№ 283
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205551 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от В. Р. П. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Русе, *, чрез адв. К.Х. – АК-Русе, срещу Наказателно постановление №
21-0769-004161/02.11.2021 г. , издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-
Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че е изтекъл шестмесечният
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП, считано от датата на съставяне на АУАН. На
следващо място се излагат твърдения за липса на субективна съставомерност, доколкото
жалбоподателят не е бил наясно, че служебният товарен автомобил е бил с прекратена
регистрация. Цитира се съдебна практика и се иска отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
писмено становище (молба), процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че
поддържа подадената жалба, моли за нейното уважаване и за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-
Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище на
упълномощен юрисконсулт се развиват подробни съображения за законосъобразност на
производството и правилност на издаденото НП, поради което и се иска неговото
потвърждаване изцяло. Под евентуалност се прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар на насрещната страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП). Видно от разписката на л. 51 - НП е
връчено на жалбоподателя на 26.11.2021 г., а жалбата е депозирана чрез куриер на
01.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
1
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
Жалбоподателят В.П. работил в „*“ ЕООД. Дружеството било собственик на товарен
автомобил – „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *. На 21.03.2021 г. Гаранционният фонд изпратил
уведомление до Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, че за МПС липсват данни за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като на
23.03.2021 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за което нито
жалбоподателят, нито собственикът били уведомени. Те не били уведомени и за писмото на
Гаранционния фонд, доколкото по делото не са събрани никакви доказателства, че то реално
е достигнало до тях.
На 19.04.2021 г., около 11.45 часа, докато жалбоподателят управлявал автомобила в
гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“, той бил спрян за проверка от полицейски патрул, в
състава на който влизал и св. О.А. – към онзи момент заемащ длъжността мл.
автоконтрольор към Сектор „ПП“ . Той направил справка за автомобила и установил, че е с
прекратената регистрация от 23.03.2021 г., поради което и на място съставил срещу
жалбоподателя АУАН бл. № 933235, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис
от него. В писмено обяснения заявил, че не знаел, че автомобилът е с прекратена
регистрация и предполагал, че фирмата е заплатила застраховката за една година напред.
За случая била образувана преписка, като резултатът от проверката бил докладван в
РП-Бургас ведно с обобщена докладна записка. С постановление от 16.07.2021 г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК, доколкото липсва субективната страна на престъплението и отказал
образуване на досъдебно производство.
Същевременно на същата дата – 16.07.2021 г. АНО направил отбелязване върху акта,
че на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН прекратява производството, защото са налице данни за
извършено престъпление и материалите са изпратени в прокуратурата.
На 22.07.2021 г. постановлението на РП-Бургас било получено в Сектор „ПП“ –
Бургас. Въз основа на него и по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН на 02.11.2021 г. АНО издал
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по
случая и решил, че с поведението си П. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.
1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но още пред контролните органи е заявил, че не е бил наясно с това, че регистрацията му е
била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
2
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр. Бургас, която към
дата 02.11.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Това е така, доколкото
производството, първоначално образувано въз основа на съставения АУАН, е било
прекратено, поради извода на АНО, че се касае за престъпление (чл. 33, ал. 2 ЗАНН). След
получаване на постановлението на РП-Бургас, с което този извод не се споделя от
прокурора, за АНО не е имало пречка да издаде НП въз основа на прокурорския акт (в който
смисъл е и нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН), като в този случай практиката се е ориентирала
около виждането, че шестмесечният срок започва да тече от датата на издаване (влизане в
сила) на постановлението на прокурора. В случая този шестмесечен срок е бил спазен,
поради което и съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за изтекла давност за
санкциониране с НП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от П. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на
чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба - задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното
ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че товарният автомобил, управляван от
жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на „Гражданска отговорност“,
считано от 14.01.2021 г., но за това действие не е уведомен собственикът на автомобила.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по
ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
3
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок.
Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и още
повече – кога точно контролните органи реално са извършили това прекратяване (в случая
гражданската отговорност е изтекла на 14.01.2021 г., проверката е извършена от
служителите на Гаранционния фонд на 13.02.2021 г., писмото на фонда е изпратено по
електронен път и е получено в Сектор „ПП“ на 21.03.2021 г., а самата регистрация е
прекратена на 23.03.2021 г. – видно от представените на л. 45 и л. 39 справки и от
достъпната информация в Интернет http://eisoukr.guaranteefund.org) – т.е. дори хипотетично
да се приеме, че собственикът би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка,
вероятно регистрацията на автомобилът му ще бъде служебно прекратена – то по никакъв
начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно кога точно контролните
органи ще решат да извършва (дали въобще ще извършат) проверка, кога точно
Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога точно полицейските органи ще
решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление. Всичко това, съпоставено с
обстоятелството, че не съществува публична база данни, в която собствениците на
автомобили да проверяват дали регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога
точно се е случило това (ако се е случило), води до извода, че няма как да се приеме, че
управлявайки автомобила (при това не негов личен, а служебен) на 19.04.2021 г. П. е знаел
(умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията е служебно
прекратена преди тази дата. Както се приема в най-актуалната практика на касационната
инстанция - Решение № 1497/ 15.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 1765/2021 г. на АдмС-Бургас :
„липсата на уведомяване на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП…“ и Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-
Бургас: „Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото
уведомяване не е реализирано своевременно преди съставяне на АУАН, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗдвП. Следва да се отбележи, че
регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места,
поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при
непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗдвП…“.
В този смисъл са и Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. а. н. д. № 2293/2020 г. на АдмС
- Бургас; Решение № 1192 от 24.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1773/2020 г.;
Решение № 1461 от 30.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1838/2020 г., Решение №
1905/29.11.2021г. по к. а. н. д. № 2475/2021 г и много други .
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказа за образуване на ДП, с
които очевидно АНО не се е съобразил.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
4
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 6), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 300 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер
на 300 лв. – т.е. в конкретния случай заплатеният хонорар е в рамките на минималния
предвиден, поради което и няма как да бъде допълнително намален от съда.
Съдебният състав констатира и че по делото има сторени разноски от съда за
заплащане на пътни разноски на свидетел. Съгласно указанията дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК - по делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не
внасят предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от
страната възлага разноските по делото, като при отмяна на наказателното постановление –
разноските остават в тежест на бюджета на съда.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-004161/02.11.2021 г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на В. Р. П. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на В.
Р. П. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5