№ 96
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в
искането са били релевирани доводи за допуснато съществено нарушение по
смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Претендира се за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК на процесуалните правила. Иска се възобновяване на
делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на
постановеното решение, с което е била изменена осъдителната присъда и
връщането му за ново разглеждане на първия съд.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на искането.
Осъденият и неговият защитник не участват в производството пред съда
1
по възобновяване и не ангажират становище във връзка с подаденото искане.
Настоящият съд намира, че искането за възобновяване се явява
направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и касае
съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от
НПК, явява се депозирано в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е
допустимо.
Разгледано по същество, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 260046 от 19.02.2021 г. по НОХД № 6226/2020 г. по
описа на Пловдивския районен съд, ХІV наказателен състав, подсъдимият П.
К. Г. е бил признат за ВИНОВЕН за това, че на 23.12.2019 г. в гр. *
противозаконно е пречил на орган на властта – младши инспектор К. А. Н.,
назначена на длъжност полицай в група „*“ на сектор „*“ към * и младши
инспектор С. К. П., назначен на длъжност младши инспектор в група „*“ на
сектор „*“ към *, да изпълнят задълженията си по служба по чл. 165, ал. 2, т. 1
от Закона за движение по пътищата - да спрат управляваното от П. К. Г. с
ЕГН: ********** моторно превозно средство – лек автомобил марка „*“,
модел „*“, с рег. № * и да проверят документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани
с управляваното моторно превозно средство, като при подаден звуков и
светлинен сигнал за спиране за извършване на проверка от органите за
контрол, е осуетил извършването на проверката, като не е спрял и чрез
активно бягство е отказал да изпълни нарежданията на полицейските органи,
поради което на основание чл. 270 ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 и чл. 57, ал. 1
от НК е бил ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след влизане на присъдата в законна
сила. На основание чл. 59, ал. 1 НК е било зачетено времето, през което подс.
П. К. Г. е бил задържан, считано от 23.12.2019 г. до 27.12.2019 г., като един
ден задържане е бил зачетен за един ден лишаване от свобода от наложеното
на осъдения Г. наказание от една година лишаване от свобода.
Съдебният акт е бил обжалван от подс. П. К. Г. пред Окръжен съд -
Пловдив, който с решение № 735 от 30.09.2021 г. по ВНОХД № 1675/2021 г.
изменил присъдата на първата инстанция в санкционно – осъдителната й част,
като вместо наказание лишаване от свобода наложил на подсъдимия Г.
алтернативно предвиденото наказание глоба в размер на 1000 лева и
2
потвърдил присъдата в останалата й част.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са неоснователни.
На първо място следва да бъдат разгледани тези, свързани с допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с липса на
мотиви и коментар в мотивите към присъдата по доводите, наведени от
защитата пред първия съд. Действително в хода на съдебното следствие пред
районния съд са били разпитани множество свидетели. Във връзка с това
оплакване следва да се посочи, че първоинстанционният съд е провел разпити
на всички свидетели по правилата за разпит на свидетели в хода на съдебното
следствие, като е направил суверенна преценка на депозираните показания,
във връзка с което е изложил съображения в мотивите си.
На свой ред, въззивният съд изцяло е споделил доказателствената
дейност на предходната инстанция, като във връзка с доводите на защитата, в
пренията пред този съд е изложил съображения. И двете инстанции са дали
оценката си за достоверността на доказателствените средства. Извършено е
било съвкупно обсъждане на доказателствата чрез подробен анализ на
смисъла и значението на всяко едно от тях по отделно и в логическа връзка
помежду им. Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните
правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства са
неконкретизирани и не намират подкрепа в данните по делото, тъй като
съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл.
107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като са се ръководили изцяло от закона. Били са обсъдени и аргументите на
защитата за липсата на всички елементи на престъплението, като мотивирано
не са били споделени доводите, че подсъдимият нямал съзнание, че дейността
му възпрепятства полицейска проверка /л. 14-17 от делото на ОС, решение на
въззивната инстанция/. Тези доводи на защитата са били обект на внимание и
обсъждане и в решенето на ПОС. В крайна сметка първата и втората
инстанция са изложили подробни мотиви защо приемат, че подсъдимият е
попречил на полицейските служители П. и Н. да изпълнят служебните си
задължения, тъй като при подаден от тях ясен и недвусмислен сигнал да спре
за извършване на проверка, вместо да стори това продължил движението си
до настъпване на ПТП, след което избягал от автомобила. С тези си действия
3
противозаконно е попречил на длъжностните лица да изпълнят служебните си
задължения и да му извършат проверка като водач на МПС. Както сочи
окръжният съд, продължавайки да се движи с автомобила и неподчинявайки
се на полицейския сигнал да спре за проверка, Г. ясно е съзнавал, че ще
попречи да му бъде извършена полицейска проверка. Същото се отнася и за
бягството му от автомобила след настъпване на ПТП.
Не може да бъде споделено твърдението, че в съдебните актове –
присъда на районния съд и решението на въззивния не било обсъдено
инкриминираното деяние.
Видно от материалите по делото съдилищата са изпълнили всички свои
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от
НПК, като са изложили подробни мотиви за обективната и субективна страна
на престъплението. Даден е бил и отговор на всеки един от изтъкнатите
доводи. Много подробно ПРС и ПОС, респективно в мотивите към присъдата
и решението, са коментирали наведените възражения за събраните
доказателства и тяхната преценка във връзка с обективната и субективна
съставомерност на изпълнителното деяние, предмет на обвинението срещу Г..
Въззивната инстанция - ПОС, сезирана с жалба от подсъдимия /със сходни
доводи, поддържани и пред настоящия съд/, е припознала изцяло
фактическата обстановка, приета за установена от първия съд. Мотивирано е
приела и доказателственият анализ на районния съд във връзка с приетите
фактически констатации. Освен оценката на доказателствената дейност на
първата инстанция, въззивният съд е отговорил подробно и на доводите на
защитата за наличието на доказателствен дефицит във връзка с авторството на
престъплението като ги е отхвърлил аргументирано. Не може да се приеме, че
е било допуснато процесуално нарушение, ограничило правото на защита на
подсъдимия, тъй като в мотивите към акта на първата инстанция не била
коментирана възможността за приложението на института на чл. 78а НК.
Следва да се посочи, че този аргумент също не намира опора в
материалите по делото. Налице е отговор от първия съд, макар и лаконичен,
като видно от решението на ОС /л. 16 от делото на въззивната инстанция/
оплакването на защитата не е било подминато. ПОС е приел, че ПРС
правилно е отчел, че институтът на чл. 78а НК е неприложим предвид
наличието на една от пречките на ал. 7 от същия член – деянието е извършено
4
спрямо орган на власт при изпълнение на службата му. Съставът на
въззивната инстанция изрично е отбелязал, че са неоснователни възраженията
на осъдения, че в случая не е попречил на двамата полицейски служители да
изпълнят служебните си задължения и следва да бъде освободен от
отговорност поради липсата, според защитата, на пречки по чл. 78а, ал. 7 НК.
Оплакванията не намират опора в закона и в съдебната практика. Деянието на
Г. е извършено спрямо полицейски служители, които са органи на власт и са
изпълнявали служебните си задължения, поради което в случая е неприложим
института на чл. 78а, ал. 1 НК.
Следва да се обобщи, че на базата на възприетите от контролираните
инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е била ангажирана
наказателната отговорност на осъдения по чл. 270, ал. 1 НК, поради което не
може да бъде уважено искането на защитата за отмяна на постановените
съдебни актове по реда на възобновяването и връщане на делото за ново
разглеждане на първата инстанция.
Във връзка с посочените съображения липсват нарушения от
поддържаните в искането за отмяна на въззивното решение и изменената с
него присъда по реда на възобновяването, поради което същото е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. Г. за
възобновяване на ВНОХД № 1675/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което
е била изменена присъда № 260046 от 19.02.2021 г., постановена по НОХД №
6226/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIV н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6