РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Монтана, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100252 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1
от КЗ, предявени от Б. Б. срещу Г.ф. и иск по чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забавено плащане.
Ищецът Б. Б. твърди в исковата молба, че на 18 август 2021 г. около 21 ч. се
движел с велосипед по ул. „*“ в с. *, обл. *, когато бил застигнат и блъснат от мотопед.
За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП от РУ на МВР *.
Водачът на мотопеда напуснал местопроизшествието и не е открит. При инцидента
ищецът получил счупване на дясна ключица, оток и хематом на дясно рамо, охлузване
в областта на дясна теморална област. След рентгенография, проведена в УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ – *, се установило и счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро в ляво. Ищецът
изпитвал остри болки при дишане и движение, които наложили прием на обезболяващи
медикаменти. Възстановяването било продължително, като през този период той имал
нужда от помощ от близките си. Пътният инцидент се отразил и на психичното здраве
на ищеца, който станал неспокоен, нарушил се сънят му, изпитвал тревога да не се
повтори случилото се. За лечението си ищецът направил разходи в размер на 189,74
лв.
Тъй като виновният за катастрофата водач не е установен, то ищецът моли да
бъде осъден Г.ф. да му плати обезщетение в размер на 30 000 лв, заявен като частичен
иск от 50 000 лв, за понесените болки и страдания, а също и обезщетение от 189,74 лв
за имуществени вреди. Претендира и присъждане на законна лихва върху двете
обезщетения, като върху обезщетението за неимуществени вреди такава се дължи от 25
ноември 2021 г. (датата на отказа на ГФ да плати обезщетение), а върху второто
обезщетение – от завеждане на иска на 14 юли 2022 г.
Ответникът Г.ф. - *, в писмен отговор на исковата молба взема становище за
1
неоснователност на исковете, тъй като не са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане. Единственото доказателство за ПТП е констативният
протокол, съставен от служител на МВР, но това е станало след инцидента, затова този
документ няма обвързваща доказателствена сила относно механизма на
произшествието. Не е установено с убедителни доказателства, че вредите са настъпили
в резултат на сблъсък с мотопед. Причина за настъпилите вреди е единствено
поведението на самия ищец, който не е успял да запази равновесие при управлението
на велосипеда и е паднал, подчертава се неговата възраст – 62 г, към момента на
събитието. Освен това е управлявал неизправен велосипед без фар, късно вечерта по
неосветена улица. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в
значителна степен.
Относно понесените неимуществени вреди изтъква, че единственото
доказателство за тях са показанията на съпругата на ищеца, които обаче не могат да
бъдат кредитирани като безпристрастни.
На следващо място се прави и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебна автотехническа и по съдебно-медицинска експертизи. Съдът обсъди доводите
на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:
Предявените искове са допустими: изпълнено е особеното изискване на чл. 558,
ал. 5 от КЗ: увреденото лице е отправило на 8 септември 2021 г. писмено претенцията
си до Г.ф. по реда на чл. 558, ал. 3 от КЗ. С писмо от 25 ноември 2021 г. ищецът е бил
уведомен от ГФ, че претенцията му е отхвърлена.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17 август 2021 г.
около 21 ч. и 10 мин. Б. Б. е бил блъснат от мотопед, докато се е движел по ул. „*“ в с.
*. За транспортното произшествие е съставен протокол за ПТП № 2021-1023-441-1 от
служител на ОД на МВР *. Този констативен протокол има обвързваща
доказателствена сила само относно фактите, възприети от длъжностното лице, което го
е съставило: участниците в инцидента, времето и мястото, но не и относно механизма
на произшествието.
От показанията на свидетелката К.Б. се установява, че Б. се движел по улицата с
велосипед вечерта, след него се движел мотопед, следван от автомобил. Ищецът
предприел завиване на ляво, но бил блъснат от движещия се след него мотопед, който
въпреки удара се отдалечил и не спрял. Б. Б. паднал на дясната страна. Свидетелката
посочва, че мотопедът е бил без светлини.
Показанията на Б. се основават на личните й възприятия като очевидец на
инцидента и тъй като тя не е заинтересована от изхода на спора, то съдът приема
показанията й като достоверни и безпристрастни.
От протокола за оглед на велосипеда се установява, че уврежданията по него са
от дясната страна, като велосипедът е снабден със светлоотразители на педалите и в
задната част.
Вещото лице по автотехническата експертиза прави изводи, че велосипедистът
е загубил равновесие и е паднал сам. След изслушване на свидетелските показания в
съдебно заседание експертът излага становище, че е възможно съприкосновението
между велосипеда и мотопеда да е осъществено между гумите на двете превозни
средства или между мотопеда и тялото на велосипедиста, затова да няма видими
деформации по задната част на велосипеда.
2
Заключението на автоексперта съдържа допускания, предположения и хипотези,
които не са изведени от обективни находки при огледа на местопроизшествието или от
данни, събрани чрез свидетелски показания, поради което съдът не може да основе
изводите си на него досежно механизма на произшествието.
В резултат на удара от мотопеда велосипедистът паднал на земята и получил
счупване на дясна ключица и фрактури на 5-то до 8-мо ребра (за получените
увреждания са представенитри амбулаторни листа, резултат от образно изследване и
удостоверение от специалист по съдебна медицина). Приложено било консервативно
лечение с обезболяващи медикаменти и мека имобилизация на ключицата за срок от
един месец, колкото е и общият оздравителен период. Експертът по медицинската
експертиза след личен преглед на ищеца констатира настъпило костно срастване на
счупените ребра и остатъчна деформация на ключицата, която не препятства движения
и нормалното функциониране на тялото. Тази деформация не пречи на ежедневното
обслужване и натоварване. Остатъчна последица от счупванията и настъпилите
сраствания обаче са периодично появяващи се умерени болки при промяна на времето
и физическо натоварване.
По време на оздравителния период ищецът е изпитвал болки при вдишване и
издишване и при движение на тялото.
Преживеният инцидент се отразил на психиката на ищеца, както свидетелства
И.И.а, с която той живее на съпружески начала. От показанията й се установява, че по
време на лечението той не можел да спи поради силните болки, станал изнервен,
притеснявал се, че се нуждае от помощ. Около два месеца бил в такова състояние, а по
настоящем чувства болка в ребрата и ключицата при влошаване на времето, както и
след тежка физическа работа.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Установено е пътно-транспортно произшествие на 17 август 2021 г., при което
управляваният от ищеца Б. велосипед бил блъснат отзад от мотопед, който се движел в
същата посока. Поради това, че водачът на мотопеда не спрял на
местопроизшествието, останал неустановен. Причината за инцидента е движението на
мотопеда без фар, поради което при движение вечерта не е забелязал велосипедиста и
го е блъснал отзад. Произшествието е причинено от водача на мотопеда, който на
първомясто е управлявал превозно средство без светлини, а освен това не е осигурил
възможност на движещия се пред него велосипедист да извърши вече предприетата
маневра завой на ляво.
Съдът намира за неоснователни възраженията за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на ищеца Б., като с това той да е
допринесъл за настъпване на инцидента. Проба за алкохол не е била направена, няма и
данни той да е бил употребил алкохол, каквото твърдение навежда ответникат и
каквото предположение изразява експертът по автотехническата експертиза.
Опровергано е и твърдението, че Б. е изгубил равновесие и е паднал от велосипеда, тъй
като са налице показанията на очевидец, описващ поведението на участниците в
инцидента.
Действително велосипедът е бил без монтиран фар, но това не е в причинна
връзка с произшествието. Мотопедът се е движел зад велосипеда. Ако мотопедът е бил
с изправен фар, то той би имал зона на осветеност пред себе си от 30 м (според вещото
лице по автотехническата експертиза) и щеше да забележи движещия се велосипедист.
Наличието на светлоотразители на педалите и задната част на велосипеда са
3
достатъчни, за да бъде той забележим за останалите участници в движението, особено
тези наближаващи към него отзад. Липсата на фар създава затруднения за
придвижването на самия велосипедист нощем, но не е пречка да бъде забелязан от
водача на приближаващо отзад превозно средстно.
Съдът отхвърля като неоснователни възраженията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Нарушаването на правилата за движение по пътищата съставлява неправомерно
поведение на водача на мотопеда. В резултат виновно са причинени вреди на ищеца Б.
Б.. Осъществен е съставът на непозволеното увреждане, за което виновният дължи
обезщетение. Тъй като той е останал неизвестен, а вредите са причинени при пътен
инцидент, то по силата на чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ задължението за плащане възниква
за Г. ф.. Отговорността на Фонда за репариране на причинени от ПТП вреди има
субсидиарен, заместващ характер и се поражда при причинени вреди при ПТП с МПС,
което е неидентифицирано. Всички останали предпоставки за пораждане на
задължението на ГФ са идентични с тези, които са основание за пораждане на
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност".
Съдът намира, че ответникът ГФ ледва да бъде осъден да плати на Б. Б.
обезщетение в размер на 17 000 лв за понесените неимуществени вреди, изразяващи се
в болки по време на инцидента и след това при лечението, както и заради остатъчните
последици от травмата (болки в ребрата при влошаване на времето и деформация на
ключицата). При определяне размера на обезщетението при спазване принципа на
справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане,
продължителността на лечението и остатъчните вреди, както понесения дискомфорт и
необходимост от помощ в ежедневното обслужване по време на възстановяването.
Искът над уважения размер до претендирания от 30 000 лв е неоснователен. Размер
над присъдения надхвърля реално понесените болки и страдания. Възстановителният
период е бил един месец, още месец след това ищецът изпитвал дискомфрот.
Проведено е консерватвно лечение без да се налага оперативна намеса. Настъпило е
пълно възстановяване счупването на ребрата, а деформираната ключица съставлява
само козметичен дефект, който не затруднява движението и функционирането на
тялото. Съдът отчете данните за промяна в поведението на ищеца в резултат на
инцидента, проявяваща се в раздразнителност и безпокойство, но това психично
състояние постепенно се преодолява, както посочва съпругата му в показанията си,
заявявайки, че сега вече той не е толкова напрегнат.
Върху присъдената сума ГФ следва да плати обезщетение за забавено плащане
при спазване правилото на чл. 497 от КТ (чл. 588, ал. 1 от КЗ) или от 25 ноември 2021
г., когато ГФ се е произнесъл негативно по искането на Б. Б. за изплащане на
обезщетение.
Във връзка с лечението ищецът е направил разходи за медикаменти в размер на
189,74 лв, за което са приложени фактури с касови бележки. Със заключението по
медицинската експертиза е установено, че лекарствата са били необходими за
лечението и съответстват на назначената терапия, поради което съдът приема, че
разходът е в причинна връзка с увреждането. Причинената травма е наложила
намаляване имущественото състояние на ищеца със средствата, разходвани за
лекарства, затова съдът осъжда ответника да плати и обезщетение за имуществени
вреди в този размер заедно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 14
юли 2022 г.
4
При този изход на процеса на ищеца се дължат разноските, съразмерно
уважената част от иска. Б. е представляван от адвокат Г. Х. при условията на чл. 38 от
Задв, поради което съдът следва да определи хонорар, който да се изплати от
ответника. По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ дължимият хонорар, изчислен
според уважената част, от иска е 1930 лв.
Ответникът Г.ф. дължи на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските по водене
на делото в размер на 550 лв за възнаграждения на вещите лица, както и 680 лв
държавна такса.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК *със седалище в гр. *, ул. „*“ № *, ет. * да плати на Б. Б.,
ЕГН **********, от с. *, обл. *, ул. „*“ № *, 17 000 лв обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 17 август 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
претендирания от 30 000 лв, заявен като частичен иск от 50 000 лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *, да плати на Б.Б., ЕГН **********, обезщетение за
забавено плащане върху сумата 17 000 лв за периода от 25 ноември 2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *, да плати на Б. Б., ЕГН **********, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 189,74 лв заедно с обезщетение за забавено плащане от
14 юли 2022 г. до окончателното изплащане.
Обезщетенията могат да бъдат платени по сметка с IBAN *** при „О.б.“ АД с
титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.“.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *, да плати на адвокат Г.Х. от САК възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗАдв в размер на 1930 лв, а по сметка на Окръжен съд – Монтана
държавна такса от 680 лв и разноски в размер на 550 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5