№ 6078
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110163603 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.274,ал.1,т.1, предл.3 КЗ/2005г. – отм./ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът ФИРМА е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 1 935,18
лв, представляващи сбора от застрахователното обезщетение (1 925,18лв), изплатено от
дружеството-заявител по щета № 10013100104647 по риска "Гражданска отговорност" с
обект автомобил "Мерцедес 316 ЦДИ” за щетите на автомобил „Мицубиши Лансър”с рег.
№ ****, причинени му при пътно-транспортно проишествие, осъществено на 29.10.2011г. в
гр. София по вина на длъжника като водач на застрахования автомобил "Мерцедес 316
ЦДИ”, който след ПТП-то се е отклонил от проверка за алкохол , като е напуснал
местопроишествието (чл.274,ал.1,т.1, предл.3 КЗ/2005г. – отм./),и т.нар. ликвидационни
разноски (10 лв), и 589,74 лв, представляващи мораторна лихва върху главницата за
периода от 23.04.2018г. до 22.04.2021г. , заедно със законовата лихва върху посочената
сума, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 23.04.2021г. до
окончателното й изплащане,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 23522/2021г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В заседанието на 11.05.2022г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е
явил представител на ищеца.
1
Ответникът С.С. Ц. не е представил в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговор на исковата
молба.
В първото (и единствено) открито заседание на 11.05.2022г. се е явил адвокат на
ответника , който е оспорил исковете с твърдението , че претенираните от ищеца главница и
мораторна лихва са платени след предявяването на исковата молба, за което е представил
писмени доказателства.
При устните състезания в заседанието на 11.05.2022г. пълномощникът на ответника е
пледирал за отхвърляне на исковете поради плащането на претендираните от ищеца суми.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
23522/2021г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземане по чл.274,ал.1,т.1, предл.3 КЗ/2005г. – отм./ срещу ответника
за сумата от 1 935,18 лв, представляващи сбора от застрахователното обезщетение
(1 925,18лв), изплатено от дружеството-заявител по щета № 10013100104647 по риска
"Гражданска отговорност" с обект автомобил "Мерцедес 316 ЦДИ” за щетите на автомобил
„Мицубиши Лансър”с рег. № ****, причинени му при пътно-транспортно проишествие,
осъществено на 29.10.2011г. в гр. София по вина на длъжника като водач на застрахования
автомобил "Мерцедес 316 ЦДИ”, който след ПТП-то се е отклонил от проверка за алкохол ,
като е напуснал местопроишествието (чл.274,ал.1,т.1, предл.3 КЗ/2005г. – отм./),и т.нар.
ликвидационни разноски (10 лв), и акцесорното вземане по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от
589,74 лв, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 23.04.2018г.
до 22.04.2021г., както и че след предявяването на исковата молба (08.11.2021г.) на
16.12.2021г. ответникът е платила изцяло на ищеца дължимите суми с общ размер от
2 524,92 лв, т.е. че вземанията за главница и за мораторна лихва са погасени поради
изпълнение (плащане). Тези плащания се установяват от представените от ответната страна
в заседанието на 11.05.2022г. две преводни нареждания от 16.12.2021г. за сумата от
2 524,92 лв.
Независимо, че плащането на сумата от 2 524,92 лв е извършено след предявяването
2
на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид
от съда .
Тъй като претендираните вземания за главницата и за мораторната лихва са погасени,
предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.274,ал.1,т.1, предл.3 КЗ/2005г. – отм./и чл.86,ал.1 ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло.
Относно претенцията за законна лихва от датата на предявяването на исковата молба
до плащането:
Предявяването на заявлението чл.410 ГПК има правното действие на подаване на
искова молба съгласно чл.422,ал.1 ГПК , поради което заявлението също като исковата
молба представлява покана за плащане на главното вземане. Затова от предявяването на
заявлението по чл.410 ГПК ответникът се счита в забава и следователно дължи законната
лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД от тази дата (23.04.2021г. в конкретния случай). До датата на
плащането на главницата – 16.12.2021г. размерът на дължимата законна лихва върху
главницата от 1 935,18 лв е 127,94 лв , изчислен по реда на чл.162 ГПК. Тази сума следва да
бъде присъдена на ищеца, каквата е съдебната практика на СГС и на ВКС.
Относно разноските по делото :
Въпреки че исковете по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.59
ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД не са уважени (отхвърлени са поради
погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва да
бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата
молба , доколкото плащанията на задълженията не са били извършени нито до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК , нито до датата на предявяване на исковете по
чл.422 ГПК, а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът
има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от
ответника след предявяването на исковата молба.
Възражението на адвоката на ответника , че доверителят му не е дал повод за
завеждане на делото , е неоснователно , тъй като ответникът не е платил вземанията по
реда на чл.414а ГПК в 1-месечня срок след получаването на преписа от заповедта по чл.410
ГПК , а вместо това е предявил възражение по чл.414 ГПК , с което е оспорил заповедта по
чл.410 ГПК и по този начин е станал повод за предявяване на установителните искове по
чл.422 ГПК от заявителя и за осъществените от ищеца разноски по настоящото исково
съдебно поризводство, образувано по тези искове.
Неоснователно е и възражението на ответника за липса на прелиожен към исковата
молба списък с разноските .Списъкът по чл.80 ГПК не е императивно условие за присъждане
на разноски с решението , а за допълнителното им присъждане по реда на чл.248 ГПК.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (общо 102,01 лв). Тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.
3
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като исковете са отхвърлени поради
плащане, осъществено в хода на исковото съдебно производство.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
В заповедното производство ищецът (заявител в заповедното производство) е направил
разноски , представляващи платената държавна такса (50 лв). Тези разноски следва да бъдат
присъдени на ищеца.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдено
юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (150 лв).
Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по
заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че СТ. СТ. Ц. , ЕГН: **********, с регистриран
постоянен адрес : АДРЕС, със съдебен адрес : АДРЕС, чрез адв. А.О.М.-С., ДЪЛЖИ на
ФИРМА, ЕИК: ***** ,със седалище и адрес на управление: АДРЕС , сумата от 127,94 лв
(сто двадесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща законната
лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД, начислена за периода от 23.04.2021г. до 16.12.2022г. за забавено
плащане на главницата от 1 935,18 лв , присъдена със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по заповедното гр.д. № 23522/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ФИРМА, ЕИК: ***** ,със
седалище и адрес на управление: АДРЕС , против СТ. СТ. Ц. , ЕГН: ********** , с
регистриран постоянен адрес : АДРЕС, със съдебен адрес : АДРЕС, чрез адв. А.О.М.-С.,
обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.274, ал.1,т.1, предл.3 КЗ/2005г. – отм./ и чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите:
1 935,18 лв (хиляда деветстотин тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки),
представляващи сбора от застрахователното обезщетение (1 925,18лв), изплатено от
дружеството-заявител по щета № 10013100104647 по риска "Гражданска отговорност" с
обект автомобил "Мерцедес 316 ЦДИ” за щетите на автомобил „Мицубиши Лансър”с рег.
4
№ ****, причинени му при пътно-транспортно проишествие, осъществено на 29.10.2011г. в
гр. София по вина на длъжника като водач на застрахования автомобил "Мерцедес 316
ЦДИ”, който след ПТП-то се е отклонил от проверка за алкохол , като е напуснал
местопроишествието,и т.нар. ликвидационни разноски (10 лв), и 589,74 лв (петстотин
осемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващимораторна лихва
върху главницата за периода от 23.04.2018г. до 22.04.2021г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 23522/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА СТ. СТ. Ц., ЕГН: ********** , с регистриран постоянен адрес : АДРЕС,
със съдебен адрес : АДРЕС, чрез адв. А.О.М.-С., ДА ЗАПЛАТИ на ФИРМА, ЕИК: *****
,със седалище и адрес на управление: АДРЕС ,следните суми: 102,01 лв ( сто и два лева и
една стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платената държавна такса за предявяване на исковата молба (чл.78,ал.1
ГПК); 50 лв ( петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 50
лв (петдесет лева), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното
производство по гр.д. № 23522/2021г. по описа на СРС,68 състав – платената държавна
такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС), и 150 лв (сто и петдесет лева), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 23522/2021г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5