Определение по дело №92/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 156
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Боряна Красимирова Гащарова
Дело: 20201800500092
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 04.03.2020 год.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                       БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. ч. гр. дело № 92 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 6989/04.12.2019 г. от М.И.С. срещу разпореждане от дата 19.11.2019 г., постановено от Районен съд-Ихтиман, по частно гражданско дело № 1123/2019 г. С обжалваното разпореждане първоинстационният съд е оставил без уважение молба с дата 27.09.2019 г., депозирана от М.И.С. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение с № 619/31.01.2007 г., постановено по гр. дело № 734/2006 г. по описа на ОС-София.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, с довода, че е извършен непълен и неправилен анализ на доказателствата. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложеното по делото материали, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.

На 27.09.2019 г. в Районен съд-Ихтиман е входирана молба от М.И.С., жалбоподател в настоящето производство, за издаване на изпълнителен лист. Към депозираната молба са приложени следните документи: договорна спогодба с дата 30.01.1995 г., решение на Софийски градски съд с дата 08.11.1995 г., решение № 619/30.01.2007 г. на ОС-София, протокол от проведено съдебно заседание с дата 31.01.1995 г., удостоверение с № 2051/1998 г. издадено от съдия-изпълнител при СРС, договор за прехвърляне на търговско предприятие с дата 10.07.2001 г., договор за покупко-продажба на фирмата и предприятието на едноличен търговец с дата 15.10.2001 г., справка отразяваща дължимите суми.

С допълнително изложение, озаглавено „декларация“, с вх. № 6632/12.11.2019 г., молителят е уточнил, че основанието на което претендира да му бъде издаден изпълнителен лист е решение с № 619/2007 г. на ОС-София, с което е потвърдено решение на РС-Ихтиман.

С обжалвания съдебен акт, на 19.11.2019 г.,  първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист.

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.

В случая молителят претендира издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение с № 619/31.01.2007 г., постановено по гр. дело № 734/2006 г. по описа на ОС-София. С посочения съдебен акт, ОС-София е потвърдил първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения от М.И.С. иск за признаване за установено по отношение на Б. А. А. и Ч. Д. С., че договор за спогодба от 30.01.1995 г., сключен между Б. А. А. като ЕТ „АБ-Т.-Б. А.“, „К.“ ООД, представлявано от Ч. Д. С., и от ищеца като ЕТ „М.С.“, е неистински. От изложеното е видно, че съдебното решение не е осъдително, а само осъдителните решение, не и установителните или конститутивните решения представляват изпълнително основание.

С оглед на изложеното и след като крайният извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния, частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 6989/04.12.2019 г. от М.И.С. срещу разпореждане от дата 19.11.2019 г., постановено от Районен съд-Ихтиман, по частно гражданско дело № 1123/2019 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.