Решение по дело №483/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 31
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20207100700483
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

     Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 31

 

10.02.2021 г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Административен съд Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, ІІІ  състав:       

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

като разгледа  докладваното от  председателя  административно дело № 483 по описа на Административен съд - Добрич за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по жалба на М.И.Х., А.Г.Й. и В.Г.Г.,***, подадена чрез процесуалния им представител адв.Й.К. ***, срещу Заповед № 1199/02.09.2020г., издадена от кмета на Община град Добрич, с която е одобрен Работен устройствен план (РУП) за УПИ І-1383, УПИ ІІ-1384, УПИ ХVІІІ-1811 и за УПИ ХІХ-1400 в кв.1115 на жк „Север“, на град Добрич, изработен по заявление с вх. № 70-00-1487/23.07.2020г. на „Тропик“ ООД.

         Жалбоподателите не са съгласни с издадената заповед като считат, че същата противоречи на общия градоустройствен план на община град Добрич, както и на подробния устройствен план (ПУП). Твърдят, че с одобрения РУП се променя характера и начина на застрояване предвиден с ПУП.   Възразяват, че гл.архитект на община град Добрич не е предоставил пълен достъп до преписката по уведомяването в нарушение на чл.34, ал.1 от АПК. Считат, че са допуснати и процесуални нарушения при одобряването на РУП. Заявяват, че не са давали съгласие за разрушаване на техните сгради, нито за свързано застрояване между тяхната сграда и проектираната за изграждане в съседния УПИ ХVІІІ -1811, сграда. Считат, че не са спазени изискванията на минимална площ, както и нормативно определените отстояния до съседните поземлени имоти и сгради, като конкретно посочват кои отстояния считат за неспазени Твърдят, че новопроектираната сграда ще засенчва тяхната сграда и че строежът на проектираната сграда ще повреди тяхната сграда. Възразяват, че в РУП не е отразен наклонът на покривите, не са спазени изискванията за максимална плътност на застрояване на застрояване и допустима интензивност на застрояване и че липсвало надлежно разгласяване на проекта за РУП, мотиви и съгласуване с експлоатационни дружества. По тези основни съображения, молят заповедта на кмета на бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендират присъждане на направените разноски.

Ответникът, Кметът на Община град Добрич, чрез процесуалния си представител, Г.К.-старши експерт с юридическа правоспособност, оспорва изцяло жалбата и в писмени бележки излага съображенията си за законосъобразност на издадената заповед.

Заинтересованата страна, Тропик“ ООД, представлявано от управителя Г.И.А., чрез адв.Б.К., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед. Представя писмени бележки по делото, в които излага подробни доводи в подкрепа на изразеното становище. Моли жалбата да се отхвърли и на дружеството да се присъдят направените по делото разноски.

Заинтересованите страни, М.Х.Г., Р.Д.Р., Д.Д. Балабанова, Д.Д.Р., Б.С.Р., И.Д.Р. и Д.Д.Р., заявяват, че не са съгласни със заповедта на кмета и възразяват, че не са получили уведомление за изработения работен устройствен план.

Заинтересованите страни, К.С.К., П.М.П. не изразяват становище по жалбата.

От фактическа страна и правна страна съдът приема за установено следното:

С оспорената Заповед № 1199/02.09.2020г. кметът на Община град Добрич, Й. Йорданов, е одобрил по заявление с вх. № 70-00-1487/23.07.2020г. на заинтересованата страна „Тропик“ ООД, работен устройствен план (РУП) за УПИ І-1383, УПИ ІІ-1384, УПИ ХVІІІ-1811 и за УПИ ХІХ-1400 в кв.1115 на жк „Север“, на град Добрич.

От договор за покупко-продажба, вписан с вх. рег. № 3844 на 13.05.2019 г. в Служба по вписванията –Добрич е видно, че заявителят, заинтересованата страна, „Тропик“ ООД, е придобила правото на собственост върху имот - частна общинска собственост - УПИ ХVІІІ-1811, в кв.1115, по ПУП-ПРЗ на жк“Север1“ на град Добрич, представляващ ПИ с идентификатор 72624.609.1811 и площ от 145 кв.м. по КККР на град Добрич, одобрена със Заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК.  В договора за покупко-продажба е посочено, че имотът, предмет на сделката, е предвиден за жилищно строителство и е с административен адрес гр.Добрич, ул.“Климент Охридски“ № 22.

Жалбоподателите се легитимират като носители на вещни права в съседния УПИ ХІХ-1400. Заинтересованите страни, М.Х.Г., Р.Д.Р., Д.Д. Балабанова и П.М.П. са носители на вещни права в УПИ І-1383, а заинтересованите страни Д.Д.Р., Б.С.Р., И.Д.Р. и Д.Д.Р. – на УПИ ІІ-1384.

На 14.06.2019г. заявителят на оспорения РУП, „Тропик“ ООД, е получил виза за проектиране (л.52), с която на основание чл.113 от ЗУТ е разрешено проектиране на РУП за процесните УПИ и на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ е разрешено проектиране на жилищна сграда  в отговор на подаденото на 11.05.2019г. заявление от „Тропик“ ООД.

Дружеството е възложило на арх.Д.Демирева изработване на проект за работен устройствен план. След изработването на проекта (л.64), „Тропик“ ООД е подало заявление за одобряване на 23.07.2020 г. до кмета на Община град Добрич.

Проектът за РУП е разгледан на заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОбЕСУТ) и е приет от ОбЕСУТ с решение по т.2 от Протокол № 6 от 27.08.2020 г.(л.53). В мотивите на решението на ОбЕСУТ е посочено, че с изработения проект се запазват характера и начина на застрояване, предвидени в действащия ПУП – ново свързано застрояване с височина до 12 метра, което било указано в задължителни и ограничителни линии за застрояване. Прието е, че са изследвани разположението и очертанията на сградите в план и минималните отстояния до регулационните линии, през дъното на имотите и през улица. Прието е, че в силуетните планове са показани височините и котите, изясняващи максималната височина на сградите, броя на етажите и че устройствените показатели за всеки един УПИ, са показани в табличен вид в графичната част на проекта. Направено е заключение, че всички отстояния са в рамките на нормативните изисквания и затова проектът е приет без забележки.

На 02.09.2020 г. кметът на Общината е издал оспорената Заповед № 1199/02.09.2020 г., в чиито мотиви от фактическа страна е възпроизвел мотивите от решението на ОбЕСУТ, а от правна страна заповедта е мотивирана с нормата на чл.129, ал.2 от ЗУТ.

За изясняване на спорните по делото въпроси бе допусната техническа експертиза, която бе изготвена от вещото лице арх. А.Е..

Според заключението на вещото лице действащият ПУП-ПРЗ за процесните имоти, предмет на оспорената заповед, е приет с Решение № 24-9от 28.07.2009г. на Добричкия общински съвет. Съобразявайки се с правилата по § 22 от ЗР на РУТ вещото лице дава заключение, че планът е приложен по отношение на регулацията за УПИ ІІ, УПИ ХVІІІ и за УПИ ХІХ. По отношение на УПИ І вещото лице установява, че площта му е по-голяма от имота по КК, ПИ 72624.609.1400. По отношение на застрояването в заключението се сочи, че планът е приложен изцяло за УПИ ІІ, в частта, на сградата, която се запазва за УПИ І, а по отношение на ХVІІІ (заявителят на РУП) и УПИ ХІХ (на жалбоподателите) планът не е приложен. В експертизата е пояснено, че по ПУП-ПЗ е предвидено запазване само на две заварени сгради - двуетажната в ъгловия УПИ І, за която е предвидено надстрояване с един етаж, с отстъп на север и на запад, с височина до 10 метра и на триетажната в УПИ ІІ, за която е предвидено надстрояване с един етаж с височина до 12 метра. За УПИ ХVІІІ (на заявителя на РУП) и УПИ ХІХ (на жалбоподателите) по действащия ПУП-ПЗ било предвидено изцяло ново свързано застрояване, оттеглено навътре от улично-регулационните линии.

Вещото лице установява също, че УПИ ХVІІІ (на заявителя на РУП) е незастроен, а УПИ ХІХ (на жалбоподателите) е застроен с жилищна сграда, нагледно обозначени в Приложения 13 и 14 към заключението.

В заключението се сочи, че според действащият ПУП-ПРЗ всички процесни имоти попадат в устройствена зона Жс, която предвижда по характер средно застрояване с височина до 4 етажа и до 12 метра, плътност на застрояването Пзастр. до 70 %, интензивност Кинт. до 2,0, озеленяване най-малко 30 %, по начин –свързано застрояване в два имота (д) или в повече от два имота (с), с предвидено паркиране (п), магазини на първите етажи (м), обезшумяваща дограма (об.) Арх.Е. *** има Общ устройствен план (ОУП), одобрен с Решение № 22-3 от Протокол № 22/25.07.2017г. на Общински съвет на град Добрич. В ОУП не били отразени предвижданията на действащият ПУП-ПРЗ за жк „Север -1“ от 2009г., на чиято територия са процесните имоти. Но въпреки че ОУП е определил устройствена зона с преобладаващо малкоетажно застрояване, то с него се допускали и територии с характер на застрояването, различен от малкоетажно застрояване.

Вещото лице дава категорично заключение, че по отношение на разполагането на сградите, височината на застрояване и отстоянията на сградите изработеният РУП е съобразен с действащият ПУП-ПЗ. По отношение на отстоянията е пояснено, че е предвидено отстояние до уличнорегулационните линии, което не било котирано в РУП, в УПИ ІІ имало заварено намалено отстояние спрямо страничните регулационни линии. До сградите през улиците посочените разстояния съответствали на нормативите, а в УПИ ХІХ разстоянието също отговаряло на нормативните изисквания. Посочените в таблицата към РУП показатели на застрояване като максимални стойности съответствали на предвиденото за съответната жилищна зона по ПУП.

Вещото лице дава оценка, че тези показатели са формално спазени като счита, че следвало да бъдат определени и конкретни проектни показатели за всеки имот в зависимост от условието за покриване на калканите при свързано застрояване.

Според заключението, одобреният РУП не променя разположението на сградата в имота на жалбоподателите, УПИ ХІХ. Сградата, която ще бъде изградена в съседния УПИ ХVІІІ (на заявителя на РУП), била предвидена по ПУП-ПРЗ от 2009г. да бъде разположена на границата с УПИ ХІХ (на жалбоподателите). Според одобрения РУП изграждането на сградата в незастроения УПИ ХVІІІ  не засягало нито сградата на жалбоподателите в УПИ ХІХ, нито сградите на заинтересованите лица в УПИ І и УПИ ІІ. Налагало се зазиждане на два южни прозореца на стаите в югоизточния ъгъл на сградата в УПИ ХІХ, както и премахване на южната стреха, тъй като южната стена на сградата на жалбоподателите следвало да се оформи като калкан.

Вещото лице дава също категорично заключение, че изграждането на сградата в УПИ ХVІІІ (според одобрения РУП) не възпрепятства по никакъв начин достъпа до останалите имоти и сгради в тях.

Съдът приема заключението като обективно и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът приема жалбата за допустима като подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирани страни, в законоустановения срок. От съдържанието на заповедта е видно, че както имотът на заявителя на РУП, така и имотите на жалбоподателите и на заинтересованите страни, са предмет на РУП, одобрен с оспорената заповед по см. на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ. Следователно, всички те са заинтересовани страни и имат право на жалба. Заповедта е съобщена лично на част от жалбоподателите и заинтересованите лица. Жалбата е постъпила на 14.09.2020г., която дата е дванадесетия ден от датата на издаване на заповедта и е в срока по чл.215,ал.4 от ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от кмета на Община град Добрич, който е компетентния, съгласно чл.129, ал.2 във вр. с чл.113 от ЗУТ, административен орган да издаде заповед за одобряване на работен устройствен план.

Заповедта е издадена в съответствие с установената в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК форма на индивидуалния административен акт. Заповедта е мотивирана с решението на ОбЕСУТ по протокол  № 6/27.08.2020г., с което е извършена проверка за съответствието на изработения проект за РУП с действащия ПУП – ПЗР за имотите. Затова като фактически констатации в заповедта административният орган е посочил, че се запазват характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план.

При издаването на заповедта съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения на специалните правилата по Глава осма, Раздел І и ІІ от ЗУТ, при които се одобряват устройствените планове.

Заповедта съответства на материално-правните разпоредби на закона.

Съгласно чл.113, ал.1 от ЗУТ, работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план.

С оглед легалното определение за същността и целите на РУП в чл.113, ал.1 от ЗУТ, съдебният контрол за съответствието на заповедта с материалния закон следва да се състои в проверка дали процесният РУП отговаря на действащия ПУП-ПЗ и дали конкретизацията на бъдещото строителство, направена с РУП, отговаря на законовите изисквания.

От събраните по делото доказателства, обяснителната записка към ободрения проект за работен устройствен план и графичната му част, както и от заключението на вещото лице се установява съответствие на изработения РУП с действащият ПУП-ПРЗ от 2009г. за процесните имоти.

С нормата на чл.113, ал.1 от ЗУТ законът поставя изискване РУП да съответства на ПУП-ПРЗ. Обстоятелството, че одобреният впоследствие Общ устройствен план предвиждал малкоетажно застрояване за процесната територия, не обосновава нарушение на материално-правната разпоредба на чл.113, ал.1 от ЗУТ, която изисква съответствие с ПУП-ПРЗ. Освен това в заключението е посочено, че ОУП допуска да съществуват и зони с различно застрояване.

Не су установява одобряването на изготвеният РУП да е извършено при неспазване на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за  правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в които разпоредби са установени  нормативите за плътност на застрояването, интензивност на застрояването и процесни на озеленяване за териториите с предвидено средно жилищно строителство, в каквато попадат процесните имоти.

 Съгласно чл.113, ал.4 от ЗУТ, работният устройствен план определя точно:1. разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; 2. необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.

 

Съдът не установи тези изисквания на закона да не са спазени с одобрения работен устройствен план. Видно е от представената графична част на РУП и от заключението, че са посочени необходимите силуети, изяснена е максималната височина на сградите, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне. Нанесено е разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване. Спазени са отстоянията между тях и през улица.

В плана са указани линиите за застрояване, до които задължително се разполага сградата в УПИ ХVІII, тъй като е предвидено построяване на сградите на калкан. Предвиденото свързано застрояване е съобразено с изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно чл. 71, ал. 2 според който за изграждане на сградите на страничните имотни граници калканните стени се покриват напълно. Това именно е предвидено по действащия ПУП-ПРЗ от 2009г.  и по оспорения РУП.

В случая затварянето на  прозорците на южната фасада на сградата на жалбоподателите не е незаконосъобразно, а в съответствие с предвижданията на ПУП-ПРЗ за свързано застрояване. Съгласно чл. 82, ал. 6, изр.2 от Наредба № 7/2003г., при покриване на калканната стена с ново застрояване в съседния имот, предвидено с подробен устройствен план, не се дължи обезщетение за закриването на такива прозорци.

Забележката на вещото лице направена в заключението, че следвало да се да бъдат определени и конкретни проектни показатели за всеки имот в зависимост от условието за покриване на калканите при свързано застрояване, е въпрос на целесъобразност, който се преценява от автора на  проекта на РУП. Тази единствена забележка в заключението не опровергава изводите, че са изпълнени основните законови изисквания по чл.113, ал.1, ал.4, т.1 и т.2 от ЗУТ за съответствие с ПУП и за конкретизация на строителството.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че одобрения РУП е незаконосъобразен, тъй като те не са давали съгласие да се разрушава тяхната сграда, нито да се предвижда свързано застрояване с техния имот. Действително, непосредствено до сградата на жалбоподателите ще бъде изградено предвиденото в УПИ ХVІІІ строителство, но това „засягане“ се дължи на предвижданията на одобрения още през 2009 г. ПУП-ПРЗ за двата имота, който не е предмет на настоящото производство, но който предвижда сградите в имотите на жалбоподателите и на заявителят на РУП да съществуват само при свързано застрояване. Затова „засягането“ на имота на жалбоподателите не е последица от заповедта за одобряване на РУП, а от предвижданията на ПУП-ПРЗ, за който няма данни да е отменен като незаконосъобразен.

Както се установи от заключението на вещото лице и от извадките на ПУП-ПРЗ за 2009г. сградата на жалбоподателите не е предвидена за запазване. Това не означава, че ще бъде съборена, а че за имота на жалбоподателите съществува възможност също за ново строителство.

По делото не се установи сградите и имотите на заинтересованите страни да се засягат по несъответен на правилата по ЗУТ начин от одобрения РУП.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а заповедта за одобряване на РУП за правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административно-производствените правила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК основателни са исканията на процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна, „Тропик“ ООД за присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, за юрисконсултско и за адвокатско възнаграждение. Страните, Община град Добрич и „Тропик“ ООД са направили разноски за вещо лице от 150 лева всяка. Кметът на Община град Добрич е представляван от служител с юридическа правоспособност и на Общината следва да се присъди и възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева или общо 250 лева. Заинтересованата страна, „Тропик“ ООД е ангажирала адвокат, който я е представлявал по делото и следва да й се присъдят и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по представен списък, договор за правна защита, пълномощно и извлечение от банкова сметка, ***.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Добрич, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Х., А.Г.Й. и В.Г.Г.,***, срещу Заповед № 1199/02.09.2020г., издадена от кмета на Община град Добрич, с която е одобрен Работен устройствен план за УПИ І-1383, УПИ ІІ-1384, УПИ ХVІІІ-1811 и за УПИ ХІХ-1400 в кв.1115 на жк „Север“, на град Добрич, изработен по заявление с вх. № 70-00-1487/23.07.2020г. на „Тропик“ ООД.

ОСЪЖДА М.И.Х. с ЕГН **********, А.Г.Й. с ЕГН ********** и В.Г.Г. с ЕГН **********,*** да заплатят на Община град Добрич сумата от 250 лева – разноски по делото за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.И.Х. с ЕГН **********, А.Г.Й. с ЕГН ********** и В.Г.Г. с ЕГН **********,*** да заплатят на „Тропик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, ул.“Отец Паисий“ № 62, представлявано от Г.И.А., сумата от 750 лева – разноски по делото за вещо лице и за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателите за присъждане на разноските по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: