№ 324
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502935 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 301679/08.11.2021г. от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул.
„Търново“ срещу бл. 817 срещу решение №262753/04.11.2021г., постановено
по гр.дело № 20203110109390/2020г. на Варненския районен съд, с което е
прието за установено по отношение на въззивника на основание чл.124, ал.1
от ГПК, че „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* е титуляр на вземане, придобито
с Договор за цесия от 23.10.2014г., за сумата от 1462.58лв. – платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №**********/11.12.2010г.,
на абонат А.А.М., която сума е присъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр.Варна и въз
основа на решението е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г. в полза на
„КНМ Груп“ ЕООД.
В жалбата е изложено становище за недопустимост, а по същество
1
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Поддържа се, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е
недопустим. Посочва се, че нормата на чл.429, ал.1 от ГПК не може да
обоснове правен интерес за ищеца от воденето на настоящия иск. Съгласно
изложеното в исковата молба отношенията между част от страните касаят
неизпълнение на двустранен облигационен договор. Защитата срещу
неизпълнение е предвидена със съответните искове за това, а не с
установяване на „титулярство“ на вземане. В жалбата е направен анализ на
нормите на чл.124, ал.3 и ал.4 от ГПК като е посочено, че настоящият иск не
попада в приложното им поле. Наблегнато е, че установителен иск е
допустим срещу лица, с които ищецът не се намира в договорно
правоотношение, само при защита на абсолютни права.
По същество се излага, че първоинстанционният съд допуснал
нарушение, като не се е произнесъл по възраженията на въззивника за
недействителност на договора, от който ищецът черпи права, за
недостоверната му дата, както и тази на уведомлението към него, както и за
погасеното по давност право на иск. Въведено е оплакване, че неправилно
съдът съобразил влязлото в сила решение по гр.дело №2245/2019г. по описа
на ВРС, тъй като същото не обвързва въззивника, който не е участвал по
делото.
Въззивникът моли съда на първо място да обезсили
първоинстанционното решение, а в евентуалност да го отмени и да постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Интейк“ ЕООД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Посочено, че предявеният иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като ще разреши спора досежно
принадлежността на вземането между двама кредитори /цесионери/.
По същество са изложени аргументи за правилност на мотивите на
първоинстанционния съд по отношение на основателността на иска.
Длъжникът е уведомен първо за цесията, с която вземането е прехвърлено на
„Интейк“ ЕООД. Следователно и по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД тя първа е
породила своето действие. След като цесията с цесионер „Пи Маркет“ ЕООД
2
не е била съобщена преди това на длъжника, тя не е произвела своите
последици спрямо длъжника. Не е оспорена и достоверността на датата на
цесията от 23.10.2014г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД от
ответника. От друга страна няма и ангажирани доказателства за достоверност
на датата на цесията с цесионер „Пи Маркет“ ЕООД.
Отново е наблегнато, че следва да се зачете решението по гр. дело
№2245/2019г., с което е признато за установено между „КНМ Груп“ ЕООД и
„Интейк“ ЕООД, че последното дружество е носител на процесното вземане.
Това според въззиваемата страна означава преклудиране на всички
възражения на цедента „КНМ Груп“ ЕООД.
Допълнително са изложени аргументи, че ответникът няма право да
прави възражения за недействителност на договора за цесия и за неговото
разваляне, а по същество са и неоснователни.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в цялост.
Не е постъпвал отговор от страна на третото лице помагач „КНМ Груп“
ЕООД.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани поддържат
подадените въззивни жалби, както и отговори. Молят за присъждане на
разноски съобразно изхода от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявен от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“
ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане,
придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г., за сумата от 1462.58лв. –
платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура
№**********/11.12.2010г., на абонат А.А.М., която сума е присъдена на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на
Районен съд - гр.Варна и въз основа на решението е издаден изпълнителен
лист от 12.12.2018г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
3
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството си на
цесионер в хода на заведено исково производство по гр. дело №11052/2014г.
по описа на ВРС по силата на договора за цесия от 23.10.2014г. с цедент
„КНМ Груп“ ЕООД е придобил вземането срещу „Енерго – про продажби“
АД в размер на 1462.58лв., по фактура №**********/11.12.2010г.,
представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия. Същото вземане е предмет на влязло в сила съдебно решение
№61/06.01.2015г., с което „Енерго Про Продажби“ АД е осъдено да го заплати
на „КНМ Груп“ ЕООД. На 23.12.2014г. е била подписана спогодба, с която
цедентът „КНМ Груп“ ЕООД е декларирал, че към датата на сключване на
процесния договор за цесия е носител на вземането от 1462.58лв., описано в
т.190 от Приложение №1. Въпреки това на ищецът не бил предаден издадения
по съдебното решение изпълнителен лист от 12.12.2018г.
Била получена покана от „Енерго – про продажби“ АД, по повод на
която било установено, че е образувано изпълнително дело №20197180400005
по описа на Станимира Костова – Дакова въз основа на издадения
изпълнителен лист по гр. дело №11052/2014г. по описа на ВРС с взискател
„Пи Маркет“ ЕООД. След справка по изпълнителното дело било установено,
че три месеца след като „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило процесното
вземане на ищеца, това дружество е уведомило длъжника, че е прехвърлило
същите на „Пи Маркет“ ЕООД.
Твърди се, че ищецът е титуляр на посоченото вземане, тъй като
неговата цесия е първа по ред и като такава първа е съобщена на длъжника.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за
установено, че ищецът е носител на спорното вземане.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника „Пи Маркет“ ЕООД, в който излага, че предявеният
установителен иск е недопустим, лишен от правен интерес. Ищецът твърди,
че вземането му е прехвърлено в хода на висящ процес, поради което и на
основание чл.226, ал.3 от ГПК съдебното решение представлява сила на
пресъдено нещо спрямо него. Според ответника не съществува процесуален
ред да установяване на титулярство на вземане. Предявеният иск не
кореспондира с нито една от хипотезите на чл.124 от ГПК.
По същество са направени възражения за неоснователност на
4
предявения иск. Твърди се, че договорът за цесия е развален на 02.07.2018г. с
нотариална покана рег. №3323/2018г. на Нотариус Борис Василев и с
допълнителна покана от 14.12.2018г. Сочи се, че процесното вземане е
прехвърлено на ответника на 21.10.2014г. с договор за цесия. За ирелевантно
за сключване на договора се счита, това че другата цесия е била съобщена
преди това на длъжника.
По изложените съображения молят съдът да прекрати производството,
евентуално да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Настоящата съдебна инстанция намира, че предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим. В разглеждания случай
изложените фактически твърдения обосновават правен интерес от
разрешаване на спора относно принадлежността на вземането, възникнал
между двама претенденти, които черпят правата си от един и същ праводател.
Фактът, че съобразно поредността на цесиите от външна страна формално
легитимиран като титуляр на вземането е ответникът „Пи Маркет“ЕООД,
обуславя интереса на ищеца от търсената защита. Въпрос по съществото на
спора е, а не на допустимостта на иска, дали всяка една от разглежданите
цесии е била прекратена или развалена по правилата на ЗЗД. Този въпрос е
обуславящ по отношение на това кой е действителния носител на процесното
вземане и по който съдът ще се произнесе с крайния си акт.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
По делото е приет договор за цесия от 23.10.2014г., с който „КНМ
Груп“ ЕООД, в качеството си на цедедент прехвърля на „Интейк“ ЕООД
вземане срещу „Енерго – про продажби“ АД в размер на 1462.58лв., по
фактура №**********/11.12.2010г., представляващо платена без основание
стойност на коригирана непотребена електроенергия. Продажната цена на
вземането е уговорена в размер на 1362.58лв., която е следвало да бъде
заплатена на А.М., кредитор на „КНМ груп“ ЕООД.
Договорът за цесия от 23.10.2014г. е съобщен на 26.10.2014г. на „Енерго
5
– про продажби“ АД, съгласно съдържанието на уведомление в т.160,
приложено на л.348 от първоинстанционното дело.
С влязло в сила съдебно решение №61/06.01.2015г. по гр. дело
№11052/2014г. „Енерго Про Продажби“ АД е осъдено да ги заплати на „КНМ
Груп“ ЕООД сумата от 1462.58лв. по фактура №**********/11.12.2010г.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия.
На 23.12.2014г. е била подписана спогодба, с която цедентът „КНМ
Груп“ ЕООД е декларирал, че към датата на сключване на процесния договор
за цесия е носител на вземането от 1462.58лв., описано в т.190 от Приложение
№1.
Съгласно договор за цесия от 21.10.2014г. „КНМ Груп“ ЕООД, в
качеството си на цедедент прехвърля на „ ПИ маркет“ЕООД вземане срещу
„Енерго – про продажби“ АД в размер на 1462.58лв., по фактура
№**********/11.12.2010г., представляващо платена без основание стойност
на коригирана непотребена електроенергия. Цесията е била съобщена на
длъжника на 20.01.2015г.
При така установените факти съдът пристъпва към спорният въпрос по
делото, а именно коя цесия е породила първа своето действие, което ще
обуслови и титулярството на вземането.
Съдът намира, че договорът за цесия от 23.10.2014г. е действителен и не
страда от порок, който да води до неговата нищожност или унищожаемост.
Предвид това и липсата на посочване на конкретен порок в отговора на
исковата молба, бланкетните оплакванията във въззивната жалба в тази
насока са неоснователни.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника и третите лица на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
В случая, цесията между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е
съобщена първа на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД. В хода на
съдебното дирене по гр. дело №11052/2014г. по описа на ВРС е представено
именно уведомлението за тази цесия, което обстоятелство изрично е вписано
в протокола от 12.12.2014г. /факт, който е служебно известен на съда/. В това
производство праводателят „КНМ Груп“ ЕООД не е оспорвал това
6
обстоятелство, нито е твърдял, че вече не е носител на вземането по цесията,
тъй като има сключена предходна такава от по – предна дата с цесионер „Пи
Маркет“ ЕООД. Именно защото е било носител на вземането „КНМ Груп“
ЕООД към 23.10.2014г. е признало този факт в нарочно подписаната спогодба
от 26.10.2014г.
Следователно и с оглед на това, че била първа съобщена цесията от
23.10.2014г., същата е породила своето действие спрямо длъжника и е била
годно основание да прехвърли правата по вземането в полза на ищеца
„Интейк“ ЕООД.
След като договорът от 23.10.2014г. е проявил своите правни
последици, то праводателят не е могъл да прехвърли това свое вземане втори
път на „Пи Маркет“ ЕООД, тъй като то е излязло от неговия патримониум.
Няма оплаквания във въззивната жалба по приложението на чл.87 от
ЗЗД по същество спрямо договора за цесия от 23.12.2014г., поради което
следва да се приеме, че той е действащ между страните.
По отношение на оплакването, че искът е погасен по давност, следва да
се посочи, че такова възражение в отговора на исковата молба няма
направено, поради което е недопустимо да бъде въвеждано за първи път пред
въззивната инстанция.
Горното обуславя крайния извод, че ищецът е носител на процесното
вземане, поради което предявеният иск е основателен, като
първоинстанционното решение постановило същия резултат следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
На въззиваемата страна с оглед изхода от спора се следват разноски в
размер на 340.00лв., адвокатско възнаграждение, същото не е в прекомерен
размер, съответен е на фактическата и правна сложност на делото, и е
съобразен с минималния такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262753/04.11.2021г., постановено по
7
гр.дело № 20203110109390/2020г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл. 817 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Живков „№22 сумата от 340.00лв. /триста
и четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8