№ 13238
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110150775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от [ фирма ] ЕАД с предявени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С. Н. М. ЕГН ********** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2 479,18 лева за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
22.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
15.02.2022 г. в размер на 282,63 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 49,26 лева за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 22.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022 г. в размер на 8,71 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №9201/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че се намира в облигационно отношение с ответника, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи, че по силата на облигационното отношение е доставил
топлинна енергия за следния собствен на ответника топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ул., ет., апартамент, аб.№ . Твърди, че ответникът не е заплатил в срок
реално потребената топлинна енергия, поради което претендира и мораторна лихва.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба. С
допълнителна молба вх.№ 113179/25.04.2023 г. /л.69/ е представила фискален бон за
заплатени суми, видно от който на 10.02.2023 г., след завеждане на иска, е заплатила на
ищцовото дружество по настоящето съдебно дело сумите в размер на 2528,44 лв.
главници, мораторна лихва в размер на 291,35 лв., лихва за забава върху главниците в
размер на 257,07 лв., както и съдебни разноски в исковото и заповедното производство
1
в общ размер от 128,77 лв.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че е
налице качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника,
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал
топлинна енергия на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за
престираната топлинна енергия. Следва да докаже, че за ответника е възникнало
задължение за плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и
какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си
възражения.
От представените доказателства за плащане и заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза се установява, че
ответницата е заплатила на ищцовото дружество и дължимата законна лихва върху
претендираната главница, сторените разноски в заповедното производство, както и
разноските за държавна такса по настоящето дело.
С оглед изявлението на ответника за заплащането на задълженията /което
представлява конклудентно признание/, съдът счита за безспорни всички елементи от
фактическия състав на процесното вземане. При съобразяване на горното предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Съобразно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Или в настоящия случай, съгласно чл. 422 ГПК,
искът се счита предявен на 22.02.2022 г., а плащането на исковите суми е извършено
след завеждане на установителните искове по чл. 422 ГПК.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея
иск. Логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е
засегната чужда правна сфера. Ако предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил
ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на
разноски /чл. 78, ал. 3 ГПК/. Ако искът бъде уважен, ответникът има право на разноски
само ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Ако обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината
2
на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй
като в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е
отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил
задължението си, какъвто е настоящия случай.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е изпълнил
доброволно задълженията си преди изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Респективно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, определено от съда на
основание чл.78 ал.1 вр.ал.8 ГПК в минимален размер, както и сторени разноски за
депозит за вещи лица в размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК . срещу С. Н. М. ЕГН
********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 2479,18 лева за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.02.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 15.02.2022 г. в размер на 282,63 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 49,26 лева за периода 01.01.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.02.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022 г. в размер на 8,71
лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №9201/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Н. М. ЕГН **********, да заплати на основание чл.78 ал.1 вр. ал.8
ГПК на [ фирма ] ЕАД, ЕИК . сумата от 400 лв. разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3