Решение по дело №145/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 323
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Елизабета Кралева
Дело: 20221600100145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Монтана, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20221600100145 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.50 във връзка с чл.45 и
чл.52 и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 26 000лева
като частична искова претенциа от общо 50000.00лева за неимуществени
вреди и 1869,20лева имуществени вреди.
Ищецът П. Т. от гр.*твърди в исковата си молба, че на 11.01.2022г.
около 12:00 часа в гр. *на ул. „*“ №*в отсечката между ул.”*” и ул “*“,
вървейки със свой прител по левия тротоар на ул. „*“ в посока Съдебната
палата, се спъва и пада от изключително нагънатата, неравна и разбита
настилка на тротоара, състояща се от разбити и стърчащи остатъци от асфалт,
който на места въобще липсвал. Падайки на лявата си страна рефлексно
подложил лявата си ръка, за да не си удари главата от земята, вследствие на
което удря лявата си ръка и левия си крак в областта на таза в земята, от което
настъпват травматични увреждания, изразяващи се в счупване на бедрената
шийка на ляв крак и усукване на лявото коляно. Спомня си, че се спънал от
стърчащия и неравен асфалт на тротоара и всичко се случило много бързо.
Спомня си също, че времето е било нормално за сезона и тротоарът сух.
Спътникът му, който бил с него по време на инцидента, се опитал да му
помогне да се поизправи и да седне на земята, но тъй като пострадалият
1
изпитвал силни болки в ръката, левия крак и таза му причернявало пред
очите, и се притеснявал да не му се завие свят и да падне отново на земята.
Полежал така няколко минути, тъй като му трябвало малко време, за да се
съвземе и осъзнае, и поради това, че бил облян от студена пот, много
уплашен и изпитващ силни болки в таза, както и в коляното и глезена на
левия крак. След което, с помощта на своя приятел, се изправил и бил
съпроводен до дома си, тъй като подценил ситуацията и се надявал, че ще се
оправи в домашни условия.
В същия ден, около 18:00 - 18:30 часа, поради влошаване на състоянието
му и засилване на болките, които довели до обездвижването му е
транспортиран от екип на СМП до МБАЛ „Д-р С.И.” АД гр. *, където е
прегледан и е установено счупване на бедрената шийка на левия крак, като е
констатирано и, че кракът е скъсен и с външна ротация, като веднага е приет
за лечение в отделението по Ортопедия и Травматология към болницата.
На 17.01.2022г. на ищеца е извършена оперативна манипулация - тотална
смяна на лява тазобедрена става, съгласно Епикриза издадена от отделението
по ортопедия и травматология на болницата. Съгласно Оперативен протокол
№26/17.01.2022г. е направена репозиция на ставата под обща анестезия.
Проведена е също медикаментозна терапия и на 24.01.2022г. пострадалият е
изписан от отделението с окончателна диагноза: Счупване на бедрената
шийка, закрито. ФРАКТУРА КОЛИ ФЕМОРИС СИНИСТРА.
На 24.01.2022г. е постъпил за втори път в отделението по Ортопедия и
Травматология към МБАЛ „Д-р С.И.” АД гр. *за продължаване на лечението,
от където е изписан на 27.01.2022г.
На 27.01.2022г. постъпва в отделението по физикална и рехабилитационна
медицина към МБАЛ „Д-р С.И.” АД гр. *за физиотерапия, и поради
продължаващи силни болки и оплаквания за ограничен обем движения в
трите равнини на тазобедрена, колянна и глезенна стави на левия крак, както
и оток на ляво бедро. Като след няколко дневен престой е изписан на
03.02.2022г.
Във връзка с операцията и постоперативното лечение твърди, че е
заплатил:
1/ сумата от 244, 20 лева, съгласно Касов бон и Фактура №
**********/21.01.2022г. за медицински консумативи;
2
2/ сумата от 20, 00 лева, съгласно Касов бон и Фактура
№**********/21.01.2022г. за медицински документи;
3/ сумата от 1 605, 00 лева, съгласно Касов бон и Фактура
№1*********/21.01.2022г. за закупуване на тазобедрена ендопротеза, които
суми на практика формират иска за имуществени вреди.
Причината за спъването и падането е изключително неподдържания
тротоар, чиято настилка на места липсва, а там където я има е изключително
нагънатата и неравна, състояща се от разбити и стърчащи остатъци от асфалт.
Неравностите и високите ръбове на разбитата настилка на тротоара създават
опасност за движещите се по него пешеходци, отговорност за чиято
изправност и безопасност има Община Монтана, като последната отговаря за
поддържането му в надлежно и безопасно за ползване състояние.
Неимуществените вреди, които е получил и е претърпял от описаното
увреждане се изразяват в болки, страдания и ежедневен дискомфорт за дълъг
период от време. Травмите на пострадалия водят до трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник, като нарушават с практическа стойност
основните му функции - опорна и ходилна. При счупване на бедрената шийка
след проведено хирургично лечение се налага имобилизация от 5 - 6 до 8
месеца. При проведена операция с ендопротеза, натоварване на ставата се
разрешава след 1,5-2 месеца от операцията, като пълно функционално
възстановяване при благоприятно протичане на оздравителния процес
настъпва за около 7-18 месеца. След поставяне на ендопротеза, независимо от
лечението е напълно възможно да се стигне до усложнения, вкл. и такива
даващи деформиращи промени в областта на ставата, като при около 80% от
случаите настъпва деформираща артроза, асептична некроза и осифициращ
миозит.
Вследствие на падането и счупването към момента пострадалият има
ограничен обем движения /функционален дефицит/ на тазобедрена, колянна и
глезенна стави на левия крак, като най-вероятно тези последици са с траен
характер. Има скъсяване на левия крак с няколко сантиметра и изкривена
походка, което предизвиква болки в таза и кръста.
От полученото нараняване П. Т. е търпял физически болки, дискомфорт,
оперативна намеса, медицински манипулации, анестезия, силни болки в
наранените места. От тези болки е преживявал ежедневен дискомфорт
3
изразяващ се в затруднено обслужване и трудности при извършване на
елементарни ежедневни грижи. Наложило се да взима обезболяващи
медикаменти, за да облекчи болката в крака след операцията, както и
съпътстващите болки в коляното и глезена на левия крак. Вследствие на
счупването, е преживял силен стрес от случилото се и силна уплаха от
внезапността на инцидента. Изпитва страх да ходи по тротоарите и постоянно
се оглежда и подбира по-здрави и поддържани настилки, станал
раздразнителен, изпитва силно безпокойство, когато разказва за случилото се.
Към настоящия момент, пострадалият все още чувства болки в областта на
счупването, както и болки в коляното и глезена на левия крак. Фрактурата ще
напомня за себе си и за в бъдеще при влошаване на метеорологичните
условия, което не би се случило, ако не бе настъпила вредата. Преди
въпросния инцидент ищецът не е имал каквито и да било нарушения в
двигателните функции на тялото и крайниците, като благодарение на това е
успявал да се грижи за всички задължения в семейството си, но вследствие на
инцидента ще е лишен за дълго време, а може би и за цял живот, от
обичайния си начин на живот, лишен от динамика за дълъг период от време, а
може би никога няма да възстанови двигателните си функции на нивото от
преди падането. Той изпитва неудобства и не се чувства добре както
физически, така и емоционално и психически. Продължава да изпитва редица
неудобства в ежедневието си, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в
състояние да се натоварва физически и психически. Не може да стъпва на
оперирания крак без патерици, въпреки че са изминали повече от три месеца
от операцията, навежда се напред и в страни много трудно, ограничено и
доста болезнено. Не може да спи и лежи на лявата си страна, като го прави
само на дясната страна, тъй като изпитва много силни болки в левия крак. От
лежането само на дясната страна получил изкривявания на тялото и болки в
дясно рамо, тъй като прехвърля цялата тежест на него. Разчита единствено на
помощ от своите близки, за да му донесат храна, вода и вещи от първа
необходимост. Чувства се в тежест на близките си, които страдат заедно с
него поради тежкото му физическо състояние, породено от операцията.
Незнанието му дали ще може да ходи някога без патерици го убива и
подтиска психически. Изпитва постоянно неудобство да моли познати да го
обслужват, в това число чистене, обличане, къпане и т.н. Наред с физическите
болки е налице и негативна промяна в поведението му - от социално активен
4
човек с множество контакти, грижовен баща, се превърнал в отчаян и
изолиран човек, изоставил интересите си, преустановил заниманията и
контактите си. Чувства, че се отчуждил от хората и се самоизолирал, което се
отразяват негативно на психиката му. Притеснението му е огромно и нивата
му на стрес се засилват още повече от факта, че само ищецът полага грижи за
детето си, което е инвалид със степен на увреждане - 100% със чужда помощ,
с диагноза детска церебрална парализа . Същото се отглежда единствено от
ищецът, като детето е на легло и изисква постоянни грижи, в това число
хранене, обличане, къпане и всичко необходимо. След инцидента тези задачи
са непосилни за г-н Т., тъй като трябва да изправя сина си, да го раздвижва и
т.н. Но понеже детето му вече е на 23 години - изпълнението на тези задачи
изискват много повече усилия, а някои от тях са и неизпълними към този
момент, поради което се налага да ползва чужда помощ от близки. Именно
създалата се ситуация предизвиква у ищеца нервност, несигурност в
бъдещето и неяснота как ще се справя занапред с всички предизвикателства
на живота, и най-вече мъките, които ще следва да изтърпи, тъй като той няма
друг избор освен да се грижи за сина си с цената на всичко, и въпреки
болките.
Наличието на придружаващо заболяване - Есенциална хипертония МКБ
ПО допълнително усложнява здравословното, психическото и физическото
състояние на ищеца след падането и операцията, тъй като травмите и стресът
се отразяват и върху старото му заболяване, като го задълбочават. Това
придружаващо заболяване оказва влияние и върху сложността на
изпълнението на операцията от лекарите.
Тъй като собственик на улицата, включително и на прилежащия й
тротоар, е Община *, то последната носи отговорност за поддържането му в
надлежно състояние, което в процесния случай не е било сторено. Видно от
приложения към ИМ снимков материал е, че Общината не е полагала грижи
за въпросния тротоар от години, тъй като частично останалата върху него
настилка е изключително нагънатата и неравна, състояща се от разбити и
стърчащи остатъци от асфалт.
Наличието на неравности по тротоарната настилка създава опасност за
движещите се по него пешеходци, които са участници в движението по
смисъла ЗДвП, поради което съставлява неизправност на пътя,
5
отстраняването на която е вменено в задължение на общината като
собственик на пътя по силата на закона - § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА и чл.31 от ЗП.
Същото обаче, не е било изпълнено към 11.01.2022г. Общината като
юридическо лице осъществява правни действия/бездействия чрез натоварени
от нея лица, както и отговоря за причинените от тези лица вреди при или по
повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на
тротоара на ул. „*“ в годно състояние и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищеца. Ето защо и тъй като вината на
натоварените от общината лица се презюмира /чл. 45 ЗЗД/, то налице са
визираните в закона предпоставки за ангажиране на гаранционно
обезпечителната отговорност на възложителя - Община *, за обезщетяване на
вредите.
Улица „*“ и прилежащия тротоар се намират на територията на Община
*и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл.З, ал.2,
т.З от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - имоти, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет/. Чл. 31 от ЗП предвижда, че изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. С тази законовата разпоредба на общината като юридическо лице е
вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на
всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за
пешеходците. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП,
разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното
за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са
част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното
платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение. Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в
тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските
имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.
Общината изпълнява възложените й със закон задължения посредством
възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е
6
отговорността да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите
служебни задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване по
улиците и пътищата, общинска собственост на всички участници в
движението. Следователно Община *като собственик на общинските пътища
и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, предвидени за движение на пешеходци.
Затова като не е изпълнила задължението си за поддържане в изправност и да
осигури безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата,
общинска собственост, на всички участници в движението и по този начин е
предпоставено и настъпването на вредоносни последици, ответната страна е
осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди, по чл.49 от ЗЗД,
причинни от бездействието на нейните служители.
Предвид това, че претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от падане, в резултат от
неизпълнение на задълженията на общината да поддържа в изправност и
обезопасява тротоарното платно, считам, че Община *носи отговорността за
претърпените от него болки и страдания от получената травма, и е
осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД,
причинени от бездействието.
Моли съда след установяване на горното да постанови решение, с което
да, да осъди ответника Община *, Булстат *, да заплати на П. Т., ЕГН
********** сумата от 26 000 лева, като частична искова претенция от общо
50 000 лева, за причинените неимуществени вреди на ищеца, вследствие от
спъване и падане по вина на ответника, ведно със законната лихва върху
претенцията за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането
- 11.01.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 869, 20
лева, за причинените му имуществени вреди, представляващи закупени
медицински консумативи, ведно със законната лихва върху претенцията за
имуществени вреди, считано от датата на завеждането на исковата молба в
съда, до окончателното й изплащане и направените в процеса съдебни
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.М., който подържа
изцяло исковата претенция и моли съда да я уважи в посочените размери с
произтичащите от това последици.
7
Ответната Община гр.*е получила препис от исковата молба с
приложенията към нея със съответните указания по чл.131 от ГПК.
В указания от съда едномесечен срок е постъпил писмен отговор
съобразно разпоредбата на чл.131,ал.2 ГПК, в който Община гр.*чрез З.Ж. –
Кмет на Общината оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и моли
съда да го отхвърли и присъди направените разноски.Твърди, че е безспорно
е, че ищецът е имал здравословен проблем, който е наложил престой и
лечение в болнично заведение с провеждане на описаните в епикризите
терапии и манипулации. Спорно е обаче по какъв начин е възникнал този
здравословен проблем. Твърдението на ищеца е, че той се е спънал и паднал
на посоченото в исковата молба място, в резултат на което са настъпили
неговите увреждания. На този етап от процеса, т.е. само въз основа на
приложените към исковата молба доказателства, намира това твърдение за
недоказано. Индиция, че увреждането не е настъпило по описания в исковата
молба начин са обстоятелствата, че ищецът без медицинска помощ е
напуснал мястото на падане и е потърсил такава помощ едва 6 ч. след
падането. Дори действително ищецът да е имал падане в имот, за състоянието
на който Община-*носи отговорност, оспорва причинната връзка между
падането и описаните в епикризите увреждания. Ако бъде установена
причинна връзка, твърди, че е налице съпричиняване. Не е ясно от кое място
е снимковият материал и дали действително това е мястото на падане. Освен
това, намира претенцията за прекомерна, макар и предявена като
частична.Ето защо моли съда да отхвърли иска и да присъди разноските
сторени в процеса.
В съдебно заседание, ответната Община *чрез процесуалния си
представител адв.В. Д. оспорва предявения иск по съображенията, изложени
в отговора и в допълнително представена писмена защита .Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен, като смята и че претендираното
обезщетения е прекомерно завишено.
По делото са приети писмени доказателства, събрани са гласни
докзателства и е изслушана назначена съдебно медицинска експертиза.
Окръжния съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
8
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
на 11.01.2022г. около 12:00 часа в гр. *на ул. „*“ №*в отсечката между ул.”*”
и ул “*“, ищецът вървял със свой прител по левия тротоар на ул. „*“ в посока
Съдебната палата се спънал и панал на тротоара.Падайки на лявата си страна
подложил лявата си ръка, за да не си удари главата от земята, вследствие на
което удря лявата си ръка и левия си крак в областта на таза в земята. С
помощта на своя приятел, се изправил и бил съпроводен до дома си, тъй като
подценил ситуацията и се надявал, че ще се оправи в домашни условия.
Установено е по делото от приложените епикризи, че поради влошаване
на състоянието му ищецът още вечерта е транспортиран от екип на СМП до
МБАЛ „Д-р С.И.” АД гр. *, където е прегледан, установено е счупване на
бедрената шийка на левия ме крак, като е констатирано и, че кракът е скъсен
и с външна ротация.На 17.01.2022г. на ищеца е извършена оперативна
манипулация - тотална смяна на лява тазобедрена става - репозиция на ставата
под обща анестезия. Проведена е също медикаментозна терапия и на
24.01.2022г. и ищецът е изписан от отделението с окончателна диагноза:
Счупване на бедрената шийка, закрито. ФРАКТУРА КОЛИ ФЕМОРИС
СИНИСТРА.Установено е по делото че на 24.01.2022г. ищецът е постъпил за
втори път в отделението по Ортопедия и Травматология към МБАЛ „Д-р С.
И.” АД гр. *за продължаване на лечението, от където е изписан на
27.01.2022г. На 27.01.2022г. постъпва в отделението по физикална и
рехабилитационна медицина към МБАЛ „Д-р С. И.” АД гр. *за физиотерапия,
като след няколко дневен престой е изписан на 03.02.2022г.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Е. Ц., който лично е присъствал на инцидента се установява, че на
описаната в исковата молба дата двамата са вървяли по ул.“*“ и свили вляво
по посока женския пазар .На 20метра от кръстовището ищецът се спънал, тъй
като имало изкъртен тротоар от асфалтова настилка, която била разрушена и
от същата стърчали камъни и парчета асфалт.Това се е случило пред дом №*,
както забелязал свидетеля.При спъването си ищецът паднал на лявата си
страна, изпитал страшна болка и дори проплакал до съзли от болката, която
изпитвал.Свидетелят успял да вдигне ищеца и с помощта на преминаващо
такси го отвел до дома му в с.*.От приложената медицинска документация е
видно, че в резултат на инциденто ищецът е счупил бедрена шийка, закрито
9
фрактура коли феморис синистра след което му е извършена операция за
смята на лява тазобедрена става. Св.Ц. установява, че по-късно разбрал за
различните интервенции, които П. Т. претърпял в резултат на инцидента и
колко трудно му било да се справи с положението, тъй като сам се грижи за
единствения си син, който поради заболяване е 100%инвалид и не може да се
грижи сам за себе си.Свидетеля Ц. установява също така наличието на
твърдените болки и страдания изпитани от ищеца в резултат на полученото
нараняване от процесния инцидент
От заключението на вещото лице Д. И. по изпълнената съдебно-
медицинска експертиза се установява, че настъпилата травматична увреда на
ищеца би могла да бъде следствие от описаната по делото травма.Обичайния
процес на възстановяване след алопластика на ТБС протича в рамките на 50-
60дни, в който период е включена и рехабилитацията.Вещото лице
установява, че алгоритъмът на необходимото лечение по отношение на ищеца
е изпълнено и не са констатирани усложнения.При извършен вторичен
преглед вещото лице е констатирало дефици в движенията на лява ТБС във
всички равнини.Вещото лице е посочило, че в прогностично отношение
ищецът ще може да се обслужва и работи при умерени физически
натоварвания и спазва препоръките за ограничаване движенията в
оперираната страна.
Вещото лице е категорично, че подобни травми се характеризират със силна
болка по време на травмата, както и след нея при опит дза движения във
фрактурираната става.В съдебно заседение вещото лице допълва
заключението си като заявява, че в резултат на травмата ищецът все пак
трябва да избягва някои движения, които не са толкова чести в ежедневието,
но в ежедневния живот не може да си навреди.МОС възприема заключението
на вещото лице като обективно и компетентно дадено.
От заключението на вещото лице арх.Г. Л., изпълнило съответната
съдебно-техническа експертиза ,приложено на л.58 от делото се установява,
че действително в отсечката между ул.“*“ и ул.“* тротоарите са с асфалтова
настилка.Вещото лице е категорично, че и към деня на проверката левия
тротоар на улицата пред №*е в много лошо състояние, тъй като там се
намират две дървета, чиито корени са повдигнари асфалтовата настилка и с
времено тя се е напукала и голяма част от нея лиипсва.Има стърчащи парчета
10
асфалт, които затрудняват преминаването по тротоара.Вещото лице е
извършило справка в техническата служба при Община *и е установило, че
последнията ремонт на ул.“*“ е правен 2008/2009година, като заедно с
уличното платно са ромонтирани и тротоарите от двете страни.Вещото лице е
установило също така, че приложените снимки от мякстото на инцидента
отговарят на действителното състояние на тротоара и към момента на
изготвяне на заключението.МОС приема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД във връзка с чл. 45
от ЗЗД е допустим, като заявен от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от това.
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. По силата на тази разпоредба, за да се уважи искът, следва да се
установят безспорно следните кумулативни предпоставки: вещта да е
собственост на ответника или последния да е лице, под чийто надзор се
намира вещта; настъпилото увреждане да е в резултат на състоянието на
вещта; причинна връзка между увреждането от вещта и вредите -
претърпените болки, страдания и битова непълноценност.
Съдът намира, че в случая са налице тези законови предпоставки, с
което е и осъществен фактическия състав на чл.50 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост
са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.
Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават
и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Нормата на
чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се
управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижа на добър стопанин.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на СТЕ, се установи безспорно, че на 11.01.2022г. около 12:00
часа в гр. *на ул. „*“ №*в отсечката между ул.”*” и ул “*“, ищецът вървял
със свой прител по левия тротоар на ул. „*“ в посока Съдебната палата, се
11
спънал и панала на тротоара.Падайки на лявата си страна удря лявата си ръка
и левия си крак в областта на таза в земята и е получил описаните по-горе
увреждания.
В тези случаи съгласно чл. 50 от ЗЗД за настъпилите вреди отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта. В
случая ищеца доказа, че вредата е причинена от вещта, която е собственост на
ответника. Установи се безспорно причинната връзка между настъпилото
увреждане и употребата на вещта . Ответната Община *не е изпълнила и
задължението си да поддържа имота публична общинска собственост с
грижата на добър стопанин и в интерес на населението на общината, което
задължение и е вменено по смисъла на нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС.
Събраните доказателства - гласни и писмени, поотделно и в
съвкупност, водят на извода, че е налице неизпълнение на задължението на
Община *, да подържа настилките върху площи общинска собственост с
грижата на добър стопанин.
Установи се безспорно причинната връзка между настъпилото
увреждане и употребата на вещта. В случая бяха установени настъпили и
неимуществени вреди – болки, страдания, битова непълноценност.
При определянето на размера на неимуществените вреди съдът
изхожда от критериите за справедливост в чл.52 от ЗЗД. Според
задължителните указания на ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението –
обема, характера и тежестта на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, интензитетът и продължителността на причинените
болки и страдания, преценени адекватно и в съвкупност, при това в
мотивирано изложение на преценката за приноса им спрямо
увреждането.Имайки предвид горното както и характера на полученото
увреждане, отчитане неговата степен, продължителността на лечебния и
възстановителен период, временна нетрудоспособност за периода от няколко
месеца като впоследствие е провеждана физиотерапия с период до пълното
възстановяване към настоящия момент, интензитета на претърпените
12
страдания, болки, негативни изживявания, възрастта на ищцата, последиците
от преживяното и отражението върху неговото семейство, съдът намира, че
сумата от 15 000 лв. е от естество да компенсира претърпените от него
неимуществени вреди . Тъй като се касае за отговорност за увреждане,
ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
увреждането – 11.01.2022 г., поради което следва да се присъди законната
лихва за забава върху така определеното по-горе обезщетение от тази дата до
окончателното изплащане.
Като съобрази гореизложеното съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде частично уважен за сумата от 15 000лв., като за разликата до
предявеният размер от 26 0000лв следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска за имуществени вреди:
Ищецът е представил писмени доказателства три броя фактури ва л.11-
13 от делото от които е видно , че е заплатил сумата от 244.20лева
медицински консумативи за ендопротезиране,20лева за медицински
документ, неизискващ преглед и 1605.00лева за ендопротеза или общо е
заплатил сума в размер на 1869.20лева. Тези писмени доказателства не са
оспорени от ответника и се ползват с доказателствена сила. Съгласно същите
във връзка с травматичните увреждания и провежданото лечение на ищеца,
същият е заплатил сумата в общ размер от 1869.20лева Съдът намира, че
разходите за лечение са в пряка връзка с причинените му травматични
увреждания, имат характера на имуществени вреди, които също подлежат на
обезщетяване от Общината и до предявения размер от 1869.20лева искът за
претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан и
следва да се уважи.
Съдът обсъди направените искания на страните за присъждане на
направените по делото разноски и приема за установено следното:
При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно
на уважената, респективно- отхвърлената част от иска. Ищецът е бил
освободен от заплащане на държавна такса и е бил защитаван безплатно на
основание чл. 38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да му се
присъждат.
13
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатно адвокатска
помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата за минималните адв. възнаграждения и
осъжда другата страна да го заплати.
Съобразно уважения размер на исковата претенция- 16869.20лева на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адв.В. В., представлявал ищеца следва да се определи
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.За претенция в размер
на 27869.20 дължимото възнаграждение е в размер на 1366лева при пълно
уважаване на иска.Тъй като исковата претенция е уважена в размер на 0,60%
то дължимото възнаграждение е в размер на 1036лева/ 830+3%х6869.20/ .
С оглед изхода на делото по иска, който е уважен в размер на 0,60%
ответната Община *следва да бъде осъдена да заплати по сметка на МОС
914,76лева от които държавна такса в размер на 674,76лева и 240лева
разноски за вещи лица.
Освобождаването на ищеца от заплащане на такси и разноски при
предяваване на иска не означава освобождаване от отговорност от внасяне на
съдебни разноски при неблагоприятен изход на делото.
Съобразно отхвърлената част от иска, съгласно чл.78, ал.3 ГПК сумата,
която ищецът следва да заплати на ответника за направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение е в размер на 800.00лева и по сметка на
МОС160 лв. за вещи лица.
Водим от гореизложеното и на основание основание чл. 50 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА *с адрес гр.*,площад *, представлявана от Кмета
З. Ж. , да заплати на П. Т. С ЕГН ********** от гр.*,ж.к.*, бл.*,вх.*,ет*
сумата 16869.20/шестнадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и
двадесет стотинки/ от които 15000/петнадесет хиляди/ представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1869.20лева
14
имуществени вреди в резултат на Счупване на бедрената шийка, закрито.
ФРАКТУРА КОЛИ ФЕМОРИС СИНИСТРА причинено от вещ, собственост
на Община -*при спъване и падане от разрушен асфалтов тротоар, ведно със
законната лихва от деня на увреждането й – 11.09.2017 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 26000лв. като частична искова претенция
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА *с адрес гр.*,площад *, представлявана от
Кмета З. Ж. , да заплати по сметка на МОС 914.76лева от които от които
държавна такса в размер на 674,76лева и 240лева разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ОБЩИНА *с адрес гр.*,площад *, представлявана от
Кмета З. Ж. , да заплати на адв.В. М. ЕИК *,личен №********** от АК
*сумата от1036/хиляда тридесет и шест/ лева/ основание чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.4 отНаредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в
размер на , съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. Т. С ЕГН ********** от гр.*,ж.к.*, бл.*,вх.*,ет.* да
заплати на ОБЩИНА *с адрес гр.*,площад *, представлявана от Кмета З.Ж.
сумата от 800.00лева съразмерно с отхвърлената част от иска и по сметка
на МОС сумата от 160.00 лева разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.



Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
15