Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024
08.02.2021
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1157 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.П.Н. *** срещу Наказателно постановление № РД-05-60 от 26.11.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че наказателното постановление било издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушение и наказания относно задължителните реквизити, които следвало да съдържа, неправилно било описани и нарушението, а така също неправилно бил определен и субектът на нарушение, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на наведените доводи. Неправилна била преценката и по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган, както и тази относно наличието на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН относно възможната квалификация на случая като маловажен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото представител – адв. Ю. М. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на направените в полза на доверителя му разноски по делото.
Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална здравна инспекция - Хасково, редовно призован, се представлява от юриск. И. Я., който заявява, че оспорва подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа доводите за нейната основателност. Моли съда същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно отбелязването на връчването на Уведомление за доброволно изпълнение /приложение към НП/, станало на 27.11.2020 г., според отразеното /с нанесена поправка в съдържанието/ в приложеното известие за доставяне – обратна разписка и липсата на доказателства за връчване на санкционния акт на друга, по – ранна дата от наказващия орган, комуто се разпределя доказателствената тежест да установи този факт. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 14.10.2020 г. свидетелят С.И.П. ***, Дирекция „Обществено здраве”, Отдел „Държавен здравен контрол” и свид. П.Т.А.,*** извършили проверка в обект: търговски обект за търговия с козметични продукти, находящ се в град Хасково, **************. В хода на проверката на място установили, че обектът бил в работен режим, в него имало клиенти, обслужвани от свид. З. И. Ч., работеща ***********, стопанисващо търговския обект. Това наложило да изчакат отвън, поради липсата на достатъчно пространство в обекта, като през цялото време имали видимост през стъклената витрина, че свид. З. И. Ч. била без предпазна маска на лицето по начин, закриващ устата и носа, като поставената такава била под брадичката на лицето. След влизане в търговския обект, контролните органи от РЗИ – Хасково установили, че в него имало поставен дезинфектант за посетителите, но свид. З. Ч. продължавала да бъде без поставена на лицето по начин, закриващ устата и носа маска, а едва след легитимиране на свидетелите С.И.П. и свид. П.Т.А. и уведомяване за извършването на насочен здравен контрол на обекта за търговия, свид. З. Ч. издърпала маската на лицето си, за да закрие с нея устата и носа.
С оглед на това, и след като преценили, че М.П.Н., в качеството на управител, не била създала необходимата организация по изпълнение на въведените противоепидемични мерки посочени в т. 1, б. „д“ от Заповед № РД – 01 – 548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването, срещу жалбоподателя М.П.Н. бил съставен от свид. С.И.П. Акт за установяване на административно нарушение, изх. № РД-01-54/02/11/2020 г. за нарушение по чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал 1 от Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител, което подписало акта, а в съответната предвидена за това графа, жалбоподателят вписала, че възразява, без да конкретизира в какво се изразяват възраженията. Препис от АУАН е връчен на лицето на 02.11.2020 г., лично срещу подпис, според отбелязването в съдържащата се разписка. Възражения срещу АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, и на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.И.П. и П.Т.А. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали в хода на същата, както и тези, свързани с неговото съставяне. Показанията на тези свидетели са убедителни, като са еднопосочни помежду си, логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Що се касасе до изложеното от свид. З. И. Ч., необходимо е да бъде посочено, че съдът дава вяра на изложеното от нея, че е в трудови правоотношения с ********, стопанисващо търговския обект, по отношение на който е извършен насочен здравен контрол – магазин за козметични продукти в град Хасково, както и че именно свидетелите С.И.П. и П.Т.А. са били контролните органи, осъществили проверката през време, в което търговският обект е бил в работен режим. За останалите факти, включени в предмета на доказване, а именно бил ли е посетен към същия момент от клиенти търговският обект и най – вече имала ли е тя лични предпазни средства – маска или шлем, поставени по надлежния начин, показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви – веднъж заявява, че използвала един вид лично предпазно средство – „полушлем“, прозрачен, който бил на лицето й, в друг момент сочи, че същият бил на бюрото й, а в трети – че била с предпазна маска. Показанията й са изолирани от останалите кредитирани с доверие гласни доказателства, включително и след извод за тяхната достоверност, граден на проведените допълнителни процесуални действия в съдебно заседание – по чл. 143 от НПК с поставяне в очна ставка на този свидетел със свид. С.П., дало основание на съда да ги приеме, като несъответни с обективната истина в тази част.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Според чл. 63а от ЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., при епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време – ал.1, а според ал. 2, противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време. Предвидено в ал. 3 е, че при епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната. Съгласно чл. 63а, ал. 4 ЗЗдр, заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в ал. 5 е посочено, че заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише възражения или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, срещу подпис на лицето, който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е била обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат депозирани писмени възражения срещу него. Съставеният акт за установяване на административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока са следните:
Най – напред логически предшестващ, този за правната квалификация, се явява въпросът за начина на описание на визираното от актосъставителя деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят М.П.Н. е санкционирана за това, че при извършена насочен здравен контрол във връзка с изпълнение на Заповед № РД – 01-548/30.09.2020 на Министъра на здравеопазването в търговски обект в град Хасково било установено, че жалбоподателят, в качеството си на управител на била създала необходимата организация по изпълнение на въведените противоепидемични мерки, описани в т. 1, буква „д“ – персоналът в момента на проверката бил без предпазни средства /защитна маска за лице, шлем и др. Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение в качеството на управител, но не е конкретизирано управител на дружество, съответно на кое, на управител на търговски обект, за да се извлече волята на актосъставителя дали в качеството на работодател или като орган по назначаването се привлича към отговорност на физическото лице или се има предвид друго качество, съответно на е уточнено в коя от двете законови хипотези – на чл. 63, ал. 4 или на чл. 63а от Закона за здравето се основават твърденията за съставомерно поведение на лицето, срещу което е съставен процесният АУАН, доколкото те не са еднакви и всяка от тях има самостоятелно правно значение в зависимост от това била ли е обявена извънредна епидемична обстановка в съответния момент или не. Оттук, липсва необходимата конкретика при фактическото изложение относно обективната страна на описаното деяние, както относно механизма, така и относно субекта и дадената правна квалификация, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Това води правно - логически и до допускане на следващото констатирано от съда – по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Изискването по този закон от текста се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е изпълнено с посочване едновременно като нарушени текстовете на чл. 63, ал. 4 и чл. 63а от ЗЗдр., а това обосновава извода за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, което наред с посоченото по – горе, следва да се квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя да узнае за какви факти и в какво качество се цели да бъде ангажирана отговорността му, а така също препятства се упражняването на контрол за законосъобразност. Следователно, то се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото с издаването му не само не е било отстранено, а е възпроизведено изцяло.
За пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, във връзка с възраженията на жалбоподателя и за други недостатъци в съдържанието на съставения акт и и издаденото наказателно постановление, че действително вписана е единствено датата на установяване на твърдяното нарушение – 14.10.2020 г., когато е извършен насоченият здравен контрол, но на това място следва, както в редица случаи, да бъде отбелязано, че макар да е възможно датата на извършване на нарушението да съвпада с тази на неговото установяване, двете по своя характер се различават иманентно една от друга и твърдения за всяка от тях следва да се съдържа в акта за установяване на административно нарушение. Изключение от този принцип, според утвърденото в съдебната практика, съставлява единствено хипотезата, в която от твърденията в акта би могло да стане ясно, че деянието продължава и към момента на извършване на проверката - в случая насочения здравен контрол на 14.10.2020 г. и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на деянието. Настоящата хипотеза обаче не е такава в пълна степен, тъй като дейността по създаване на организация за спазване на въведените противоепидемични мерки, каквото задължение се твърди, че не е изпълнено от жалбоподателя, е предшестваща чисто логически деянието по нейното нарушаване, което всъщност е констатирано, но това все пак е възможно да се отнася към период от време в рамките на една и съща дата, поради което в случая, макар да съставлява нарушение, то по – скоро се изразява в липса на необходимата прецизност, оттам не може да се характеризира като съществено. По същия начин следва да се направи анализ и по отношения на твърденията за място на извършване, като посочване на населеното място в случая е било напълно достатъчно.
С оглед тези съображения, предвид извода за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено, без да се обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние, авторство и вина, препятствано дори поради самото естество на процесуалните пропуски в дейността на администрацията. Все пак за пълнота е необходимо да бъде отбелязано, че дори да пренебрегне забраната по логически път, съдът да извежда необходимия обем твърдения на актосъставителя и наказващия орган относно признаците от обективна и субективна страна на деянието, то със Заповед № РД – 01 – 548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г. и Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и предложение от Главния държавен здравен инспектор, в т. I са въведени следните противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 1.10.2020 г. до 30.11.2020 г.: 1. Всички работодатели и органи по назначаване организират провеждането на противоепидемични мерки в работните помещения, както следва: а) редовно проветряване и дезинфекция съгласно алгоритъм, посочен в Приложение № 1; б) недопускане до работните помещения на лица с прояви на остри респираторни болести (повишена температура, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса и други); в) инструктаж на персонала за правилна хигиена на ръцете, съгласно посоченото в Приложение № 2 и осигуряване на сапун и вода и дезинфектант; г) създаване на организация, която да осигури физическа дистанция между лицата най-малко от 1,5 м.; д) осигуряване на лични предпазни средства на персонала в зависимост от спецификата на работа и оценката на риска на работното място (защитна маска за лице, шлем, ръкавици и др.). Именно задължението по т. 1, б. „д“ се визира като неизпълнено, но дори буквалният прочит на доказателствата и техния анализ сочи, че всъщност служителят в търговският обект е имала осигурена защитна маска за лице, но не е била поставена по начин закриващ устата и носа, поради което не се установява съставомерно поведение на работодателя, каквото е описано, а по – скоро такова на друг правен субект, задължен на собствено основание да спазва въведените противоепидемични мерки, поради което отговорността на жалбоподателя би била по същество необосновано ангажирана.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, и не е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което да налага да се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-60 от 26.11.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Хасково.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Хасково, град Хасково, пл. Общински“ № 2, представлявана от Директора д – р С.Д.Н. да заплати на М.П.Н., ЕГН: **********, адрес: *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.