№ 1172
гр. София, 16.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110165345 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу „Н., с която са
предявени следните искове:
1/ иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД за сумата от 3873.36 лв. с ДДС –
непогасена главница по договор за извършване на С., изразяващи се в доставка и полагане
на машинна подова замазка за обект „Ж., за което е издадена фактура № ./21.01.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното плащане;
2/ евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 3873.36 лв.–
главница за извършени С., изразяващи се в доставка и полагане на машинна подова замазка
за обект „Ж., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца;
3/ евентуален осъдителен иск за сумата от 677.47 лв. – съдебно-деловодни разноски
по заповедното ч.гр.д. № 26220/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Съдът намира, че производството се явява недопустимо в частта по предявения
евентуален осъдителен иск за сумата от 677.47 лв. – разноски по заповедното ч.гр.д. №
26220/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, по следните съображения:
В исковата молба се твърди, че с посочената сума „Н. непозволено е увредило
ищцовото дружество, тъй като неизпълнението на възникналите задължения за С. е
предизвикало необходимостта от извършване на разходи за ангажиране на адвокат и
съдебни такси за предявяване на неудовлетворените вземания. В изпълнение дадените от
съда указания, ищецът е заявил в молба от 10.12.2021 г., че поддържа така предявения иск,
като е посочил, че при отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК разноските по заповедното
производство не биха му били присъдени, в същото време ищцовото дружество ще е
направило разноски по заповедното производство, които биха се намирали в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на ответника.
1
Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че по ч.гр.д. № 26220/2021 г. по описа на
СРС, 145 състав, има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която в полза на
заявителя са присъдени разноски в размер на 677.47 лв., като именно в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК ще се решава отговорността за разноските в
заповедното производство, то недопустимо при това положение се явява предявяване на
евентуален осъдителен иск за същата сума. Поначало извън конкретното производство, в
което са направени и по реда, установен в процесуалния закон, разноските не могат да се
търсят и присъждат. Доколкото е налице процесуален ред за защита, а именно – разноските
в заповедното производство се разглеждат и присъждат именно в исковото, то в такава
хипотеза се явява недопустимо предявяването на самостоятелен иск за присъждане на
сторени в заповедното производство разноски, при наличие на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с която сумата е присъдена в полза на заявителя и висящо
производство по чл. 422 ГПК. Т.е. наличието на висящо производство по реда на чл. 422
ГПК обуславя и недопустимостта на осъдителния иск за разноските, сторени в заповедното
производство, претендирани като вреди от противоправното поведение на ответника.
Ищецът не е обосновал и правен интерес от така заявената осъдителна претенция, а
наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на иска, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв
интерес в случая липсва – от една страна, при уважаване на установителния иск, съдът ще се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и ще ги присъди в
полза на заявителя, в случай че такива реално са сторени, а от друга – при отхвърляне на
установителния иск, съдът отново ще се произнесе по отговорността за разноските, сторени
в заповедното производство, като ще отрече тяхната дължимост в полза на заявителя. При
всички положения ще се изследва и въпросът за това дали с поведението си ответникът е
дал повод за завеждане на делото и направата на разноските. Но така или иначе въпросът за
дължимостта на разноските в размер на 677.47 лв. ще се разреши в рамките на разглеждане
на установителния иск, поради което и осъдителен иск за същата сума, претендирана като
обезщетение за претърпени вреди, вследствие виновното поведение на ответника, би било
недопустимо.
Ето защо настоящият съдебен състав съобразно вътрешното си убеждение намира, че
настоящото производство се явява частично недопустимо и като такова следва да бъде
частично прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 89068/16.11.2021 г., подадена от „Д. срещу „Н. В
ЧАСТТА относно предявения евентуален осъдителен иск за сумата от 677.47 лв. – съдебно-
деловодни разноски по заповедното ч.гр.д. № 26220/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, с
2
която сума „Н. непозволено е увредило „Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
65345/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След стабилизирането на частичното прекратяване да се докладва делото за
изпълнение на процедура по чл. 131 ГПК относно другите претенции.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3