П Р И С Ъ Д А №
гр.Белоградчик,
29.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, І-ви наказателен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: АННА КАЙТАЗКА
Съдебни
заседатели: Б.А.
В.Д.
при участието на секретаря НАТАША СТЕФАНОВА, в
присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 144 по описа за 2020г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Л.И. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, не женен, с основно образование, осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.01.2020
г., в с.Ч. п., обл.В., в условията на опасен рецидив,
от едноетажна масивна жилищна постройка - къща в имот на ул.»А. С.» № …, отнел чужди
движими вещи от владението на собственика В. З. Л., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои – а именно : 1 бр. вътрешна дървена врата стандартни размери на
стойност 80,00 лв. и 4 бр. прозорци от входно антре със стъклата на тях на
стойност 80,00 лв. , всичко на обща
стойност 160,00 лв., поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 от НК
вр. чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1 б.”а” и „б“ от НК във вр. чл.36 и чл.58
А ал.1 от НК НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК , го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на осн.
чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието.
На осн. чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното наказание по настоящето дело
на подс. Т.Л.И. - времето,
през което същият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по ДП №
47/2020 г. на РУ-Белоградчик, по повод което е образувано и настоящето
н.о.х.д.№ 170/2020 г. на РС-Белоградчик, считано от 14.07.2020 г. до влизане в
законна сила присъдата същото дело.
На осн.
чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимия Т.Л.И. /с посочена по-горе
самоличност/ да заплати: по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото
разноски, в размер на 49,41 лв. /четиридесет лева и 0,41 ст./ –
възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ към
присъда № /29.09.2020 г. по НОХ дело № 170/2020 г.
по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия Т.Л.И. ***, е
повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен рецидив, на 24.01.2020г.
в с. Ч. П., обл.В., от едноетажна масивна жилищна постройка - къща в имот на ул.»Александър
Стамболийски» № 6, отнел чужди движими вещи от
владението на собственика В. З. Л., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – а именно : 1 бр. вътрешна дървена врата
стандартни размери на стойност 80,00 лв. и 4 бр. прозорци от входно антре със
стъклата на тях на стойност 80,00 лв. , всичко
на обща стойност 160,00 лв. - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. чл.194 ал.1 НК във
вр. чл.29 ал.1 б. “а“ и "б" от НК.
По искане от страна на подсъдимия,
съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на
чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в рамките за съответния
състав по НК, като се отчитат фактите : ниска стойностна отнетите вещи, част от
тях са намерени и обезпечено връщането им, също така – приложението на
специалната процедура на разглеждане на делото , респ. приложението на чл.58А
от НК. Като цяло прокурорът иска налагането на минимално наказание със зачитане
времето, през което подсъдимият е бил с МП „ЗС“.
Подсъдимият Т. И.,
предвид допуснатото предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признава се за виновен, и
моли съда за снизхождение.
Защитникът на подсъдимия, също излага аргументи за наказание
в минимален размер – самопризнания, ниска стойност на щетата, възстановяване на
част от вещите, предмет на деянието.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Т.Л.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН му е **********.
1./
С влязло в
сила на 01.11.2016 г. определение от същата дата по н.о.х.д. № 208/2016 г. на РС-Белоградчик,
подсъдимият Т. И. е осъден на "лишаване от свобода" за срок от две
години, при режим на търпене „строг“, за деяние по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр.
чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. “б“ от НК. Деянието е било извършено
на 28.05.2016 г. От търпенето на това
наказание, И. е освободен условно предсрочно на 06.11.2017 г., с изпитателен
срок от 7 месеца, т.е. като цяло наказанието си е изтърпял на 06.05.2018 г.
2./
С влязла в сила на 14.06.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 569/2015 г. на РС-Лом, Т. И. е
осъден на "лишаване от свобода" за срок от десет месеца, при режим на
търпене „строг“, по чл.195 ал.1 т.4 и 5 НК, за деяние извършено на 14.04.2015
г. На осн. чл.23-25 от НК, съдът е групирал това наказание с друго такова,
наложено на И. – по н.о.х.д. № 101/2015 г. на РС-Белоградчик, като е определил
едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет , при
режим „строг“, като е зачел на осн. чл.25 ал.2 от НК изтърпяната вече част от
наказанието по това дело – н.о.х.д. № 101/2015 г. на РС-Белоградчик. По данни
на прокуратурата, това общо наказание , И. е изтърпял на 05.02.2016 г.
Св. В. Зл. Л. притежавала недвижим имот –
едноетажна къща с дворно място, в с. Ч.п., обл. В., находящ се на ул.“ Ал. С. “ № …, който посещавала от време на
време, тъй като постоянно живеела в гр.С.. На 26.01.2020 г. Л. получила
информация от живеещият в с. Ч. поле, нейн познат П. А. – че от имота й в селото е
извършена кражба на прозорци и врата. Няколко дни след това свид. Л. подала
сигнал в полицията за извършеното престъпление.
Пред свид. М. К. – служител на РУ-Белоградчик, подс.
Т. И. признал за извършена от него кражба на 24.01.2020 г. от имота на
пострадалата Л.. И. разказал какви вещи е взел от имота й – една дървена
вътрешна врата, стандартна и четири прозореца от входно антре, ведно със
стъклата, поставени на тях. И. признал също, че сам е демонтирал с ръце вратата
и прозорците и ги е откарал в дома на своя баба , в селото. Там свалил стъклата
от прозорците и изгорил дървените им рамки.
След разкриването на извършителя на
кражбата, И. предал вратата и стъклата от прозорците, и тези вещи са оставени
на отговорно пазене в кметството на с. Ч.
поле, при кмета.
Видно от заключението на оценъчната
експертиза, стойността на вещите, предмет на деянието е общо 160,00лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа: самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и
приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП №
47/2020г. на РУ-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимия.
От правна страна:
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Т. Л. И. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр.чл.194
ал.1 НК във вр.чл.29 ал.1 б. "б" от НК.
От обективна страна – На 24.01.2020 г., в с. Ч. П.,
обл. В.,
подс. Т. Л. И., от недвижим имот – масивна
жилищна къща, на ул.»А. С.» № …, отнел чужди движими вещи от владението
на собственика В. Златкова Л., без нейно съгласие – а именно : 1 бр. вътрешна
дървена врата стандартни размери на стойност 80,00 лв. и 4 бр. прозорци от
входно антре със стъклата на тях на стойност 80,00 лв. , или всичко на обща стойност 160,00
лв.
Подсъдимият И. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 „б” от НК, тъй като е
извършил престъплението – предмет на настоящето дело, след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, изпълнението на наказанията, за които не е отлагано / наказанието по
н.о.х.д. № 208/2016 г. на БРС – 2 години
„лишаване от свобода” и общото наказание по н.о.х.д. № 569/2015г. на РС-Лом и №
101/2015г. на РС-Белоградчик – десет месеца „лишаване от свобода”, / и преди
да са изминали пет години от изтърпяване на наказанията за тези осъждания.
От субективна страна – подс. И. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е, че
отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да ги присвои и да се
разпореди с тях като със свои. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването им.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия и
желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. И. престъпление е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от две до десет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на
осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да
определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или
алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК –
ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че
не са налице условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на И..
При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на
подсъдимия в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му
се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото
в чл.196 ал.1 т.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия,
съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под внимание
изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и настина невисокият размер на
щетите, причинени с деянието /под една МРЗ за страната/, и при съобразяване с
установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на същия съответства
да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в минималния размер,
а именно две години. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на И. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване
от свобода” в размер на една година и четири месеца.
При наличието на предишни осъждания
на подс.И., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да
намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и поради факта, че не са
минали повече от пет години от търпене на предходно ефективно наказание
„лишаване от свобода“ от И. / по двете дела, обуславящи и признака „опасен
рецидив“ към настоящето деяние/, то съдът на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, сега наложено на И..
По
разноските и таксите:
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин направените по
делото разноски за вещо лице, направени в хода на досъдебното производство, в
размер на 49,41 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: