Решение по дело №37/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 48
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Татяна Митева
Дело: 20224300500037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500037 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260147/ 01.10.2021 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1651/ 2020 г. по описа на същия съд, с
което са отменени на основание чл. 357, ал.1 от КТ, Заповеди №№ ЧР-5882/
28.08.2020 г.; ЧР-5882-1/ 25.09.2020 г.; ЧР-5882-2/ 06.10.2020 г.; ЧР-5630-5/
09.09.2020 г. и ЧР-7107/ 07.10.2020 г. на Изпълнителния директор на „ВиК“
АД – Ловеч, като незаконосъобразни. На основание чл. 215, ал.1 от КТ „ВиК“
АД – Ловеч е осъдено за заплати на Й.И. Й., по заповеди с №№ ЧР-5882/
28.08.2020 г.; ЧР-5882-1/ 25.09.2020 г. и ЧР-5882-2/ 06.10.2020 г., за 32 дни в
размер на 320 лева, ведно със законната лихва за забава на плащането на
сумата, считано от деня на забавата 01.09.2020 година до окончателното
плащане, като са присъдени и съответните разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 263694/ 22.10.2021 година от
„ВиК“ АД, със седалище гр. Ловеч, ул. „Р.К." 1 А, ЕИК ******,
представлявана от изп. Директор Д. КР. С., чрез пълномощника си адвокат В.
1
Н. Н. със съдебен адрес по делото: гр. Ловеч, ул. Т.“ № 21 стая 204, против
Решение № 260147 от 01.10.2021 г. на Ловешки районен съд по гр.дело №
1651 по описа на ЛРС за 2020 г., в частта му с което е отменена Заповед №
ЧР-5630-5/09.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „В и К"АД- гр. Ловеч,
уважен е осъдителния иск за 320лв. и са присъдени разноските, тъй като в
тази си част е постановено неправилно, при нарушение на материалния закон
и необоснованост. Посочва, исковата молба, по която е започнало
производството, не отговаря на изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК, като
ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин за плащане, въпреки, че
единия от исковете е осъдителен за парична сума. В тази връзка, моли съдът
да задължи ищеца да посочи банковата си сметка.
По отношение на наложеното дисциплинарно наказание, счита, че е
спазена процедурата по налагането му и то безспорно се доказва от всички
събрани доказателства. От разпита на изслушаните свидетели се установява,
че само Й. е бил на мястото, където е аварирала помпата. С Доклад от Д.Ц.
ръководител на поддръжка ПСОВ, с вх.№ЧР-5630/20.08.2020 г. докладва за
констатирана авария на помпа в смяната на Й.. Съставена е комисия, която
излиза с доклад. Във връзка с цитирания рапорт е изискано писмено
обяснение от Й., което също е налично по делото.
Счита, че с действията си Й. е допринесъл за значителни материални
щети на „ВиК" АД -Ловеч, с което е злоупотребил с доверието на
работодателя си. Въпросната помпа е скъпо съоръжение и съответно ремонта
и е струва скъпо. Следва да се съобрази, че повредата в тази помпа може да
доведе до цялостно спиране на работата в Пречиствателната станция Ловеч.
На Й. е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, което явно е в
противоречие с твърдението му за негативно и тенденциозно отношение към
него. Следва да се отбележи и факта, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание съдържа всички задължителни реквизити - дата
на издаване, трите имена на служителя, правно и фактическо основание и
подпис на работодателя.
По отношение на иска, на основание чл.215, ал.1 от КТ, за сумата от
320 лв. дневни пари за командироване, то считат, че съдът неправилно го е
уважил. По делото е доказано, че съгласно чл.12 от Правилник за вътрешния
трудов ред на командированите на територията на дружеството се заплащат
2
само пътни разходи, че Й. е запознат с тази норма, както и че тя се прилага не
само спрямо него, а и по-отношение на всички служители на дружеството.
Счита, че именно описаните пропуски и грешен „прочит" на доказателствата
по делото са довели състава на PC - гр.Ловеч до постановяването на едно
неправилно решение. Моли да бъде отменено Решение 260147 от 01.10.2021
г. на Ловешки районен съд по гр.дело № 1651 по описа на ЛРС за 2020 г., в
обжалваната му част и постановено решение, с което бъде отхвърлено
оспорването на Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. на Изпълнителния
директор на „В и К"АД- гр. Ловеч, както и предявения иск по чл.215, ал.1 от
КТ, ведно с всички законни последици. Претендира разноските по делото.
Подаден е отговор на въззивна жалба вх. № 263829/11.11.2021 година от
адв. Т.Х. пълномощник на Й. ИВ. Й., с който моли съда да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част, като
правилно, законосъобразно и обосновано, по изложени съображения.
В съдебно заседание за въззивника „ВиК“ АД – Ловеч се явява адв.
В.Н., поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Въззиваемата страна Й.Й., не се явява и не се представлява, подадена е
писмена молба в която заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа
подадения отговор. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част
по изложените в отговора съображения. Претендира направените разноски и
оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като
прекомерно.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 1651/ 2020 година на РС-Ловеч, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът приема за установено
следното:
С допълнително споразумение № 3/23.01.2018 г. считано от 01.02.2018
г. към Трудов договор № 13/29.01.2010 г. ищецът Й. ИВ. Й. е бил назначен на
длъжността „Механик машинни инструменти", с място на работа: ПСОВ
Ловеч /Пречиствателна станция за отпадъчни води/, Северна индустирална
зона 70, с основно месечно възнаграждение 715.00 лева и 19 % - 135.85 лева,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Представено е Допълнително споразумение № ЧР-2417 / 21.07.2020 г. за
изменение на трудовия договор, считано от 01.08.2020 г., за преназначаване
на Й. от длъжност „Механик машинни инструменти" на „Помпиер
пречиствателна станция", с основно месечно трудово възнаграждение от 660
3
лева. Допълнителното споразумение не е подписано от работника.
По повод авария на помпа Р-30-03 в сграда № 30 на ПСОВ Ловеч,
констатирана на 28.07.2020 г. е извършена проверка и изготвен доклад от
тричленна комисия, в който е отразено, че след цялостен преглед на
авариралата помпа, преглед на видео записи на камерите в ПСОВ - Ловеч и
разпит на работниците, дежурни на 28.07.2020 г., комисията е стигнала до
извода, че помпата е извадена от строя умишлено след отскубване на кабела
към термодатчика, като в часа на аварията около помпата е бил единствено
дежурния работник Й.Й. - Механик машинни инструменти ПСОВ.
С покана изх.№ ЧР-5630-1/ 24.08.2020 г., във връзка с установени
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца – въззиваем в
настоящото производство същият е поканен в тридневен срок да даде
писмени обяснения съгласно чл.193 от КТ относно: авария на помпа Р-30-03 в
сграда №30 на ПСОВ Ловеч, констатирана на 28.07.2020 г. от сформирана
комисия.
В определения му срок Й. е дал писмени обяснения в на 27.08.2020 г.,
като е посочил, че по време на работа на 28.07.2020 година не е имало
проблем с помпата, като при предаване на смяната в 08.00 часа на същия ден
е уведомил устно М.В., че не е имало проблем. Посочва още, че на 27.08.2020
г. при проверка на дневника за Аварии и неизправности, не е констатирал
отбелязване на проблем с помпата.
Със Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. на Й.Й. е било наложено
дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ - „Забележка". В мотивите на
заповедта е отбелязано, че е издадена във връзка с подадения от комисията
доклад вх.№ ЧР-5630/20.08.2020 г. и докладна с вх.№ 5630-3/31.08.2020 г. от
Й.. Прието е за установено, че на 28.07.2020 г. сутринта е констатиран
проблем с помпа Р-30-03 в ПСОВ гр. Ловеч (доклад с вх.№ ЧР -
5630/20.08.2020 г. на Д.Ц.), след което сформираната комисия е стигнала до
заключение, че е измъкнат умишлено кабела към термодатчика на помпата.
След преглед на всички видеозаписи на камерите в ПСОВ – Ловеч, взети
устни обяснения от дежурния помпиер/оператор - Х.М. на 28.07.2020 г.,
комисията е достигнала до заключение, че единственият работник в часът на
аварията около помпата е Й.Й.. В мотивите на заповедта е посочено, че по
докладна с вх. № ЧР-5630-3/31.08.2020 г. е взет предвид писмен отговор от
ръководител ПСОВ Ловеч - констатирани са множество липси на
инструменти и гориво -вх.№ ЧР-5630-4/09.09.2020 г. Прието е, че
гореописаните дейния представляват нарушения на трудовата дисциплина,
неизпълнение на служебните задължения, а именно: Текущ контрол върху
изправността на машините и съоръженията; Проверка изправността и
регулиране работата на помпените агрегати; Своевременно реагиране на
сигнала за аларма в системата за управление и незабавно инспектиране на
съответната машина; предприемане на всички възможни действия за
отстраняване на възникналия проблем; при невъзможност за възстановяване
4
на нормална работа на съоръжението да уведоми Ръководител ПСОВ Ловеч;
нарушение на чл.6 от Правилника за вътрешния трудов ред: да изпълнява
законните нареждания на работодателя; да пази грижливо имуществото,
което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му
работа, и неуведомяване на прекия ръководител ПСОВ. Препис от заповедта е
връчена на ищеца на 16.09.2020 г, в 8,10 ч.
Със Заповед № ЧР-5882/28.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
„ВиК“ АД - Ловеч, на основание чл.121 от КТ Й.Й. за периода 01.09.2020 г. -
30.09.2020 г. вкл., е командирован в ПП Л.. В заповедта е посочено, че ще
изпълнява длъжността „Водопроводчик, външно ВиК" и ще е на пряко
подчинение на ръководител ПП Л. Пламен Койнов.
Със Заповед № ЧР- 5882-1/25.09.2020 г. срокът на командировката е
удължен от 01.10.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл., с мотиви, че работникът е
ползвал отпуск в размер на четири дена.
Впоследствие е издадена Заповед № ЧР-5882-2/06.10.2020 г., с която
срокът на командироването е удължен с още два дни до 08.10.2020 г. вкл.,
поради ползване на отпуск за временна нетрудоспособност в размер на два
дена.
Със Заповед № 17/27.10.2020 г. трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл.325, ал. 1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на
страните, считано от 01.11.2020 г.
В хода на първоинстанционното производство са депозирани и гласни
доказателства. От показанията на св. Д.Ц. на длъжност Ръководител
поддръжка ПСОВ, „ВиК“ АД – Ловеч, е видно, че на 28.07.2020 г. около 7:30
ч. при постъпване на работа му било докладвано, че има авария с помпа П-30-
03 - свети в червено и не може да бъде изчистена самата аларма. Твърди, че
към 8,30 часа отишли с оператора на пречиствателната станция да проверят
каква е повредата и установил, че е откъснат датчика за температура на
самата помпа. Подменили датчика и и изпробвали помпата. От оператора,
който е бил на смяна, разбрал, че аварията е настъпила към 23:30 часа и в
момента, в който е светнала алармата ищецът Й.Й. е бил там, за да спре
машините. Свидетелят заявява, че според него датчикът е завит към самата
помпа и не е възможно да се отскубне без някой да го удари или дръпне.
Изтъква, че по случая била назначена комисия, която изготвила доклад със
заключение, че по времето на настъпване на аварията само Й. е бил в
станцията и поради това са приели, че именно той има някакво отношение
към инцидента.
Свидетелят посочва, че в сграда № 30 няма видеонаблюдение, на
камарите се виждало само, че Й. отива към сградата, но не и дали влиза вътре.
Твърди, че е разговарял и с Х.М. - оператора, който бил на смяна. От него
разбрал, че двамата с Й. след като светнала алармата се опитали да
възстановят алармата и да заработи самата помпа, но не успели да изчистят
алармата. Посочва, че данните относно работата на помпите се записват на
5
всеки час от оператора на смяна и се съхраняват и на хартиен носител /ръчно
попълнена таблица/, а на компютъра - за седмица, след което автоматично се
изчистват.
Съгласно показанията на М.П. на длъжност „Механик машинни
инструменти и съоръжения" в дружеството-въззивник, на 28.07.2020 г. в 8:00
часа нощната смяна го уведомила, че има повреда в помпата. При проверка
установили, че има механична повреда в един от датчиците и затова помпата
не работи. Посочва, че бил в състава на комисията, която разследвала случая
и го подписал. Твърди че, след разследване на комисията стигнали до
заключението, че повредата е механична и е вследствие човешка намеса.
Стигнали до заключение, че единствено Й. е бил в сградата в момента на
аварията. Часът когато е спряла помпата го установява нощната смяна и той
го разбрал от тях. Посочва, че не е преглеждал документацията за случая,
изготвена от нощната смяна. Тогава на място е констатирали, че има проблем
с датчика, който следи за прегряване на помпата, като били скъсани кабелите
към датчика.
Свидетелят Х.М. посочва, че към 2020 г.е заемал длъжността „Оператор
помпиер пречиствателна станция", а на 27.07.2020 г., към 23.00 часа
констатирали аварията в станцията, тогава помпа П30-03 влязла в авариен
режим. В случая на компютъра в командната зала било изписано, че помпата
е в аларма, което значело, че не е добре самата помпа и не е готова за работен
режим. Твърди, че когато започнал смяната същия ден помпата не е работила,
но не знае по какви причини. Свидетелят ходил на място, но не успял да
установи нищо, опитал да я рестартира, но не успял. Твърди, че писмено не е
отразявал аварията, но устно уведомил Д.Ц., като други обяснения не е давал.
Твърди, че помпата не е работила от 01.07.2020 г. до 29.07.2020 г., а е
работила на 30.07.2020 г. и на 31.07.2020 г. Посочва, че след подадения
сигнал на алармата, извършил оглед на помпата, на не е установявал скъсване
или измъкване на кабели.
От показанията на св.В.Ч. на длъжност „Оператор помпиер" се
установява, че за аварията на 27.07.2020 г. разбрал след приемане на смяната
сутринта на 28.07.2020 г. от Хр. М., който го уведомил, че има помпа излязла
в авария, но не е открил причината. Ч. погледнал на компютъра и видял, че
продължава да дава аларма тази помпа, било изписано „термична защита",
което той не можел да си обясни при положение, че помпата не е работила.
Счита, че целия юли не е работила помпата, тъй като декантерът, който
работи с тази помпа бил в ремонт, работила е на 30 и 31.07.2020 г. Твърди, че
по случая не е давал обяснения, а в дневника за авариите няма отразено нищо
за тази авария. Посочва, че видял грешката, излязла аларма в 23:03 ч. на
27.07.2021 г., но лично не е виждал да стърчат кабели, а от колегите от
поддръжката разбрал, че имало изскубнат кабел на термичната защита и
затова дало аларма, но той не е видял това нещо. Правил е оглед сутринта към
8:30 ч. на 28.07.2020 г., след като приел смяната, но не видял никаква намеса,
а грешката била изчистена към 10:00 часа на 28.07.2020 г.
6
Свидетелката С. на длъжност Специалист „Човешки ресурси“ която
пояснява установения ред за връчване на заповеди в дружеството.
Въззивното производство се развива по отношение на частта, в която е
отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, както и в
частта, с която работодателят е осъден за заплати сумата от 320 лева,
представляващи дневни пари за периода на командироването.
При изложената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните: Предвид доказателствената тежест на
работодателя, същият е следвало да проведе пълно главно доказване на
твърдените нарушения на трудовата дисциплина, обосновали налагането на
дисциплинарното наказание, а в конкретния случай това не е сторено по
несъмнен начин. На първо място няма данни и не са представени
доказателства, които да установяват, че безспорно Й.Й. е извършил действия
по умишлена повреда, която да доведе до посочената авария на 27-28.07.2020
година, още повече, че от свидетелските показания се установява, че тя не е
работила от 01 до 29.07.2020 г., поради друга повреда. От свидетелските
показания и доклада на комисията е видно, че се касае до предположения, а
не до безспорно установено нарушение.
В мотивите на заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание е посочено и друго нарушение на трудовата дисциплина, като при
налагането на наказанието в тази част, е нарушена и процедурата по налагане
на наказанието по чл. 193 от ГПК.
Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че в
случая при реализиране на дисциплинарната отговорност на работодателят не
е доказал твърдените нарушения, поради което заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По иска с правно основание чл. 215, ал.1 от КТ, вр. чл. 19, ал.2 от
Наредба за командировките в страната. От доказателствата по делото е видно,
че работникът е осъществявал трудовата си в друго населено място без да има
данни за пренощуване. При това положение на командирования следва да се
изплащат дневни пари в размер 10 лева съгласно ал.2 на чл. 19 от Наредбата.
Работодателят се позовава на разпоредбата на чл. 12 от Правилник за
вътрешния трудов ред, където е предвидено, че командироването на
работниците и служителите на територията на Дружеството се заплаща само
пътните разходи. Съгласно нормите на Наредбата чл.23 не се заплащат
дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото
7
на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически
живее командированият или неговото семейство. В конкретния случай такива
твърдения и доказателства липсват. В този смисъл не може да се приеме, че
са налице на изключенията по смисъла на чл.23 от Наредбата за
командировките в страната.
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има
право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от
Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 72/
30.12.1986 г. е приета Наредба за командировките в страната, в която са
определени размерите на пътните и дневните пари, дължими на
командирования. При действието на чл. 228, ал.2 от КТ размерите на
обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на
Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не
са предвидени по-големи размери. В този смисъл определените по-ниски
размери или предвиденото в конкретния случай незаплащане на дневни пари
в Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество са
неприложими, като противоречащи на императивните правила, установени в
КТ.
Предвид изложеното основателен и доказан се явява и предявения на
основание чл.215, ал.1 от КТ иск за заплащане на сумата от 320.00 лв. -
полагащите се на ищеца дневни пари за командировката му в ПП - гр. Л., по
Заповеди с № ЧР-5882/28.08.2020 г. ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и ЧР-5882-
2/06.10.2020 г. за 32 дни, ведно със законната лихва за забава, считано от деня
на забавата (01.09.2020 г.) до окончателното й изплащане.
Заявена е и претенция да бъдат присъдени направени от въззиваемата
страна разноски в размер на 750 лева, представляващи адв. хонорар, която е
основателна и доказана. Направеното възражение за прекомерност е
неоснователно, предвид нормата на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
В този смисъл решение № 260147/ 01.10.2021 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1651/ 2020 г. по описа на същия съд, в
обжалваната част, с която е отменена на основание чл. 357, ал.1 от КТ,
Заповед № ЧР-5630-5/ 09.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „ВиК“ АД
– Ловеч, като незаконосъобразна и на основание чл. 215, ал.1 от КТ „ВиК“ АД
– Ловеч е осъдено за заплати на Й.И. Й., по заповеди с №№ ЧР-5882/
8
28.08.2020 г.; ЧР-5882-1/ 25.09.2020 г. и ЧР-5882-2/ 06.10.2020 г., за 32 дни
сума в размер на 320 лева, ведно със законната лихва за забава на плащането
на сумата, считано от деня на забавата 01.09.2020 година до окончателното
плащане, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса „ВиК“ АД - Ловеч, следва да бъде осъдено
да заплати на Й. ИВ. Й., съдебно-деловодни разноски в размер на 750 лева
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260147/ 01.10.2021 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1651/ 2020 г. по описа на същия съд, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „В и К"АД - гр. Ловеч, със седалище и адрес на управление:
гр. Ловеч, ул."Р.К."№1А, БУЛСТАТ ******, представлявано от Изп.
Директор инж. Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на Й.И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ловеч, ж.к."М.", бл.*** вх.Д, ет.5, ап.14, сумата от 750 (седемстотин и
петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9