Решение по дело №1174/2023 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2024 г.
Съдия: Росица Иванова Ангелова
Дело: 20231420201174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Враца, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231420201174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ц. Д. от гр.София, ЕГН **********, чрез адв.П.Ч.-БлАК
против Електронен фиш Серия К № 5842334 за налагане на глоба, с което за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП му е наложено на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева. В
жалбата се излагат доводи и съображения за незаконосъобразност на атакувания акт, като се
прави искане за неговата отмяна.
В придружителното писмо на ответната страна са изложени доводи за
законосъобразност на издадения електронен фиш и неоснователност на жалбата, с искане за
оставянето й без уважение.
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице в качеството му на ползвател на
регистрираното МПС. По делото има данни за надлежно съобщаване на жалбоподателя по
реда на чл.189, ал.5, изр.1 ЗДвП, поради което се приема, че жалбата е подадена в
законноустановения в чл.189 ал.8 ЗДвП преклузивен срок и е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 15.04.2022 г. в 16:26 часа в област Враца, община Враца, път II-15, км 4+781,
извън населено място, с посока на движение към гр.Оряхово, при ограничение на скоростта
от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В26“, се е движело МПС ”Тойота Корола” с рег.№ ****
1
със скорост от 78 км/ч, което е установено с АТСС „ARH CAM S1“, автоматизирано
техническо средство №120сс8b, с отчетен толеранс от минус 3 км от измерената скорост.
Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФНГ, Серия К, № 4766090.
Последвало е издаване на процесния електронен фиш срещу настоящия
жалбоподател като ползвател на регистрираното МПС за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП
и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на сто лева.
Приетата по делото фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства в хода на съдебното производство, като в това число са: Електронен фиш
серия К № 5842334 за налагане на глоба със снимков материал към преписката
№120СС8В/0008497, на който ясно се вижда процесният автомобил и регистрационният му
номер; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за утвърждаване образец на електронен фиш и
копие на този образец; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г.; Протокол от проверка № 45-СГ-
ИСИС/12.10.2021 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1; Договор за финансов лизинг №
172822325242/09.08.2017 г., сключен между „Сожелиз-България“ ЕООД и М. Ц. Д.;
Свидетелство за регистрация, част I; Данни за първоначална регистрация на автомобила,
видно от която процесният лек автомобил е собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД и с
ползвател жалбоподателя М. Д.; Протокол за използване на АТС от дата 15.04.2023 г. със
снимков материал на пътен знак В26 и на АТС; Разписка за връчване на ЕФНГ; Справка за
нарушител/водач М. Д., видно от която ЕФНГ, серия К, №4766090 от 28.04.2021 г., връчен
на 24.01.2022 г., издаден от ОДМВР Враца за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, санкциониран
по чл.182, ал.2, т.2 с глоба от 50.00 лева е влязъл в сила и глобата е платена.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства съдът намира, че датата и мястото на
нарушението са посочени ясно в ЕФНГ, налице е снимка от техническото средство за
посочения ден. Техническото средство в случая е автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 № 120сс8В, коeто е преминало съответния метрологичен контрол. При изпълнение
на функциите си по ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи служби са
длъжни да „обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички
участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видео-наблюдение, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видео-наблюдение”. Налице е
различие между ЕФНГ и снимковия материал, относно превишената скорост. В ЕФНГ е
посочено, че скоростта е била 78 км/ч и превишената скорост е съответно 18 км/ч. В
снимковия материал от техническото средство се сочи, че скоростта е била 81 км/ч и
превишената скорост е съответно 21 км/ч. В случая обаче е налице намаление на
превишената скорост с 3 км/ч, което е в полза на наказаното лице и е вследствие приспадане
2
на тези минус 3 км/ч толеранс, като допустимо отклонение на заснемащото техническо
средство. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Описаното
нарушение е превишаване на допустимата скорост, при общо ограничение на скоростта
извън населено място от 60 км/ч. Визирано е, че жалбоподателят виновно е нарушил
нормата на чл.21, ал.2 ЗДвП, чиято разпоредба съдържа състав на нарушение, т.е. правната
квалификация на деянието е правилна и прецизна. Фактическите констатации подлежат на
доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито
ангажирани писмени доказателства установяват по един безспорен и категоричен начин
описаното нарушение и факта на осъществяването му. С издаденият ЕФНГ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” на основание чл.182, ал.4 вр.
ал.2, т.2 от ЗДвП, което прави квалификацията на санкционната разпоредба прецизна.
Приложената разпоредба визира хипотеза на превишаване на разрешената скорост на
движение извън населено място по отношение на водачи на моторни превозни средства,
извършващи нарушението повторно. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
неустановеност на повторността на нарушението, тъй като в издадения ЕФНГ е посочено в
какво се изразява тази повторност. Съгласно §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.“ В конкретния случай са налице данни за влязъл в сила ЕФНГ,
Серия К, №4766090 от 28.04.2021 г., издаден от ОДМВР Враца за нарушение на чл.21, ал.2
ЗДвП, с който жалбоподателят е бил санкциониран по чл.182, ал.2, т.2 с глоба от 50.00 лева,
като същият ЕФНГ е влязъл в сила и глобата е платена.
Установи се по делото, че между жалбоподателя Д. и „Сожелиз-България“ ЕООД е
сключен Договор за финансов лизинг № 172822325242/09.08.2017 г., като процесният
автомобил е с ползвател М. Ц. Д., видно и от първоначалната регистрация на МПС. В
придружителното писмо на сектор ПП-Враца до РС-София е отразено, че в предоставена
декларация от управителя на „ОТП-Лизинг“ ЕООД („Сожелиз – България“ ЕООД) е
потвърдено, че заснетият автомобил се ползва и управлява от М. Ц. Д.. След връчване на
процесния ЕФНГ на жалбоподателя, от последния не са постъпвали възражения по смисъла
на чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
същата не следва да бъде уважена, а атакуваният ЕФНГ следва да се потвърди като правилен
и законосъобразен.
При този изход на делото, разноски на страните не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 5842334, издаден от ОДМВР -
3
Враца, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на М. Ц. Д. от гр.София, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Враца
по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4