Решение по дело №545/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260026
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20204120200545
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

260026

 

град Горна Оряховица, 16.03.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД  ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТAНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……....................….…, разгледа докладваното от съдията Стaнчев АНД № 545 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.С.М. е останал недоволен и чрез защитника адв. Н.К. *** обжалва наказателно постановление № 19-0268-001861/05.12.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ). Поддържа, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалният закон. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.К. *** поддържа жалбата. Посочва, че в наказателното постановление била посочена само санкционната норма, но не и нарушената законна разпоредба. Описанието в обстоятелствената част на постановлението отговаряло на нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, което не кореспондирало с дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието. Излага доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени наказателното постановление.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2019 г. в 10:10 часа жалбоподателят В.С.М. управлявал лек автомобил „Ф.“ с транзитен номер *** по ул. „И.“ в гр. Горна Оряховица. Пред № * на посочената улица управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от Л.А.Б. и Т.М.Д. ***, които изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението. В хода на проверката полицейските служители установили, че за управлявания от жалбоподателя автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За констатираното нарушение свидетелят Б. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 127836/25.11.2019 г., в който приел, че М. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от . Жалбоподателят подписал съставения срещу него акт и получил срещу разписка препис от акта.

При предявяването на акта за установяване на административното нарушение актосъставителят иззел свидетелството за управление на жалбоподателя. В деня на проверката за управлявания от жалбоподателя автомобил бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с начало на застрахователното покритие от 00:00 часа на следващия ден 26.11.2019 г. (полицата на л. 8 и справката от застрахователя на л. 41). Жалбоподателят представил така сключения договор на актосъставителя, срещу което му било върнато свидетелството за управление (видно от втората разписка, съставена и подписана в бланката на АУАН – под текста на разписката за връчване на препис от акта).

На 05.12.2019 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от Б. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица издал обжалваното наказателно постановление № 19-0268-001861/05.12.2019 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от .

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя 09.07.2020 г. На 16.07.2020 г. защитникът на жалбоподателя подал по пощата жалбата против постановлението. (Така определение № 5/22.01.2021 г. по частно КНАХД № 10323/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.)

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Л.А.Б. и Т.М.Д. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при образуването и в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (чл. 647, ал. 1 от и т. I от заповедта на л. 14 – 15) и е предявен на нарушителя, на когото е била осигурена възможност да впише възраженията си против констатациите на актосъставителя при съставянето на акта и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (чл. 647, ал. 2 от и т.II от заповедта на л.14 – 15) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването, че описанието в обстоятелствената част на постановлението сочи на друго нарушение, различно от това, за което жалбоподателят е наказан. Въз основа на установения в хода на проверката и описан в акта и постановлението факт, че жалбоподателят не може да представи валиден и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, който управлява, и след дистанционна проверка в базата данни на Гаранционния фонд актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са формулирали фактическата констатация, съдържаща се в текста на акта и в т. 1) от обстоятелствената част на наказателното постановление, че жалбоподателят управлява моторно превозно средство, на което не е собственик и във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Двете фактически констатации не са взаимно изключващи се и не водят до неяснота на обвинението, тъй като както в акта, така и в постановлението несключването на договора е посочено като единствената причина за невъзможността на жалбоподателя да представи такъв. Развитата от защитника интерпретация на описаната невъзможност за представяне на застрахователен договор – че е възможно същата да е резултат от обстоятелството, че жалбоподателя като водач на автомобила не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП да носи договора – е изключена изрично от съдържащата се в акта и в постановлението фактическа констатация, че договор не е сключван. Поради това няма основание да се приеме, че в обстоятелствената част на постановлението е описано друго деяние, различно от това, за което жалбоподателят е наказан.

Неоснователен е доводът, че наказващият орган не е посочил нарушената законна разпоредба. Както е известно, правни норми се състоят от хипотеза, диспозиция и санкция. Тези три части на правната норма могат да бъдат формулирани както в една, така и в повече от една разпоредби. В процесния случай с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от е регламентирана както нарушената от жалбоподателя забраната да управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (съдържаща хипотезата и диспозицията на правилото за поведение), така и предвидената за нарушаването на това правило санкция. Наказващият орган е изпълнил изискването да посочи виновно нарушената законна разпоредба, уредено в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като в текста на постановлението е вписал чл. 638, ал. 3 от два пъти: веднъж като виновно нарушената разпоредба, и втори път – като правното основание за налагане на административното наказание глоба.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

От показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, извършили проверката, се установява по несъмнен начин, че на 25.11.2019 г. в 10:10 часа по улица „И.” в град Горна Оряховица жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.”, собственост на Н.П.Д. от гр. Горна Оряховица, с поставена табела с транзитен номер ***, представляваща по смисъла на чл. 483, ал. 5 от КЗ временна табела с регистрационен номер. От цитираните гласни доказателства, от данните в служебно изготвените справки чрез отдалечен достъп до базата данни на Гаранционния фонд (л. 27 – 30) и от данните в полицата за сключената на 25.11.2019 г. задължителна застраховка, в сила от 26.11.2019 г. (л. 8), и в справката от застрахователното дружество относно тази полица (л. 41) се установява по несъмнен начин, че към посочената в наказателното постановление дата на нарушението 25.11.2019 г. за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Цитираните справки от базата данни на Гаранционния фонд, изготвени по транзитен номер и по номер на рамата на автомобила, опровергават предположението на защитника, че е възможно за автомобила да е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при условията на чл. 483, ал. 5 или на чл. 489, ал. 5 от . В хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства за наличие на някое от предвидените в чл. 483 от основания, изключващи възникването на задължение за сключване на такава застраховка за процесния автомобил. При това положение следва да се приеме, че като е управлявал описания в наказателното постановление автомобил на 25.11.2019 г., жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 638, ал. 3 от да управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и е осъществил регламентирания в тази разпоредба състав на административно нарушение.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от и е наложил на жалбоподателя за това нарушение абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 400 лв.

От приетата като писмено доказателство справка на л. 9 – 14 се установява, че срещу жалбоподателя са издадени повече от 40 влезли в сила наказателни постановления и повече от 35 влезли в сила фишове, с които са му наложени наказания за повече от сто отделни административни нарушения по ЗДвП. Тези данни характеризират М. като особено недисциплиниран водач, който си с поведението си при управление на моторни превозни средства създава висок риск за живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. Така установеното отегчаващо отговорността обстоятелство е несъвместимо с извод, че процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, и изключва квалифицирането на това нарушение като маловажен случай.

Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0268-001861/05.12.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с което на В.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис * – адв. Н.К., е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..………