Решение по дело №1255/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С. И. С., [ЕГН], с адрес: гр.Хисаря, ул."Аугуста" № 11, чрез адв. Д., против Заповед № РД-05-417/28.05.2024г. на кмета на община Хисаря в ЧАСТТА, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2, изградена от дървена конструкция (със стени от гипсокартон и OSB, шпакловани и с положена мазилка, с монтирани врати и прозорци от алуминиева дограма; едноскатен покрив покрит с ламарина), с размери: дължина: от 4,30 м до 6,90 м, ширина: 4,85 м и средна височина: 4,10 м; и допълващо застрояване /навес/ от южната страна на сграда с идентификатор 77270.540.877.2, изграден изцяло от дървена конструкция, с двускатен покрив покрит с ламарина и с размери: дължина: 4,25 м, ширина: 3,90 м и средна височина: 4,10 м, и двата строежа собственост на С. И. С. с адрес гр. Хисаря, ул. „Аугуста” № 11.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че т. нар. „пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с ид. 77270.504.877.2“ и „допълващо застрояване /навес/“ нямат характеристиките на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и при тяхната реализация не е извършвано строителство. Според жалбоподателя, обектите на практика не са трайно закрепени за терена, като при тяхната реализация не е извършвано строителство - няма изграждани бетонови елементи - колони, греди, плочи, както и тухлени стени, а са направени от леки материали, които могат да бъдат отделени от основата и преместени в пространството без да се наруши тяхната цялост, т.е. имат характеристиките на преместваеми обекти. Поддържа се, че в оспорената заповед липсват мотиви, като органът само е посочил, че обектите не са търпими. По отношение на т. нар. „пристройка“ от север се твърди, че е направена през 1985г. и е отразена като навес в КРП на гр. Хисаря от 2000г. За т. нар. „допълващо застрояване - навес“ в жалбата се сочи, че по силата на чл.41, ал.2 от ЗУТ дори и да не е предвидено в плана, допълващото застрояване може да бъде допуснато от главния архитект с виза по чл.140 от ЗУТ, т.е. не е задължително допълващото застрояване да фигурира като предвиждане в плана, за да се коментира дали е търпимо или не. Твърди се, че на място не съществува „пристройка“ с описаното в окомерната скица разпределение, както и че височината на т. нар. „пристройка“ не е 4,10м., а е доста по-малка - не повече от 3,50м. Изложени са доводи за неспазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като банята и тоалетната са сред задължителните помещения на едно жилище, съгласно чл.40, ал. 1 от ЗУТ, без които то на практика не би могло да функционира. Иска се отмяна на заповедта в оспорената част.

В съдебно заседание адв. А. (пълномощно на л.143), поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Хисаря, чрез процесуалния си представител адв. Ц. (пълномощно на л.102), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.

За допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 30.05.2024г. (л. 10 гръб), а жалбата е подадена чрез органа на 07.06.2024г. (видно от поставения печат), т.е. в предвидения за това процесуален срок, срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от административния акт в оспорената му част. Следователно жалбата е допустима.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с получени в община Хисаря сигнал от 03.10.2023 г. подаден от С. Х. К. и Н. П. К. (л.84, оттеглен със заявление от 05.02.2024г. – л.62) за извършване на проверка, относно извършено строителство в ПИ с идентификатор 77270.504.877, кв. 24 по КККР на гр. Хисаря и сигнал с вх. № 94-00-Т-42 от 13.02.2024 г., подадена от Т. Н. К. (л.61) за осъщесвяване на контрол по извършено незаконно строителство в ПИ с идентификатор 77270.504.877 по КККР на гр. Хисаря, на 01.03.2024 г. комисия от длъжностни лица от Общинска администрация Хисаря в състав: инж. А. Щ. – главен експерт инженер- ХТС, С, ТИ и ПУП; В. Д. – главен експерт НС; и Й. К. – главен специалист К и ПУП, всички служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ са извършили проверка в поземлен имот с идентификатор 77270.504.877, кв. 24 по КККР на гр. Хисаря, с площ 533 кв.м., НТП „Ниско застрояване (до 10 ш)“, находящ се на адрес: гр. Хисаря, ул. „Аугуста4' № 11.

За установеното при проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 1 от 01.03.2024г. (л. 45 и сл.), към който е приложена окомерна скица (л. 47) и снимков материал. Изрично в КА е посочено, че по данни от регистъра на КККР на гр. Хисаря като собственици на поземлен имот с идентификатор 77270.504.877 са записани: С. И. С., ид. част 2/12 от правото на собственост, Нотариален акт № 10 том 91 рег. 30323 дело 18175 от 02.10.2023г., издаден от Служба по вписванията гр.Пловдив; Н. П. К., ид. част 1/2, площ 540 кв. м от правото на собственост, Нотариален акт№ 21 том XII рег. 3666 дело 4165 от 31.07.1986г., издаден от ПРС; Н. П. К., ид. част 1/4, площ 540 кв. м от правото на собственост, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 16 том 13 дело 7129 от 19.05.1995г., издаден от ПРС; П. К. К., няма данни за идеалните части, Нотариален акт № 199 том 1 от 01.01.1957г. издаден от ПРС. Изложено е още, че по данни от регистъра на КККР на гр. Хисаря на отразените сгради в ПИ с идентификатор 77270.504.877: сграда с идентификатор 77270.504.877.1 е собственост на С. Х. К. и Н. П. К.; сграда с идентификатор 77270.504.877.2 е собственост на С. И. С., Н. П. К. - без документ за собственост и П. К. К. - без документ за собственост.

Изрично в КА е посочено, че останалите сгради в имота не са отразени в КККР на гр.Хисаря, а именно: от западната страна на жилищната сграда с идентификатор 77270.504.877.1 е изградено допълващо застрояване /навес/; от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 е изградена пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение; от южната страна на същата сграда е изградено допълващо застрояване /навес/. По данни на С. К. и Т. К., извършител на пристройката за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 и на допълващо застрояване /навес/ от южната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 е С. И. С.. Изрично в КА е посочено, че не са представени строителни книжа и документи, подробно е описано изпълнението на извършеното строителство, като по отношение изпълненото от жалбоподателя С. С. строителство е посочено, следното:

-Пристройката за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 е изградена от дървена конструкция, със стени от гипсокартон и OSB, шпакловани и с положена мазилка, монтирани са врати и прозорци от алуминиева дограма. В обособения кухненски кът и баня са прекарани ток и вода. Покривът е едноскатен, покрит с ламарина. Изградената пристройка е с размери: дължина: от 4,30 м до 6,90 м, ширина: 4,85 м и средна височина: 4,10 м;

-Допълващо застрояване /навес/ от южната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 е изграден изцяло от дървена конструкция, с двускатен покрив покрит с ламарина и е с размери: дължина: 4,25 м, ширина: 3,90 м и средна височина:4,10м.

Изложено е, че процесиите сгради не са отразени в ЗРП на Археологически резерват гр. Хисаря, одобрен със Заповед № РД-02-14-171/2007 г. и в Кадастралния план на гр. Хисаря, одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/2000 г.; и не са налице данни, от които да се съди, че извършеното строителство представлява търпим строеж.

Като установено нарушение в КА е посочено, че строителството е извършено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а, ал.2 от ЗУТ, а като нарушени разпоредби - чл.148, ал.1 от ЗУТ. В КА е отразено, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ.

За връчването на Констативния акт е съставен констативен протокол от 01.03.2024 г. (л.41), удостоверяващ залепването му на 01.03.2024 г. на входната врата на границата на имота от към ул. „Аугуста” и на втората входна врата на южната границата на имота, и на информационното табло в Община Хисаря, поради отсъствието на С. И. С., С. Х. К. и отказа на Н. П. К. да получи акта. Представен е и снимков материал за залепването на КА.

Видно от приложеното на лист 40 гръб по делото известие за доставяне КА е връчен на С. С. на 11.03.2024г.

Срещу КА, в частта за „пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение“ от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 и „допълващо застрояване /навес/“ от южната страна на същата сграда, разположени в ПИ с идентификатор 77270.504.877 по КККР на гр. Хисаря, от С. С. е подадено възражение с вх. № 94-00-С-83 от 11.03.2024 г. (л.26).

Приемайки констатациите от констативен акт, ответникът е издал Заповед № РД-05-417/28.05.2024г., с която в оспорената й част е разпоредил премахването на незаконни строежи: пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2, изградена от дървена конструкция (със стени от гипсокартон и OSB, шпакловани и с положена мазилка, с монтирани врати и прозорци от алуминиева дограма; едноскатен покрив покрит с ламарина), с размери: дължина: от 4,30 м до 6,90 м, ширина: 4,85 м и средна височина: 4,10 м; и допълващо застрояване /навес/ от южната страна на сграда с идентификатор 77270.540.877.2, изграден изцяло от дървена конструкция, с двускатен покрив покрит с ламарина и с размери: дължина: 4,25 м, ширина: 3,90 м и средна височина: 4,10 м, и двата строежа собственост на С. И. С. с адрес гр. Хисаря, ул. „Аугуста” № 11.

В заповедта е направено позоваване на съставения Констативен акт № 1/01.03.2024г. и е посочено, че: не са на лице строителни книжа и документи, не се установява да са налице и в архива на общинска администрация на Община Хисаря; не са налице одобрени проекти, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта, не е налице съгласуване с контролните органи, не е налице издадено разрешение за строеж, не е налице съгласие от останалите съсобственици в имота. Обсъдено е подаденото от С. възражение и същото е оставено без уважение. Според ответния орган извършеното строителство на „пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение“ от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 и „допълващо застрояване /навес/“ от южната страна на същата сграда, разположени в ПИ с идентификатор 77270.504.877 по КККР на гр. Хисаря са трайно закрепени към терена и не могат да бъдат премахнати без да се наруши цялостта им. Посочено е, че навеса не е нанесен в плана на гр. Хисаря от 2000 г., като същият не съответства на предвиждания на ЗТСУ и ЗУТ. Според кмета на община Хисаря, налице са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че построените сгради в имота са изградени след 2001 г. и не могат да бъдат търпими, съгласно § 127, ал. 1 от ПРЗ ЗИД ЗУТ. Посочено е, че процесните незаконни строежи не са заявени за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Според ответния орган строежите са VI (шеста) категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

По делото от страна на ответника са представени: Заповеди № РД-05-33/13.01.2023г. и № РД-05-1010/17.11.2023г. и двете на кмета на община Хисаря, издадени на основание чл.223, ал.2 от ЗУТ (л.105); длъжностни характеристики на служителите в Община Хисаря – А. Щ., В. Д. и Й. К..

По делото са разпитани свидетелите: Г. Б. В. и Т. Н. К..

Свидетелят Г. В. – живееща в гр. Хисаря, ул. „Оборище“ № 14, съседка на жалбоподателя С. С. посочва, че от както се помни винаги е имало навеси в имота на съседите. Заявява, че навесите са два – единият е пред къщата, другият отзад (пояснява от двете страни на къщата) и двата навеса до тяхната ограда. Описва единият навес с три стени, а другият- само с една стена към тяхната къща и двор. След предявяване окомерна скица, приложена на лист 47 по делото, В. посочи, че живее в имот 504.885 от окомерната скица, най-вляво и горе на окомерната скица, защриховано и заявява, че това е единият навес, с трите стени, който бил покрит с керемиди. Посочва под № 2, оградено с плътни удебелени линии в окомерната скица, че това е помещение, в което живеят съседите им. Посочвайки над № 2, защриховано, свидетелят заявява, че това е единият навес, а най- вляво, над плътната черна линия на обект с № 2, че това е оградата, която е каменна, строена време оно. Посочва линията, граничещата с № 2, очертана с тънка черна линия и заявява, че това е стена - ограда, граничеща със съседния имот.

В. заяви, че през 1993г. когато дошли да живеят, съседите сменили керемидите с ламаринен покрив, а отпред го заградили с греди и кнауф, боядисали са го. Пояснява, че по-рано този навес не бил заграден отпред. Другият навес: свидетелят посочва и защрихован правоъгълник под № 2, с удебелени очертания и заявява, че линията, граничеща с техния имот е каменна ограда, а към № 2 с плътната линия представлява стената на къщата. Посочва линията към имот 504.9637, че това е улица и под защрихованото е порта. Посочва очертанията в окомерната скица, посочени като 4,25 като размер и заявява, че това е ограда. В. сочи, че винаги е имало навеси, като има спомени някъде от около 1970г., а след 2001г. не е правено строителство и в двата обекта. Предполага, че от горната страна сградата се използва като жилище, но не е влизала вътре.

Свидетеля Т. К. заяви, че е първа братовчедка на С. С. и че живее в къщата, която е двуетажната, в същото дворно място, а С. и съпругът ѝ живеят в дъното на двора, в един общ съсобствен имот. К. сочи, че живее в гр. Пловдив, но петък, събота и неделя задължително е в Хисаря и че е подавала сигнал за незаконно строителство в РДНСК, защото в Община Хисаря не било обърнато внимание, като имат издадена заповед, която в момента обжалват и е адвокат по делото.

След предявяване окомерна скица, приложена на лист 47 по делото, К. посочи, че обект № 2 с удебелени очертания е собственост на С.. Свидетелката посочвайки пристройка за жилищни нужди, склад, WC и баня, както и допълнително застрояван навес, заявява че са направени към края на 2019г. – 2020г., защото си спомня, че когато започнали да ги правят, била бременна с детето, което се родило през м. май 2020г. Според К. (посочвайки пристройката за жилищни нужди) навремето още заедно със старата сграда № 2 имало един малък навес, около 2м х 2м или 2 м х 2,5м, най-много. По-късно, след раждането на детето й, към 1995г. го увеличили малко, като го издали напред. Представлявал навес - отгоре с ламарини и отдолу с дървени колони, отдолу бил с почва, а когато го увеличили се застъпила и част от лицето на сграда 2. Според свидетеля, в обект № 2 има баня и тоалетна, които са втора баня и тоалетна.

К. посочва, че през 2019г.-2020г., когато съборили навеса, направили изцяло жилищната постройка, много повече като обем от това, което заемал стария навес, изкопали канализация за мръсна и чиста вода. След това направили бетонова замазка, стените О ЕС БИ - дървени плоскости и отгоре ги покрили с ламарина, включително имало поставени две тела за климатици.

На окомерната скица на лист 47 по делото, свидетелят посочва имот 504.9637 и заявява, че това е улица тупик, а най-отдолу очертанията на защрихования обект под обект № 2 удебелени очертания заявява, че има врата, в която влизат в дворното място. Било е празно място, но в края на 2019г.-2020г. се появил този навес. Посочва и очертания откъм имот 504.885 и заявява, че керемидите навлизат и в този имот.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Г. В., като логични и последователни, а показанията на разпитания по делото свидетел Т. К., освен в частта за описание на строежите и ползването им (които кореспондират със събраните по делото писмени доказателства) не следва да бъдат кредитирани, доколкото същата е подател на сигнала за незаконно строителство, за което е образувано административно производство, в резултат на което е издадена частично оспорената заповед.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я. Р., която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена, и неоспорена от страните с изключение на частта, относно определянето на „навесът“ като преместваем обект.

С Определение от 28.06.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - кмет на Община Хисаря.

Спазено и изискването за писмена форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, строежите извършени от С. С. са индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така и по описание, като подробни мотиви в тази връзка ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.225а от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 1/01.03.2024 г. в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители по контрол на строителството в Община Хисаря, както следва: инж. А. Щ. – главен експерт „Инженер- хидротехнически съоръжения, строителство, техническа инфраструктура и ПУП“; В. Д. – главен експерт „Незаконно строителство“; и Й. К. – главен специалист „Кадастър и подробни устройствени планове“, всички служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, за което по делото са представени длъжностните им характеристики и заповед № РД-05-1010/17.11.2023г. на кмета на община Хисаря, с която посочените длъжностни лица са определени като служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.

По делото са налице доказателства, че КА е връчен на С. С., която в срок е подала възражение, което е обсъдено от ответния орган и прието за неоснователно с подробно изложени мотиви.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че на място не съществува „пристройка“ с описаното в окомерната скица разпределение, както и че височината на т. нар. „пристройка“ не е 4,10м., а е доста по-малка - не повече от 3,50м., според приетата по делото СТЕ, дългият размер на пристройката по северната имотна граница е 6,95м, размерът по фасадната стена на сграда с ид. 77270.504.877.2 е 4,35м, а до каменната ограда размерът е 4,45м. Според вещото лице лицето на пристройката е от изток и е с дължина 2,95м, а височината в пристройката вътре в жилищното помещение, светлата височина е 2,90м в ниските страни от изток и запад, а при билото тя е 3,08м.; височините до стрехите от външната страна са 3,05м от изток при лицето на пристройката и също 3,05м от запад при каменната ограда; в посока на изток по наклона на покрива, при външния край на килера височината е 2,90м. Действително е налице разминаване относно размерите на пристройката посочени в КА и измерени на място от вещото лице, но следа да се отчете, че разминаването може да се дължи на използвания начин на измерване, а от друга страна в оспорената заповед е посочен идентификатор на имота, в който е построен строежа, както и идентификатора на сградата до която е изградена, съответно разположението от северната й страна. Обстоятелството, че в заповедта са посочени неточни размери на обекта не се отразява на яснотата на описанието, тъй като той е индивидуализиран по вид, по местоположение (на ул.“Аугуста“ № 11, приблизителни размери, като се намира в ПИ 77270.504.877, от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2). В насока, че строежът може да се индивидуализира в достатъчна степен с приблизителни размери и площ, както и че разликата в измерените параметри на сградата при проверката на вещото лице не създава сама по себе си неяснота относно обхвата на нареденото за премахване са: Решение № 1103 от 7.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2021 г., II о., Решение № 2875 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2023 г., II о., Решение № 8473 от 8.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6345/2023 г., II о. и Решение № 4058 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2020 г., II о.

За навеса, в заключението е посочено, че височината до билото е 4,10м, така както е посочено и в частично оспорената заповед.

Обстоятелството, че наредените за премахване обекти съществуват на място се потвърждава и от вещото лице (като към заключението е приложен и снимков материал) и от разпитаните по делото свидетели. След предявяване на окомерната скица – приложение към Констативния акт, разпитаните по делото свидетели посочиха обектите, наредени за премахване.

На премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието "строеж".

Според заключението на вещото лице, за процесният строеж - пристройка за жилищни нужди размерите, застроената площ и формата на обекта, както и обстоятелството, че билната греда стъпва върху съществуващи тухлени зидове на съседни сгради, не дават основание пристройката да се приеме като "преместваем обект" по смисъла на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ. Вещото лице е посочило, че този строеж е измазан и боядисан отвън, облицован с гипсокартон отвътре по стените и тавана, и с положено подово покритие, като начинът на присъединяване на колоните към терена не може да се установи визуално, тъй като местата на контакт на колоните с терена са изцяло закрити. Според експертът "пристройката за жилищни нужди" не може да се определи като допълващо застрояване, тъй като не е с предназначение като някое от изброените в чл.41, ал.1 от ЗУТ, а е с жилищно предназначение и не попада в обхвата на постройките от допълващото застрояване. Направен е експертен извод, че тя може да се категоризира като строеж от Пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, буква "а" от ЗУТ. Според ответния орган строежите са Шеста категория, но настоящия съдебен състав счита, че неправилното определяне на категорията на строежа от административния орган като такъв от шеста категория вместо пета не влияе на валидността на административния акт, тъй като кметът на общината е компетентен да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за строежи от четвърта до шеста категория (в този смисъл Решение № 9184 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14851/2018 г., II о., Решение № 13255 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2021 г., II о и Решение № 4736 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2023 г., II о.).

По отношение на другия процесен строеж „навес“, вещото лице е посочило, че може да бъде определен като "преместваем обект" по определението на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ и като такъв, той не представлява "строеж" по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ. Според заключението навесът е отворен и начинът на присъединяване на колоните към бетоновата площадка, в която те са анкерирани е видим, като за техния монтаж, при трите колони, стъпващи върху терена са използвани стоманени ъглови планки - по 2 броя за всяка колона, захванати с винтове за дървото и с анкерни болтове в бетона. Вещото лице е посочило, че са налице "сглобяеми конструктивни елементи" /планки/, а другите три колони са монтирани върху дървена греда, положена върху каменната ограда без да е свързана с нея, което давало възможност конструкцията на навеса да се отдели от оградата и да се премести в пространството без да се наруши целостта на оградата. Настоящия съдебен състав не кредитира заключението на вещото лице в тази му част за определянето на навеса като преместваем обект, вместо като строеж.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. А според легалната дефиниция дадена в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя; преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Според заключението по изготвената СТЕ, като цяло конструкцията на навеса не е свързана със съседни сгради и обекти. Тя допира съществуващата жилищна сграда, но няма връзка с нея. Така, след отделянето на конструкцията от повърхността, обектът може да бъде преместен в пространството без да изгуби своята индивидуализация /след като бъде пространствено укрепен сам за себе си с временни връзки срещу саморазглобяване при транспорт/. Според вещото лице, навесът може да се монтира на друго подобно място и да се ползва със същото предназначение, а преместването му няма да промени начина на ползване на земята под него, няма да промени и съществуващата ограда.

За да се квалифицира като преместваем даден обект, в случая „навесът“ следва да отговоря едновременно както на изискванията, разписани в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ относно вид и предназначение, така също и на разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ относно конструктивните му особености и начин на изграждане. В случая няма спор, а и видно от събраните по делото доказателства, навесът се намира в частен имот и не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и е без значение обстоятелството дали е трайно прикрепен към земята, след като не е с изискуемото по закон предназначение (така Решение № 10661 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2021 г., II о., Решение № 6290 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2024 г., II о., Решение № 8824 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2022 г., II о., Решение № 1624 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2024 г., II о., Решение № 2879 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2023 г., II о.). Навесът изцяло покрива определението за "строеж" от пета категория, в който смисъл са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Отделно от всичко изложено настоящият състав намира, с оглед размерите на навеса: ширина 3,90м., 4,25м. дължина и височина при билото 4,10м. (посочено в оспорената заповед и установено от вещото лице – Приложение № 1 към СТЕ), че същият не може да бъде отделен без разглобяване и отделяне на съответните елементи – греди, ребра, колони и т. н. Т. е. при демонтирането навеса ще загуби своята индивидуалност, противно на изложеното от вещото лице, което е посочило, че след отделяне на конструкцията от повърхността трябва да бъде пространствено укрепена сама за себе си с временни връзки срещу саморазглобяване при транспорт.

Не се спори между страните, че строителството на процесните два строежа е извършено от жалбоподателя С., което се потвърди и от разпитаните по делото свидетели.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. По делото са разпитани свидетелите Г. В. и Т. К., първата от които посочи като година на изпълнение на строежите 1993г., а К. посочи към края на 2019г. – 2020г. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел В., а показанията на свидетеля К., само в частта в която описва строежите и ползването им, тъй като кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на К. в останалата част, доколкото същата е подател на сигнала за незаконно строителство, за което е образувано административно производство в резултат на което е издадена частично оспорената заповед.

От друга страна според приетата по делото СТЕ, в цифровия Кадастрален план, одобрен със Заповед №РД-02-14-2299/2000г. на МРРБ, на част от пространството, върху което в момента се намира процесната "пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение" е отразен навес. В кадастралния план той заема площ, заградена между съществуващата сграда с идентификатор 77270.504.877.2 от юг, имотната граница от запад и масивната стопанска сграда в имота от север и дължината на навеса по фасадата на сградата в процесния имот е малко по-къса от тази фасада, а в момента със същото местоположение и същите размери се констатира частта от процесната пристройка, която представлява общо жилищно помещение (Приложение № 5 - извлечение от този кадастрален план със ситуиране на процесният строеж с размерите му от заснемане на място). Вещото лице е направило експертен извод, че към 2000г., в рамките на застроената площ на част от сега установяващата се постройка е съществувал навес, който или е съборен или преустроен при строителството на процесната пристройка.

С оглед посоченото от свидетеля К. и от вещото лице за времето на изграждане на строежите пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 и допълващо застрояване /навес/ от южната страна на сграда с идентификатор 77270.540.877.2, във вида им констатиран от служителите на общинска администрация, следва да се обсъдят нормите на §16, ал.2 от ДР на ЗУТ и § 16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ. Според §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. А съгласно §16, ал.3 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В случая липсват доказателства, а и не се твърди, въпросните строежи, предмет на заповедта, да са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 година, респективно, в 6 месечен срок, считано от обнародването на ЗУТ.

Действащи към 1993г. са ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Съгласно приетата по делото СТЕ, към 1993г. действащ ПУП е бил КРП, одобрен със Заповед №516/25.02.1971г. (извлечение от плана в Приложение №6 към експертизата), като процесният имот се идентифицира като имот пл.№767 от кв.24 по плана, а процесната пристройка е разположена в северозападния ъгъл на имота, по двете граници.

Според чл.8, ал.1 от Наредба № 5/1977г. (отм.) застрояването в парцелите и комплексите е свободно или свързано, като съгласно ал.2 свободно е застрояването, при което сградите в парцелите се разполагат на определено разстояние от регулационните линии към съседните парцели, както и на северни регулационни линии при тесни парцели по улици с посока север-юг и полупосоките до 45 градуса (чл. 11), а в комплексите - на определено разстояние една от друга. Свързано (сключено, групово) е застрояването, при което сградите в два (групово) или в повече парцели или в комплексите (сключено) се разполагат долепени една до друга (ал.3). Безспорно се установява по делото, че пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 не е била на разстояние най-малко 3 м. от страничните регулационни линии в нарушение на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 5/1977г. и не са били спазени правилата за дълбочината на застрояването в неъгловите парцели (чл.13 от Наредба № 5/1977г.). Пристройката е била разположена на самите граници.

Според заключението на вещо лице, процесната "пристройка за жилищни нужди” не е допустима както към 2019г., така и към настоящия момент. Според СТЕ към 2019г. и към настоящия момент действащ ПУП е ПРЗ на "Археологически резерват - гр. Хисаря", одобрен със Заповед № РД-02-14-171/19.03.2007г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (извлечение от РП в Приложение № 3 към експертизата, а от ЗП в Приложение № 4). Експертът е посочил, че процесният имот е отреден за УПИ VII - 877 от кв.24 по плана, като съгласно предвижданията на действащия ПУП - ПЗ, на част от мястото на процесната пристройка е предвидено допълващо застрояване, разположено в ъгъла на имота и допряно до страничната регулационна граница с имота от север, както и до регулационната граница - дъно на УПИ от запад. Според заключението в частта, допустима за застрояване по действащия ПУП, може да бъде допуснато допълващо застрояване, което обаче не може да е с жилищно предназначение, каквото установи се по делото от разпитаните по делото свидетели и от СТЕ е предназначението на пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение.

По отношение на изпълнения навес през 1993г. (с оглед показанията на свидетеля В.), към момента на изпълнението му същият може да се определи като второстепенна постройка с обслужващо домакинско предназначение по арг. от чл.118, ал.1 от Наредба № 5/1977г., но не са били спазени изискванията на чл. 121, ал. 1 от същата наредба, съгласно който второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид. По делото не е представена декларация за съгласие от собственика на съседния имот за изграждане на сградата, нито се твърди са е изграден противопожарен зид. Следователно строежът не е търпим съгласно разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал.3 от ПР на ЗУТ.

Към настоящия момент навесът може да се определи, като допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ и е ситуиран в югозападния ъгъл на имота, където по действащия ПУП – ПРЗ не е предвидено допълващо застрояване. Навеса не отговаря на изискванията на чл.42, ал.2 от ЗУТ - постройките на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.

Строежите "пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение" от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 и "допълващо застрояване /навес/" от южната страна на сграда с идентификатор 77270.540.877.2 не отговарят и на изискванията на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, според която норма строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Видно от цитираната разпоредба условията за приложението й са: строежът да е изграден до 31.03.2001 г.; за строежа да няма строителни книжа; строежът да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Каза се, че процесните "пристройка за жилищни нужди” и „допълващо застрояване /навес/“ не са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, както и по действащите разпоредби.

Отделно от това по делото няма данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове.

Според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Строежите не попадат в обхвата на изключенията по чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква наличието на разрешение за строеж. Процесните обекти имащи характер на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, осъществени са без строителни книжа. Доказателства в обратна насока не бяха ангажирани от страна на жалбоподателя.

Спазен е и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. От събраните по делото доказателства, включително и показанията на разпитания по делото свидетел К. се установява, че в пристройката за жилищни нужди от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2 има втора баня и тоалетна за жалбоподателя. Поради това не може да се приеме, че интересите на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото.

По тези съображения, съдът намира частично оспорения акт за издаден от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е основателна. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган, в чиято структура е ответникът, адвокатски хонорар в размер на 1250 лева за заплащането на който е представен договор за правна защита и съдействие (л.168).

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. С., [ЕГН], с адрес: гр.Хисаря, ул."Аугуста" № 11, против Заповед № РД-05-417/28.05.2024г. на кмета на община Хисаря в ЧАСТТА, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с идентификатор 77270.504.877.2, изградена от дървена конструкция (със стени от гипсокартон и OSB, шпакловани и с положена мазилка, с монтирани врати и прозорци от алуминиева дограма; едноскатен покрив покрит с ламарина), с размери: дължина: от 4,30 м до 6,90 м, ширина: 4,85 м и средна височина: 4,10 м; и допълващо застрояване /навес/ от южната страна на сграда с идентификатор 77270.540.877.2, изграден изцяло от дървена конструкция, с двускатен покрив покрит с ламарина и с размери: дължина: 4,25 м, ширина: 3,90 м и средна височина: 4,10 м, и двата строежа собственост на С. И. С. с адрес гр. Хисаря, ул. „Аугуста” № 11.

ОСЪЖДА С. И. С., [ЕГН], с адрес: гр.Хисаря, ул."Аугуста" № 11, да заплати на Община Хисаря разноски по делото в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.