Решение по дело №255/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД – гр. София, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист, чрез юрисконсулт Н. К. срещу решение № 30/19.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 2405/2023 г. на Районен съд – Плевен.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № Р - 004026 от 03.10.2023 г. на А. Д. - Член на Комисия за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 28/13.01.2023 г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на „Юробанк България“ АД гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000 / четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 5, ал. 5, вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, затова че на 15.05.2023 г. при извършена проверка в обект на „Юробанк България“ АД, находящ се в гр. Плевен, [улица]банката не е предоставила задължителна предварителна информация в писмена форма преди сключване на договор за потребителски кредит в СЕФ (стандартен европейски формуляр) - Приложение №2 ЗПК Раздел ІІІ Разходи по кредита т.3 - информация за размера на разходите за задължителна застраховка „Защита на плащанията“ и задължителна допълнителна услуга – Договор за програма за ежедневно банкиране „Супер сметка“ или „Златно време“, което не позволява на потребителя да прецени и сравни различните предложения и да изрази информирано съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Присъдено е юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на КЗП.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че при постановяване на решението съдът не е съобразил в необходимата пълнота релевираните в жалбата процесуални нарушения при издаване на НП. Излага отново подробно поддържаните пред първоинстанционния съд доводи и аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност на НП. Претендира присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касация – Член на Комисия за защита на потребителите – София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно съдът е приел за безспорно доказани от приобщените писмени и гласни доказателства описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства, констатирани при извършената проверка на 15.05.2023г. в офис на банката в гр. Плевен, осъществяващи състав на нарушение по чл.5 ал.5 вр. ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, за което обосновано е наложено предвиденото в чл. 45 ал.1 ЗПК наказание – имуществена санкция в размер на 4000 лв. на банката. Правилен е изводът за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, както и липсата на основание за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не разкрива признаците на маловажност с оглед защитавания обществен интерес и обществената опасност на деянието и дееца.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни и несъстоятелни всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. АУАН е съставен от служител на КЗП, а НП е издадено от член на КЗП, които са оправомощени от председателя на КЗП съгласно чл. 55 ал.1 ЗПК, видно от приложените по делото заповеди. В акта са посочени трите имена и служебният адрес на свидетелката по акта, който е адрес за призоваването й. Служебното качество на свидетелката като служител на КЗП не е пречка за участието й в административно-наказателното производство. Не съществува пречка актосъставителят и свидетеля по акта да бъдат разпитани като свидетели пред съда, ако прецени това за необходимо. В случая нарушението се доказва категорично от събраните писмени доказателства, в това число и от съставените протоколи за проверка, свидетелските показания не са решаващи.

Съгласно чл.5 ал.1 от Закона за потребителския кредит преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно ал.2 – тази информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение №2. А съгласно ал.5 – формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал.2, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора.

В случая служител на банката е предоставил попълнен СЕФ – 3 бр. относно условията на искания потребителски кредит в размер на 8 000 лв. – за срок съответно от 36, 48 и 60 месеца на служителя на КЗП представил се като клиент преди легитимация. В Раздел ІІІ „Разходи по кредита“ в т.3 от СЕФ е посочено, че за получаването на кредита и за получаването му при конкретно предлаганите условия се изисква сключване на договор за застраховка „Защита на плащанията“, както и друг договор за допълнителна услуга – Договор за програма ежедневно банкиране – „Супер сметка“ или „Златно време“. Устно е пояснено, че освен разплащателна сметка за кредита, следва да се разкрие и разплащателна сметка за превод на заплата. При проверка в сайта на банката за условията за предоставяне на потребителски кредити, разплащателни сметки, пакетни програми, застраховки, условия и тарифи на банката е установено, че е обявена такса за откриване на „Супер сметка“ – 10 лв. и такса за месечно обслужване – 2,50лв., застрахователните пакети „Защита на плащанията“ се предлагат във вариант еднократна премия и месечна премия. В изисканите допълнителни писмени пояснения по случая кредиторът е посочил, че застрахователната премия, свързана с договора за кредит е еднократна и е в размер на 345,69 лв. за кредит със срок 36 месеца, 460,80 лв. за кредит със срок от 48 месеца и 576 лв. за кредит със срок 60 месеца. Признал е, че в попълнения СЕФ не е предоставена информация на потребителя за разходите за разплащателна сметка „Супер сметка“ и „Златно време“. Видно от предоставения при проверката формуляр СЕФ Раздел ІІІ „Разходи по кредита“ в т.3 е посочено, че се изисква сключване на договор за застраховка „Защита на плащанията“, както и друг договор за допълнителна услуга – договор за програма за ежедневно банкиране, Супер сметка или Златно време. По надолу в т.4.3. „Всеки друг разход, свързан с договора за кредит“ е посочена такса за оценка на кредитоспособността – 100 лв., Такса за откриване пакетна програма или разплащателна сметка – 3.00 лв. и месечна такса за обслужване – 7.85 лв., посочена е програма за комплексно банково обслужване „Моето Семейство“, но не са посочени вида и размера на застрахователната премия по задължителната застраховка „Защита на плащанията“, която е свързана с условията за отпускане на кредита, не са посочени и допълнителните дължими такси за откриване и обслужване на сметката, представляваща задължителна допълнителна услуга като условие за отпускане на кредита. И двата разхода са допълнителни и свързани с условията за отпускане на кредита. Нещо повече - видно от приложения примерен погасителен план в графа месечна застрахователна премия – също не е включено плащане по застраховката, не е включена и месечната и еднократната такса за допълнителната услуга – откриване на разплащателна сметка. Възражението на кредитора е, че за целта се сключват отделни договори с потребителя, където са посочени условията. Но тази предварителна информация, представляваща разход, свързан с условията за отпускане на кредита не е предоставена на потребителя преди сключването на договора, за да може той да вземе информирано решение дали да се възползва от предоставения кредит и при какви условия. Целта на предварителната информация е потребителят да получи достъпна, ясна и конкретна информация за размера на кредита, лихвите по кредита и всички разходи и условия, свързани с отпускането му, които са съществени условия на договора. В т.14 – Указания за попълване на СЕФ относно съдържанието на част ІІІ т.3 се казва, че кредиторът следва да посочи вида на застраховката и/или допълнителната услуга, когато за получаване на кредита при конкретно предлагани условия се изисква задължителното им предоставяне. Кредиторът задължително информира за наличието им. Ако разходите по тези услуги не са известни на кредитора, те не се включват в годишния размер на разходите. В случая тези разходи са известни на кредитора и би трябвало да са включени в ГПР, както и да се посочат в отделна графа във формуляра. Не е ясно дали в действителност са включени в ГПР, но това е отделен въпрос. Съгласно легалното определение в §1 т.1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая категорично е доказано, че потребителят не е бил информиран за размера на разходите за задължителна застраховка и задължителна допълнителна услуга, свързани с отпускането на кредита и не е получил дължимата предварителна информация за размера на всички разходи по кредита преди сключването на договора.

Наложеното наказание малко над минимума правилно е индивидуализирано с оглед тежестта на конкретното нарушение и не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.4 в полза на Комисия за защита на потребителите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/19.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 2405/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД – гр. София да заплати на Комисия за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.