МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 417 от 01.12.2015г. по АНД № 1719/2015
г. по описа на НРС, VI състав,
Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу Б.Л.А., за това, че на
14.01.2013г., около 16:30 часа, в КК „Слънчев бряг”, до хотел „*******”,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел
„Вектра”, с рег. № *******, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
наказателно постановление № 233/03.05.2012г. на Началника на РУП на МВР – Руен,
влязло в законна сила на 25.06.2012г. -
престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Несебър, поддържа
обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършването
на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 78А от НК да му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв..
Б.Л.А.
се признава за виновен и в последната си дума моли съда да му наложи по-леко
наказание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
Съдебното
производство се е развило по реда на глава двадесет и осма от НПК, тъй като
въпреки внесения обвинителен акт съдът се е възползвал от правомощията си по
чл. 248, ал. 1, т. 4 вр. чл. 252 от НПК и е преценил, че са налице основанията
за разглеждане на делото по този ред. При разглеждането на делото по реда на
тази глава се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Б.Л.А. е роден на ***г. в гр. Камено, живущ ***, българин, български гражданин,
без образование, неженен, ЕГН **********, безработен, неосъждан. С НП № 233 от 03.05.2012г.
на Началника на РУП към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Руен (на л. 7 от ДП), влязло в
законна сила на 25.06.2012г., А. бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2,
пр. 1 ЗДвП с наказание „глоба” в размер на 300 лв. за извършено нарушение на
чл. 150 от ЗДвП. Наказанието било наложено, тъй като било установено, че на 19.04.2012г.
подсъдимият управлявал МПС, без придобита правоспособност за управление на МПС.
Към 19.04.2012г. и към 14.01.2013г. А. не бил правоспособен водач, тъй като не
бил преминал шофьорски курсове.
На
14.01.2013г., около 16:30 часа, в КК „Слънчев бряг”, до хотел „*******”, А. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег.
№ *******. По същото време свидетелите З.Д. и Р.С. изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул по пътен контрол - КАТ на територията на РУ гр.
Несебър, като спрели автомобила за проверка. При поискване на документи водачът
не представил СУМПС, а проверяващите установили, че той е неправоспособен водач.
На А. бил съставен АУАН за управление на МПС без съответно свидетелство.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на А. (на л. 40 от досъдебното производство), в които той посочва, че на
процесната дата е управлявал МПС и е неправоспособен водач, тъй като не притежава
шофьорска книжка. Освен това от НП № 233 от 03.05.2012г. на Началника на РУП
към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Руен е видно, че А. е наказан за това, че е
управлявал МПС без да е правоспособен водач. Справката за нарушител/водач,
издадена за Б.А. (на л. 8 – л. 9 от ДП) потвърждава извода, че лицето е наказано
с влязло в сила НП, както и, че не е правоспособен водач. Всички останали
писмени доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Направеното от подсъдимия на досъдебно производство признание
относно авторството на деянието напълно кореспондира на събрания на досъдебно
производство доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление)
в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 25.06.2015г.
НП, на А. е наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че А. не е притежавал свидетелство за
управление на МПС към момента на извършване на нарушението. Същевременно на 14.01.2013г.
било установено, че А. отново управлява МПС без да има свидетелство за това.
Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му
административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, подсъдимият е
управлявал МПС без да притежава СУМПС. Ето защо той е извършил деянието от
обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото А. изрично
е признал, че е неправоспособен водач и че е управлявал МПС на процесната дата.
Т.е. може да се направи извод за формирането на съзнание у него, че управлява
МПС, без да има надлежно свидетелство за управление. Наред с това той е
съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП,
което му е връчено лично на 15.06.2012г. Съзнавал е, че управлява МПС в рамките
на едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че А. е извършил престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл.
343в, ал. 2 НК (в действащата му редакция към 14.01.2013г., приложима към
настоящия случай на основание чл. 2, ал. 2 от НК) наказание е до две години
лишаване от свобода. Видно от свидетелство за съдимост на А. (на л. 10 от
делото) лицето е неосъждано, тъй като е реабилитирано право, считано от
16.11.2003г. (арг. от чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК). Наред с това с престъплението
не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът освободи А. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. А. е с чисто съдебно минало (реабилитиран по
право), съдействал е за разкриване на обективната истина, като е признал
фактите по повдигнатото обвинение. Тези обстоятелства се отчитат като
смекчаващи отговорността. Наред с това обществената опасност на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК не е висока, като и самият деец следва да се определи
като лице с ниска степен на обществена опасност. При отчитане на всички
обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е
осъществено единствено при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската
обществена опасност на извършеното престъпление, размерът на наказанието е
определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху наказаното лице и обществото. Размерът на наказанието
е съобразен и с имущественото състояние на А., който е безработен.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: