№ 80
гр. Пловдив, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500114 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №441 от 07.12.2022г., постановено по гр.дело №76/2022г. по
описа на Окръжен съд-П., ПРБ-С е осъдена да заплати на Й. В. С. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Р., ул. Т. Т. № **, сумата в размер на 7000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от
образувано наказателно производство за извършено престъпление по
чл.323,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК по пр.преписка №1390/2013г. на РП-В. и
сл.дело №57/2014г. на ОСлС-П., което е прекратено на 08.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
07.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 2133,06лв. за периода от 07.02.2019г. до датата
на предявяване на иска – 07.02.2022г., на основание чл.86 от ЗЗД, като
исковете за разликата над присъдената сума от 7000лв. до претендираната от
1
25500лв. за обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над
присъдената сума от 2133,06лв. до претендираната от 8777,50лв. за мораторна
лихва са отхвърлени; ПРБ-С е осъдена да заплати на Й. В. С. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Р., ул. Т. Т. № **, сумата от 10лв. държавна
такса, представляваща разноски за производството, на основание чл.10,ал.3 от
ЗОДОВ; ПРБ-С е осъдена да заплати на адв.К. Б. със служебен адрес: гр.П.,
ул. Х. К. № *, „Д.“, ет.********, сумата от 355,49лв. – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ вр. чл.38,ал.1 от ЗАдв; ПРБ-С е осъдена да заплати по
сметка на Окръжен съд-П. разноски за вещо лице в размер на 150,98лв., на
основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
ПРБ, която го обжалва в осъдителните му части с конкретни доводи за
неправилност. Счита да не са налице доказателства за действително
претърпени от ищеца С. неимуществени вреди вследствие наказателното й
преследване. Поддържа и присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от 7000лв. да е твърде високо в нарушение на чл.52 от ЗЗД и да не отговаря на
действително претърпените вреди, с оглед конкретните обстоятелства
досежно продължителността на наказателното производство, начина на
протичането му и извършените в рамките на него процесуални действия с
участие на ищеца С., както и предвид установеното от вещите лица, че
негативните й преживявания са свързани със събития от 1999г., като през
периода 1998-2008г. спрямо нея е имало множество заявителски материали в
РУ на МВР-В., а заболяванията й са се проявили след датата на приключване
на наказателното производство и в по-голямата си част отразяват
дегенеративни възрастови проблеми. Застъпва обезщетението да не е
съобразено и със съдебната практика в подобни случаи, както и с
икономическия стандарт на живот в страната през последните години.
Претендира за отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално за
намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Й. В. С., чрез пълномощника
й адв.К. Б., посредством която решението се атакува в отхвърлителните му
части като постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, с оглед конкретните
обстоятелства относно действително претърпените неимуществени вреди,
2
съдебната практика по сходни казуси и динамично променящите се
икономически условия към момента на реалното получаване на
обезщетението. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните му
части и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и за
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ.
Отговори по жалбите не са подадени, като в съдебно заседание
представителят на Прокуратурата оспорва насрещната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Й. В. С. против ПРБ
иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25500лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие воденото
спрямо нея наказателно производство за престъпление по чл.323,ал.1 във
връзка с чл.26,ал.1 от НК по образуваното ДП №1390/2013г. по описа на РП-
П. и №57/2014г. по описа на ОСлО-П., прекратено на 08.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
07.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 8777,50лв. за периода от 08.02.2019г. до
08.02.2022г.
Безспорно е установеното въз основа на приложените материали по
досъдебното производство, че то е образувано с постановление от
14.02.2014г. срещу „неизвестен извършител“ за престъпление по чл.323,ал.1
от НК въз основа на жалба вх.№1390/23.10.2013г. от група граждани на гр.Р.
срещу действията на ищеца С. по разораване и засаждане изцяло или
частично на земеделски имоти тяхна собственост без разрешението и
знанието им и след извършена предварителна проверка по ЗМ860/2013г. по
описа на РУП-В., пр.преписка №1390/2013г. на РП-В.. С. е депозирала
писмени обяснения на 20.11.2013г., на 27.05.2014г. и на 14.07.2014г. С
Постановление от 21.05.2015г. наказателното производство по ДП
3
№57/2014г. на ОСлО-П. е прекратено. Постановлението е отменено с
Определение №189 от 09.06.2015г. по ЧНД №223/2015г. на РС-В., потвърдено
с Определение от 17.09.2015г. по ВЧНД №395/2015г. на ОС-П.. На
13.04.2016г. С. е разпитана като свидетел и на 26.04.2016г. са извършени очни
ставки между нея и други седем свидетели. С Постановление от 01.06.2016г.
тя е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.323,ал.1 вр. чл.26,ал.1
от НК и спрямо нея е взета мярка за неотклонение „подписка“. На
01.06.2016г. е разпитана в качеството й на обвиняем. На 27.06.2016г. й е
предявено разследването. Заключителното мнение от 15.07.2016г. на
разследващия орган е за предаването й на съд. С Постановление от
19.08.2016г. на РП-В. наказателното производство спрямо С. е прекратено на
основание чл.243,ал.1,т.1 от НПК във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
Постановлението за прекратяване е отменено с Определение №1 от
03.01.2017г. по ЧНД №1/2017г. на РС-В.. Определението на районния съд е
отменено с окончателно Определение №54 от 08.02.2017г. по ВЧНД
№53/2017г. на ОС-П., с което постановлението за прекратяване на
наказателното производство от тази дата е влязло в сила.
Установените обстоятелства за образувано наказателно производство, по
което ищеца С. е била привлечена като обвиняема за извършване на
конкретно престъпление, прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 вр.
чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление,
по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, обосновават пасивната
материалноправна легитимация на ответната ПРБ като държавен орган, под
чието ръководство и надзор е водено, в посочената хипотеза.
Противно на доводите на жалбоподателя-ответник за липса на
доказателства за търпени от ищеца С. неимуществени вреди вследствие
воденото спрямо нея наказателно производство, трябва да се има предвид, че
всеки индивид, подложен на незаконно наказателно преследване, търпи
типичните за това му положение неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото
производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и
достойнството, отчуждение, за каквито и причинно-следствената им връзка с
4
наказателното производство дори не е необходимо да се събират нарочни
доказателства, а в случая такива са и ангажирани от ищеца посредством
показанията на свидетелите Е. Д.-нейна дъщеря, В. З. и НГ, според които тя
станала изнервена, затворила се, избягвала контактите. Освен това, прието е
заключение от 05.09.2022г. на съдебно-психологична експертиза с вещо лице-
психолог Д. Т., според което вследствие на воденото спрямо нея наказателно
производство при С. в психо-емоционален план са налични данни за
преживявания в страхово-тревожния регистър, свързани с негативни
емоционални състояния, провокиращи психосоматика, проява на депресивни
симптоми и са установени промени в когнитивната сфера – умерено
нарушение на параметрите на внимание и паметови годности, като при
проведеното изследване за психологично напрежение е отчетено средно ниво
на стрес. Според експертът, наказателното производство е довело С. до
ограничение в социалните контакти, загуба на приятели, загуба на
обществено положение, нарушаване на семейната цялост, липса на
професионална перспектива, преживени страхови ситуации за членове на
семейството, проблеми от здравословно естество, общо влошаване на
качеството на живот. Настоящата инстанция не възприема изцяло този извод.
При проведеното психологично интервю С. е споделила, че, заради
наказателното производство, съграждани, колеги, приятели, роднини са се
отдръпнали от нея, което е довело до социална изолация и самота и е била
принудена да напусне родния си град заедно със съпруга си и да замине за
гр.Пловдив с надеждата да спаси брака си и съпруга си от негативното
отношение на околните, но предприетото имало временен резултат, след
което съпругът й я напуснал. Освен това, е разказала подробно за събития от
м.февруари.1999г., когато била направена проверка в къщата на родителите й
по донос за контрабанда, като служители на Н. я откарали в гр.П. в късните
часове, което й причинило силен стрес, в съзнанието й се запечатали
писъците на децата й в нощта на ареста. По думите й, тя никога не била
изживявала по-голям стрес и това било голяма трагедия за цялото семейство.
Тогава й взели отпечатъци, което оставило трайни негативни последици в
нейното съзнание - когато погледнела ръцете си изцапани случайно с
мастило, започвала да плаче без да иска, и й било трудно да си направи
снимка, тъй като всеки път несъзнателно си спомняла за снимките в
полицията и това я наранявало. Видно е, както основателно счита
5
жалбоподателят-ответник и противно на застъпваното от жалбоподателя-
ищец за неотносимостта на тези обстоятелства към спора, че основната
психо-емоционална травма е била нанесена на С. при събитията от 1999г., на
които самата тя е придала съществено значение на негативен отпечатък в
живота й, описвайки подробно чувствата си във връзка с тях и окачествявайки
ги като изключителен стрес и трагедия за семейството. В разказа си относно
процесното наказателно производство е била пестелива и споделеното за него
се свежда до чувство на несправедливост, потиснатост, вина и обреченост.
Според нея, поради свиренето на полицейската кола по всяко време на
денонощието под прозорците, за да й връчат призовки, хората започнали да се
страхуват и да странят от нея. Свидетелят Д. също твърди, че майка й
непрекъснато трябвало да ходи да дава обяснения в полицията и в
прокуратурата, за което я търсели както по телефона, така и на адреса за
връчване на призовки от униформени полицаи. Депозираните в тази насока
показания са пристрастни по смисъла на чл.172 от ГПК, тъй като не
кореспондират на писмените материали по досъдебното производство
относно броя и честотата на извършените с участието на С. процесуално-
следствени действия, които не сочат на постоянното й ангажиране, за да
обоснове такова значителен интензитет на търпените негативи. Не е без
значение в тази насока и обстоятелството, на което акцентира ответникът и
във въззивното производство, че, според приложената характеристична
справка, за периода 1998г.-2008г. спрямо С. са били заведени в РУ-В. осем
заявителски материала. Освен това, не се установява професионалната
перспектива и финансово положение на С. да са били накърнени вследствие
процесното наказателно производство. Напротив, според св.Д., тя е
продължила да се занимава със земеделие като основна дейност за прехрана,
което се потвърждава и от св.З. и св.Г., според които едва сега е решила да
продаде бизнеса си, но не защото той е дискредитиран от наказателното
производство, а, тъй като поради възрастта си вече не може да го поддържа,
понеже е свързан с много тежък труд. В обобщение следва да се приеме, че
установеното от експертизата актуално психо-емоционално състояние на
ищеца не е вследствие единствено на процесното наказателно производство,
което финализира натрупани в годините предшестващи го множество и
продължителни във времето събития, свързани с проверки и предприети
спрямо нея действия от правоохранителните органи, чиято ескалация в
6
съвкупност, наред с неблагополучията в семеен план, е довела до крайния
резултат, според както пояснява и вещото лице в съдебно заседание на
14.10.2022г. Във връзка с упоменатите в заключението когнитивни нарушения
още с исковата молба са представени епикриза относно болничен престой на
С. за времето 04-09.06.2019г. в „М. - З.-В.“ЕООД, когато й е поставена
диагноза „атипична лицева болка“, и епикриза за проведено в периода 21-
24.10.2019г. лечение в К. по н. б. - гр. П., когато й е поставена диагноза
„Ограничена атрофия на главния мозък. Гранична степен когнитивен
дефицит“ и „съдово главоболие“ като придружаващо заболяване. На тези
писмени доказателства кореспондират показанията на св.Д., според които
след периода, в който майка й била призовавана за обяснения и разпити,
дотогавашното й нервно напрежение прераснало във физически проблем –
силно главоболие, безсъние, световъртеж, невъзможност за концентрация,
проблеми с нервната система, по повод които оплаквания търсила лекарска
помощ от офталмолог, гастроентеролог и невролог. По делото е прието
заключение от 08.11.2022г. на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице-
невролог д-р Д. С., според което у С. е оформен неврастенен синдром,
съставляващ невротично разстройство, характеризиращо се с променливо
емоционално спокойствие, умора, чести главоболия, замаяност, отслабване на
паметта, когнитивни нарушения /концентрация, внимание, памет/, причинени
от нарушена активност на мозъчните клетки /функционални нарушения/
и/или нейните органични увреждания. Неврастенията като заболяване на
централната нервна система е свързана с изчерпване на тялото в резултат на
продължителен психически и физически стрес и към нея са особено
разположени хора, водещи активен социален и деен живот, които правят
всичко възможно във времето и това води до хронична умора, както при С.
