№ 41878
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110126248 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 26 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК.
При проверка за редовност на исковата молба настоящият съдебен състав е
констатирал две нередовности на същата - не е внесена държавна такса от 20
лева и същата не е придружена от редовно пълномощно - представен е само
електронен образ от такова пълномощно, който е изпратен във файл с
електронния подпис на адв. Г. М., но в същото няма никакъв текст за заверка.
С Разпореждане № 74988/27.05.2024 г. на ищцата са дадени указания да
отстрани тези две нередовности, като същото е връчено на адв.М., а с оглед на
липсата на реакция от негова страна - и лично на ищцата на 02.09.2024 г. (на
лист 38 от делото).
С молба с вх. № 309356/02.10.2024 г. адвокат М. е възразил срещу
законосъобразността на второто разпореждане на съда, като твърди, че за
представения от него електронен образ се прилагала разпоредбата на чл. 360ж
ЗСВ, и се иска отвод на съдебния състав, защото в мотивите на Разпореждане
№ 137974/27.09.2024 г. било изразено съмнение от съда, че ищцата била
жертва на престъпление, което издавало лично отношение към адв. М..
На първо място по искането за отвод - в мотивите на разпореждане №
137974/27.09.2024 г. съмненията на съда относно качеството на ищцата на
жертва изрично са обосновани с наличие на множество дела, водени срещу
друг ответник, което сочи на съмнения на съда не срещу адвоката на ищцата, а
срещу този друг ответник. В нито един съдебен акт не е изразена никаква
оценка нито относно качествата, нито относно добросъвестността на адв. М.,
1
като това означава, че от субективна страна не може да се смята, че съдът е
бил пристрастен. От обективна страна действията на съда също не следва да
се приемат за основание за отвод поради пристрастност към ищцата - съдът
прави опити за връчване на книжа на същата поради съмнения, че тя е в
състояние да се защитава, тъй като е многократно търсена на различни
адреси, и това отразява по-скоро форма на загриженост за процесуалната
редовност на действията на съда, като не е взето никакво становище по изхода
на спора. Поради това искането за отвод на районния съдия следва да се
остави без уважение.
Що се отнася до указанията на съда - дори и да се приеме, че второто такова
указание на съда е незаконосъобразно (за което накратко ще бъдат изложени
мотиви по-долу), то указанието за заплащане на държавна такса от 20 лева по
двата иска по ЗОДОВ не е изпълнено и само на това основание
производството следва да се прекрати. Ищцата не е направила никакво искане
за освобождаване от такси, като производството по ЗОДОВ не е освободено от
такива, поради което делото следва да се прекрати.
По отношение на представянето на електронен образ от пълномощно, следва
да се има предвид, че внимателният прочит на цитираната от адв. М.
разпоредба на чл. 360ж, ал. 1 и 3 ЗСВ показва, че същата е напълно
неприложима към начина на подаване на исковата молба. В чл. 360ж, ал. 1
ЗСВ е предвидено, че това правило се прилага за подавани на хартиен носител
до съда изявления, а не за такива, подадени по електронен път - по
настоящото дело исковата молба е подадена чрез единния портал за
електронно правосъдие, и съдът не е получавал нищо на хартия. Що се отнася
до субекта, който може да заверява електронни образи от подадени на хартия
документи, правилото на чл. 360ж, ал. 3 ЗСВ изрично посочва, че това
е служител, определен от административния ръководител на органа на
съдебната власт, какъвто „заверилият“ електронния образ адв. М. и сам
посочва, че не е - същият е адвокат, вероятно с дългогодишна практика.
Поради това разпоредбите на чл. 360ж ЗСВ въобще не са приложими за
заверени от адвокат документи.
Що се отнася до действителния смисъл на изискването на чл. 102з, ал. 1 ГПК
всеки подаден до съда документ да е придружен само от електронно
пълномощно, доколкото докладчикът по делото лично е участвал в работите
по подготовката на това изменение на ГПК (ДВ, бр. 110/2020 г.), идеята за това
2
да се представят само електронни пълномощни има две функции - на първо
място - улесняване на вътрешните проверки на съда на пълномощните и в
дългосрочен план - въвеждане на автоматизирана електронна проверка на
същите, тъй като при снемане на електронен образ единственият гарант за
верността на документа е този, който е снел образа, което дава възможност за
по-лесно оспорване на сканираните пълномощни, а на второ място -
ограничаване на възможността за манипулиране на електронните образи. Не е
тайна, че електронните документи по принцип се заснемат от скенерите с
ниско качество и поради това е много по-лесно да се извърши т.нар „кражба на
подпис“ върху сканиран документ - като подписът софтуерно се „изреже“ и се
прехвърли върху изявление с напълно различен смисъл. Именно затова е
предвидена и засилена защита на пълномощните, представени по този начин
пред съда, като правилото на чл. 102з ГПК се прилага само за приложенията
към изявления до съдилищата и то изключва възможността за заверка на
електронен препис от други доказателства, уредена в главата относно
доказателствата по принцип - чл. 186 ГПК. В съдебната практика тази
законодателна идея срещна пълно неразбиране, което обаче не означава, че
същата не следва да се отстоява, поне докато не се появи съдебен акт, който да
може да обясни отношението на тези две разпоредби на ГПК или до отмяната
на текста на чл. 102з, ал. 1 ГПК, ако за това има воля на законодателя. Не е
допустимо обаче съдът да игнорира законодателната воля само защото това е
по-лесно на страните. Правилата относно сигурността на електронните
документи имат за цел опазване на документооборота за дълги периоди от
време, което няма как да се постигне чрез частична дигитализация и
преснемане на копия на ксерокс, след което - сканирането им, а след това
повторното отпечатване от съда, ръчни проверки на електронен подпис на
хиляди документи и т.н. (оттук - закономерно забавяне на правосъдието с
административни действия от рода на печата „вярно с електронно подписания
оригинал“, който представлява уникално творение на българския
административен гений). Не това означава електронно правосъдие и не това
беше замисълът на законодателя, удавен в инерцията всичко да се прави така,
както „винаги се е правело“.
Дори да се приеме, че е допустимо да се заверява електронен образ от
пълномощно от адвокат по силата на чл. 31, ал. 2 ЗАдв, както приема изолиран
акт на ВКС - Определение № 40/07.03.2022 г. по ч. гр. дело № 427/2022 г., I
3
ГО, което отново не дава никакво смислено обяснение защо съществува
разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК и какво може да е имал предвид
законодателя, като я е писал, то същото определение поставя изискване
електронният документ да съдържа заверка - изрично изявление, че адвокатът
не просто приподписва нещо сканирано, а че с подписа си поема отговорност,
че това е вярно снет препис. И това не е направено, вместо което съдебният
състав бива атакуван, че дава „абсурдни“ указания. Те биха били такива, ако
не съществуваше разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК, но ако не бъдат давани
такива се оказва, че самата разпоредба е абсурдна, защото няма никакъв
смисъл. При всички положения, ако указанията на съда се смятат за
неправини, добросъвестният ред е да се поиска изменението им по чл. 253
ГПК, а не да не се изпълняват.
Поради това нито едно от двете указания, дадени от настоящия съд в
Разпореждане № 74988/27.05.2024 г. по настоящото дело не са изпълнени,
поради което исковата молба си остава нередовна и производството по нея
следва да се прекрати с връщането по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата И. В. Я. за ОТВОД на
районния съдия А.Г на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 151429/09.05.2024 г., подадена от И. В. Я..
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по гражданско
дело № 26248 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав.
Разпореждането може да се обжалва в частта относно връщането на исковата
молба и прекратяването на делото с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищцата. Да се прати на
правилния съдебен адрес и по електронна поща!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4