Р
Е Ш Е
Н И Е №260011
08.07.2022 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
на двадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията
Административно дело № 44 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена
от В.С.Д., **********,***» З. С.» ***** против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на
жилищен район «Кенана», в землището на
гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на административния
акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.591.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят
притежавал по силата на Договор за доброволна делба на наследствен имот поземлен
имот с идентификатор 77195.701.591 в
м.»Кенана», Хасковско землище, с площ за имота 1094 кв.м., ведно с построена в
същия имот сграда на един етаж с площ от 26 кв.м. с предназначение вилна сграда
и срада с предназначение постройка на допълващо застрояване с площ от 7 кв.м. За
тези свои твърдения представя Договор за доброволна делба № 73, том V, рег. № 3978, дело №
512/04.10.2016г., нотариално заверен от Нотариус Христина Колева, рег. № 081, и
вписан по надлежния ред. Посочва се още в
жалбата, че на 14.05.2020г. жалбоподателят получил Заповед № 689/14.04.2020г.
на Кмета на Община Хасково, с която на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл. 28, ал.2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ
възоснова на влязъл в сила ПНИ било наредено да бъде възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. И. К. върху описания по-горе недвижим имот. В
жалбата се излагат доводи за нищожност на атакуваната заповед на Областен
управител на Област Хасково, като жалбоподателят твърди, че при издаването й са
допуснати съществени нарушения на материалния закон, свеждащи се до липса на
фактическо основание за издаването й, което води по своята тежест до нищожност
на административния акт. Нищожна била заповедта, тъй като се установявало по
несъмнен начин, че за процесния имот има две или повече лица, които претендират
да са собственици на различни правни основания, поради което е следвало административният
орган да не включва този имот в ПНИ, доколкото по отношение на този имот е
възникнал спор за материално право. Прави се също оплакване, че по тази причина
произнасянето се явявало такова, извън неговата компетентност. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна
обжалваната заповед в частта за имота на жалбоподателя – Поземлен имот с
идентификатор 77195.701.591 по КК на гр.Хасково. Претендира разноски. Жалбата
се поддържа в съдебно заседание.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща преставител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. По
искане на съда е изпратена цялата административна преписка, касаеща настоящия
спор.
Заинтересованите страни М.Й.А., Х.Й.Д.,
Г.Д.Д., Н.Т.М., А.С.Д. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не
се явяват и не изпращат процесуален представител.
Заинтересованата страна В. Г.К., представляван от адв.И.В., оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли, като му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация,
съгласно т.3.8 на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на
МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете
по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е бил одобрен ПНИ на жилищен район „Кенана“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. Видно от представените
доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ, бр.55 от 12.07.2019г., като няма данни в
предвидения законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби
срещу същата.
Съдът прие като доказателство
Удостоверение № 94В-873-1 от 04.07.2016г.
на Община Хасково, Съобщение до наследниците на С.В.Д. за издаване на Заповед №
689/14.04.2020г., съгласно която е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот на наследниците на Д. И. К..
Като
доказателство по делото съдът прие и Решение
№ 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия-Хасково, за възстановяване
право на собственост на наследниците на Г.Д.К. на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково, като е посочено,
че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в сила план
на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
Представени бяха като доказателства и
Протокол № 3/23.04.2019г., от заседание
на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на
новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, както и приложените
Протокол за проверка и приемане в ИКАР.
В подкрепа на жалбата бяха
представени и съдът прие като писмени доказателства и Нотариален акт № 178, том
I, дело № 398/1970г. на РС-Хасково, както и строителни
книжа и разрешения.
По делото съдът
изслуша и заключение на вещо лице.
При така установената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168
от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Нищожността е форма на незаконосъобразност
на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна
на административния орган, акта се преценява като нищожен или като
незаконособразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя
като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че
такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл. 146
от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да
бъде толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
актът изначално, от момента на неговото издаване, не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава привидност, че съществува,
при констатиране на основания за нищожност, съдът следва да го отстрани от
правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Теорията е изградила
съответните критерии, възоснова на които да се извърши преценка кога един порок
води до нищожност и кога до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай обаче съдът намира,
че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия.
По отношение на формата като основание
за нищожност на административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че
да води на практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято
проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящия процес
заповед е в предвидената от закона
форма, поради което няма основание да се приеме на това основание за
нищожен административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на волеизявление.
Приема се, че нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и че без него би могло да се стигне
и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По делото
липсват данни и в тази насока, поради което не може да се направи извод за
наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл
нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия
случай наведените от жалбоподателя доводи сочат на противоречие на атакувания акт
с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което не
може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не може
да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като същият не
е бил обжалван в установения за това срок.
Несъответствието с целта на закона също
е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът
намира, че липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като
същевременно съобрази, че всички навеждани доводи са в насока
незаконосъобразност, по който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не
дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от
жалбоподателя и ангажираните от същия доказателства относно притежаваното от него
право на собственост върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за
материално право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си
в друг процес и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид
изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на разноски от заинтересованата страна В.Г.К., такива
следва да му бъдат присъдени, като жалбоподателят бъде осъден да му заплати
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от В.С.Д., **********,***» З. С.» ******, против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на
жилищен район „Кенана“, в землището на гр.Хасково, с искане за обявяване
нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен
имот с идентификатор 77195.701.591, като неоснователна.
ОСЪЖДА
В.С.Д., **********,***»
З. С.» ******, да заплати на В.Г.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 300
лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.