Решение по дело №2041/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      …...../……………, гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря ПЕТЯ ВЕЛИКОВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2041 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г.П.Ц. ЕГН ********** подадена чрез адв. В.Д. от ВАК, против НП № 428809-F479478/15.04.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивницата е наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 185, ал.3 от ЗДДС за нарушаване на същата разпоредба.

В жалбата си въззивницата твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила – нарушени били нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и в нарушение на материалния закон – оспорва извършването на нарушението и счита, че обвинението не е доказано. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивницата поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП а във фазата по същество моли последното да бъде отменено. В условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано, а в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

На 20.03.2019год., след обяд свидетелите Т. и Б. и (и двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП) изпълнявали служебните си задължения по контрол на търговски обекти. Около 16:40ч. на посочената дата св.Т. влязла в сладкарница „Синчец“ находяща се в гр.Варна, ул. „Васил Друмев“ № 28,  стопанисвана от „Анико АД „ ЕООД и се наредила на опашката с намерение да извърши скрито наблюдение.  На опашката пред нея имало мъж на средна възраст, които си закупил едно шоколадово руло на стойност 5лв. Мъжът заплатил покупката с банкнота от 10лв. на въззивницата. Последната му върнала ресто от една банкнота с номинал 5лв., дала му рулото и мъжът напуснал обекта, като въззивницата не му издала касова бележка. След това св. Т. си закупила едно негърче на стойност 1лв., което платила с монета с номинал същата стойност и напуснала обекта. Навън пред входната врата на обекта бил св. Б.. Двамата се забавили няколко минути отвън след което се върнали отново в обекта, легитимирали се и предприели извършаването на фактическата проверка. В хода на проверката бил изведен клен от ФУ от същата дата, изброена била и фактическата наличност в касата. При проверката било установено, че покупката направена от клиента на 1бр. руло на стойност 5лв., която св. Т. наблюдавала не е отразена на касовия апарат, както и наличието на положителна разлика между фактическата и касовата наличност.

Констатациите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка № 0280046/20.03.2019год.

На 28.03.2019год. св. Т. съставила срещу въззивницата АУАН № F479478, в който посочила, че същата е нарушила разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗДДС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която вписала, че продажбата на рулото била маркирана в 16:40ч. на стойност 9,50лв..

На 15.04.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивницата е нарушила разпоредбата на 185, ал.3 от ЗДДС и на основание същата разпоредба й наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

В съдебно заседание показания са дали свидетелите Т. и Б., които в показанията си възпроизвеждат обстоятелствата свързани с проверката извършена на 20.03.2019год. и констатациите от нея с нужната конкретика.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и св. Г.Д. – управител на търговското дружество стопанисващо сладкарницата в която е работила въззивницата – неин работодател. В показанията си последният заявява, че въззивницата му се обадила по телефона когато била започнала проверката и той отишъл, както и, че въззивницата било обяснила, че рулото за което проверяващите й били казали, че не издала касов бон, било предварително поръчано, че не е било във витрината, че клиента отишъл при нея с едра банкнота от 50лв., но тя нямала да му върне, че клиента дал 4.50лв. и казал, че отива да са развали парите, че на връщане й дал остатъка от парите и тя му дала рулото, но тя била маркирала цялото руло наведнъж защото не знаела, че клиента няма да може да плати, но проверяващите не възприели нейната теза.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, протокол за извършена проверка № 0280046/20.03.2019год., клен от касов апарат.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са представени и съответно приети опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на търговски обект и декларация от работещо лице.

Показанията на тримата разпитани по делото, както и всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП и почетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло с доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени  в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивницата нарушение, както от обективна, така и от субективна  страна, посочени са дата и място на извършване нарушението, обстоятелствата при които е извършено нарушението както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивницата е наложена санкция за нарушение по чл. 185, ал.3 от ЗДДС, тъй като не е издала касова бележка за извършена продажба на 20.03.2019год. на 1бр. шоколадово руло на стойност 5лв. в сладкарница Синчец и заплатена в брой.

Нормата на чл.185, ал.3 от ЗДДС предвижда санкция за ФЛ, , което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ

На свой ред нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от събрани по делото доказателства бе установено, че на 20.03.2019год. въззивницата, като продавачка в сладкарница синчец е извършила продажба на 1бр. шоколадово руло на стойност 5лв. на клиент – мъж, която сума е била заплатена в брой от клиента, но продажбата не е била регистрирана на ФУ (не е била издадена касова бележка за конкретната продажба). В горната насока са категоричните показания на св. Т., както и приложените писмени доказателства – протокол от извършена проверка и клен от деня на проверката. 

На първо място от показанията на св.Т. се установява, че тя лично е възприела извършването на продажбата на рулото на стойност 5лв., неговото заплащане съответно връщането на ресто от страна на въззивницата и неиздаването на касова бележка, в 16:40ч., когато е реализирана продажбата.  Показанията на свидетелката Т. са в пълен унисон с приложения към АНП клен от деня на проверката от който е видно че покупка на посочената стойност в посочения час или в близост до него не е била регистрирана на касовия апарат. При предявяване на АУАН въззивницата е вписала възражение в него като е посочила, че покупката на рулото била маркирана в 16:18ч., че рулото било на стойност 9.50лв.и било получено, а в 16:40 била направена друга покупка която била маркирана. В подкрепа на тези си твърдения въззивницата е ангажирала и гласни доказателства в хода на съдебното следствие – показанията на нейния работодател към оня момент – св. Д.. Показанията на този свидетел обаче по никакъв начин не опровергават нито пък разколебават показанията на св. Т. защото той за разлика от Т. не е очевидец на продажбата, а възпроизвежда в показанията си това което му била казала въззивницата. Няма спор, че нарушителя може да се защитава по всякакъв начин, в това число и да излага каквито си иска твърдения. Тези твърдения обаче следва да бъдат подкрепени с безспорни доказателства, а простото възпроизвеждане в показанията на свидетел на това какво било заявило друго лице не установява по категоричен начин достоверността на съобщените факти. А че версията, която въззивницата е развила в своя защита пред своя работодател и пресъздадена от него в хода на съдебното следствие, а и пред проверяващите, според показанията на св.Д., е твърде наивна, нелогична и противоречи изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства е повече от очевидно.

Във възражението си срещу акта въззивницата е вписала, че е извършила продажба на руло на стойност 9,50лв. в 16:18ч, която била маркирала. На свой ред в показанията си пред съда св. Д. сочи, че въззивницата му била казала, че рулото което проверяващите видели да дава на клиента е било предварително поръчано, че тя била маркирала продажбата, но клиента бил с банкнота от 50лв. и тя нямала как да му върне, че клиента дал 4,50 на монети, а после се върнал и й дал остатъка от сумата и тя му дала рулото. На първо място така развитата версия е в пълно противоречие с показанията на св. Т., която лично е възприела извършената продажба в 16:40ч. на стойност 5лв, заплащането на стоката с банкнота от 10лв. в това число и мястото на което въззивницата е поставила парите след като ги е получила,  връщането на рестото – банкнота от 5лв., предаването на рулото и неиздаването на касовата бележка.

На следващо място действително видно от приложения към АНП клен от деня на проверката, в 16:18ч. (около 20 минути преди св. Т. да влезе в обекта) е била регистрирана продажба на един артикул на стойност 9.50лв., но за съда няма никакво съмнение, че тази продажба изобщо не касае възприетата от св.Т. продажба, а се използва от въззивницата за обслужване на защитната й версия по следните съображения:

На първо място видно от приложения клен сочената от въззивницата като регистрирана продажба, съответно стойност (9.50лв.) е единствената такава продажба на един продукт в часовия диапазон от 15:08ч. до 16:40ч. Всички останали регистрирани в този часови диапазон продажби са или на значително по-малки стойности или касаят по няколко продукта и очевидно не могат да обслужват версията съобразно безспорно установения факт на предаване на 1бр. шоколадово руло възприет от св. Т. и очевидно не оспорван от въззивницата. На следващо място против всякаква житейска логика е твърдението на въззивницата, възпроизведено от св.Д. в съдебно заседание, че е регистрирала пълната стойност на руло от 9.50лв. въпреки получаване само на част от цената и то от непознато за нея лице, без каквато и да било гаранция, че ще се получи остатъка. Още по-нелогично и противоречащо на приложените по делото писмени доказателства в това число и такива изходящи от въззивницата (описа на паричните средства например) е твърдението й че нямала да върне на клиента, който и бил дал банкнота от 50лв. и затова той бил дошъл да доплаща по-късно (около 20минути след това) след като си развалил парите, при положение, че сама в описа на парични средства в касата е вписала налични пари в брой 238.41лв. които очевидно от приложения клен не са били събрани в период от 20 минути. Видно от клена в периода от 16:18ч (часа на сочената от въззивницата продажба) до 16:48ч. (часа в който е бил изведен клена) са били регистрирани няколко продажби на обща стойност около от 20лв. като останалата сума до 238.41лв. трябва да е била налична. Съответно не е имало какъвто и да било проблем въззивницата да развали банкнотата от 50лв., дори и да ползва своите „лични пари“ с които обяснява констатирана разлика между фактическа и касова наличност. В случая следва да се отбележи и това, че ако и сочените като лични пари 37.61лв. да бъдат приспаднати от наличните, както и сумата от около 20лв. (регистрирана след 16:18ч.) да бъдат приспаднати от наличните в касата пари, то пак остава като налична една сума от порядъка на 190лв. която е напълно достатъчна за връщане на ресто в размер на 40.50лв. Отделен е въпроса, че видно от показанията на св.Т., не оборени по никакъв начин от въззивницата в хода на съдебното следствие, последната е поставила парите получени от клиента на мястото където са били парите, посочени в последствие като нейни лични и от там е взела пари за ресто, което влече недостоверност и на тази и версия за лични пари – Ако парите там под плота са били лични защо ще слага пари получени от клиенти там. Още по-нелогично пък е да държи личните си пари разпръснати, не в портфейл, включително и монети от 1ст. 

С оглед на всичко изложено по-горе и при тези доказателства – показания на свидетел очевидец, които лично е възприел извършване на продажба на 1бр. руло на стойност 5лв., съответно заплащане на стоката с банкнота от 10лв. получаване на рестото и стоката и неиздаването на фискален касов бон, които не са опровергани по какъвто и да било начин от други доказателства – свидетел очевидец на противното няма, няма и писмени доказателства в това число доказателства за регистрирана продажба на 1 артикул на стойност 5лв. в посочения период, то определено според настоящия съд нарушението вменено във вина на въззивницата е доказано по безспорен и категоричен начин.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкция по чл. 185, ал.3 от ЗДДС доколкото именно тази разпоредба предвижда санкция за ФЛ което не е издало касова бележка. Досежно размера на наложеното наказание обаче – глоба в размер на 200лв. съдът счете, че същият е завишен доколкото от една страна в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложената над минималния размер санкция, а от друга с оглед липсата на каквито и да било данни за наличие отегчаващи адм.наказателната отговорност обстоятелства. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер, че постигне в пълнота целите както на генералната така и на специалната превенция, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 200лв. на 100лв.

В случая съдът както очевидно и АНО намира, че нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, доколкото данни още по-малко пък доказателства, които да водят на извод, че констатираното нарушение се отличава от останалите от своя вид с по-ниска степен на обществена опасност.  Напротив нарушението е типично. Безспорно стойността на установената по безспорен начин нерегистрирана продажба (продажба за която не е била издадена касова бележка) не е голяма. Само този факт обаче сам по себе си не е достатъчен да определи случая като маловажен. Извод за маловажност на административното нарушение не може да обоснове и фактът, че нарушението е извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Тези обстоятелства следва да бъдат ценени единствено като смекчаващи вината обстоятелства при индивидуализацията на санкцията. Не е налице незначителна обществена опасност на деянието, тъй като неиздаването на фискален касов бон предполага неотчитане от извършена търговска продажба. Бездействието по нейното регистриране има за последица неотчитане на приходи, които от своя страна подлежат на облагане с корпоративен данък. Спазването на данъчната дисциплина е задължениe на всеки търговец, без значение каква е неговата търговска дейност и какъв е обема на търговския му стокооборот. Правилата относно регистриране и отчитане на търговските продажби имат за адресати всички правни субекти, осъществяващи търговска дейност.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба от 200лв. на 100лв.. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 428809-F479478/15.04.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на Г.П.Ц. ЕГН **********, на основание чл. 185, ал.3 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. като намалява размера на наказанието на 100лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                        

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: