№ 14810
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110108922 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], с която срещу [фирма-О] е предявен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 1438,80 лева – представляваща
регресно вземане и изплатено от ищеца по договор за застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение във връзка с щети по застрахованото имущество – товарен автомобил „Шкода
Фабия“, рег. № [рег. номер на МПС], причинени при ПТП, настъпило на 09.07.2021 г. на път
ВП II-35 км. 28+350 /съгласно изложеното в исковата молба/, както и за сумата от 15 лева –
направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причИ. връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 1438,80
лева, като са били отстранени от доверен на застрахователя сервиз, във връзка с което е
изплатено възнаграждение. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № [рег. номер на МПС 2],
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника към датата на събитието,
като соченият за виновен водач, поради неспазване на дистанция и недостатъчен контрол
върху управлявания от него лек автомобил, застигнал и ударил движещия се пред него
товарен автомобил „Шкода Фабия“, рег. № [рег. номер на МПС], застрахован при ищеца.
Ищецът счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане за стойността на
1
застрахователното обезщетение в размер на сумата от 1438,80 лева, както и за сумата от 15
лева, представляваща ликвидационни разноски. Поддържа, че и след покана ответникът не е
заплатил регресния дълг, поради което претендира изплащането му в размер на 1453,80
лева.
Ответникът признава наличието на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със сочения като делинквент водач на МПС. Оспорва представения
констативен протокол, като отрича ПТП да е настъпило при описания от ищеца механизъм,
считайки, че поведението на застрахования при ответника водач не е причина за настъпване
на произшествието. Поддържа, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е
нарушила разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗДвП, като неправилно е намалила скоростта, с
което поставила в невъзможност водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № [рег.
номер на МПС 2] да предотврати настъпването на ПТП, вследствие непредвидимата
маневра, извършена от водача на застрахования при ищеца автомобил. В условията на
евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил
„Шкода Фабия“, рег. № [рег. номер на МПС], която поради внезапно извършената от нея
маневра поставила водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № [рег. номер на МПС
2] в невъзможност да спре своевременно. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между произшествието и уврежданията по застрахованото имущество, както и
размера на иска, като счита, че същият е прекомерно завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от
непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на
застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя
на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между
застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка,
валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число, че причина за настъпване на произшествието
е поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач, а в
условията на евентуалност - съпричиняване, чрез доказване на описаните в отговора
действия от страна на водача на застрахованото имущество, с които той е допринесъл за
2
настъпването на ПТП и вредите.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че на процесната
дата между водач на МПС с рег. № [рег. номер на МПС], застрахован по договор за
застраховка „Каско” при ищеца и водач на МПС с рег. № [рег. номер на МПС 2],
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователните правоотношения, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 1438,80 лева и е сторил обичайни разноски за неговото
определяне.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около механизма на
настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата водачи се намира в
причИ. връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат,
както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили в причИ. връзка със
събитието, за застрахованото по застраховка „Каско на МПС“ лице, за които ищецът е
заплатил застрахователното обезщетение.
За установяване механизма на произшествието в производството като писмено
доказателство е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 37, съгласно
който участник № 1 с рег. № [рег. номер на МПС 2]не се движил на достатъчно разстояние
зад движещия се пред него участник № 2 с рег. № [рег. номер на МПС], който намалява
скоростта, и го удря в задната част. По МПС № 1 са констатирани следните увреждания:
предна броня, преден капак, охладителна система и др., по МПС № 2: задна броня, задна
/пета/ врата и др.
От настоящия съд е възложено по делегация да бъдат разпитани свидетелите С. К. Д. и И. Т.
К..
От показанията на свидетеля Д., разпитан пред РС – [населено място] по ч.гр.д. № 459/2022
г. по описа на този съд, се установява, че при настъпване на произшествието на пътя
[населено място] – [населено място] с посока на движение към гр. [населено място], при
изкачване на възвишение, е управлявал лека автомобил „Фолксваген Пасат“ със скорост
около 90 км/ч при ограничение 90 км/ч. Според свидетеля другият водач се движел със
същата скорост. Имало по една лента за движение във всяка посока. Произшествието
настъпило в светлата част на денонощието. Времето било топло и сухо. Възприел движещия
се пред него автомобил. Спазвал дистанция от около 30 м., но съпругата му, която пътувала
с него в автомобила, го попитала нещо и той се разсеял – обърнал се към нея да й отговори
и тогава тя извикала, че колата отпред спира. Тогава се обърнал, задействал спирачната
система, но се ударил в МПС пред него. За управлявания от свидетеля автомобил ударът бил
в предната част, а за другия автомобил – в неговата задна част. Изразява становище, че
автомобилът пред него е бил спрял. Счита, че другият водач е можел да отбие вдясно на
платното за движение. Не е видял да е подала мигач или да е пуснала аварийните светлини.
Заплатил е наложеното му административно наказание за неспазване на дистанция.
3
От показанията на свидетеля К., разпитана пред РС – [населено място] по ч.гр.д. №
4944/2022 г. по описа на този съд, се установява, че при настъпване на процесното ПТП е
управлявала автомобил „Шкода“, който се движел на газ. В участъка от пътя [населено
място] - [населено място], на който настъпило произшествието пътят бил съставен от две
платна. След язови следвал малък баир. Колата загубила инерция - леко забавила ход,
започнала до „боксува“, с оглед което и тя предприела превключване на по-ниска предавка.
Времето било слънчево и сухо, с ясна видимост. Свидетелката се е движила със скорост 50-
60 км/ч. В този момент движещият се зад нея автомобил я ударил отзад. Щетите по нейния
автомобил били по задната броня и по багажника. По другия автомобил били в неговата
предна част.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й.. Същото съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на
автотехническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че
произшествието е настъпило на републикански път II-35, км. 28 +350. Имало е по една лента
за движение във всяка посока. Максималната скорост на движение е била 90 км/ч. Съгласно
заключението причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е поведението на
водача на автомобил „Фолксваген Пасат“, който се е движил със скорост и дистанция, които
не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с
движещия се отпред автомобил „Шкода“. Според вещото лице описаният механизъм
съответства на щетите по застрахования при ищеца автомобил, получени вследствие на
произшествието, които са констатирани от застрахователя. Получените увреждания
отговарят на посочените от водачите при разпитите им скорости на движение – за л.а.
„Фолксваген“ – около 85 км/ч, а за автомобил „Шкода“ – около 60 км/ч. Опасната зона за
спиране за лек автомобил „Фолксваген“ е била 67,95 м. – 74,65 м. Водачът на лек автомобил
„Пасат“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие, ако
се е движил със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната
зона за спиране. За водача на другия автомобил не е била налице възможност да
предотврати удара, тъй като се е намирал пред другия автомобил. Съгласно заключението
стойността на ремонта на увреденото имущество към датата на събитието, изчислено по
средни пазарни цени, възлиза на сумата от 1802,62 лева.
Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в откритото съдебно
заседание, проведено на 17.11.2022 г., уточнявайки, че със скоростта, с която се е движил
водачът на МПС „Шкода“, не е било възможно да влезе в отбивката отстрани /вдясно/ на
пътното платно.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по
САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който при
движението си по републиканския път не е избрал скоростта на движението според
4
конкретната пътна обстановка, не е следил съсредоточено за промени в същата и не е
спазвал дистанция от движещия се пред него автомобил, която да му позволи да спре без да
реализира ПТП с този автомобил. С поведението си този водач е нарушил правилата за
движение, съдържащи се в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. От събраните
доказателства е установено, че водачът, застрахован при ответника, не е упражнявал
контрол върху управляваното от него МПС /съгласно показанията му е отклонил погледа си
от пътя напред, в разговор със съпругата си се е разсеял и въпреки че е задействал
спирачната система на автомобила, се е ударил в движещия се пред него автомобил/.
Също така съдът приема, че макар ограничението на скоростта за движение в конкретния
пътен участък да е била до 90 км/ч. разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява на водачите
задължение при избиране скоростта на движението да се съобразяват с с релефа на
местността, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото е
установено, че водачът на движещия се отзад автомобил поради разсейване не е успял да
възприеме, че с оглед различната скорост на движение на двете МПС дистанцията до
движещия се пред него с по-ниска скорост автомобил се скъсява, с оглед което и не е могъл
да избегне реализирането на произшествие. От показанията на този водач е установено, че е
спазвал дистанция от около 30 метра до автомобила пред него, а съгласно заключението на
САТЕ опасната зона за спиране за този автомобил с оглед скоростта му на движение е била
над 70 м. Ето защо и съдът приема, че нарушена още е била и нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Тези нарушения са причината за настъпване на произшествието, с оглед което и съдът
намира, че неправомерното поведение на застрахования при ответника водач се намира в
причИ. връзка с обезщетените от ищеца имуществени вреди.
Възражението на ответника, че изключителна причина за настъпване на произшествието
има застрахованият при ищеца водач, респ. че поведението на застрахования при ответника
водач не е причина за настъпване на произшествието, по мнение на настоящия състав на
съда е неоснователно.
От показанията на самия водач, застрахован при ответника, е установено, че последният е
отклонил вниманието си и не е следил акуратно пътната обстановка. Установено е, че
спазваната дистанция е била далеч по-ниска от опасната зона за спиране. Доколкото с
управлявания от него автомобил този водач се е движил зад другия автомобил, то и
поведението му от техническа гледна точка е станало причина за настъпване на
произшествието, с оглед което и не може да се приеме, че поведението на другия водач е
изключителна и единствена причина за реализиране на ПТП.
По възражението за съпричиняване на вредите от страна на водача на МПС „Шкода“:
С отговора на исковата молба конкретно наведените възражения за съпричиняване на
вредите са, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е намалил неправилно /рязко,
внезапно и ненужно/ скоростта на движение, с което е поставила в невъзможност движещия
се зад нея автомобил да спре своевременно, че той не е могъл и не е бил длъжен да
5
предвиди неправомерното поведение на този водач, т.е., че е нарушила разпоредбите на чл.
22, ал. 1 ЗДвП, чл. 24 ЗДвП.
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че по делото по несъмнен начин не
е установено водачът на автомобил „Шкода“ да е спряла на пътното платно. В тази връзка не
могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С. Д., доколкото последният сам е
посочил, че се е разсеял, обърнал се е надясно, за да разговаря със съпругата си и не е следил
пътя пред себе си. Установява се също така, че е предстояло изкачване на възвишение, с
оглед което и съдът приема, че водачът И. К. не е намалила безпричинно и рязко скоростта
на движение, а поради особеностите на релефа на пътя колата е загубила инерция и е
намалила скоростта на движение. При ограничение на скоростта до 90 км/ч не може да се
приеме, че движение с около 60 км/ч е движение с необосновано ниска скорост /още повече
предвид конкретната пътна обстановка/, за да се приеме, че е налице нарушение на
правилото на чл. 22, ал. 1 ЗДвП.
На следващо място, не може да се приеме, че скоростта на движение на управлявания от
водача К. автомобил е била рязко намалена /чл. 24 ЗДвП/. Установява се, че за това са
допринесли както ниската мощност на двигателя на този автомобил, така и че пътят е
преминавал през възвишение. Ако застрахованият при ответника водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ беше следил внимателно пътната обстановка при избиране на скоростта
на движение и беше спазвал необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил,
то и съгласно заключението на САТЕ произшествието не би настъпило. Ето защо и съдът
приема, че възражението за съпричиняване, наведено от ответника с отговора на исковата
молба, не е доказано и не следва да бъде уважено.
С оглед изложеното, следва да се заключи, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, в причИ. връзка с което са причинени вреди на застрахования при
ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил застрахователно
обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност на вредите
съгласно заключението на САТЕ. Искът е предявен за сумата от 1453,80 лева /с включени
ликвидационни разноски в обичаен размер/ и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството се
следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 388,15 лева /държавна такса,
депозити за вещо лице и разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на
ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], да
заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1453,80 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Каско на МПС“ /застрахователна полица № [номер]/ за автомобил марка „Шкода“, модел
„Фабия“, peг. № [рег. номер на МПС], във връзка с ПТП, настъпило на 09.07.2021 г. на
републикански път II-35, км. 28 +350, причинено от водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № [рег. номер на МПС 2], чиято гражданска отговорност
към датата на събитието е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /18.02.2022 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], да
заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 388,15 лева – разноски за настоящото
производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: IBAN: [номер на
банкова сметка], [фирма].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7