от които: сумата от 14 151,48лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от неплатено трудово
възнаграждение за периода от 24.08.2012г. до 29.11.2013г. на длъжността
„полицай, младши автоконтрольор І степен“, сумата
от 800лв., представляваща неполучено обезщетение за дрехи за 2012г. и
2013г., сумата 398,86лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от
2 000лв., платена като парична гаранция в наказателното производство за
периода от 16.07.2012г. – датата на заплащане на гаранцията до датата на
връщането й – 27.01.2014г., сумата от
800лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД №
379/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ведно със законната лихва върху сумата от 16 150,34 лв., считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 14.06.2017г. до
окончателното й заплащане и съдебните разноски.
В съдебно заседание от
22.01.2018г. съдът допусна на осн. чл.214 ГПК изменение на иска за имуществени
вреди чрез намаление и увеличение на едно от перата на
иска, както следва:
Сумата
от 11 751,33 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа на
ищеца за периода от 24.08.2012г. до 29.11.2013г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Сумата
от 766,67лв., представляваща обезщетение
за дрехи за 2012г. и 2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано 14.06.2017г.
Сумата
от 400,25лв., представляваща лихвата върху внесената парична гаранция в размер
на 2000лв. за периода от 23.03.2012г. до 07.03.2014г.
Сумата
от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по НОХД № 369/2014г. по
описа на ПлОС, или за общо 13 718,25
лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
същите, считано от 14.06.2017г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното им изплащане.
Твърди, че
работи като държавен служител в ОД на МВР – Плевен. Твърди, че срещу него е
било образувано досъдебно производство на 15. 02.2012г., като с Постановление
на СГП от 15.02.2012г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по
чл.302 т.1, ал.2 вр. чл.301 ал.3, пр.1 вр. ал. 1, пр.1 и 2 вр. чл.20 ал.2 от НК
и по чл.387 ал.1 пр.2, т.1 от НК, извършени според Прокуратурата на
07.05.2011г. и със същото по отношение на него е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция в размер на 2 000лв.“. Твърди, че взетата мярка за
неотклонение е била атакувана от него пред СГС, но жалбата му е оставена без
уважение, като сумата е внесена на 23.03.2012г. По – късно с Постановление №
4/27.01. 2014г. на СГП обвинението е било изменено и е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.301 ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като
със същото Постановление му е отменена мярката за неотклонение Парична гаранция
в размер на 2 000лв. и сумата му е възстановена на 07. 03.2014г.
Твърди, че
на 24.02.2012г. вечерта пред целия състав на ПП – КАТ при ОД на МВР – Плевен му
е била връчена Заповед № 626 на Директора на ОД на МВР – Плевен, по силата на
която временно е бил отстранен от заеманата длъжност до 23.07.2012г., когато
със Заповед № 2167/16.07.2012 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, считано от
23.07.2012г. служебното му правоотношение в МВР е било прекратено поради
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Твърди, че тези обстоятелства
са били отразени в местния и централния печат и в националните телевизии, като
според ищеца и двете Заповеди имат връзка с повдигнатите обвинения срещу него
посочени по-горе, защото в тях е отразено, че с писмо от Дирекция Вътрешна
сигурност – МВР е получена информация, че в СГП – Отдел Следствен се разследва
престъпна дейност по сочените текстове от НК на полицай И.В.С..
Твърди, че с решение №
708/14.12.2012г. на Административен съд гр.Плевен, потвърдено с решение №
14919/13.11.2013г. на ВАС на РБ, Заповедта за дисциплинарното му наказание
„уволнение“ е отменена, поради което със Заповед № 3654/29.11.2013г. на
Директора на ОД на МВР – Плевен е възстановен на държавна служба в МВР, считано
от 29. 11.2013г.
Твърди, че
срещу него е внесен през 2014г. обвинителен акт от СГП за престъпление по
чл.301 ал.1, пр.2, алт. 2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, въз основа на който е
образувано НОХД № 379/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд, както и че
последният е постановил присъда на 16.11.2016г. по делото, с която го е признал
за невиновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че по делото пред ПлОС са били
проведени повече от 20 заседания.
Прокуратурата е протестирала
присъдата и е образувано ВНОХД № 69/2017г. по описа на Великотърновския
апелативен съд, по което с решение № 124/03.05.2017г. на Великотърновският апелативен
съд е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 379/2014г. по описа на
Плевенски окръжен съд. Твърди, че решението на ВтАС е влязло в законна сила на 14.06.2017г., тъй като не е протестирано
пред ВКС.
В резултат на незаконното
обвинение срещу него, е претърпял имуществени вреди общо в размер на 13 718,25лв.,
от която сумата от 11 751,33лв.,
представляваща вреди от неплатено трудово възнаграждение за периода от 24.08.2012г. до
29.11.2013г., без платеното за шест месеца обезщетение за оставане без работа,
на длъжността „полицай, младши автоконтрольор І степен“ по 832,44лв. месечно,
сумата от 800лв., представляваща неполучено обезщетение за дрехи за 2012г. и
2013г., сумата от 400,25лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата от 2 000лв., платена като парична гаранция в
наказателното производство за периода от 23.03.2012г. – датата на заплащане на
гаранцията до датата на връщането й – 07.03.2014г. и сумата от 800лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 379/2014г. по
описа на Плевенския окръжен съд.
Твърди, че в резултат на
незаконното обвинение срещу него, той е претърпял и неимуществени вреди, които
оценява на 30 000лв., като вредите се изразяват в негативното отражение на
обвинението върху личния и социалния му живот, засягане на достойнството му,
накърняване на доброто му име за това, че бил привлечен като обвиняем, бил
отстранен от работа, било му наложено дисциплинарно наказание уволнение и бил
подсъдим по делата на ПлОС и на ВтАС, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 14.06.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
настоящото дело.
На осн. чл.127 ал.4 ГПК посочва
банкова сметка, ***К ЕАД клон гр.Плевен № ******, с IBAN: ***: *******.
Ответникът в Отговор от
03.11.2017г., допълнен с Отговор от 14.11. 2017г. чрез процесуален представител
– Прокурор от ПлОП, възразява че ИМ е допустима, но е неоснователна, т.к. не е
доказана по основание и размер – от представените с ИМ доказателства не се
установява, че е налице влязла в сила оправдателна присъда, тъй като
представените преписи от присъда и решение нямат качеството на официални
документи. Ответникът поддържа, че исковата молба съдържа изложение на
обстоятелства относно развитието на наказателното производство, но не съдържа
твърдения относно конкретно претърпените имуществени и неимуществени вреди от
страна на ищеца. Възразява, че размерът на претендираните неимуществени вреди е
завишен и не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно справедлив
размер на обезщетението. Посочва се, че с оглед твърденията в исковата молба
наказателното производство в досъдебната му фаза е проведено и приключило в
разумен срок, а по отношение на съдебната фаза на производството поддържа, че
Прокуратурата няма правна възможност да ускори развитието на производството в
тази фаза. Поддържа също, че с оглед броя на подсъдимите и разпитаните
свидетели и фактическата и правна сложност на спора, то и съдебната фаза на
наказателното производство не е била забавена. Поддържа се, че Прокуратурата
законосъобразно е предприела мерки за частично прекратяване на наказателното
производство, вкл. срещу ищеца за друго престъпление, което следва да бъде
отчетено от съда.
Твърди, че Прокуратурата не
следва да носи отговорност за вредите, причинени на ищеца в рамките на
дисциплинарното производство, тъй като същото не е инициирано от Прокуратурата,
а решението на ръководството на МВР за дисциплинарното уволнение на ищеца е взето
в хипотеза на оперативна самостоятелност.
По същите съображения
Прокуратурата счита, че не следва да носи отговорност за неизплатени на ищеца
трудови възнаграждения или за обезщетение за работно облекло, тъй като тези
вреди не са преки последици от наказателното производство, а от дисциплинарното
такова и липсва причинна връзка между претърпените вреди и незаконното
уволнение.
По отношение на претенцията за
сумата от 400,25лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, се
поддържа от Прокуратурата, че по делото липсват доказателства за внесена
гаранция и в какъв размер от страна на ищеца в досъдебното производство и
относно размера на лихвата за посочения период, като са изложени и възражения
относно периода, за които биха могли да се претендират вреди от невръщане на
гаранцията. В допълнителния отговор твърдят, че ищецът претендира и законната
лихва върху сумата от 2 000лв. считано от влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното й изплащане, като възразяват че такъв иск е неоснователен
– няма такава главница защото сумата от 2 000лв. не е отнета, а временно
задържана – определена мярка за неотклонение в наказателното производство
парична гаранция.
В съдебно заседание изразяват
становище, че по отношение на неимуществените искът е изключително
завишен от гледа точка на това, че основанията, които са сочени от ищеца не са
доказани тежки последици от неговите свидетели, които в конкретния случай да
обосноват такъв размер на иска. По отношение на имуществените вреди прокуратурата
не може да бъде отговорна и да й бъде вменена отговорност да обезщетява ищеца,
тъй като те не са резултат от действия на самата прокуратура - претендираното
обезщетение на заплата, обезщетение за
дрехи и това за законната лихва върху сумата от 2000 лева - паричната гаранция. Ако съдът приеме
същата за основателна както за имуществени, така и за неимуществени вреди - моли да редуцира размера на
присъденото обезщетение, тъй като същото като искова претенция е несъразмерно
високо. Да се съобрази с практиката на съдилищата по подобни дела и размера на
обезщетенията, които се присъждат.
Контролиращата страна ОП – Плевен,
редовно призовани, не изразяват становище.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е и това се
установява от представения заверен препис от Постановление за привличане на
обвиняем от 15.02.2012г. на следовател
в СО при СГП гр.София по ДП №20-П/2011г. – л.6 – л.8 от делото, че със същото
ищецът И.В.С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302 т.1, алт.2
вр. чл.301 ал.3, пр.1 вр. ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК и за престъпление
по чл.387 ал.1, пр.2, алт.1 от НК, за това че на 07.05.2011 година, около 03:00
часа на главен път Русе – София преди село Обнова, в качеството си на
длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР /държавен служител/ -
полицай, младши автоконтрольор I-ва степен, Е-I степен ОД на МВР гр.Плевен,
ООД, сектор ПП, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност”, осъществяващ административно-контролна дейност, в съучастие като
извършител с пътния полицай Е. К. М., по време на извършване на пътна
полицейска проверка поискал на свидетеля С.Х.С.дар, който не му се следва, като
И.С. произнесъл фразата „… дай някой лев“, и приел дар, който не му се следва, а
именно 50 български лева, като Е.М.казал на свидетеля да пусне банкнотата от
50лв. до вратата на служебния автомобил откъм вътрешната страна, за да извърши
друго престъпление във връзка със службата му – такова по чл.387 ал.1 НК,
именно неизпълнение на задълженията му по служба, регламентирани с чл.4 ал.1,
т.1, предл.1 ЗМВР - да състави документ за административна санкция във връзка с
констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП, извършено от С.Х.С., от което произлезли
вредни последици, изразяващи се в осуетяване на внасянето на глобата в
Републиканския бюджет от св.С.в и в реализиране на административно
наказателната отговорност по ЗДвП на нарушителя - свидетеля С.в, за което е
предвидено лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и
пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като
съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7 по първото обвинение и ЛОС до три години по второто,
като със същото Постановление по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“, вносима в срок 15
–дневен срок.
Не се спори и се установява от
представеното в заверен препис по делото платежно нареждане от 16.01.2018г. - л.95 от делото, че по
сметка на СГП в ЦКБ АД клон Х. е преведена парична сума в размер на
2 000лв. като парична гаранция за ищеца от В.Х.С. ***.
Не се спори и се установява от
представеното на л.24 – л.28 от том 11 от досъдебното производство
Постановление от 05.03.2013г. за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение по ДП 20-П/2011г., че
със същото ищецът И.В.С. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.302
т.1, алт.2 вр. чл.301 ал.3, пр.1 вр. ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК и по
чл.387 ал.1, пр.2, алт.1 от НК, за които са предвидени наказания лишаване от свобода от три до петнадесет
години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от
имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал. 1, точки 6 и 7 по първото
обвинение и ЛОС до три години по
второто обвинение.
Безспорно е
между страните и се установява от представеното в заверен препис Постановление за
частично прекратяване на наказателно производство от 27.01.2014 г. на прокурор при СГП гр.София по ДП 20-П/2011г. – л.8
– л.16 от настоящото дело, че със същото е прекратено частично наказателното
производство поради неосъществен престъпен състав, в това число и срещу ищеца
за престъпление по чл.387 от НК и за престъпление по чл.301 ал.3, пр.1 от НК и
са отменени мерките за неотклонение на обвиняемите, в това число по отношение
на ищеца. Разпоредено е разследването срещу ищеца да продължи за престъпление
по чл.301 ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода
до шест години и глоба до пет хиляди лева. Със същото Постановление е
отменена мярката за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000лв.
Безспорно е и се установява от
приложеното нохд № 379/2014г. на ПлОС и Обвинителния акт, послужил за
образуването му, че въз основа на същия на 15.05.2014г.
И.В.С. е предаден на съд с обвинение за престъпление по чл.301 ал.1 пр. 2 алт.2
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда ЛОС до шест години и глоба
до пет хиляди лева. Пак от делото се установява, видно от протоколите от
откритите съдебни заседания, че по делото са насрочени тринадесет открити
съдебни заседания, съответно на 09.07.2014г., 24.09.2014г., 23.10.2014г.,
14.01.2015г., 11.03.2015г., 15.04.2015г., 11.06.2015г., 24.09.2015г.,
25.11.2015г., 27.01.2016г., 06.04.2016г., 21.09.2016г. и 16.11.2016г., в които
подсъдимият надлежно се явявал и е бил представляван от адвокат К.Д.. Видно от Присъда
№ 56/16.11.2016г. и мотивите към нея по посоченото НОХД, ищецът И.В.С. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.301
ал.1, пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Видно от делото с Решение №
124/03.05.2017г. по ВНОХД № 69/2017г. по описа на Великотърновския апелативен
съд, влязло в законна сила на 14.06.2017г.,
е потвърдена присъдата на ПлОС, постановена по НОХД № 379/2014г. по описа на
съда, с което и същата е добила законна сила.
Не се спори и се установява от
представения по настоящото дело в заверен препис Договор за правна помощ от
26.06.2014г. - л.43 от същото, че ищецът е заплатил на адв. Кр. Д. от ПлАК адвокатско
възнаграждение за защита по НОХД № 379/2014г. в размер на 800лв.
Безспорно е
и се установява от представеното в заверен препис удостоверение от
13.06.2017г., изд. от ОД на МВР – Плевен – л.21 от настоящото дело, че със Заповед
№ 626/24.02.2012г. на Директора на ОД на МВР-Плевен ищецът е бил временно отстранен от длъжност, считано от
24.02.2012г. до 23.07.2012г., когато служебното му правоотношение в МВР е
прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ със Заповед №
2167/16.07.2012г. на Директора на ОД на МВР – Плевен. С решение № 695/13.12.2012г.
на АС – Плевен, потвърдено с решение № 14193/30.10.2013г. на ВАС, Заповед №
2170/16.07.2012г. на Директора на ОД на МВР – Плевен е отменена, поради което
със Заповед № 3654/29.11.2013г. на Директора на ОД на МВР – Плевен ищецът е
възстановен на държавна служба, считано от 29.11.2013г.
Установява
се от приложеното АД № 705/2012г. по описа на Административен съд – Плевен, че
същото е образувано по жалба на ищеца срещу Заповед № 2167/16.07.2012г. на Директора
на ОД на МВР – Плевен и с решение по същото, потвърдено с решение по адм.д. № 704/2013г.
на ВАС Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ на ищеца е отменена поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването й. Видно от Заповед № 2167/16.07.2012г.
на Директора на ОД на МВР – Плевен – л.9 от адм. дело, че едно от нарушенията,
за които на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание е това, че е
привлечен за обвиняем за извършено престъпление в качеството на полицейски
орган и му е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000лв., което
е станало достояние на други служители на МВР, на органите на съдебната власт,
както и на граждани чрез средствата за масово осведомяване и по този начин е
създадено негативно отношение сред обществеността по отношение на полицейския
служител в частност, и към институцията на МВР като цяло.
Безспорно
по делото е и това се установява от приложената Справка за съдимост на ищеца от
13.10.2017г. – л.63 от делото, че И.В.С. към датата на издаването й е
неосъждан.
Спорни по
делото са въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу ищеца,
за което е оправдан и претендираните от него имуществени и неимуществени вреди
и в какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване по справедливост?
За да
отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложените дела и писмените
доказателства, свидетелските показания и заключението по назначената СИЕ.
Съгласно
чл.2 ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно
разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно
т.4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС
отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление - чл. 2, т.2 /сега
т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в
забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.
Видно от показанията на св.Т.Е.С.
– съпруга на ищеца – по средата на февруари месец 2012г., не си спомня
точната дата, съпругът й се обадил по телефона, тя била на работа, казал й, че
е отстранен от работа. Когато се прибрал в къщи, бил разтревожен, притеснен.
Това се отразило после и на техните лични отношения, затворил се в себе си
поради невъзможността да работи. Имали заем, който трябвало да изплащат –
това от финансова гледна точка по-скоро.
Такси за училище, заемът скочил, станала по-висока вноската, защото лихвите се
увеличили. За гаранцията било необходимо да събират пари, по медиите много се
афиширало всичко, което пък оказало влияние вкъщи, на техните близки… Когато
започнало делото разчитали само на нейната заплата и на семейства, познати,
когато трябвало да внасят, защото нейната заплата не стигала да покрива всичко
плюс необходимите им нужди. Ищецът спрял да работи защото бил отстранен от
работа, но свидетелката не знае кой го е отстранил. Впоследствие го уволнили –
ОД на МВР гр.Плевен. Дали му Заповед, но свидетелката не си спомня какво пишело
в нея. Той оспорил Заповедта за уволнение и съдът я отменил, след което се
върнал на работа, но свидетелката не си спомня кога са го върнали. По време на
делото, обвинението, отстраняването, уволнението, възстановяването му, ищецът
бил напрегнат, разстроен, депресиран. Затворил се в себе си. След уволнението
си търсил работа, но го връщали защото бил уволнен полицай и това подронвало
авторитета му, а така също и техния. Свидетелката не си спомня фирма или място,
където е търсил работа ищеца, но са му отказали работа.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК, тъй като
същите са в хармония с останалите доказателства по делото, основават се на
преките й впечатления, непротиворечиви са и са житейски правдоподобни,
независимо от възможната им заинтересованост като лице, свързано с ищеца с
близки отношения – съпруга.
За
изясняване на обстоятелствата по делото по искане на ищеца е назначена съдебна икономическа
експертиза. От заключението на в.л. В.В. – икономист, е видно, че размерът на
обезщетението за оставане без работа от 24.08.2012г. до 29.11.2013г. в Отдел
Охранителна полиция при ОД на МВР Плевен е 11 751,33лв., а на
обезщетението за униформено облекло за 2012г. и 2013г. е 766,67лв.
По иска
за обезщетение за имуществени вреди:
При съобразяване на представените
по делото доказателства искът е основателен частично.
От представения по делото в
заверен препис договор за правна помощ – л.43 от делото – се установява, че
ищецът е заплатил на адвокат Д. адвокатско възнаграждение за защита по НОХД №
379/2014г. в размер на 800лв.
Направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за защита по
наказателното производство в съдебната му фаза съставляват имуществени вреди за
същия и са в пряка причинна връзка с незаконните обвинения, поради което следва
да бъдат присъдени изцяло. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ – решение
№ 843/23.12.2009г. по гр.д. № 5235/2008г. на IV-то г.о. на ВКС и №
126/10.05.2010г. по гр.д. № 55/2009г. на IV-то г.о. на ВКС – с които е разяснено,
че направените разноски по наказателното производство, по което ищецът по иска
по ЗОДОВ е оправдан, представляват имуществени вреди за него, които подлежат на
обезщетяване от Държавата по реда на ЗОДОВ.
Видно от
представените по делото писмени доказателства - платежно нареждане от 22.03.2012г.,
че по сметка на СГП е внесена парична сума в размер на 2 000 лв. като
парична гаранция за ищеца. Безспорно се установи по делото, че мярката за
неотклонение „парична гаранция“ по отношение на ищеца е отменена с Постановление
за частично прекратяване на наказателно производство от 27.01.2014г. Видно от
информация за сметката на вносителя – В.Х.С. – СГП е превела сумата от
2 000лв. на същия на 07.03.2014г. Така поради незаконното обвинение ищецът
не е имал възможност да ползва сумата от 2 000 лв. през процесния период
от 22.03.2012г. до 07.03.2014г., поради което му се дължи обезщетение за вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху тази сума в
размер на 400,25лв., определено чрез
изчисление с интернет калкулатор за изчисляване на лихви. Обезщетението за неоснователно задържана парична
сума се измерва със законната лихва за съответния период от време, като без
правно значение е откъде пострадалият е намерил средства за внасяне на гаранцията
и кой е внесъл необходимата сума, а вредата от неоснователното предоставяне на гаранцията винаги настъпва в неговото
имущество. В този смисъл е съдебната практика на ВКС на РБ, изразена в Решение
№ 281/04.10.2011г. по гр.д. № 1684/2010г. и № 432/27.12.2011г. по гр.д. № 1380/2011г. и
двете на трето г.о. на ВКС, както и в Определение № 25 от 10.01.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5378/2013 г., IV г. о.
Искът за
сумата от 11 751,33лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от трудово възнаграждение за оставане без
работа на ищеца за периода от 24.08.2012 г. до 29.11.2013г. и за сумата от
800лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
от неполучаване на парични средства за облекло за 2012г. и 2013г. е
неоснователен – не е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение, за което ищецът е оправдан и тези вреди. Отстраняването на ищеца от
работа със Заповед на директора на ОД на МВР – Плевен има връзка с незаконното
обвинение, тъй като се е отразило негативно на професионалното му положение и
развитие, но тази връзка между неполучените суми за трудово възнаграждение и
облекло от ищеца по време на оставането му без работа и незаконното обвинение
не е пряка. Отстраняването от длъжност на ищеца не е станало като мярка на
процесуална принуда по НПК, макар и държавен служител в МВР спрямо него не е
приложен ЗДСл, а е дисциплинарно уволнен по реда на ЗМВР за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на
службата.
При тези изводи съдът приема, че
искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1 200,25лв., от която сумата от 800лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца за защита по НОХД № 379/2014г. по
описа на ПОС, и сумата от 400,25лв., представляваща пропуснати ползи в размер
на законната лихва върху сумата от 2 000 лв., внесена като гаранция за
периода от 23.03.2012г. до 07.03.2014 г., а искът за разликата до предявения
размер от 13 718,25лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска за обезщетение за
неимуществени вреди:
Безспорно по делото е, че ищецът
работи в системата на МВР, като към месец 02.2012г. е работел на длъжност „полицай
- младши автоконтрольор І степен“. Срещу него е образувано наказателно
производство, по което на 15.02.2012г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.302 т.1 ал. 2 вр. чл. 301 ал.3 пр.1 вр. ал.1 пр.1 и пр.2 вр.
чл.20 ал.2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от три
до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от
имуществото, и лишаване от право по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7“, както и за престъпление по чл.387 ал.1, пр.2, алт.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода до три години“.
Неимуществените вреди на ищеца,
очертани с твърденията в ИМ са, че наказателното производство за обвинението,
по което е оправдан, се е отразило негативно на личния и социалния му живот,
довело е до засягане на достойнството му, накърняване на доброто му име за
това, че бил привлечен като обвиняем, бил отстранен от работа, било му наложено
дисциплинарно наказание уволнение и бил подсъдим по делата на ПлОС и на ВтАС.
От показанията на св.С. се
установява, че те са свързани най-вече с негови негативни психични изживявания:
изпитвал притеснения и тревоги, несигурност за бъдещето си, затворил се в себе
си, не можел да работи и личните им отношения страдали, името и личността му
били сериозно злепоставени както по месторабота, така и в обществото и
приятелския му кръг, нарушено било нормалното му ежедневие – пътувал до София и
се явявал на тринадесет съдебни заседания по делото в Плевен и едно във Велико
Търново.
От друга
страна обвинението не е за едно и също тежко умишлено престъпление за целия
период на наказателното производство, а само за периода от 15.02.2012г. до 27.01.2014г.
– около две години – обвинението е било за тежко престъпление с предвидени наказания
лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди
лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът
постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7, т.е. едни от тежките възможни наказания. Взета е била втората
по степен мярка за неотклонение Парична гаранция във връзка, с която ищецът бил
финансово притеснен – според свидетелката събирали пари за гаранция. Бил е
отстранен и уволнен от работа за времето от 24.02.2012г. до 29.11.2013г. – за
една година, девет месеца и седем дни - след като с писмо от Дирекция Вътрешна
сигурност – МВР до Директор ОД на МВР гр.Плевен е получена информация, че в СГП
– Отдел Следствен се разследва престъпна дейност по сочените текстове от НК на
полицай И.В.С., т.е. макар и не от Прокуратурата в сезирането до Работодателя
се цитира наказателното производство и привличането на ищеца като обвиняем по
същото. Това е повлияло на доброто му име и безпаричието му е причинило
психологически страдания – по същото време е следвало да се грижи за семейството
си. Не е могъл да полага адекватни грижи поради лишаването му от средства в
резултат от отстраняването от длъжност и уволнението. От друга страна
негативните изживявания не са довели до влошено здравословно състояние и не са
увредили сериозно здравето на И.С., но процеса е съпроводен с неприятни изживявания
– морални страдания, които без воденото срещу него наказателно производство
ищецът не би изпитал и не би приемал.
За времето от 27.01.2014г. до
14.06.2017г., т.е. за три години и четири месеца, на досъдебното производство и
цялата съдебна фаза на наказателното производство ищецът е бил с повдигнато
обвинение за престъпление по чл.301 ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
от НК, за което се предвиждат наказания до 6г. ЛОС и глоба до пет хиляди лева –
и в двете санкции няма предвидени минимуми. Интензитетът на въздействие на
обвинението, за което е оправдан ищецът, през този период от време – около три
години и четири месеца е бил значително по-малък в сравнение с предходния за
период от около две години.
Продължителността
на наказателното производство по двете обвинения е Пет години и четири месеца наказателно производство, т.е. делото е
разгледано и е приключило на границата на разумния срок.
Вредите са най-вече от страх от
ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което е в значителен
срок, но не е еднакво за целия период от време – за две години с обвинение за
тежко престъпление и предвидени сериозни наказания, и за три години и четири
месеца с наказания без предвиден минимум
ЛОС и глоба. Тези наказания не напрягат с такава интензивност ищеца, както
значително по-тежките наказания лишаване от свобода от три до петнадесет
години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от
имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Съгласно т.11 на Тълкувателно
решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и причинените вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от
самите факти по делото, установени с горните доказателства.
Възраженията
на ответника, че искът за неимуществени вреди е недоказан по размер за 30 000лв.,
а с това и неоснователен в по-голямата си Част, са основателни. Степента на
увреждане на ищеца и интензитетът на неимуществените вреди е значително
по-малък в сравнение със случая, ако за обвиненията, за които е оправдан, бяха за
целия период от време на наказателното производство от пет години и четири
месеца.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи
обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, което Законът предвижда да се определи по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. Тя е свързана с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти, които трябва да се
имат предвид при определяне на обезщетението. В тази насока е Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС. Приема се също в съдебната практика, че ако
обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия (подсъдимия), се преценява как се е отразило то върху
възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета
и служебната му репутация. При длъжността на ищеца – полицай - очакванията и
изискванията на обществото към него за почтеност и спазване на законите, са
изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи
подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.
Това е така за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на професионалната реализация на неоснователно
обвиненото лице – налага се да се присъди обезщетение в по-голям размер в
сравнение за същия случай, но ако обвинението, за което е оправдан ищеца не е
свързано с професионалната му изява.
При преценяване на емоционалните
преживявания на ищеца по време на воденото наказателно производство, обсъдени в
съвкупност с особеностите на обвинението и личността на ищеца, както и
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че на същия следва да се присъди
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 7 000лв. Върху сумата се дължи законна лихва от
14.06.2017г. до окончателното й изплащане – от влизане в сила на оправдателната
присъда, когато вземането на ищеца е станало изискуемо.
Искът за неимуществени вреди за
разликата до 30 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78 ал.1 ГПК във
вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски – държавната такса изцяло, а адвокатското
възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер на 20лв.
и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв. Ответникът
чрез процесуалният си представител е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК и
същото е частично основателно. С оглед цената на предявените искове интересът,
на базата на който се определя адвокатското възнаграждение съгласно чл.7 ал.2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 43 718,25лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение
по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата е в размер на 1 841,55лв. Делото не е с
фактическа и правна сложност - адвокатското възнаграждение се явява завишено и
следва да се намали до минимално определения размер съгласно чл.36 ЗАдв. С
оглед гореизложеното съдът приема, че от направените по делото от ищеца
разноски в размер на 1 841,55лв. за адвокатско възнаграждение следва да му
се присъдят разноски в размер на 345,42лв.
за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
На
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ с оглед частичното уважаване на исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда направените
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100лв.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1,
т.3, предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вр.
чл.52 ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца И.В.С. ***, ЕГН **********,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение, за
което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1,
т.3, предл.1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца И.В.С. ***, ЕГН **********
обезщетение за претърпените имуществени вреди от обвинение, за което ищецът е
оправдан с влязла в законна сила на 14.06.2017г. присъда по НОХД № 379/2014г.
по описа на Плевенския окръжен съд, в размер на 1 200,25 лева, от които сумата от 400,25лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 2 000лв., платена
като парична гаранция в наказателното производство за периода от 23.03.2012г. –
датата на заплащане на гаранцията до датата на връщането й – 07.03.2014г., и сумата от 800лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 379/2014г. по описа на Плевенския
окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 1 200,25 лева,
считано от 14.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до 13 718,25лв. претендирано обезщетение за имуществени вреди, отхвърля
иска като неоснователен. Сумата да се изплати на ищеца, като се преведе в Банка
ДСК ЕАД клон гр.Плевен по левова сметка на ищеца № ******, с IBAN: ***: ******************.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца И.В.С. ***,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 365,42лв., от които 20лв. – д.т.
и 345,42лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете. Сумата да се изплати на ищеца, като се преведе в Банка ДСК ЕАД клон
гр.Плевен по левова сметка на ищеца № ****************, с IBAN: ***: **********
осъжда на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата
на РБ да заплати по сметка
на Плевенския окръжен съд сумата от 100лв., направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в двуседмичен
срок от съобщението до страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: