Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 532
28.10.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №183 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Р.М.К. ***, подадена чрез
пълномощник, против Решение № Ц1023-26-60-3/27.01.2021г. на директора на ТП на
НОИ - Хасково.
В жалбата се сочи, че с оспореното решение било потвърдено
Разпореждане №**********/Ц2140-26-350/10.12.2020г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.69б, ал.2, ал.5 и
чл.68, ал.1 - 3 от КСО било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя. Счита се, че решението е неправилно, издадено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се
твърдения, че положеният от жалбоподателя трудов стаж от 17 години и 5 месеца
за периода от 01.04.1982г. до 01.09.1999г. на длъжност „работник по ремонт и
поддържане на машини и съоръжения“ и на длъжност „шлосер“ е такъв от втора
категория, а не както било прието в хода на административното производство, от
трета категория. От Удостоверение №28/03.05.2012г., издадено от „АЙ ЕС БГ“ ЕООД
- София и трудова книжка, било видно, че жалбоподателят работил през процесния
период във ФКТ „Армира“ - клон И. като „шлосер“ именно в периода 01.04.1982г.
до 01.09.1999г. в тъкачен цех, който бил основен в производство на фабриката за
копринен текстил в гр.И., като обслужвал тъкачните станове и им извършвал
ремонт. В случая приложима била разпоредбата на чл.66и от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), с която бил създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста
отрасли и дейности. В случая не било спорно, че през процесния период
жалбоподателят работил само във фабрика за копринен текстил „Армира“ гр.И. („Коприна“
АД – И.), на длъжност „шлосер“ в основен „тъкачен“ цех, което давало основание
да се приеме, че заеманата от него длъжност „шлосер“ и тази, посочена в оспореното
решение и разпореждането на пенсионния орган - „работник по ремонт и поддържане
на машини и съоръжения“, попадат в хипотезата на т. 66и от ПКТП (отм.). Счита
се, че доводът на административния орган да зачете труда като такъв от трета
категория, основан на обстоятелството, че не било посочено в документацията
къде бил положен - в какъв цех/звено, дали в първичната преработка на
суровините, подготвителните или основните цехове за процесния период, за да
можело да се направи преценка, дали същия попада в материалния обхват на т. 66и
и на т.31 от ПКТП (отм.), не намира приложение в изискванията на посочените. Тези
разпоредби поставяли изисквания единствено трудът да е полаган към предприятия
от текстилната промишленост, а не да е отчитан към определен обект. Акцентира
се върху това, че категорията труд и съответно трудовият стаж били установени
надлежно с Удостоверение обр. УП - 3, №28 от 03.05.2012г., издадено от „АЙ ЕС
БГ“ ЕООД - София, както и от коректно водена и попълвана от осигурителя Трудова
книжка № 329/13.01.1982г. Счита се, че административния орган неправилно изчислил
осигурителния стаж на оспорващия и не се съобразил със записите, направени в
издадените удостоверения за трудов стаж от осигурителя и тези в трудовата му книжка.
Ако трудовият стаж бил зачетен за такъв от втора категория, пенсионният орган
щял да достигне до различен правен резултат. В случая били налице условията на
чл.69б, ал. 2 от КСО и следвало да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на това основание.
На следващо място, твърдението за нарушение на
административнопроизводствените правила се обосновава с това, че решението било
издадено при неспазване изискванията за писмена форма и не съдържало всички
реквизити по съгласно чл.117, ал.5 от КСО във връзка чл.59, ал.2 от АПК,
включително и фактически и правни основания за издаването му. Решението не било
съобразено с правилото на чл.67, ал.1 от ПКТП (отм.), в която като легален
критерий за определяне на категорията на труда били заложени вредността и
тежестта на извършваната работа, независимо от отрасловата принадлежност на
предприятието и преценката дали този критерий е налице, била винаги
задължителна. В случая директорът на ТП на НОИ – Хасково следвало да възложи на
автора на обжалваното пред него разпореждане служебно да издири и събере
доказателства, в това число и чрез разпит на свидетели, за характера на
трудовите функции на длъжността „шлосер“ при Фабрика за копринен текстил - И.,
към „АЙ ЕС БГ“ ЕООД - София, и въз основа на това да направи извода дали били
налице условията за прилагането на правилото на чл.67, ал.1 от ПКТП (отм.).
Подробно съображения се развиват в насока неспазване на принципите,
регламентирани в чл.7 и чл.9 от АПК. Нарушение били и изискванията на чл.35 и
чл.36 от АПК. Не било съобразено и правилото по чл.39 от АПК.
По изложените съображения се претендира отмяна на
оспореното решение и на Разпореждане №**********/Ц2140-26-350/10.12.2020г. и
връщане на преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, с указание за
преизчисляване на осигурителния и трудов стаж.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на оспорващия. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез
процесуален представител заема становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2020г. жалбоподателят Р.М.К. е подал
Заявление с вх.№Ц2113-26-1061/11.08.2020г. (л.43) до директора на ТП на НОИ –
Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ).
Към заявлението си приложил документи, доказващи осигурителен стаж и възраст.
С писмо изх.№5506-26-1163/26.08.2020г.(л.64) ръководител
„Пенсионно осигуряване“ (ПО) в ТП на НОИ – Хасково изискал от сектор „Осигурителен
архив“ (ОА) да се извърши проверка и установи къде е положен стажът на лицето Р.К.
- звено, цех, участък, с оглед правилната преценка на категорията труд, по
която следвало да се зачете стажа за
периода от 01.04.1982г. до 01.09.1999г. на длъжност „работник по ремонт и
подпръжка на машини и съоръжения“ във фабрика „Коприна“ ЕАД - Свиленград, клон И.
и ,,АЙ ЕС БГ“, гр.София. Изискани са били
и заверени копия на заповеди за назначаване и преназначаване от личното досие
на лицето, ако има приети такива.
С писмо с изх.№Ц5506-26-1163-4/21.09.2020г. (л.55)
сектор ОА уведомил сектор „Отпускане на пенсии“, че за периода от м.04.1982г.
до м.08.1999г., в отделни времеви интервали (конкретно посочени), лицето К. „не
фигурира в разплащателни ведомости“, в други (конкретно посочени) „фигурира в
разплащателни ведомости, където няма отразена длъжност, …. бригада на длъжност,
…. бригада на длъжност „шлосер“, в трети „фигурира в разплащателни ведомости
„шлосери“ и „шлосери II к.“ на длъжност „шлосер“ и в разплащателни ведомости
„шлосери“ без отразена длъжност“. Посочено е че за периода от м.10.1988г. до
м.06.1999г. има издадено удостоверение обр.УП-15. Отбелязано е че в предадените
заповеди в ТП на НОИ – Хасково има данни свързани с трудовата дейност на
лицето. Към писмото са приложени допълнителни споразумения към трудови договори
и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, със страна Р.К. (л.56-62).
В хода на производството ръководител на „ПО“ при ТП на
НОИ – Хасково предприел действия по събиране на доказателства за осигурителния
стаж на Р.К. за периода извън този от м.04.1982г. до м.08.1999г., а имено за
периода 21.09.2010г. – 29.12.2011г., 11.05.2012г. – 30.09.2012г. (л.66),
01.08.2013г. – 19.12.2013г., 24.03.2014г. – 05.01.2015г., 11.05.2015г. – 28.11.2016г.,
08.05.2019г. – 01.07.2019г. (л.68).
С Разпореждане №**********/Ц2140-26-350/10.12.2020г.
(л.100), ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково отказал да отпусне пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Р.М.К.. В мотивите на разпореждането е посочено,
че в писмо с изх.№Ц5506-26-1163-4/21.09.2020г. и 9 броя заповеди от предадените
документи не е видно дали стажа е
положен в цех от първичната преработка на суровините, подготвителните и
основните цехове (участъци). Предвид това осигурителният стаж за периода от
01.04.1982г. до 01.09.1999г. е зачетен по условията на трета категория труд.
Приетият за установен осигурителен стаж на К. е както следва: от втора категория - 03г. 07м. и 06 дни,
от трета категория - 32 г. 01 м. и 16 дни; общ осигурителен стаж съгласно
чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 36 г. 07 м. и 16 дни;
възраст към 11.08.2020г. - 61 г. 04 м. и 18 дни; сбор от осигурителен стаж и
възраст - 98 г. 00 м. и 04 дни. В разпореждането е посочено, че съгласно чл.69б,
ал.2 от КСО, през 2020г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 58г. и 06 м,
за втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст - 100 за
мъжете. Съгласно чл.69б, ал.5, пенсия по ал. 1 - 4 се отпуска когато лицата не
са придобили право на пенсия по чл.168 или са променили осигуряването си по чл.4в.
Направен е извод, че съгласно чл.696, ал.2 от КСО на К. не се следвала пенсия
за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като
имал навършена възраст 61 г. 04 м. и 18 дни, но нямал 15 г. от втора категория
труд, а имал 03 г. 07 м. и 06 дни и нямал сбор от осигурителен стаж и възраст 100,
а има 98. Прието е, че според чл.68, ал. 1-2 от КСО, за да придобие право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2020г. лицето следва да има
навършена възраст 64 г. и 3 м. за мъжете и придобит осигурителен стаж 38 години
и 10 месеца. На К. не се следвала пенсия по условията на чл.68, ал. 1-2 от КСО,
тъй като нямал навършена възраст 64 г. и 3 м., а бил на 61 г.04 м. и 18 дни и
нямал осигурителен стаж 38 години и 10 месеца, а имал 36 г. 07 м. и 16 дни. Посочено
е че съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал.1-2, те придобиват право на пенсия през 2020г. при навършване на възраст 66
години и 6 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно
§ 1 ал.l т.12 от ДР от КСО „действителен стаж“ било действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето работило по друго правоотношение и било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и внесло дължимите
осигурителни вноски. Съгласно чл.15, ал.4 от НПОС, в сила от 07.04.2017г., при
преценяване на правото на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО осигурителния стаж
от първа и втора категория труд се превръщал в трета категория труд. Разпоредбата
не се прилагала при преценяване правото на пенсия по чл.68 ал. 3 от КСО, т. е.
осигурителният стаж не се превръщал към 3 категория труд. Не се следвала пенсия
по условията на чл.68, ал. 3 от КСО, тъй като К. нямал навършени 66 г. 6 м., а бил
на 61 г. 04 м. и 18 дни.
Разпореждането на ръководителя на „ПО“ е било
обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Хасково, с жалба, заведена под вх. №Ц1023-26-60/31.12.2020г.
при ТП на НОИ - Хасково.
Във връзка с жалбата началник отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ – Хасково адресирал до директора на ТП на НОИ - Хасково Докладна записка
вътр.№Ц1023-26-60-1/05.01.2021г. (л.103), в която обективирал молба да бъде
извършена проверка от контролните органи на НОИ в сектор ОА, с оглед изясняване
на всички данни и факти, относими към зачитането на категорията труд на лицето
за периода от 01.04.1982г. до 01.07.1999г. Видно от отбелязването, докладната е
резюлирана с „ДА“ от директора на ТП на НОИ – Хасково.
С цел уточняване на заеманата от Р.К. длъжност,
точното наименование на звеното по ведомости за времето от 01.04.1982г. до
01.09.1999г., от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково е била извършена
проверка в Обединен осигурителен архив, резултатите от която са отразени в Констативен протокол №
КВ-5-26-00868229/21.01.2021г. (л.105) Били проверени всички приети
разплащателни документи от „АЙ ЕС БГ“ ЕООД /“Коприна“ ЕАД - клон И. и ,,Коприна“
АД - Свиленград. При проверката е установено следното:
1. Съгласно опис №1 били приети разплащателните
ведомости и трудовоправни документи на осигурителя на „Коприна“ АД - Свиленград
- общо 92 броя дела, като било вписано, че за периода от 01.04.1999г. до
30.06.1999г. няма наети лица. По време на проверката били проверени дела с
номера от №44 до №48 - разплащателни ведомости за периода от 01.02.1983г. до
31.08.1984г. (5 бр. дела). След проверка на разплащателните ведомости на „Коприва“
АД, гр.Свиленград е било установено, че лице с имена Р.М.К. не фигурира.
2. Съгласно опис №2 били приети разплащaтелните
ведомости и трудовоправни документи на осигурителя на „Коприна“ АД,
гр.Свиленград - общо 27 броя дела, като било вписано, че за периода от 01.01.1980г.
до 31.10.1983г. и от 01.01.1984г. до 28.02.1984г. няма наети лица. По време на
проверката били проверени дела с номера: от №2 до дело №18 - разплащателни
ведомости за периода от м. 01.1976г. до м. 12.1979г., от м. 11.1983г. до м.
12.1983г. и от м. 03.1984 г. до м. 12.1999г. (17бр.); от дело №22 до дело №27 – заповеди, свързани с
трудовата дейност (6 броя). От проверените разплащателни
ведомости се установило, че лицето Р.К. фигурира, както следва: за м.
11.1983г. - без длъжност, като имало отбелязано III разряд, без звено; за м.
12.1983г. - на длъжност „шлосер“ III разряд, без звено; за периода от м.
03.1984г. до м. 04.1984г. - без длъжност и без звено; за периода от м. 05.1984г.
до м. 12.1984г. - на длъжност „шлосер“, без звено; за периода от м. 01.1985г.
до м. 09.1989г. - на длъжност ,,шлосер“, без звено; за м. 10.1989г. - без длъжност и без звено;
за периода от м. 11.1989г. до м. 12.1989г. - на длъжност „шлосер“, без
звено; за периода от м. 01.1990г. до м.
02.1990г. - без длъжност и без звено; за
периода от м. 03.1990г. до м. 05.1990г. - на длъжност ,,шлосер“, без звено; за периода
от м. 06.1990г. до м. 03.1991г. - без
длъжност и без звено; за м. 04.1991г. -
на длъжност „шлосери“ и звено „шлосери“ като отстрани било отбелязано IIк; за м.
05.1991г. - без длъжност и звено „КР шлосери II к.“; - за м. 06.1991г. - без
длъжност, в звено „КР шлосери II к.“; за м. 07.1991г. - без длъжност, в звено „КР
шлосери II к.“; за м. 08.1991г. - без длъжност, в звено „шлосери II к.“; за м. 09.1991г.
- без длъжност, в звено „КР“; за периода от м.10.1991г. до м. 05.1992г. - без
длъжност, в звено „шлосери II к.“; за периода от м. 06.1992г. до м. 07.1992г. -
без длъжност, в звено „шлосери“; за периода от м. 08.1992г. до м. 11.1992г. - без
длъжност, в звено ,,шлосери II к.“; за периода от м. 12.1992г. до м. 03.1993г. -
на длъжност ,,шлосер“ и звено ,,шлосер“; за периода от м. 04.1993г. до м.
06.1993г. - на длъжност “шлосер“ и звено ,,шлосер II“; за периода от м. 07.1993г.
до м. 08.1993г. - без длъжност, в звено ,,шлосер II к“; за периода от м. 09.1993г.
до м. 11.1995г. - на длъжност „шлосер“, в звено ,,шлосер II к“; за периода от
м.12.1995г. до м. 08.1996г. - без длъжност, в звено ,,шлосер II к“; за периода
от м. 09.1996г. до м. 11.1997г. - на длъжност „шлосер“, в звено ,,шлосер II к“;
за м. 12.1997г. - без длъжност, в звено „шлосер II к“; за м. 01.1998г. - на
длъжност ,,шлосер“ и звено ,,шлосер II к“; за периода от м. 02.1998г. до м.
08.1999г. - на длъжност ,,шлосер“ и звено ,,шлосер II к“.
В констативния протокол е посочено за установено, че
през периода от 1984г. до 1989г. в осигурителя имало обособени следните звена:
ИТР, служители, основно производство, сновачки, цехови разходи, парова
централа, работнически стол и ученици. В звеното, в което Р.М. К. работил имало
следните длъжности: шлосер, ел. заварчик, бърдал, стругар, дърводелец,
стр.работник, чистач пр., шофьор, мотокар, общ работник, лаборант. От сбора на
сумите по рекапитулациите за периода от 1984г. до 1989г. ставало ясно, че К.
бил в звено „Цехови разходи“. В рекапитулациите след 1996г. имало
данни за внесени осигурителни вноски за наети лица при условията на втора
категория труд. В ТП на НОИ имало предадени заповеди за лицето Р. К., както следва: 1. Заповед №39/30.11.1982г. за назначаване на Р.М.К. в „Копринена
тъкачница“ на длъжност „шлосер II разряд;
2. Съгласно Допълнително споразумение №662/28.08.1996г. лицето било с данни за
длъжност „шлосер“ и бригада „ППР и КР“; 3. Съгласно допълнително споразумение №918/28.10.1996г.
- с данни за длъжност „шлосер“ и бригада „ППР“; 4. Съгласно допълнително
споразумение от 12.12.1996г. - с данни за длъжност „шлосер“ и бригада „ППР и
КР“; 5. Съгласно допълнително споразумение №120/28.01.l997г. - с данни за
длъжност „шлосер“ и бригада „ППР и КР“; 6. Съгласно Допълнително споразумение №353/07.03.1997г.
- с данни за длъжност ,,шлосер“ и “ППР и КР“; 7. Съгласно допълнително
споразумение №42/01.02.1999г. - с данни за длъжност „шлосер“ без данни за
бригада; 8. Съгласно допълнително споразумение №888/14.07.1999г.- с данни за
длъжност „шлосер“ и бригада „шлосери ППР и КР“‘ 9. Съгласно Заповед №181/01.09.1999г.,
считано от 01.09.1999г. трудовото правоотношение на лицето било прекратено, като
в заповедта имало данни за длъжност ,,шлосер“ и бригада „шлосер ППР и КР“.
На последното място в констативния протокол е
посочено, че от Персонален регистър за
периода 01.01.1997г. до 30.09.1998г. и от 01.07.1999г. до 30.07.1999г. било
видно, че Р.К. бил подаден от
осигурителя „Коприна“ АД като лице,
осигурено при условията на втора категория труд.
С Решение №Ц1023-26-60-3
от 27.01.2021г., директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата,
подадена от Р.М.К. срещу Разпореждане №**********/Ц2140-26-350/10.12.2020г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково. В решението си по-горестоящият
административен орган възприел изводите на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Хасково, като посочил че събраните в контролното производство доказателства
сочат правилно категоризиране на осигурителния стаж на жалбоподателя за
претендирания период от 01.04.1982г. до
01.09.1999г. като трета категория труд. Спорният труд не попадал в уредените
хипотези от т. 66и и т.31. от ПКТП (отм.) и не можело да бъде зачетен от втора
категория, тъй като нямало доказателства,
че жалбоподателят изпълнявал длъжността ,,шлосер“ в цехове от първичната
преработка на суровините, подготвителните и основните
цехове (участъци) в копринената промишленост. Към датата на подаване на заявлението
за ЛПОСВ 11.08.2020г. лицето не отговаряло на условията за придобиване право на
пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението имало
навършена изискуемата възраст, но нямало осигурителен стаж 15 години при
условията на втора категория труд, а имало 03 г., 07 м. и 06 дни от втора
категория труд. Правилна била и преценката на пенсионния орган, че
жалбоподателят не отговаря на условията за придобиване право на пенсия по
чл.68, ал. 1-2 и по ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението
за пенсия нямало навършена възраст от 64 години и 3 месеца по чл.68, ал. 1-2 от КСО, съответно нямало навършени и 66 години и 6 м. по чл.68, ал.3 от КСО, а било на 61 г., 04 м.
и 18 дни.
По делото няма данни или доказателства за датата на
връчване на решението на директора на ТП на НОИ – Хасково, но като се има
предвид дата на издаване на административния акт – 27.01.201г., и дата на
подаване на жалбата срещу него – 08.02.2021г., следва да се приеме, че
оспорването пред АдмС – Хасково е направено в законоустановения 14-дневен срок.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт, сред които обр.УП-2, изх.№24/10.05.2012г., (л.49), обр.УП-3, изх.№16/13.01.2014г.,
(л.51), Удостоверение обр.УП-15 изх.№ц5506-26-1163-1/21.09.2020г. (л.52), обр.УП-3 изх.№28/03.05.2012г. (л.74), обр.УП-3,изх.№371/24.09.2020г.,обр.УП-3,
изх. №370/24.09.2020г., обр.УП-3,изх.№85/30.12.2011г., обр.УП-3, изх.№46/11.09.2020г.,
обр.УП-3, изх.№47/11.09.2020г., обр.УП-3, изх.№48/11.09.2020г., обр.УП-3,
изх.№49/11.09.2020г., обр.УП-3, изх.№19/13.01.2014г., обр.УП-3, изх.№29/03.12.2019г.,
обр.УП-3, изх.№1/07.12.2020г., обр.УП-3, изх.№33/07.12.2020., обр.УП-3, изх.№1/07.12.2020., (л.74-86), Обр.УП-3,
изх.№40/18.12.2018г., (л.88), както и Трудови книжки №329 (л.90), №38 (л.93),
№17 (л.96) и №33 (л.98 гр.), а така също и други документи, касаещи
осигурителния и трудов статус на Р.К., сред които допълнителни споразумения по
трудови договори, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
За изясняване делото от фактическа страна беше
допусната и изготвена Съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ). Вещото лице е установило, че за периода от 01.04.1982г. до 01.09.1999г. – 17 г. и 05 м.,
жалбоподателят е работил във фабрика „Коприна“, гр.И., на длъжност „шлосер“ на пълно работно време – 8 часа. Във фонд
№1138 имало вписване за промяна на наименованието, а именно: фабрика за
копринен текстил „АРМИРА“ – И. (1984г. – 1989г.), държавна фирма „КОПРИНА“ –
клон И. (1989г. – 1993г.), „КОПРИНА“ ЕАД - клон И. (1993г. – 1997г.), „КОПРИНА“
АД – клон И.. От приложените по делото трудовоправни документи установило, че със Заповед №39/30.09.1982г.
Р.К. бил назначен на длъжност „шлосер II разряд“ на пълно работно време,
считано от 13.08.1982г. От Допълнително споразумение
№662/28.08.1996г. било видно, че лицето било с място на работа в „Коприна“ ЕАД
- клон И., в бригада „ППР и КР“ на длъжност „шлосер“ на пълно работно време; от
Допълнително споразумение №918/28.10.1996г., че е с място на работа в
„Коприна" ЕАД - И., в бригада „ПИР и КР“ на длъжност „шлосер“; от Допълнително споразумение без номер от 12.12.1996г., че е
с място на работа в „Коприна“ ЕАД - клон И., в бригада „ППР и КР“ на длъжност „шлосер“
на пълно работно време; от Допълнително споразумение №120/28.01.1997г., че е с
място на работа в „Коприна“ ЕАД - И., в бригада „ППР и КР“ на длъжност „шлосер“,
на пълно работно време; от Допълнително споразумение №353/07.03.1997г., че е с
място на работа в „Коприна“ ЕАД - И., в бригада „ППР и КР“ на длъжност „шлосер“,
на пълно работно време; от Допълнително споразумение №42/01.02.1999г., че е с
място на работа в „Коприна“ ЕАД - И., на длъжност „шлосер“, на пълно работно
време; от Допълнително споразумение
№888/14.07.1999г., че е място на работа в „Коприна“ ЕАД - клон И., на длъжност
„шлосер“, бригада „шлосери ППР и КР“, на пълно работно време. Със Заповед №181/01.09.1999г трудовото
правоотношение на Р.К. от фабрика „Коприна“ АД - клон И., с място на работа -
бригада „шлосери ППР и КР“ било прекратено, считано от 01.09.1999г. В Трудова
книжка на К. било посочено, че започва работа на 01.04.1982г. във фабрика
на коприна и текстил в гр.И. и бил освободен от работа на 01.09.1999г. За
периода от 01.04.1982г. до 01.09.1999г. бил заверен стаж общо: 17 години и 5
месеца. За посочения период в трудовата книжка било записано, че лицето
заемало длъжност „шлосер“. Вещото лице е установило също, че в Удостоверение
УП-3 с изх. № 28/03.05.2012г., издадено на Р.М.К. от „АЙ ЕС БГ“ ЕООД,
гр. София (правоприемник на „Коприна“ ЕАД, гр.Свиленград, клон И.), било
записано, че за периода от 01.04.1982г. до 31.08.1999г. лицето работило на
длъжност „работник по ремонт и поддръжка на машини и съоръжения“ - т. 66 „и“.
За да установи къде е работил Р.М.К. през периода от
01.04.1982г. до 01.09.1999г. експертът е извършил проверка в Архивохранилището
на ТП на НОИ - Хасково и установил, че
съгласно Приемно-предавателен протокол № 5519-26-10/11.02.2016г. били приети
ведомости и трудовоправни документи от „АЙ ЕС БГ“ ЕООД, гр.София („Коприна“
ЕАД, гр.Свиленград, клон И.). При направена проверка за лицето К. в разплащателните
ведомости на „Коприна“ АД, клон И., експертът установил, че за отделни периоди
във времето от м.11.1983г. до 08.1999г. са записани длъжности и звена съответно,
както следва: м. 11.1983г. - м. 12.1983г. - III разряд, не е отразено; м. 01.1984г. - м. 02.1984г. - без данни за
длъжност и звено; м. 03.1984г. - м. 04.1984г.
-без отразени длъжност и звено; м. 05.1984г. - м. 12.1984г. - „шлосер“ без
звено; м. 01.1985г. - м. 09.1989г. - „шлосер“, без звено; м. 10.1989г. - м.
10.1989г. - без отразени длъжност и звено; м. 11.1989г. - м. 12.1989г. - „шлосер“,
без отразено звено; м. 01.1990г. - м. 02.1990г. - без отразени длъжност и звено;
м. 03.1990г. - м. 05.1990г. - „шлосер“, без отразено звено; м. 06.1990г. - м.
03.1991г. - без отразени длъжност и звено; м. 04.1991г. -м. 04.1991г. - „шлосери“, „шлосери II к“; м. 05.1991г. - м. 05.1991г. - без отразена длъжност, звено „КР шлосери II к“; м. 06.1991г. - м. 06.1991г. - без отразена длъжност, звено „КР шлосери II к“; м. 07.1991г. - м. 07.1991г. - без отразена длъжност, звено „КР шлосери II к“; м. 08.1991г. - м. 08.1991г. - без отразена длъжност, звено „шлосери II к“; м. 09.1991г. - м.
09.1991г. - без отразена длъжност, звено „КР“; м. 10.1991г. - м. 05.1992г. - без отразена длъжност, звено „шлосери II к“; м. 06.1992г. - м.
07.1992г. - без отразена длъжност, звено „шлосери“; м. 08.1992г.- м. 11.1992г. - без отразена длъжност, звено „шлосери II к“; м. 12.1992г. - м.
03.1993г.-„шлосер“, „шлосер“; м. 04.1993г. - м. 06.1993г. - „шлосер“,
„шлосер II к“; м. 07.1993г. - м. 08.1993г. - без отразена
длъжност, звено „шлосер II к“; м. 09.1993г. - м. 11.1995г. - „шлосер“, „шлосер II к“; м. 12.1995г. - м. 08.1996г. - без отразена длъжност, звено“шлосер II к“; м. 09.1996г. - м. 11.1997г. - „шлосер“, „шлосер II к“; м. 12.1997г. -
м. 12.1997г. - без отразена длъжност, звено“шлосер II к“ и за м.
01.1998г.. - м. 08.1999г. - „шлосер“, „шлосер
II к“.
При извършената проверка на наличните документи в Държавен архив гр.К. вещото лице е констатирало, че във фонд 1138, инвентарен опис №1, архивна единица 26, били налични Вътрешни правила за организация на работната заплата за годините 1984г. - 1986г.; 1988г. - 1989г.; 1991г.; 1993г. 1996г. От тях било видно, че била възприета тъй наречената бригадна форма на заплащане на труда и средствата за работна заплата се разпределяли между служителите в управлението и работниците от основното и спомагателни бригади (чл.7.1 - 7.3). За бригади „смяна А“, смяна Б“ „сновилно отделение“ „вдевачно отделение“, звено „капитален ремонт“ средствата за работна заплата се разпределяли „пряко“, в зависимост от приноса на всеки член на бригадата, а бригади „ОТКК“, ел. техници“, „шлосери“, „ППР“, „РМЦ“, „общи работници“ парова централа, зареждани на станове чрез КТУ“ – „косвено“. В раздел V. - „Общи положения за образуване на индивидуалната работна заплата на работниците по звена“ за звено „сноване“ било посочено, че звеното се създава за осигуряване на основното производство. Така, звено „тъкане“ се явявало основно, звено „сноване“ - подготвително, а останалите – спомагателни. В Държавен фонд - Кърджали експертът констатирал, че във фонд № 1138, инв. опис № 1, архивна единица 27, л. 3 и л. 4, има наличие на производствен щат, в сила от 01.09.1984г., където професията „шлосер“ била посочена в раздел I. - Тъкачен цех, в подточка В - Спомагателни работници, по разряди; в раздел II. - Парова централа, в т. 2 било посочено „шлосер В и К“ и т.4 - „шлосер климатик“ (Приложение 2 към СИЕ). След проверка в Държавен фонд - Кърджали вещото лице констатирало също, че във фонд № 1138, инв. опис № 1, архивна единица 27, л. 20 - л. 21, има наличие на Щатно разписание за 1996г. на „Коприна“ ЕАД - клон И.. (Приложение № 3), където на л.20, под № 8 имало запис на длъжността „шлосер ППР и КР“ с шифър: 10000 01207 и код по НКП 96 7226 – 9 щ.бр.; под №10 имало запис на длъжността „шлосер – РМЦ“ с шифър 10000 01207 и код по НКП 96 - 1 щ. бр.; под № 37 имало запис на длъжността „шлосер цех конфекция“ с шифър: 10000 09002 и код по НКП 96 8266 - 1 щ. бр. Експертът посочва, че в ПКТП (отм.), в Списък на работещите във всички отрасли на текстилната промишленост за втора категория труд с код: ********** били записани длъжности - Шлосер на смени; Шлосер (работещ в цехове); ********** - Шлосери и апаратчици по ремонт и поддържане на промишлена вентилация и отопление /климатици/ (вж.Приложение №4).
При проверка в Архивохранилището на ТП на НОИ -
Хасково експертът е установил, че от м. 04.1991г. има записи за категория
персонал, като шлосери - II категория и шлосери - III категория. (вж.
Приложение №5) От анализа на данните можело да се направи извод, че за периода от 01.04.1991г. до 01.09.1999г.
Р.М.К. работил на длъжност „шлосер“, звено „шлосери II к“. В разчетно-платежните ведомости за заплати били
посочени поименно шлосери, които били III кат. и шлосери, които били II кат. в
т. ч. и за жалбоподателя бил отразен в
запис на шлосери - II категория труд, който отговарял на изискванията на т.
66 „и“ от ПКТП (отм.). За периода от 01.04.1982г.
до 01.04.1991г. Р.М.К. работил на длъжност „шлосер“. В щатно разписание в
сила от 01.09.1984г. длъжността „шлосер“
била вписана към Тъкачен цех, към спомагателни работници. Експертът не е
установил други данни, поради което не може да каже по категоричен начин дали
положеният труд е втора категория.
В изпълнение на втората поставена задача, по отношение
наличните цехове на ФКТ „Армира“ – клон И., вещото лице посочва, че след извършена проверка в Държавен фонд - Кърджали
установило във фонд № 1138, инв. опис № 1, архивна единица 26, наличие на
Вътрешните правила за организация на работната заплата за годините 1984г. -
1986г., 1988г. - 1989г., 1991г., 1993г., 1996г., в които имало записа на звена
„Сноване“, „Тъкане“, „Вдевач на основи“, „Окачествители на плат“, „Шлосери, ППР
и РМЦ“, ел. техници“, „общи работници“, „парова централа“, зареждачи на станове
чрез КТУ“. Във вътрешните правила и в разчетно-платежните ведомости за трудови
възнаграждения на работниците и служителите липсвал поименен списък на
работниците по отделните цехове, поради което вещото лице не може да посочи в кой
цех или звено е полагал труд жалбоподателят.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението
си, като посочва, че в описа на платежните ведомости длъжността на
жалбоподателя била наред с „тъкачки“ и „вдевачки“. Шлосерите били спомагателни
работници, като за някои от периодите имало данни, че били ІІ-ра категория.
Конкретно посочва, че за периода от м.11 1991г. до м.03 1992г. в дело №10 от
Архивохранилището на ТП на НОИ Р.К. бил записан като ІІ-ра категория.
В хода на съдебното производство бяха разпитани
свидетелите М.Г.М.и Б.Х.Н. – колеги на жалбоподателя във фабрика „Коприна“, гр.И..
Свидетелят М. посочва, че през 1982г. започнали заедно
работа с К. и работили до 1999г., до фалита на фабриката. Били в един отдел, в
едно помещение, там им била работилницата, но повечето време им минавало в тъкачния
цех, при машините. Били шлосери, поддържали машините, правели и големи ремонти.
Подчертава изрично, че заедно с жалбоподателя са поддържали машините в тъкачния цех за целия този период,
без да сменят мястото и естеството на работа за всичките тези години от 1982г.
до 1999г..
Свидетелят Б.Х.Н. посочва, че когато отишъл да работи
във фабриката през 1982г., Р. вече бил там. Преместил се от старата фабрика,
където бил „майстор“ и там започнал като „текстилен майстор“. Занимавал се с
по-дребни аварии, а те – шлосерите, се с по-големите аварии. Обслужвал машините
на тъкачките. Там работил в продължение на 17г. като „майстор“, поискал да го
преместят и 4г. работил като шлосер. Когато бил майстор Р. и цялата шлосерска
бригада, правили ремонти на машините, от там го познавал. Всеки ден работил с
него, били 7-8 колеги шлосери, които работили в цеха и работилницата, която
била в сградата, един коридор я делял от цеха. През цялото време Р. работил като шлосер, в работилницата и в
цеха. Посочва, че шлосерите ремонтирали машините в цеха, като в случаи на
свалени от машините части, ги ремонтирали в работилницата, след което отново ги
монтирали на машините. В цеха се тъкал плат от 220 машини, затова им плащали
„шумни“. Самата нишка минавала през вода и от там им „идвали“ лошите условия на
труд. Шлосерите били подложени на същите условия като тъкачките и майсторите.
Шумът се чувал навсякъде, работилницата била със стени от гипс-картон. Споделя,
че се е пенсионирал, като имал 21 години стаж ІІ-ра категория от „Коприна“, от
които 17г. като майстор и 4г. като шлосер. До 1999г. били заедно с Р.. Подробно
разказва, че постоянно имали ремонти. Освен това, когато машината свършвала
кросното с плат, шлосерите идвали и настройвали машината в зависимост от това,
каква сплитка ще се плете. Тази процедура я извършвали шлосерите, а това
отнемало около 2-3 часа. Шлосерите не само ремонтирали, а и настройвали
машините. Нямало начин работното място
да не било в цеха.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното Решение №Ц1023-26-60-3 от 27.01.2021г. на директора
на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/Ц2140-26-350/10.12.2020г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково са издадени в рамките на установената
от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117, ал.1, т.2,
б.„а“, респективно чл.98, ал.1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за издаване на актовете.
В хода на административното производство обаче са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради
което се е стигнало и до необосновани материалноправни изводи относно
категорията труд, положен от жалбоподателя в периода 01.04.1982г – 01.09.1999г.
На първо място следва да се посочи, че от приета по
делото ССчЕ, безспорно се установява, че за периода от 01.04.1991г. до
01.09.1999г. Р.М.К. е работил на длъжност „шлосер“, звено „шлосери II к“. Установено от експерта, а се установи и от съда
(чрез информацията в Приложение№5, л.162), че в разчетно-платежните ведомости
за заплати са били посочени поименно шлосери II и III категория, като
жалбоподателят Р.К. е бил отразен в запис „шлосери II“ категория труд. Конкретно
в съдебно заседание вещото лице, изготвило ССчЕ, визира част от посочения
по-горе период, като заявява, че от м.11 1991г. до м.03 1992г. в дело №10 от
Архивохранилището на ТП на НОИ Р.К. бил записан като ІІ-ра категория. Така
направените от вещото лице установявания, се подкрепят и от наличните по делото
доказателства - писмо с изх.№Ц5506-26-1163-4/21.09.2020г. (л.55), издадено от
началник сектор ОА при ТП на НОИ – Хасково, Констативен протокол №
КВ-5-26-00868229/21.01.2021г. (л.105). От същите е видно, че след проверка на
разплащателни ведомости на „АЙ ЕС БГ“ ЕООД, гр.София /„Коприна“ ЕАД – клон И./,
Р.К. фигурира както следва: за м. 04.1991г. - на длъжност „шлосери“ и звено
„шлосери“ като отстрани било отбелязано IIк, за м. 05.1991г. - в звено „КР
шлосери II к.“, за м. 06.1991г. – без длъжност, в звено , „КР шлосери II к.“,
за м. 07.1991г. – без длъжност, в звено „КР шлосери II к.“, за м. 08.1991г. –
без длъжност, в звено „шлосери II к.“, за
периода от м.10.1991г. до м. 05.1992г. – без длъжност, в звено „шлосери II к.“,
за периода от м. 08.1992г. до м. 11.1992г. – без длъжност, в звено ,,шлосери II
к.“, за периода от м. 04.1993г. до м. 06.1993г. - на длъжност “шлосер“ в звено
,,шлосер II“, за периода от м. 07.1993г. до м. 08.1993г. – без длъжност, в
звено ,,шлосер II к“, за периода от м. 09.1993г. до м. 11.1995г. - на длъжност
„шлосер“ и звено ,,шлосер II к“, за периода от м.12.1995г. до м. 08.1996г. – без
длъжност, в звено ,,шлосер II к“, за периода от м. 09.1996г. до м. 11.1997г. -
на длъжност „шлосер“ и звено ,,шлосер II к“, за м. 12.1997г. – без длъжност, в
звено „шлосер II к“, за м. 01.1998г. - на длъжност ,,шлосер“ и звено ,,шлосер
II к“, за периода от м. 02.1998г. до м. 08.1999г. - на длъжност ,,шлосер“ и
звено ,,шлосер II к“. Независимо от това, че за отделни периоди не е посочено
каква длъжност е заемало лицето, записът „II к“ е достатъчна индиция за това,
че положеният от К. труд през тези години е бил от втора категория.
Освен посочените данни, които са били ясни в хода на
административното производство, в Констативен протокол №
КВ-5-26-00868229/21.01.2021г. е посочено също, че от Персонален регистър за
периода 01.01.1997г. до 30.09.1998г. и от 01.07.1999г. до 30.07.1999г. било
видно, че Р.К. бил подаден от осигурителя „Коприна“ АД като лице, осигурено при
условията на втора категория труд.
Предвид горното, съдът приема, че решаващия орган на
ТП на НОИ – Хасково не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, съгласно
която разпоредба, „индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени“.
Органът е приел, че за целия период от 01.04.1982г. до
01.09.1999г. Р.К. е полагал труд от трета категория при наличие на безспорни
доказателства по административната преписка за полаган труд от втора категория
в рамките на периода. Липсата на ясно и недвусмислено отразяване в съответната
първична документация на обстоятелства от значение за пенсионните права на лицето,
е следвало да бъде преодоляна чрез предвидените в АПК способи за установяване на
действителните правнозначими факти. Като не сторил това, административният
орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, предвид различния правен извод, който може да бъде направен при
пълното изясняване на фактите.
Допуснатото от органа нарушение на административно
производствените правила е довело до издаване на оспореният акт и в разрез с материалния
закон.
От събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства относно характера на осъществяваната от жалбоподателя
работа и мястото на нейното извършване, се достига до извод, че за целия период
от 01.04.1982г. до 01.09.1999г. Р.К. е бил назначен на длъжност „шлосер“ към фабрика „Коприна“ – клон И., като
осъществяваната от същият дейност е пряко свързана с тъкачното производство и
се е осъществявала в основният обект Копринена тъкачница. Последното
обстоятелство ясно личи от заповедта за назначаване на жалбоподателя на работа
и макар в последствие да са последвали няколко допълнителни споразумения към
трудовият му договор, същите са касаели единствено увеличение на работната
заплата, но не и промяна в мястото и характера на извършваната от същия трудова
дейност. Ето защо следва да се направи извод, че характера на осъществяваната
от жалбоподателя работа и мястото на нейното извършване не са се променяли в
течение на годините. В този смисъл са и показанията на свидетелите М. и Н. Последните
заявяват, че осъществяваната от шлосера работа е пряко и непосредствено
свързана с тъкачния цех на предприятието, където те и жалбоподателя са
прекарвали по- голяма част от работното си време през целия процесен период.
Същите свидетелстват и по отношение липсата на каквато и да било промяна в
годините по отношение на мястото и характера на извършваната от жалбоподателя
трудова дейност. Показанията на свидетелите са обективни, непротиворечиви и
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което съда
намира същите, като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти
и обстоятелства. Достоверността на показанията съдът възприема за несъмнена,
тъй като свидетелите са бивши колеги на жалбоподателя и като такива са
възприели непосредствено фактите и обстоятелствата във връзка с мястото, естеството и условията на
извършваната работа.
В подкрепа на този извод е и установеното от вещото
лице по ССчЕ наличие на вписване в щатно разписание в сила от 01.09.1984г. на
длъжността „шлосер“ именно към тъкачен цех, който се явявал и основно звено във
фабриката.
Въз основа на всичко изложено съдът прима, че в
периода 01.04.1982г. – 01.09.1999г. жалбоподателят е полагал труд от II категория,
при условията на т.66и от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране /отм./ и като отчита, че периодът е с продължителност 17г. и 5 м.,
счита, че по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките на разпоредбата
на чл.69б, ал.2 от КСО предвиждаща придобиване на право на пенсия на лицата,
които са работили на 15 години при условията на втора категория, при спазване
на другите изисквания предвидени в т.1 и т.2 от ал.2 на чл.69б от КСО.
Съдът намира, че административният орган е достигнал
до различен извод, предвид липсата на извършено от същия установяване на
характера на действително положения труд и мястото на неговото осъществяване. Установяването
на факти и обстоятелства във връзка със зачитане на положения от жалбоподателя
осигурителен стаж, е задължение на административния орган по изпълнение както
на разпоредбата на чл.35 от АПК, така и на чл.36, чл.37 и чл.39 от АПК.
Служебното начало е регламентирано в пълен обем в производството пред
административния орган, натоварен от закона да установи всички факти от
значение за правилното решаване на поставения пред него въпрос. В случая, макар
и административния орган да е положил усилия за изясняване на релевантните за
спора обстоятелства относно спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателя
на процесната длъжност, не е изпълнил това си задължение в пълнота, така че да
установи дали всичкият или само част от положения през периода 01.04.1982г. - 01.09.1999г. труд от Р.К. е
бил такъв от втора категория, нещо повече, същият е приел че за целия период
липсват данни да е осъществявана от жалбоподателя трудова дейност при условията
на втора категория труд. Така, на практика органът е нарушил и принципа на
истинност, прогласен от чл.7 от АПК, както и принципа на служебното начало,
прогласен от чл.9 от АПК.
Като не е спазил разпоредбите на чл.7, чл.9, чл.35, чл.36,
чл.37 и чл.39 от АПК, административния орган е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в следствие на което е достигнал и до
неправилни материалноправни изводи относно липса на предпоставките по чл.69б, ал.2
от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като е
възприел за установени факти, които не е изследвал обстойно и докрай, с всички
законови средства, органът е издал неправилен административен акт.
Ето защо оспореното Решение №
Ц1023-26-60-3/27.01.2021г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с
него Разпореждане №**********/Ц2140-26-350/10.12.2020г., издадено от ръководител
на „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково следва да бъдат отменени, на основание по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Тъй като естеството на спора не позволява
разрешаването му по същество от съда, то след отмяната на административните
актове, делото следва да бъде изпратено като преписка на ТП на НОИ - Хасково,
за ново произнасяне по заявлението на Р.М.К. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, при съобразяване с дадените в настоящо решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора основателна се явява претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Същите, по силата на
чл.143, ал.1 от АПК се следват в общ размер 1000 лева, от които 600 лева - адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2021г.
(л.9), 10 лева - държавна такса (л.31) и 390 лева възнаграждение за вещо лице
(л.116 и л.168).
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
Ц1023-26-60-3/27.01.2021г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с
него Разпореждане №**********/Ц2140-26-350/10.12.2020г., издадено от
ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне по същество, при спазване на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Р.М.К.
***, ЕГН **********, сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: