Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 25.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 16466/2019 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е
иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК- за
съществуване на парично вземане.
В исковата молба ищеца И.С.Г. с ЕГН **********
претендира установяване съществуването на вземане против Р.М.Г. с
ЕГН ********** в размер на 30 000 лева, присъдено му на 23.07.2019 г. от СРС, 74-ти състав по ч.
гр. д. № 42349/2019 г., въз основа на запис на заповед от 06.08.2018
год.
Твърди, че срещу заповедта за незабавно изпълнение в
срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение от ответника.
С процесния запис на заповед Р.М.Г. се е задължил да заплати на предявяване на ефекта сумата
от 30 000 лв. , като твърди също,че записа на заповед е издаден от ответника за
обезпечаване на задълженията му по Договора
за заем от 06.08.2018 г.
Въпреки предявяването на записа на заповед ответникът не
е заплатил дължимата сума.
Ето защо моли съда да постановите решение, с което да установи съществуването на изискуемото
парично вземане срещу ответника по запис на
заповед от 06.08.2018 год. в размер на 30 000 лева и да му присъди разноските по делото.
Ответникът – Р.М.Г. оспорва иска като неоснователен и
недоказан, както и по размер.
Възразява,че
записа на заповед е неизряден от външна
страна документ,датата на записа на заповед и на предявяването му е една и
съща,а това противоречи на договора за заем,връщането по който е след една
година.
На
следващо място твърди,че по договора за заем е получил 5000 лв./които е
върнал/,а не 30 000 лв., като твърди също,че е бил заплашен да подпише
записа на заповед за по-голямата сума.
Моли съдът да отхвърли предявения иск и
да му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата
са писмени.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено
е и няма спор, че по ч. гр. д. №
42349/2019 г. по описа на Районен съд - гр. София, 74 състав в полза на ищеца е издадена Заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК въз основа на
запис на заповед от 06.08.2018 год. за сумата от 30 000 лева,ведно със законната лихва
върху нея от 23.07.2019 год. до окончателното й изплащане и разноски от 600 лв.
В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, сега ответник, срещу тази заповед, че не дължи горната сума.
На 17.12.2019 година заявителят по горното дело е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК.
По делото е
установено,че Записа на заповед е издаден на 06.08.2018 год. в гр.София и по силата на същия Р.М.Г. с ЕГН ********** се е задължила да заплати в гр.София на поемателя И.С.Г.
с ЕГН ********** без протест сумата
от 30 000 лв. Падежът на плащането е уговорен на предявяване,а къто
дата,на която записът е бил предявен на издателя е посочена датата 06.08.2018 год.,която съвпада с датата на издаването му.
Установено
е също,че на 06.08.2018 год. между страните е сключен договор за заем, по силата
на който И.С.Г. е дал в заем на Р.М.Г. сумата от
30 000 лв./самия договор е и разписка за предаването на тази сума/ със
срок за погасяването му на вноски в рамките на една година. В договора е
записано,че връщането на заемната сума се обезпечава чрез запис на заповед в
полза на заемодателя издаден от заемополучателя.Уговорено е,че в случай на
отказ да се плати заема,задължението става изискуемо предсрочно в пълния му
размер.
По делото е установено,че въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение и съответно изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20198530400416/2019 г. по описа на ЧСИ - А.Д., с per. № 853 на КЧСИ и
район на действие - района на СГС.
Предвид
установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявеният
е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за
съществуване на вземането е процесуално допустим.
Ищецът
основава своето вземане срещу ответника на менителничен ефект, възникнал от менителнична
сделка, в случая запис на заповед от 06.08.2018 година.
Записът на
заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на
поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити
този документ съставлява запис на заповед, годен да породи задължението по него.
Анализът на съдържанието на представения документ води до извода, че е налице
издател, който с оглед правната същност на записа на заповед като менителничен
ефект съвпада с платеца, именно той е направил изявлението, че се задължава да заплати на поемателя сумата от 30 000 лв., което е направено в предвидената от чл.535 от ТЗ форма и
съдържание.
Фактът,че
датата на предявяването на ефекта съвпада с датата на издаването му според
настоящия съъстав не го прави нищожен,доколкото при уговорка за плащане при
предявяване макар и нетипично е допустимо това да се случи на една и съща дата
с издаването на записа на заповед.
Горния
извод не се променя и от факта, че в договора за заем обуславящ издаването на
процесния запис, падежа на задължението за връщане е едногодишен.
Съгласно тезата развита в т. 17 от ТР на ОСГТК
№ 4/2013 г., при редовен от външна страна менителничен ефект, каузалното
правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед
подлежи на изследване, когато довод за наличието на такова е въведен като
предмет на делото чрез относително възражение на ответника или от самия ищец -
поемател по ефекта. С оглед твърденията на ищеца
за липса на плащане по договора от страна на длъжника, цялото вземане е станало
изискуемо предсрочно /чл.5/ и към датата на заявлението-23.07.2019 год. дългът
е съществувал в пълния му размер.
Неоснователни
са и възраженията в отговора на исковата молба за това,че е платил някаква сума
по заемния договор,нито за неговата и на
записа на заповед недействителност,поради наличие на принуда и заплаха при
подписването им. В подкрепа на тези възражения не са нито посочени,нито
ангажирани доказателства въпреки ангажимента на ответника да направи това в
първото съдебно заседание.В това заседание въпреки,че е бил призован лично
ответникат не се е явил,а не е и посочил причини за това,нито е поискал
възможност за ангажиране на доказателства.При това положение следва да понесе
неблагоприятните последици от недоказването на възраженията си.
С оглед на
гореизложеното при наличието на формално
валиден запис на заповед и при липсата на доказателства за недължимост на
сумата по каузалното правоотношение искът се явява основателен и съдът следва
да го уважи в
претендирания размер.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата изрично поисканите
разноски по делото ,а именно разноски за адвокатска защита в размер на 1430 лв.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
признава ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК съществуване на парично вземане на Р.М.Г. с
ЕГН ********** ***
към И.С.Г.
с ЕГН ********** ***
за сумата от 30 000 лв. на основание запис на заповед от 06.08.2018 год. , за което на 01.08.2019 год. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 42349/2019 г. по
описа на Районен съд гр. София, 74 състав , ведно със законната лихва
върху нея от 23.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Б.И., ЕГН ********** да заплати на А.К.П., ЕГН**********, сумата от 1430 лв. – разноски по настоящото дело и разноските в заповедното
производство в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: