МОТИВИ към Решение № 1075/21.08.2019 г. по НАХД № 3349/2019 г. по
описа на РС-Бургас:
Производството по делото е
образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо обвиняемия В.И.Е., ЕГН **********
за извършено от него престъпление от общ характер, а именно за това, че на 01.03.2019 г., в гр. Бургас, в ателие на ул. „Б“, без надлежно
разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 от
(ЗКНВП), вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, а именно:
КОНОП /канабис, марихуана/ с нетно тегло - 4.708 грама /четири грама
седемстотин и осем милиграма/ със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол - 5.80 % на обща стойност 28.20 лв./ двадесет и осем лева и
двадесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
– престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
В
провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание представител на
държавното обвинение не се явява.
Защитникът
на обвиняемия – адв.Ханаджиев, излага становище за доказаност на соченото от
БРП деяние от Е., като посочва, че са налице законоустановените предпоставки да
се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като обвиняемият се освободи от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание в размер на
1000 лева.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, се явява лично и изразява
съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
Обвиняемият В.И.Е. с ЕГН ********** е роден на ***г. в с. ****р. Той е българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, пенсионер и
живее ****.
В ОДМВР - Бургас била получена
оперативна информация, че обвиняемият В.И.Е. държал наркотични вещества. С
оглед на това, на 01.03.2019 г. свидетелите Я. Н. Д., Д. Ст. Г. и Т. Ст. Б. – и
тримата полицейски служители към 01 РУ - Бургас, се отправили към
художественото му ателие, находящо се на ул. „Б“ в гр. Бургас. Полицейските
служители се легитимирали и попитали Е. дали държи в помещението забранени
вещества. Той признал това и доброволно им предал суха зелена растителна маса,
която заявил, че е марихуана, предназначена за лична употреба. Предаването на
наркотичното вещество, поставено в полиетиленова торбичка, от обвиняемия на св.
Т.Б. било възприето от неговите колеги Д. и Г., както и от свидетеля А. П. Н..
По делото била
назначена химическа експертиза, обективирана в Протокол № 146/06.03.2019 г. на БНТЛ - Бургас,
според която съдържащата се в обекта на експертизата суха зелена тревна маса,
се определя като коноп /канабис, марихуана/, с нето тегло от 4,708 грама и със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5,80 %.
Стойността по цени за
нуждите на съдопроизводството на количество на държаното от обвиняемия наркотично
вещество с тегло 4,705 гр. е 28,20 лв.
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал. 2 НПК, а именно
- гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Я. Н. Д. /л.16 от ДП/, Д. С. Г. /л.17 от ДП/ и Т. Ст. Б. /л.18 от ДП/, А. П. Н. /л.14 от ДП/ и обясненията на обвиняемия, дадени в
съдебно заседание (л.14 от ДП); от писмените доказателства – справка за
съдимост (л.23 от ДП), протокол за
доброволно предаване (л. 24 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 26 от ДП); приемо-предавателен протоколи (л. 27 от ДП), разписка (л.25 от ДП); от веществени доказателствени средства, както и от съдебно химическа експертиза (л. 20-21 от ДП).
Всички доказателствени
източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги
кредитира изцяло. По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът
да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други. Като цяло
фактическата обстановка не се оспорва от защитата. Следва да се посочи, че свидетелските
показания са кредитирани, тъй като
същите са последователни, логични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и
едни спрямо други. Показанията на всички разпитани на ДП свидетели се подкрепят
от обясненията на обвиняемия, писмените и веществените доказателства и доказателствени
средства.
Свидетелите - полицейски служители, които на 01.03.2019 г. са извършили проверка в ползваното от Е.
художествено ателие, са установили,
че той държи в него забраненото вещество, поставено в
полиетиленов плик. Самият обвиняем е обяснил, че в плика има марихуана, която
държи за лична употреба и която той доброволно им предал.
Впоследствие, с експертиза е установено, че действително сухата зелена тревна маса е
коноп, което е високорисково наркотично вещество по смисъла на закона. Съдът кредитира експертното заключение на химичната
експертиза, като обосновано и компетентно. Съдът кредитира писмените доказателства и
доказателствени средства, тъй като не
беше оборена тяхната доказателствена стойност.
При така установената фактическа обстановка, съдът от
правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае обвиняемия за виновен, съдът следва да
установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК,
за което му е повдигнато обвинение.
На първо място, от
обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на обвиняемия, се изразява в „държане“
на наркотично вещество. Съдът счита, че от
показанията на свидетелите Д., Г., Б. и Н. и обясненията на обвиняемия, както и приложеното писмено доказателство
– протокол за доброволно предаване, безпротиворечиво се установява, че на 01.03.2019г, в гр. Бургас, в ателие на ул. „Б“, е намерено процесното наркотично вещество. Това води до закономерния извод, че същото се е намирало във владение на обвиняемия и той е упражнявала
фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с
поведението си Е. е „държал“ наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното
деяние.
На следващо място от
обективна страна, видно от заключението на приобщената химическа експертиза, веществото, което е било държано от Е., е коноп, и е
с тегло 4.708 грама със съдържание
на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 5.80 %.
Растението коноп /канабис,
марихуана/ и активния му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол
съгласно чл. 3 от ЗКНВП и Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата, като наркотични, списък 1 „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Член 30 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, забранява притежанието на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от Списъците по чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗКНВП. Съгласно член 73, ал. 1 от ЗКНВП за определени цели се издава
разрешение за извършване на дейности с растенията и наркотичните вещества от
списъците по чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП във вр. със Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина от НРКРВН. Такова разрешение се издава по ред и условия определени с
наредба, приета от Министерски съвет, а именно с Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 2 от ЗКНВП. Обвиняемият Е. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо
съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно
поради това - поведението му се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал.
5, вр. с ал. 3,
т.1 от НК.
На последно място, съдът
счита, че деянието на обвиняемия носи всички признаци на „маловажен случай“. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни
по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО,
Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия
случай общото
количество коноп е малко и на стойност значително под
минималната работна заплата в страната. Количеството и стойността на предмета
на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на
случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото,
свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от
значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е
обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за
лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения
обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.
Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено
следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
този вид. Обвиняемият е човек на средна възраст,
който има здравословни проблеми. Няма данни за противообществени прояви от негова страна,
като в хода на досъдебното производство е съдействал на органите на полицията,
а пред настоящата инстанция изрази искрено съжаление за стореното. Следователно, съвкупната преценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените
съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по
чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита,
че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК,
както пледира защитата. Деянието извършено от Е. не може да бъде преценено като „малозначително“. Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че
не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос
нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението,
нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство.
Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от
обвиняемия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на
обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Изрично в този смисъл е и актуалната
практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 1914/2014 г., III н. о., НК. Изрично следва да се посочи, че макар общата цена
на наркотичното вещество за нуждите на съдопроизводството да е определена на 28,20 лева, то цената не
е актуализирана от 1998 г., поради което и Е. е държал коноп за далеч по висока стойност – 28,20 лева.
От
друга страна, съдът намира, че с държането на високорисков наркотик, макар и в
малко количество, се засягат широк спектър от обществени отношения, свързани
със здравето на гражданите и такива, свързани с реда и начина на придобиване,
контрола, съхранение и разпространение на наркотични и психотропни вещества и
прекурсори в Република България. Осъщественото от обвиняемия Е. деяние е
придобило изключително широко разпространение в обществото ни, особено сред
младите хора, което прави необходимо санкционирането му с оглед превенция на
бъдещи такива прояви както от страна на обвиняемия, така и от страна на
останалите граждани. Поради гореизложеното не може да се говори за
малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на конкретното
деяние, което да доведе до приложение на чл. 9, ал.2 от НК и цялостно
оправдаване на обвиняемия. Предвид всичко
гореизброено настоящият състав счита, че в конкретния случай приложението на
институтът на чл. 9, ал. 2 НК би било незаконосъобразно, поради което и
искането на защитата в тази посока не може да бъде споделено.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото
обвиняемият Е. е съзнавал общественопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че държейки
го в обитаван от него апартамент, същият упражнява фактическа власт върху
високорисково наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от
волева страна обвиняемият е искал именно това упражняване на фактическа власт.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което Е. беше признат за виновен, законът предвижда наказание
глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата
обвиняемия е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; обвиняемия не е бил в пияно състояние, не са налице множество
престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества
или техните аналози.
Съгласно константната
практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а,
ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл.
78а, ал. 5 от НК, на Е. следва да бъде наложено административно наказание
глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а, ал. 5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а от НК не
може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление.
Въпреки всичко, съдът
счита, че с оглед здравословното
състояние на лицето, фактът, че същият е пенсионер и неголямото количество наркотично вещество, то и
без императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 5 НК – наказанието глоба в размер
на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемата към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери обвиняемия за виновен, го осъжда да
заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото, във връзка
с обвинението на Е., са сторени разноски в размер на 59,62 лева за изготвена химическа експертиза, поради
което и същият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр. Бургас.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния
съд, поради което и обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебно
издаване на един броя изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото има приобщени
веществени доказателства - остатък от наркотичното вещество – обект 1 - коноп /марихуана/ с нето тегло 4,708гр., със съдържание на
тетрахидроканабинол 5,80 %, изпратено на ЦМУ - София с писмо №
251000-5730/18.03.2019 г. на ОДМВР, които
на основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с чл. 112, ал. 2 НПК, следва да бъдат
отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящето
решение.
Веществените доказателства,
представляващи 1 бр. плик, съдържащ опаковки, запечатан с мокър
мастилен печат на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас /лист 32 от ДП/, също следва да бъдат отнети в полза на Държавата и
унищожени след влизане в сила на настоящето решение.
Мотивиран от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.