№ 336
гр. Благоевград , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500208 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№60560/29.01.2021 г., подадена от
адв.К.Д., в качестовото си на пълномощник на Ф.Б. и К.С., против Решение №
6145 от 14.12.2020 г. по гр.д.№1619/2019 г. по описа на РС – Г.Д., с което е
отхвърлен като неоснователен предявения иск от Ш А. Б., ЕГН *****, от с.Р.,
община Г., област Благоевград, починал на 18.01.2020 г.,/ с правоприемници в
процеса Ф. Ш. Т. от с.Ф., област Благоевград, К. Ш. К. от с.Р., област
Благоевград и КР. ИВ. СТ. от гр.София/ и Ф. М. Б., ЕГН **********, от с.Р.,
община Г., област Благоевград против М. Ш. Б., ЕГН **********, от с.Р.,
община Г., област Благоевград , за отмяна на дарение, обективирано с
нотариален акт №79, том VII, дело № 1181 от 29.12.2009 година по описа на
Районен съд град Г.Д. , вписан в том XIII, парт. № 8270, 8271, 8272 в
регистъра на Районен съд Г.Д., с който Ш А. Б., ЕГН ***** и Ф. М. Б., ЕГН
**********, двамата от с.Р., община Г., област Благоевград, в качеството си
на дарители, дарили на ответника по делото М. Ш. Б., ЕГН **********, от
1
с.Р., община Г., област Благоевград, следния свой недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот -парцел XV/петнадесети/, имот планоснимачен
номер №31/тридесет и едно/ от квартал 11 /единадесети/, по действащия план
на село Р., община Г., област Благоевградска, одобрен със заповед №
237/2001 година на кмета на общината, с плащ за имота по скица от 530
/петстотин и тридесет/ квадратни метра, с площ за имота по документ за
собственост от около 403 /четиристотин и три / квадратни метра, при съседи
за имота по скица УПИ XIV-собственост на М. У.; УПИ парцел XVI-
собственост на А. З.; УПИ XXVIII -собственост на А. Б.; УПИ XXIX-
собственост на Ф. Б. и улица, при съседи за имота по доказателствен
нотариален акт: улица, Ш Х., А. Б. и блок на ТКЗС, ведно с построената в
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 56/петдесет и шест
/квадратни метра, състояща се от приземен и един жилищен етаж и стопанска
постройка със застроена площ от 24 /двадесет и четири/ квадратни метра.
С обжалваното решение въззивната страна е била осъдена да заплати и
деловодни разноски в размер на 650,00 лв. Решението е обжалвано изцяло
като неправилно и незаконосъобразно.Страната счита, че предпоставките по
чл. 227 ал.1 от ЗЗД са били доказани по делото, поради което искът е
следвало да бъде уважен. Твърди се, че съдът е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразява в
едностранчива преценка на доказателствата, а не в тяхната съвкупност, както
го задължава чл.188, ал.1 от ГПК, основал е извода си само на част от
събрания доказателствен материал.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от ответната страна М.Б., с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита се,
че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и
правните изводи, до които е достигнал, са основани на доказателствата по
делото- писмени и гласни, които са преценени от съда в тяхната съвкупност.
Моли се да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят
деловодни разноски.
В о.с.з. въззивниците редовно призовани не се явяват лично, представляват се
от адвокат, който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея.
2
Моли тя да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна Б. редовно призована се явява лично и с адвокат,
който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли
да се потвърди обжалваното решение.
Останалите ответници, редовно призовани не се явяват.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е
подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, с което
исковата претенция е отхвърлена, поради което съдът я намира за допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1
от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на
императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение е правилно, по следните съображения:
Установената и възприета от РС – Г.Д. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
3
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – Г.Д. е бил предявен иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“В“ от
ЗЗД за разваляне на договор за дарение поради недаване на издръжка от
надарания на дариТ. при съществуваща нужда на последния. Съдът намира,
че дадената правна квалификация на иска от РС е правилно определена въз
основа на посоченото в изложението и в петитума на исковата молба.
За да се уважи искът по чл. 227 ал.1 б.“В“ от ЗЗД е необходимо да са налице
комулативно няколко предпоставки – да съществува дарение, дариТ.т да се
нуждае от издръжка ( да не може сам да си я осигури ) и надареният да
отказва да даде издръжка на дариТ.. В случая са доказани и трите изискващи
се от закона предпоставки. Няма спор, че ищците по делото са дарили
недвижимия си имот находящ се в с. Р., общ. Г. на ответника , за което е бил
съставен Нотариален акт № 79/29.12.2009 г. на нотариус Ваня Бумбарова,
като са запазили правото си да ползват една стая от приземния етаж до края
на живота на всеки един от тях.
С покана ТЕЛЕПОЩА № Е 0056253 от 08.11.2019 г., получена от ответника
на 11.11.2019 г., родителите му го поканили да им заплаща издръжка на всеки
един от тях по 250 лева месечно, като му определили срок до 15.11.2019г.
По делото няма доказателства за точния размер на доходите на ищците, за
периода - 2019 и 2020 година, като дори не се представя удостоверение за
размера на пенсиите им. По отношение на доходите им са представени
единствено два броя разпореждания за пенсии, но същите са за период
ирелевантен за спора, доколкото едното е от 2007 г., тоест преди
извършеното дарение, другото е от 2012 г. и няма как само въз основа на него
да се изведе категоричен извод за средствата им, още по-малко би могло да се
удостовери размер на пенсиите им за години след това. В исковата молба са
посочени суми на размер на пенсии, но същите не са подкрепени от
доказателства. Според заключението на вещото лице по допуснатата и приета
по делото съдебна експертиза - ищцата Ф.Б. според изписана рецепта през
2011г. трябва да купува лекарства на стойност 57.98 лева месечно, но
доколкото същите лекарства са определени въз основа експертиза от м.
4
08.2011 година, не става ясно дали и години след това ищцата е била лекувана
с тези медикаменти и срещу каква цена, нито пък дали се налага закупуването
им ежемесечно. Относно ищеца Ш Б., видно и от заключението на
експертизата, не може да се установи какви лекарства и дали е било
необходимо да приема, доколкото не е приложена рецепта по делото, а и не са
ангажирани други доказателства в тази посока.По делото няма представени и
доказателства за заплатени от ищците битови сметки. Към исковата си молба
ищците представят Експертно решение от ТЕЛК за очни заболявания от 2004
г. на Ш Б.. В същото обаче е посочено, че срокът на инвалидност е до
01.07.2005 г., т.е. лицето е следвало да се яви пред ТЕЛК за ново експертно
решение през 2005 г. По делото няма представено ново решение нито от тази
година, нито от по- късна. Следователно липсват доказателства за наличие на
инвалидност и степен на такава към момента на подаване на исковата молба.
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
Основателността на искането за отмяна на договор за дарение, предполага:
валидно сключена сделка – договор за дарение; изпадане на дариТ. в нужда
от издръжка, която нужда да е от траен характер / в този см. Решение № 1077
от 28.06.1994г. по гр.д.№ 922/1994г., І. Г.о./, като фактическо състояние,
чиято продължителност следва да се преценява във всеки отделен случай,
съобразно конкретните обстоятелства; отправяне на покана /Решение № 751
от 28.09.2001г. на ВКС по гр.д.№ 132/2001г., ІІ г.о./ до надарения да дава
издръжка, от който момент това задължение от морално се превръща в правно
и отказ /Решение № 1310 от 05.01.1996г. по гр.д.№ 1088/95г., ІІ г.о.; Решение
№ 655 от 08.07.2002г. на ВКС по гр.д.№ 279/2002г., ІІ г.о./ на надарения да
дава такава издръжка при съобразяване на материалните възможности на
последния / Решение № 751 от 28.09.2001г. на ВКС по гр.д.№ 132/2001г., ІІ
г.о/.
В казуса се установи, че ищците са отправили нарочна покана до ответната
страна, като надарен по договора за дарение за даване на издръжка.
Настоящият състав на БлОС приема, че по делото освен, че не се доказват
доходи на ищците, не се доказва изпадане в трайна нужда на дарителите –
безспорно е, че те разполага с материални възможности да покрива битовите
си нужди и потребности; както и доходи, достатъчни за задоволяване на
5
специфичните му нужди, а от друга страна – доходите на ответника не му
позволяват да предостави исканата издръжка, без да постави себе си в по-
неблагоприятно положение от това на дариТ., т.е. установените по делото
обстоятелства не водят до извод за проявена непризнателност от надарения,
поради което предявеният иск за отмяна на дарението е неоснователен. По
делото е изискана справка от НАП за регистрирани трудови договори на
Мустфа Шов Б. и размер на трудовото възнаграждение по тях, видно от които
същия е трайно безработен, не разполага с достатъчно средства за
собствената си издръжка, а да дава такава в размер на 250 лв. на всеки от
ищците или общо 500 лв. на двамата - за него е обективно невъзможно.
Поради това в случая не е налице непризнателност от страна на дарения,
изразяваща се в необоснован отказ да дава на дарителите си исканата
издръжка, независимо от обстоятелството в чия тежест е да докаже този факт,
в каквото насока са развити оплаквания във ВЖ.
По делото не се доказва размера на разходите за лечение и издръжка, размера
на актуални доходи, както и твърдението, че са ниски, не се установяват
какви са месечните обикновени нужди от храна и облекло на въззивниците, и
каква е месечната сума на разходите за тези им нужди, за да може съдът да
направи извод, че с получаваната пенсия те не могат да посрещнат тези свои
нужди.
Необходимостта от издръжка, с оглед нуждите на дариТ. и необходимите
средства за задоволяването им, следва да се докаже от дариТ. с всички
доказателствени средства, включително съдебна експертиза, което обаче не е
сторено по делото.
Освен това дарителите са и титуляри на правото на ползване на една стая от
приземния етаж на дарения имот, а използвайки дареният имот, на дариТ. е
дадена възможност да не заплаща средства за наем, за заплащане на
консумативи за него, което облекчава финансовото състояние.
Основание за отмяна е само отказът, който е израз на непризнателност в
смисъла на разрешението дадено с ТР №1/21.10.2013 г. по тълкувателно дело
№1/2013 г. на ОСГК на ВКС - възможност на дарения да осигури издръжка на
дариТ. без да накърнява своите минимални нужди и обичайните на лицата,
които издържа по закон, и въпреки това не я дава.
6
Представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство - препис
от Решение по ЗЗДН е неотносим и то не следва да бъде кредитирано като
доказателство, тъй като е ирелевантно към спора доколкото са ясни
нпредпоставките за уважаване на иск по чл. 227 ЗЗД и действията, които
представляват домашно насилие, не фигурират в изчерпателно изброените в
чл. 227 ЗЗД хипотези.
С оглед установената по делото фактическа обстановка на база събраните
доказателства, БлОС счита, че ищците не доказват наличието на всички
елементи от фактическия състав за уважаването на иска.
Не е налице, твърдяното във ВЖ нарушение на императивни материални и
процесуални норми. Решението на РС е правилно, като на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав за пълнота препраща и към мотивите, изложени от
РС.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение досежно
предявения иск, срещу които се възразява в жалбата. Същото следва да се
потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на
районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в закона и на
събраните доказателства. Релевантните за казуса факти са изяснени от
Районен съд Г.Д.. Въз основа на тях, първата инстанция е формирала
правилен правен извод за неоснователност на претенцията, с която е била
сезирана.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,
които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
По отношение на разноските по делото, съдът взе предвид, че въззиваемата
страна М.Б. е поискала присъждане такива, но за въззивна инстанция
разноски не се следват, тъй като не са представени доказателства за реално
сторени такива. Претендира се адвокатския хонорар, който обаче, видно от
представения договор за правна защита и съдействие, няма данни да е платен
– в брой или по банков път. Договора е сключен на 01.04.2021г., като
единствено е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в полза
7
на адв. С. е уговорено да бъде в размер на 650,00 лева, по начин и срок за
плащане – в брой до първото по делото о.с.з., което е било на 20.04.2021г.,
като липсват доказателства такова плащане да е безспорно реализирано, а
останалите графи на договора, касаещи именно заплатената сума са останали
непопълнени. Затова разноски в полза на въззиваемия М.Б. БлОС не
присъжда.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6145 от 14.12.2020 г. по гр.д.№1619/2019 г. по
описа на РС – Г.Д..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8