Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр. Враца, 21 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 20.05.2021
г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 2728 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес *** срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б.
В същата се твърди, че на 11.11.2015 г. в гр. ****, близо до магазин „Лидл“, в посока изхода от гр. Враца за гр. Мездра, водачът А.Н.Д., при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц63 АМГ” с ДК № ****, е претърпял пътно-транспортно произшествие, при което поради неправомерно поведение на П.М.П.-водач на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР **** АК, бил ударен от същия автомобил. Ищецът веднага бил закаран по спешност в „МБАЛ Х. ***, където се установило, че е получил счупване на дясна тазобедрена кост, изкълчване на дясна тазобедрена става и локална болка в гръдната област и ищецът бил насочен към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ гр. София. В последното лечебно заведение ищецът претърпял спешна операция за поставяне на импланти в десния крак. Поради инцидента ищецът получил леко забавена проводимост по сетивните влакна в крака, дълго бил обездвижен и не можел да се обслужва сам, преживял силни болки и страдания за дълъг период от време, като някои от оплакванията му съществували и към момента, изпаднал и в силна депресия. Поддържа се също, че лекият автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР **** АК е бил застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. С молба с вх. № О-92-807/17.01.2019 г. ищецът предявил претенциите си към ответното дружество, като последното отказало да изплати обезщетение.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 2 244,00 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за операция и хоспитализация;сумата 400,80 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г.; сумата 20 000,00 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания; сумата 3 572,22 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г.
Исковете за имуществени и неимуществени вреди са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ-отм., сега чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а исковете за мораторни лихви са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който се оспорват основателността на исковете и техния размер. Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между конкретни действия или бездействия на водача на автомобила, застрахован по „Гражданска отговорност“ и вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба, както и че липсват останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, при условията на евентуалност прави възражения с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че е налице пълно, съответно частично съпричиняване на претърпените от ищеца вреди поради негово противоправно поведение при управлението на лек автомобил „Мерцедес Ц63 АМГ” с ДК № 855Н567, както и поддържа, че размерът на предявените искове е силно завишен. Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
С определението си по чл. 140 от ГПК от 04.01.2021 г. съдът обяви на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР **** АК е бил застрахован към момента на процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
Също така не е спорно е се установява от писмените доказателства, че с писмо изх. № 0-92-2386/14.02.2019 г. ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е отказал на ищеца А.Д. изплащането на застрахователно обезщетение за процесното ПТП.
Ищецът е представил платежни документи и други писмени доказателства, от които се установява, че за проведеното му лечение и за непосредствено свързаните с това болнични услуги е заплатил сумата 2 244,00 лева.
За описаното в исковата молба ПТП е образувано досъдебно производство № 1231/2015 г. на РПУ гр. Враца (преписка № 3177/2015 г. на Районна прокуратура гр. Враца), водено срещу П.М.П. и приключило с влязло в сила постановление от 13.04.2016 г. за прекратяване на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1 т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК – поради волеизявление на пострадалия А.Н.Д. и собственика на увредения автомобил Ц.П. С., че желаят на основание чл. 343, ал. 2 от НК да бъде прекратено наказателното производство.
Видно от протокол за оглед от 11.11.2015 г., изготвен за целите на досъдебното производство, по който за направление е приета посоката от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца, мястото на ПТП представлява пътно платно с широчина 14 м., разделено с двойна непрекъсната линия, с две платна за движение във всяка посока, а от двете страни на пътното платно е имало тревни площи с височина на тротоара 10 см. Управляваният от ищеца А.Д. лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ е бил намерен в тревната площ вдясно от пътя, с предна част опряна в крайпътно дърво и с конкретно посочените в протокола щети, а друг автомобил не е бил установен при огледа.
По досъдебното производство е изготвена и авто-техническа експертиза (л. 64-77 от делото), съгласно която управляваният от третото за делото лице П.П. лек автомобил „Ауди 80“ излизайки от път, водещ до гаражи за леки автомобили вляво от приетото в протокола за оглед направление, е предприел маневра „завой на ляво“, като в района на двойната непрекъсната линия е намалил скоростта си на движение, след което е продължил движението в дясната лента на платното за движение. Ищецът А.Д., който управлявал лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ по бул. „***“ в посока от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца, в един момент забелязал, че лек автомобил „Ауди 80“ предприема завой на ляво и в непосредствена близост до него пресича неговата лента за движение, при което завил на дясно, за да избегне сблъсъка, излязъл от пътя и се ударил в крайпътно дърво. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ преди ПТП била около 83 км/ч, а в момента на удара – около 71 км/ч. Водачът на лек автомобил „Ауди 80“ е имал обективна възможност да предотврати ПТП, като осигури предимство на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след което да предприеме маневра „завой на ляво“, а водачът лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ при установената по експертизата скорост не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, но е щял да има такава възможност при скорост на движение от 50 км/ч.
По настоящото дело е приета от съда и не е оспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, видно от която при процесното ПТП ищецът А.Д. е получил счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката, като нараняването е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Оздравителният период е от три до шест месеца, които са необходими, за да може пациентът да започне да ходи самостоятелно, като не е възможно пълно излекуване. Рехабилитацията би подобрила състоянието на пациента, но не би променила хода на заболяването. Ищецът бил приет в болница „Пирогов“ гр. София, където му направили спешна операция, включваща поставяне на импланти в пострадалия крак. След нараняването и към момента на извършване на личен преглед на ищеца от страна на вещото лице при ищеца се наблюдава посттравматична коксартроза, която не е характера за вазрастта му, а е следствие от настъпилото увреждане. Проявленията на същата са болка, ограничение на движенията в тазобедрената става, нестабилност на походката, която е с накуцване. Извършеното оперативно лечение е включвало смяна на ямката на таза и на бедрената глава с метални импланти. В бъдеще, при наличие на силна болка и силно ограничаване на движенията на пострадалия крак, би могла да се наложи и втора операция за поставяне на импланти, най-добре механични такива, като при такова развитие на нещата оздравителния период отново би бил от три до шест месеца.
За целите на настоящото дело е изготвена и приета авто-техническа експертиза с две заключения: заключение първи вариант, без съобразяване на събраните по делото гласни доказателства, постъпило с вх. № 264117/08.03.2021 г. (наричана по-долу първи вариант) и заключение втори вариант, с възприемане на събраните по делото гласни доказателства, прието в съдебно заседание на 20.05.2021 г. (наричано по-долу втори вариант). Първият вариант от експертизата е оспорен от ищеца, а вторият вариант – от ответника.
В първия си вариант авто-техническата експертиза дава заключение, че процесното ПТП е възникнало по следния начин: лекият автомобил „Мерцедес C63 AMG“ се е движел по бул. „***“ в гр. Враца в посока от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца (посока гр. Мездра“, а управляваният от П.П. лек автомобил „Ауди 80“ е излязъл от път, водещ до гаражи за леки автомобили в ляво от посоката на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, предприел е маневра „завой на ляво“, като в района на двойната непрекъсната линия е намалил скоростта си на движение, след което е продължил движението в дясната лента на платното за движение. Ищецът А.Д., управлявайки лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, в един момент забелязал, че лек автомобил „Ауди 80“ предприема завой на ляво и в непосредствена близост до него пресича неговата лента за движение, при което напуснал лентата си за движение и се ударил в крайпътно дърво, намиращо се в тревната площ в дясно от пътя. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ била около 71 км/ч. Водачът на лек автомобил „Ауди 80“ е имал обективна възможност да предотврати ПТП, като осигури предимство на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след което да предприеме маневра „завой на ляво“, а водачът лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ при установената по експертизата скорост не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като при скоростта му на движение 71 км/ч лекият автомобил „Ауди 80“ е попаднал в опасната му зона на спиране.
Във втория си вариант авто-техническата експертиза дава заключение, че процесното ПТП е възникнало по следния начин: лекият автомобил „Мерцедес C63 AMG“ се е движел по бул. „***“ в гр. Враца в посока от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца, като е спрял на червен сигнал на светофара при Автогарата. След подаване на зелена светлина, същият е тръгнал, като е продължил движението си по дясната лента за движение. По техническа характеристика лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ е с 8-циндров бензинов двигател, чиято максимална мощност е 475 конски сили. При потеглянето от светофара същият е развил скорост от 0 до 50 км/ч, която е допустима за населено място. В един момент, малко след магазин „Лидъл“ ищецът А.Д., управлявайки лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, в един момент забелязал, че лек автомобил „Ауди 80“ предприема завой на ляво и в непосредствена близост до него пресича неговата лента за движение, като дава рязко газ, за да се предпази от удар с идващите в лявото платно автомобили, след което на непрекъснатата двойна осева линия е намалил скоростта, а ищецът, който наблюдавал движението на лек автомобил „Ауди 80“, решил да го изпревари, за да не се стигне до сблъсък, подал рязко газ на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, но в същия момент водачът на лек автомобил „Ауди 80“ също подал рязко газ и затворил с движението си пътя на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“. При тази ситуация ищецът завил рязко на дясно, излязъл от пътя и се блъснал в крайпътно дърво. От техническа гледна точка и предвид техническите характеристики на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ е напълно възможно същият за кратко разстояние да ускори скоростта си на движение с около 30 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ преди подаване на газ от водача е била около 50 км/ч, преди ПТП – 83 км/ч, в момента на удара – 71 км/ч.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х.Х., В.Д. и А.Б. – без родство и зависимости от страните, както и са дадени обяснения от ищеца А.Д. по реда на чл. 176 от ГПК.
Свидетелят В.Г. дава показания, че с брат му се движели с автомобил в посока, обратна на движението на ищеца. Когато наближили 18-етажните блокове преди Автогарата, в дясно от тях излизал автомобил „Ауди 80“, който искал да пресече директно пътя през двойната непрекъсната линия и да завие на ляво през двойната непрекъсната линия, за да хване другата посока на движение, обратна на тази на свидетеля. Автомобилът „Ауди 80“, виждайки колата на свидетеля и идващите след нея коли, подал рязко газ, пресякъл двойната непрекъсната линия и отнел предимството на ищеца. Свидетелят не видял реакцията на ищеца, тъй като си гледал пътя, но видял, че управляваният от ищеца автомобил катастрофира. Продължил напред, за да направи обратен завой на бензиностанция „Лукойл“, след което се върнал на мястото на катастрофата. При пристигането му А. бил изкаран от лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, като последният се самозапалил. Имало хора, като един от тях се опитвал да гаси пожара. По впечатления на свидетеля водачът на автомобил „Ауди 80“ бил хаотичен, тъй като първо тръгнал да прави ляв завой на забранено място, а после пък подал рязко газ.
Свидетелят Х.Х. дава показания, че преди ПТП се е движел в същата посока като ищеца, но една или две коли след него. Свидетелят и колите пред него били спрели на червен светофар, след което отново потеглили. След кръстовището, малко след магазин „Лидъл“ свидетелят забелязал синя на цвят кола да излиза от гаражите встрани от пътя, като тръгнала и в средата на пътното платно спряло, при което колите пред свидетеля ударили спирачки. Синята кола спряла и после пак потеглила, а управляваният от ищеца лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след като ударил спирачки (на колата след него й светнали стоповете), направил рязка маневра на дясно, за да избегне удара. Свидетелят счита, че едва ли ищецът се е движел с повече от 50 км/ч, тъй като е кратко разстоянието от светофара до мястото, където синята кола пресичала двойната непрекъсната линия. Пред свидетеля се движела друга кола – черен на цвят „Фолксваген Голф“, който спрял, но хората вътре не излезли от колата. Свидетелят спрял при катастрофиралия лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ и попитал ищеца, който тъкмо си свалял колана и излизал от колата, дали е добре, а последният му казал да настигне синята кола. Свидетелят така и направил и попитал водача й – възрастен човек, дали е видял какво е сторил, а последният казал, че нищо не е видял и нищо не сторил. Свидетелят снимал регистрационния номер на синята кола и по-късно го предоставил на полицията.
Свидетелят А.Б. дава показания, че скоро след катастрофата ищецът бил много стресиран и уплашен и изпитвал болки в крака, като според свидетеля това е допринесло ищецът да получи диабет. След изписването му от болница след операцията също бил много зле, не можел да ходи месеци наред. В момента ищецът ходи, но не много добре и го боли кракът. Ставата на пистрадалия крак на ищеца е износена и е необходимо да бъде сменена. След травмата ищецът напълнял много и поддържал това наднормено тегло години наред, след което успял частично да свали натрупаните след инцидента килограми. Ищецът се променил и психологически – станал по-затворен и когато се сети за инцидента, му става много неприятно.
Ищецът А.Д. е дал обяснения, че на светофара при Автогарата е спрял на червен сигнал, като се движел в дясната лента и бил първа кола. На зеления светофар потеглил. Имало коли както зад него в дясната лента, така и в лявата лента. След потеглянето от светофара, малко след магазин „Лидъл“, където имало една пресечка, отстрани излязло и се качило на пътя синьо „Ауди 80“. На ищеца направило впечатление, че при излизането си автомобилът „Ауди 80“ си подал муцуната перпендикулярно на пътното платно и това го накарало да си мисли, че е възможно да направи обратен завой през двете платна на движение. Автомобилът „Ауди 80“ тръгнал и спрял или може би замръзнал, като към този момент изглеждало, че изчаква да минат колите в посоката на ищеца и евентуално в обратната посока, а ищецът леко намалил със спирачките. Като видял, че автомобилът „Ауди 80“ е спрял на двойната непрекъсната линия, ищецът подал газ, за да мине по-бързо и да избегне сблъсъка, но точно в този момент автомобилът „Ауди 80“ дал газ и му затворил пътя. Ищецът завъртял рязко волана на дясно, излязъл от пътя и се блъснал в дърво.
Съдът намира показанията на тримата разпитани свидетели за добросъвестно дадени, вътрешно последователни и взаимно допълващи се, както и съответстващи на останали събран по делото доказателствен материал, поради което ги възприема напълно. Преценявайки по реда на чл. 172 от ГПК дадените от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК обяснения, съдът счита същите за логични и последователни, както и съответстващи на останалите гласни доказателства и най-вече на показанията на свидетеля Х.Х. относно механизма на настъпване на ПТП, поради което възприема и тях.
От гореизложения анализ на гласните доказателства по делото съдът прави извод, че следва да се довери на авто-техническата експертиза във втория й вариант, приет в съдебно заседание на 20.05.2021 г., като гради изводите си именно въз основа на този вариант.
Ищецът е представил платежни документи и други писмени доказателства, от които се установява, че за проведеното му лечение и за непосредствено свързаните с това болнични услуги е заплатил сумата 2 244,00 лева.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ (отменен) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се посочи, че е спазено и изискването на действащия КЗ за предявяване на претенцията пред застрахователя, обуславящо правото на иск на увреденото лице пред съда.
От събраните по делото доказателства се установява, че третото лице П.П. е действало противоправно преди настъпването на ПТП и е налице пряка причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилото ПТП, т.е. П. носи отговорност за причинените на ищеца А.Д. имуществени и неимуществени вреди..
Същевременно е установено и че ответникът „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД, в качеството на застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР 2696 АК, е пряко отговорен към ищеца А.Д.. Спорен е обаче въпросът за дължимия и справедлив размер на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, дължимо на ищеца за претърпените от него вреди, както и въпросът дали е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпилия вредоносен резултат.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. Съгласно възприетия от съда втори вариант на авто-техническата експертиза ищецът, който наблюдавал движението на лек автомобил „Ауди 80“, решил да го изпревари, за да не се стигне до сблъсък и подал рязко газ на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, но в същия момент водачът на лек автомобил „Ауди 80“ също подал рязко газ и затворил с движението си пътя на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, т.е. ищецът обективно не е имал възможност да предотврати ПТП при така стеклите се обстоятелства. Липсва противоправност в поведението на ищеца непосредствено преди настъпване на ПТП, т.е. липсва и съпричиняване на вредоносния резултат.
По иска за имуществени вреди: Ищецът е представил платежни документи и други писмени доказателства, от които се установява, че за проведеното му лечение и за непосредствено свързаните с това болнични услуги е заплатил сумата 2 244,00 лева, т.е. този иск следва да бъде уважен така, както е предявен.
По иска за неимуществени вреди и справедливия размер на обезщетението:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на вида и характера на увреждането, начин на причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В настоящия случай от съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства се установява, че ищецът е претърпял травми, които са овладени и зараснали в рамките на около 6 месеца, като предвид характера на счупванията се наблюдават остатъчни явления в здравния статус вследствие на получената травма (коксартроза, болков синдром, затруднена и неправилна походка, ограничаване на движенията на пострадалия крак), както и износване на поставените в крака му импланти и необходимост в бъдеще от извършване на нова операция за смяна на имплантите в крака. С страданията са били силни първоначално и умерени впоследствие по интензитет, с тенденция болковият синдром да се усилва поради износването на ставата. В момента на увреждането, а и след това ищецът е изживял физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените на ищеца телесни повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в контузни рани и счупване на бедрена кост на десния крак, изживява негативни емоции, включително и твърдените и доказани от ищеца болки и страдания. Нещо повече, самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се формира като обективна последица от причинената телесна повреда, поради което уврежданията и трудностите, които е имал ищецът (невъзможност за самостоятелно обслужване за продължителен период), са дали негативно отражение на общото му физическо и душевно състояние. В съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от ищеца, обема и интензитета на търпените от него болки и страдания, както и неудобствата от гипсиране на крака за един продължителен период; общата продължителност на възстановителния процес – от около 6 месеца, с по – висока интензивност в първите дни; битовите неудобства, които е търпял ищецът за срок от 6 месеца - поради необходимостта от чужда помощ при обслужване за времето на лечението му; бъдещата необходимост от операция за смяна на става, а така също и предвид възрастта на пострадалия към датата на събитието (36 г.), настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в размер на 10 000,00 лева. То ще компенсира изцяло действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва като последица от процесното ПТП.
По исковете за мораторни лихви:
До приемането на новия КЗ, съгласно правилото на чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.) застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, съответно в застрахователната сума по реда на КЗ (отм.“ В действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., липсва аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.), а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл. 433 от КЗ и чл. 500 от КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за забава.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 от КЗ-само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно от предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ-отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ.
След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По гореизложените съображения съдът приема, че законната лихва върху застрахователните обезщетения е дължима от 17.01.2019 г.-датата на предявяване на претенцията пред застрахователя и следва да бъде присъдена законна лихва от тази дата до 19.10.2020 г., както е поискано с исковата молба.
Видно от модула за изчисляване на НАП за изчисляване на законна лихва, законната лихва върху сумата 2 244,00 лева – обезщетение за имуществени вреди за процесния период е в размер на 400,21 лева, а законната лихва върху сумата 10 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди за процесния период е в размер на 1 783,48 лева, в които размери следва да се уважат исковете за мораторни лихви.
По разноските:
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като платеният от ищеца адвокатски хонорар съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото.
От направените от ищеца разноски за платен адвокатски хонорар, държавна такса, депозит за вещо лице, депозити за свидетели и банкови такси в размер на общо 3 198,80 лева по съразмерност му се дължат разноски в размер на 1 760,36 лева.
От направените от ответника разноски за платен адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в общ размер 1 666,51 лева на ответника по съразмерност се дължат разноски в размер на 749,40 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на А.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес *** 244,00 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за операция и хоспитализация, сумата 400,21 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г.; сумата 10 000,00 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания и сумата 1 783,48 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователени и недоказани предявения иск за неимуществени вреди и предявените искове за мораторна лихва за разликата до пълния им предявен размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да
заплати на А.Н.Д. с ЕГН **********
и адрес *** сумата 1 760,36 лева – разноски по съразмерност за платен адвокатски
хонорар, държавна такса, депозит за вещо лице, депозити за свидетели и банкови
такси.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата 749,40
лева – разноски по съразмерност за платен адвокатски хонорар и депозит за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: