Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия
Десислава Алексиева гр. дело № 4767 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 21.12.2020 г. по гр. д. № 81381/18 г., СРС, 118 с-в е осъдил В.В.Н.
с ЕГН ********** да заплати на Е.И.Ж. - Н. с ЕГН **********, на основание
чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 13 280 лева,
представляваща непогасен остатък от даден през 2016г. паричен заем, както и на
основание чл. 55, ал.1, предл. 3, вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумата от 2900 лева - дадена на отпаднало
основание по развален договор за предоставяне на туристическа услуга за
екскурзия: Египет, Нубия, Синай съгласно Допълнително споразумение № 1 към тристранно
споразумение от 4 октомври 2017г., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното
изплащане, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в
размер на 1859,20 лева.
С
решението е осъден В.В.Н. с ЕГН**********
да заплати на С.П.Ц. с ЕГН **********, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 9350 лева, представляваща непогасен остатък от даден през 2016г. паричен
заем, както и на основание чл. 55, ал.1, предл. 3, вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумата от 1300 лева - дадена на
отпаднало основание по развален договор за предоставяне на туристическа услуга
за екскурзия: Египет, Нубия, Синай съгласно Допълнително споразумение № 1 към
тристранно споразумение от 4 октомври 2017г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2018г. до
окончателното изплащане, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
съдебни разноски в размер на 1326 лева.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.Н., с твърдение, че същото е
неправилно и искане същото да бъде отменено. Твърди, че единственият подписан
между страните формален договор е тристранното споразумение, а за всеки
конкретен тур се сключва отделно допълнително споразумение. Оспорва твърдението,
че С.Т.е с отнети права, като твърди, че не е било уговорено пътуването да се
проведе с този туроператор. Поддържа, че ищите не са доплатили сумата по
допълнителните споразумения, което довело до непровеждане на екскурзията.
Счита, че не е налице неизпълнение от негова страна. Твърди, че плащането на
частични суми не представлява разваляне на тристранното споразумение. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено.
Въззиваемите
С.П.Ц. и Е.И.Ж. - Н. оспорват въззивната жалба по съоражения, изложени в
отговора. Поддържат, че е налице неизпълнение от страна на В.Н., а искът им
–доказан. Отправят искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От
фактическа страна:
Предявен
е иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД от Е.И.Ж. – Н. срещу В.Н. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 13 280 лв, ведно със законната лихва от 27.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата по неформален договор за заем през 2016
г. и тристранно споразумение от 04.10.2017 г., както и иск с правно основание
по чл. 55, ал. 1, предлож. трето от ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД за сумата в размер на
2900 лева, дадена на отпаднало основание по развален договор за предоставяне на
туристическа услуга за екскурзия Египет, Нубия и Синай съгласно допълнително
споразумение № 1 към тристранно споразумение от 04.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 27.12.2018 г. до окончателното и изплащане. Ищцата
твърди, че през 2016 г. е дала на ответника в заем сумата от 15 180 лева, като
на 04.10.2017 г. подписали писмено тристранно споразумение, с което ответникът
признал размера на получените суми и се
задължил да ги върне чрез туристически екскурзии извън страната, които ще бъдат
организирани от ответника, като за всяка една ще бъде подписвано допълнително
споразумение. С писмо от 02.11.2017 г. и 30.11.2017 г., изпратени по електронна
поща, ответникът признал невъзможност да бъде изпълнено тристранното
споразумение, поради което се задължил до 23.12.2018 г. да възстанови
останалата част от сумата. Ответникът извършил частични плащания, но остатъкът
от сумата в размер на 13280 лв. не бил върнат от ответника. Ищцата претендира връщане
на дадена от нея на ответника сума в размер на 2900 лева поради разваляне на
допълнителното споразумение, тъй като екскурзия Египет, Нубия, Синай не се е
състояла. Моли за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми.
Предявен
е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД от С.П.Ц. срещу В.Н. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9350 лв, ведно със законната
лихва от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата по неформален договор
за заем и тристранно споразумение от 04.10.2017 г., както и иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предлож. трето от ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД за сумата в
размер на 1300 лева, дадена на отпаднало основание по развален договор за
предоставяне на туристическа услуга за екскурзия Египет, Нубия и Синай съгласно
допълнително споразумение № 1 към тристранно споразумение от 04.10.2017 г. ,
ведно със законната лихва върху сумите от 27.12.2018 г. до окончателното и
изплащане. Ищецът С.Ц. твърди, че през 2016 г. е дал в заем на ответника сума в
общ размер на 10 000 лева, като на 04.10.2017 г.
подписали писмено тристранно споразумение, с което ответникът признал размера
на получените суми и се задължил да ги върне чрез туристически
екскурзии извън страната, които ще бъдат организирани от ответника, като за
всяка една ще бъде подписвано допълнително споразумение. С писма от 2.11.2017
г. и 30.11.2017 г., изпратени по електронна поща, ответникът признал
невъзможност да бъде изпълнено тристранното споразумение, поради което се
задължил до 23.12.2018 г. да възстанови останалата част от сумата. Ответникът
извършил частични плащания, но не върнал заетата сума в размер на 9350 лева. Ищецът
претендира връщане на дадена от него на ответника сума в размер на 1300 лева поради
разваляне на допълнителното споразумение, тъй като екскурзия Египет, Нубия,
Синай не се е състояла. Моли за осъждане на ответника да заплати горепосочените
суми.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК подал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва, че
сумите от 15 180 лева и 10000 лева са получени в заем от ищците по делото.
Счита, че частичните погашения не представляват прекратяване на тристранното
споразумение, няма причина за разваляне на тристранното споразумение, тъй като
екскурзията Египет Синай не се състояла по вина на ищците. Ето защо моли да
бъде отхвърлени исковете.
Между
страните не е спорно, че В.Н. е получил по договори за заем през 2016 г. от Е.Ж.
сума в размер на 15180 лева и от С. Ц. сума в размер на 10 000 лева. Тези
обстоятелства са признати от В.Н. в сключено между страните на 04.10.2017 г.
тристранно споразумение, приобщено като част от доказателствената съвкупност и
не са оспорени от него в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК. С
определение от 01.08.2019 г. по гр.д. №
81381/2018 г., по описа на СРС на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Е.Ж.- Н. е
предоставила в заем сумата от 15180 лева на ответника, а С.Ц. е предоставил в
заем сумата от 10 000 лева на ответника.
С
тристранно споразумение от 04.10.2017 г. между страните е уговорен начин на
изпълнение по сключените догвор за заем чрез участие в туристически услуги,
организирани от В.Н. до окончателното погасяване на дължимите суми, като за
всяка екскурзия е уговорено подписване на допълнително споразумение. С две допълнителни
споразумения № 1 към тристранното споразумение от 04.10.2017 г., страните са се
споразумели за участие в програма Египет, Нубия, Синай в периода от 19.10.2017 до
30.10.2017 г. с посочен маршрут и общо посочени базови условия, като са
уговорени суми за доплащане от ищците, както следва: от Е.Ж. – 5914 лв., от която
сума по банков път е платена сума в размер на 2900 лева и С.Ц. – 2957 лв., от
която по банков път е платена сума в размер на 1300 лева. С определение от
01.08.2019 г. в първоинстанционното производство, плащането на суми в размер на 2900 лева и 1300 лева е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
По
делото е приобщена като част от доказателствената съвкупност електронна
кореспонденция между страните. Съгласно писмо от 22.11.2017 г., В.Н. признава, че
тристранното споразумение от 04.10.2017 г. няма да проработи в частта за издължаване
чрез екскурзии. Отправя искане за посочване от ищците на банкова сметка, ***,
като се задължава в срок до 23.12.2018 г. да погаси задължението си. С
електронно писмо от 30.11.2017 г. потвърждава, че издължаването чрез участие в
пътуване отпада, като се задължава да погаси заема на парични вноски в срок до
23.12.2018 г. С последващи електронни писма от 02.12.2017 г. и от 21.12.2017 г.,
ответникът уведомява, че е платил на 21.12.2017 г. по сметка на Е.Н. сумата от
900 лева, а по сметка на С. – сумата от 450 лева и на 22.12.2017 г. сумата от 300
лева на Е. и 200 лева на С.. Представено е и банково извлечение от сметката на Е.Ж.,
видно от което горепосочените плащания са извършени от В.Н. с основание: „връщане
на заем“, както и плащане на 18.10.2018 г. в размер на 300 лв. и на 19.10.2018
г. в размер на 100 лв. и на 23.01.2018 г. сума в размер на 300 лева със същото основание. Фактите за
извършени частични плащания в размер на 1900 лева от ответника на Е.Ж. и 650
лева от ответника на С.Ц. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
по делото/ определение от 01.08.2019 г./.
С
писмо от 22.12.2018 г., изпратено по електронен път до ответника по делото,
ищците са направили изявления за разваляне на допълнителните споразумения за
организиране на туристическа екскурзия Египет, Нубия, Синай и са поискали
връщане на платените суми по същото, а именно 2900 лева от Е.Н. и 1300 лева от С.Ц..
Същото е връчено и с препис от исковата молба на ответника.
По
делото е била разпитана като свидетел Р.Е.В., бивш колега на Е.Ж.. Била
поканена от К.и С. да участва в екскурзията. Започнала да води кореспонденция с
В.Н. – двуседмична екскурзия до Египет с богата програма. Проверила в интернет
и видяла, че С.Т.ЕООД е с отнети права. Нямал лиценз. Не можел да предостави
застраховка. Отказвал да даде информация точно за хотелите, в които ще спят.
Помолила да й бъдат изпращани фактури, когато поискал пари за самолетни билети,
но такива не били представени. Видяла в сайта на Уиз еър, че такива полети,
каквито той предлага няма. Затова се отказала. Не върнал парите, които авансово
му превели. След като тя се отказала, последвал отказ и от С. и К.. Не е искала
до момента връщане на сумата от 600 лева, която е превела на В.. Знае, че Е. и С.
не са ходили на екскурзия, която да е била организирана от С. след тази дата.
При
преценка на свидетелските показания, същите са логични,последователни и взаимно
допълващи се със събрания доказателствен материал и следва да бъдат
кредитирани.
От
събраните във въззивната инстанция гласни доказателства чрез разпит на св. Е.Л.
в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК се установява, че същата познава В.Н. от
2009 г., когато бил първият тур, организиран от него, в който тя участвала.
Искала да участва в екскурзията Египет, Нубия, Синай през 2017 г., но не се
състояла, тъй като голяма част от участниците са се отказали. Получила
резервацията от египетския туроператор през 2017 г. една или две седмици по-рано.
Самолетен билет не е искала и не е получавала. Разчитала на В.Н.. Била много
зает човек. Тази екскурзия се провела следващата година – 2018 г. с шест
човека. Програма за екскурзията не си спомня да ѝ е била давана през 2017
г. Спомня си, че и е предоставен програма за пътуването по река Нил с основни
спирки и настаняване. Този документ и бил предоставени дни преди пътуването. При
предишни екскурзии с В.Н. имало много подробни програми, в които се посочва
мястото на настаняване, музеи, забележителности, локации. При преценка на
свидетелските показания, същите са логични, последователни и взаимно допълващи
се със събрания доказателствен материал и следва да бъдат кредитирани.
Във
въззивното производство, като част от доказателствената съвкупност е приобщен
превод от английски език на български език на представено към отговора на
исковата молба потвърждение от М.С./без дата/ за група от 11 човека от
19.10.2017 г. за хотел в Кайро в периода от 19.10.2017 г. до 21.10.2017 г. и
разходка по река Нил от 21.10.2017 г. до 25.10.2017 г.
От
правна страна:
По
обективно и субективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От посочената
разпоредба на закона и съобразно приетите разрешения в константната практика на
ВКС, за да има договор за заем следва да има постигнато съгласие за такава
сделка с насрещната страна и реално предаване на сумата, предмет на договора. В
този смисъл Решение № 60125 от 29.10.2021
Г. по т. д. № 664/2021 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 262 от 02.11.2017 г.
по гр. д. № 676/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.
В
разглеждания случай, между страните е безспорно, а и се установява от
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото постигнато съгласие за
сключване на договори за заем за сумата от 15 180 лева с Е.Ж. и В.Н. и 10 000
лева между С.Ц. и В.Н. и предаване на
сумите: писмено тристранно споразумение от 04.10.2017 г., съдържащо извънсъдебно
признание на неизгоден факт, изхождащо от ответника за сключени договори за
заем и реалното получаване от ответника на заемните суми, ценено с оглед всички
други доказателства по делото: електронна кореспонденция от 22.11.2017 г.,
02.12.2017 г., 21.12.2017 г., както и банково извлечение, от което се
установява извършени частични плащания от В.Н. с основание „връщане на заем“. За
въззивния съд не възниква съмнение, че ответникът е получил от ищците суми в
размер на 15180 лева и 10000 лева по договор за заем.
Страните
не спорят, че по силата на тристранно споразумение от 04.10.2017 г. ответникът
е поел задължение да върне предоставените
в заем суми чрез организиране на туристически екскурзии. Възможността уговорено
задължение по договор да бъде заменено с нещо друго, е уредена в чл. 65 ЗЗД.
Даването вместо изпълнение е ново съглашение, което се постига в хода на
изпълнението на съществуващ договор, по силата на което кредиторът се съгласява
да получи нещо друго вместо дължимото. Решение № 132 от 08.07.2013 г. по гр. д.
№ 653/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
В
изпълнение на тази договореност, между страните са сключени и две допълнителни
споразумения № 1 за участието им в екскурзия Египет, Нубия, Синай в периода от 19.10.2017
г. до 30.10.2017 г. Безспорно е по делото, че екскурзията не се е състояла и
ищците не са участвали впоследствие в екскурзии, които са организирани от В.Н..
По делото не се установява, В.Н. да е бил изправна страна по допълнителните
споразумения. Същият е дължал организиране на екскурзия с посочениия маршрут в
срок от 19.10.2017 г. до 30.10.2017 г., но този резултат не е престиран –
същият не е предоставил програма за екскурзията и хотелското настаняване,
информация с кои полети ще бъде осъществено пътуването, нито самолетни билети,
нито пък е дал точна информация за полетите, чрез които ще се осъществи
пътуването, а посоченият в Уиз Еър полет не е съществувал /св. В./. Противен
извод не следва от разпитания свидетел, по искане на ищеца - св. Л., от която
се установява, че подробна програма, каквато е получавала при други пътувания
не е получила за екскурзията 2017 г., самолетни билети не е получила, но не е и
поискала, получила програма само за пътуването по река Нил. Представеното
писмено потвърждение касае част от екскурзията - пътуването по река Нил и няма
данни кога същото е било издадено и дали е достигнало до ищците по делото. Възражението
на въззиваемия, че това е в резултат от виновното поведение на въззивниците не
бе доказано в хода на процеса. Отказът на въззивниците да доплатят уговорената
сума се явява законосъобразен в резултат от неосъществяване на дължимия
резултат от страна на ответника – неполагане на дължимата грижа за организиране
на екскурзията /Египет, Нубия, Синай/ , в частност непредоставяне на информация
за базовите условия на екскурзията съгласно допълнителното споразумение при
отчитане на факта , че се касае за екскурзия в точно фиксиран период 19.10.2017
г. до 30.10.2017 г., поради което за същите е възникнало право да развалят
допълнителните споразумения. Изявлението за развалянето е достигнало до другата
страна В.Н., предвид разменената елекронна кореспонденция между страните,
съдържаща изявление за разваляне на допълнителните споразумения, в частност
електронно писмо от 22.12.2018 г., но най-късно това е сторено с връчването на
препис от исковата молба на ответника по настоящото дело, следователно ответникът
е уведомен за волеизявлението на ищците за разваляне на допълнителните
споразумения №1/ Така Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС/.
Въз
основа на горното и поради невъзможност за изпълнение на тристранното
споразумение в частта, с която е договорено даване вместо изпълнение, страните
са прекратили по взаимно съгласие в тази част споразумението, което е видно от
разменената между страните електронна кореспонденция /електронно писмо от
22.11.2017 г., 30.11.2017 г., 02.12.2017 г. и 21.12.2017 г./. В.Н. завявява, че
уговореният начин на изпълнение не е възможен, поради което предлага плащане на
парични суми по банков път и срок на издължаване 23.12.2018 г., както и
уведомява същите за извършени частични плащания по посочена от тях банкова
сметка. ***, че същите са посочили банкова сметка, ***ия свидетелства за
постигнато съгласие за преустановява на действието на споразумението за даване
вместо изпълнение. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че
допълнителните споразумения № 1 за участие на ищците в екскурзията са развалени,
това че екскурзията през 2017 г. не се е състояла, както и тва, че ищците не са
участвали впоследствие в екскурзии, организирани от ответника. Следователно действието
на тристранното споразумение предвиждащо начин на изпълнение – даване вместо изпълнение
е преустановено по взаимно съгласие, каквато законова възможност е предвидена в
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Страните биха могли валидно да прекратят действието на
договора, стига да е постигнато съгласие за това. Постигнатото съгласие за
прекратяване действието на договора съставлява по своята правна същност
съглашение имащо за предмет неговото прекратяване. В този смисъл Решение № 54
от 23.07.2012 г. по гр. д. № 869/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Същевременно,
ответникът не е ангажирал доказателства, че е върнал претендираните от ищците, предоставени
му в заем суми в горепосочения срок/ 23.12.2018 г./, а и няма твърдения за
това. Ето защо, следва да бъде формиран
извод за основателност на исковете по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумите от 13 280
лева и 9350 лева.
По
обективно и субективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предлож. трето ЗЗД:
Съгласно
ППВС № 1 от 28.05.1979 г., при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Успешното
провеждане на иска по чл. 55, ал. 1, предлож. трето ЗЗД изисква наличие на
отпаднало основание – развалени допълнителни споразумения № 1 от 04.10.2017 г.
и виновно неизпълнение на поети от ответника задължения. Основен правопораждащ
факт на правото на разваляне е наличието на виновно неизпълнение на договорно
задължение от насрещната страна /в случая - ответника/. В разглеждания случай,
настоящият състав намира, че допълнителните споразумения № 1 към тристранното
споразумение от 04.10.2017 г. за екскурзията Египет, Синай, Нубия са развалени,
за което по-горе бяха изложени подробни съображения. Съгласно разпоредбата на
чл. 88, ал. 1 изр. 1 ЗЗД, развалянето на допълнителните споразумения има
обратно действие.
Безспорно
е между страните по делото, че В.Н. е получил суми в размер на 2 900 лева от Е.Ж.
и 1 300 лева от С.Ц. на основание допълнителните споразумения № 1. Налице е и
втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 55 ЗЗД. Същевременно
ответникът не успя да докаже валидно основание за задържане на тези суми.
Исковете по чл. 55, ал. 1, предлож. трето са основателни, както правилно е
приел първоинстанционния съд. Ето защо,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, право на разноски имат въззиваемите страни на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК. По делото е претендирано адвокатско възнаграждение от адв. Н.П.
в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.38, ал. 1, т. 3 ЗА съгласно договори за
правна защита и съдействие / л. 78 и л. 79/ съответно 1200 лв. за
представителство на Е.Ж. и 900 лева за С.Ц.. Искането е основателно и следва да
бъдат определени и присъдени адвокатски възнаграждения в претендираните размери,
съответстващи на чл. 7, ал. 2 НМРАВ в полза на адвокат Н.П.. Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 21.12.2020 г. по гр. д. № 81381/18 г., СРС, 118 с-в.
ОСЪЖДА
В.В.Н. с ЕГН ********** да заплати на адв. Н. В.П. от САК с адрес: *** сумата в размер на 1 200 лева за процесуално
представителство на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА на Е.Ж. - Н.
и 900 лева за процесуално
представителство на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА на С.П.Ц.
във въззивна инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечн срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.