вследствие многобройните телефонни обаждания, домашни посещения и
обяснения в прокуратурата и констатираните в психологичната експертиза
данни за негативни емоционални преживявания, свързани с чувства на
унижение, загуба на обществено положение, финансова загуба, партньор,
както и преживени страхови състояния, свързани с безпомощност,
невъзможност за гарантиране на сигурност в семейството, като
персистиращото главоболие и другите оплаквания в годините са довели до
посочените в епикризите диагнози и те са започнали и/или влошили
непосредствено след започване на делото и за няколко години са станали
7
ежедневни и трайни, обяснимо от ежемесечни и дългосрочни емоционални
преживявания от събития. Противно на поддържаното от жалбоподателя-
ответник, състоянието на ищеца не е вследствие на дегенеративни възрастови
проблеми, както е пояснило вещото лице в съдебно заседание на 25.11.2022г.,
доколкото такива са характерни обикновено за лицата над 55-годишна
възраст, а при С. са започнали по-рано. Видно е, обаче, че заключението се
основава на данните от психологичната експертиза, а, както се каза, същата
стъпва и на събития, които предшестват процесното наказателно
производство, каквито са преживените през 1999г., и на случили се
паралелно, но не по причина него, каквото е раздялата със съпругът, при
което следва да се приеме, че влошаването на здравословното състояние на С.
не е вследствие единствено на тревогите и притесненията по повод на
настоящото й наказателно преследване, а е резултат от настъпили
последователно във времето негативни събития в нейния живот, с
отрицателните емоции от които тя се е справяла до един момент, след който
натрупването им е ескалирало до психоемоционално изтощение.
Отчитайки тези обстоятелства, както и, че повдигнатото на С. обвинение
е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК, а
наказателното производство е протекло само на досъдебна фаза, като
първоначално е водено спрямо неизвестен извършител, но разследването е
било образувано и водено по жалба директно срещу нея, и е било веднъж
прекратено, с обща продължителност от първите предприети спрямо същата
действия по снемане на обяснения на 20.11.2013г. до окончателното му
прекратяване на 08.02.2017г. от три години и два месеца, като е била взета
най-леката мярка за неотклонение „подписка“, настоящата инстанция, при
съблюдаване принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и икономическата
обстановка в страната към 2017г., когато е прекратено наказателното
производство и възниква основанието за ангажиране на отговорността на
правозащитния орган, а не към датата на получаване на обезщетението, както
неоснователно застъпва жалбоподателят-ищец, намира за справедлив размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди такъв от 7000лв.,
какъвто, ведно с мораторна лихва и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, правилно е присъден с първоинстанционното решение, което
следва изцяло да се потвърди, с оглед и на неоснователността на заявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, каквато не е изтекла от
8
датата на прекратяване на наказателното производство на 08.02.2017г. до
датата на подаване на исковата молба по пощата на 07.02.2022г.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
жалбоподателя-ищец за присъждане на разноски, заплатените от нея за
държавна такса от общо 10лв. не й се дължат, предвид неоснователността на
подадената от нея насрещна въззивна жалба, а на пълномощника й адв.К. Б.
следва да се присъди, на основание чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.3 от ЗАдв,
възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ и съдействие във
въззивното производство в размер на 738,43лв., съгласно чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. и съобразно уважената при настоящото
разглеждане на спора част от иска.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №441 от 07.12.2022г., постановено
по гр.дело №76/2022г. по описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА ПРБ-С, бул.“В., № *, да заплати на адв.К. Б. със служебен
адрес: гр.П., ул. Х. К. № *, „Д.“, ет.********, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение в размер на 738,43лв. /седемстотин тридесет и осем лева и
четиридесет и три стотинки/ за оказаната безплатно на Й. В. С. адвокатска
помощ и съдействие във въззивното производство, съобразно уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9