Присъда по дело №726/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 9
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20211420200726
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Враца, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Наказателно дело от общ
характер № 20211420200726 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата ИВ. ИВ. ЦВ., род.на ****** в гр.Враца, жив. в с.Лехчево,
българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, неосъждана,
безработна, ЕГН:********** ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че за времето от м.08.2020 г. до
м.06.2021 г. включително, в гр.Криводол, след като е осъдена с протоколно
определение по гр.д.№ 2/20 г. на РС-Враца, влязло в сила на 07.08.20 г. да издържа
свои низходящи- дъщеря И.М.Л. и син Е.М.Л, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 11 месечни
вноски по 305.00 лв. месечно общо за двете деца или общо неизплатено задължение за
издръжка в размер на 3310.00 лв., ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.183, ал.1,
вр.чл.54, вр.чл.42а, ал.2, т.1 и 2, вр.ал.3, т.1 НК я ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, с
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца за всяка от двете
мерки.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред ВОС в 15-дневен
срок от днес.
1


Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от 06.10.21 г. по НОХД№ 726/21 г. на ВРС:

Подсъдимата ИВ. ИВ. ЦВ. от с.***** е предадена на съд по внесен от ВРП
обвинителен акт за това, че за времето от м.08.2020 г. до м.06.2021 г. включително, в
гр.Криводол, след като е осъдена с протоколно определение по гр.д.№ 2/20 г. на РС-
Враца, влязло в сила на 07.08.20 г. да издържа свои низходящи- дъщеря И.М.Л. и син
Е.М.Л. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно общо 11 месечни вноски по 305.00 лв. месечно общо за двете деца
или общо неизплатено задължение за издръжка в размер на 3310.00 лв.- престъпление
по чл.183, ал.1 НК.
Съдебното производство протече при условията и реда на чл.371, т.2 НПК, като с
определение от 06.10.21 г. съдът одобри направеното от подсъдимата самопризнание и
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да събира непосредствено
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без изменения,
като предвид събраните доказателства пледира за постановяване на осъдителна
присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение
по чл.183, ал.1 НК и да й се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Подсъдимата Ц. наред със самопризнанието, изразява съжаление за случилото
се. Защитникът й се присъединява към позицията на държавното обвинение за
доказаност на престъплението, с искане за определяне и налагане на наказание
пробация, с минимални по закон вид и размер на пробационните мерки.
След анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подс. И.Ц. и М. ЛЮБ. ЦВ. живеели на съпружески начала. През време на
съжителството си двамата се сдобили с две деца: И.Л. родена на 02.07.2014 г. и Е.Л.
роден на 10.09.2012 г.
През 2018 г. отношенията между подс.Ц. и М.Ц. се влошили и двамата се
разделили, като малолетните им деца останали да живеят при баща си в гр.Криводол.
Впоследствие през 2020 г. М.Ц. завел гражданско дело за предоставяне на
родителските права по отношение на двете деца, както и за осъждане на подсъдимата
да изплаща издръжка за тях.
С протоколно определение, постановено по гр.д. № 2/2020г. на ВРС, съдът
одобрил постигната спогодба между страните, по силата на която се предоставяло
упражняването на родителските права по отношение на децата Е. и И.Л. на баща им-
М.Ц., като същевременно подсъдимата била осъдена да заплаща на децата, чрез
техният законен представител- М.Ц. месечна издръжка в размер на по 152,50лв. за
всяко дете.
Съдебният акт влязъл в сила на 07.08.2020 г. От влизане в сила на
горепосочения съдебен акт до м.юни 2021 г., подсъдимата не изпълнила задължението
си и не изплатила нито една сума за месечна издръжка по отношение на двете деца.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на направеното
от подсъдимата самопризнание, подкрепено пряко и от: свидетелските показания на
1
Сашка Трифонова, заверено копие от горепосочения съдебен акт, актове за раждане на
деца, справки за имуществено състояние, характеристика и свидетелство за съдимост
на подсъдимата. Данните от горепосочените доказателствени източници са
еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-подробното им
обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие от правна страна
следното: по делото безспорно се установи, че като е имала задължение да издържа
свой низходящи-син Е. и дъщеря И. установено с влязъл в сила съдебен акт,
подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си за плащане на дължима
издръжка за повече от два месеца, за периода – м.08.20 г. до м.06.21 г. в размер на общо
11 месечни вноски от по 305.00 лв. за двете деца или общо невнесена сума от 3310.00
лв. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимата е
съзнавала обществената опасност на поведението си и на последиците от него и е
целяла пряко настъпването им. Затова и съдът я призна за виновна в извършване на
престъплението, описано в обвинителния акт по чл.183, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът отчете от една страна като смекчаващи вината
обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични
данни по местоживеене, проявената самокритичност, социалния и имуществен статус
към периода на извършване на деянието /трайно безработна, без данни за доходи и
имущество/, като фактори, способствали извършването му. Като отегчаващо вината
обстоятелство се отчете конкретната обществена опасност на настоящето деяние, с
оглед продължителния период на бездействие на подсъдимата и ниглежиране на
децата, както и високия размер на дължимата, неплатена издръжка. Превеса на
отчетените смекчаващи вината обстоятелства мотивира съда да наложи на
подсъдимата по-лекото от двете предвидени алтернативно наказания за
престъплението по чл.183, ал.1 НК- “пробация”, в предвидения от закона минимум на
вид и брой пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2, вр.ал.4 НК- задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност на изпълнение два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца за
всяка от мерките, съгласно чл.42а, ал.3,т.1 НК. Този вид и размер на наказанието, съдът
счете за адекватен на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца и
достатъчен за постигане целите по чл.36 НК.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2
Съобщи за изтекли лични данни