Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 20.04.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3886 по
описа за 2015 год. на РС-Враца и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по постъпила искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Враца срещу Л.М.В., Д.Б.Д. и И.Б.Д., с която са
предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че се намирал в облигационна връзка с
наследодателя на ответниците Б.Д.В. по договор при общи условия за предоставяне
на ВиК услуги. Посочва, че наследодателят на ответниците имал открита партида
за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище с адрес: гр.Враца, ул.”Л.” № 92,
ап.49. Твърди, че за периода от 12.03.2013 г. до 08.01.2014 г. по партидата са
начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 310,98 лв. по 18 бр.
фактури, които не били заплатени. По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът твърди,
че поради забава в плащанията за периода от 07.05.2013 г. до 08.01.2015 г. са
начислени лихви в размер на 39,23 лв. Поддържа, че при връчването на покана за
доброволно изпълнение на длъжника било установено, че същият е починал на 22.09.1999
г., но ответниците, в качеството им на негови наследници, не изпълнили
задължението си да подадат заявление за промяна на партидата. Твърди, че
ответниците отговарят за изпълнението на задължението на наследодателя им на
основание чл.60, ал.1 ЗН, съгласно наследствените си дялове, а именно: 4/6 за
ответницата Л.В. /съпруга на наследодателя/ и по 1/6 за останалите двама
ответници /деца на наследодателя/. С оглед на изложените обстоятелства иска от
съда да осъди ответниците да заплатят посочените в исковата молба суми, ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител на ответниците, в който се изразява становище за недопустимост
на исковите претенции, поради липса на пасивна процесуална лигитимация на
ответниците. В тази връзка се излагат доводи, че ответниците не са страна в
материалноправните правоотношения между страните и между тях не е налице
облигационна връзка. По същество на спора се изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Оспорват се представените
с исковата молба писмени доказателства. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищцовото
дружество суми за главница и лихва.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Ответниците, чрез назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител не са оспорили обстоятелството,
че наследодателят им Богдан Д. ***, е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
жилище с административен адрес: гр.Враца, ул.“Л.“ № 92, вх.Б, ап.49. Оспорват
единствено наличието на облигационна връзка между тях и ищцовото дружество.
От удостоверение за
наследници изх.№ 408/12.06.2015 г., издадено от Община Враца се установява, че Б.Д.В.
е починал на 22.09.1999г. в гр.София, за което е съставен акт за смърт № 0978/23.09.1999г.
Видно от удостоверението е, че след смъртта му същият е оставил наследници по
закон ответниците Л.М.В. – съпруга, Д.Б.Д.
и И.Б.Д. - деца.
Видно от покана с изх.№ 5008/10.02.2014
г. до Б.Д.В. е, че същата е връчена лично на ответника Л.М.В..
Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди.
По делото е представено извлечение
от общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006г. Видно от същите е,
че в чл.59, ал.1 е въведено задължение за наследниците на починал
потребител-физическо лице в 30-дневен срок от смъртта на наследодателя им да
подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят
удостоверение за наследници, или акт за собственост. В ал.2 на цитираната
разпоредба е предвидено, че ВиК операторът променя партидата на името на
наследника, или на един от наследниците по писмено споразумение между тях, а
при липса на споразумение между наследниците – на всички наследници, отговарящи
пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници.
Между страните не се спори, че ответниците не са подавали заявление
за промяна на партидата и не са представяли удостоверение за наследници на Богдан
Д. Вачев, с оглед на което и ищецът не е разполагал с възможността, предвидена
в чл.59, ал.2, изр.2-ро от общите му условия - да открие партида на всички
наследници, отговарящи пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за
наследници.
За установяване стойността
на доставените ВиК услуги до имота и размера на обезщетението за забава е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените
ВиК услуги до жилище, находящо се в гр. Враца, ул.„Л.” № 92, ап.49, за периода
от 12.03.2013г. до 08.01.2014г., е в размер на 310,98 лв., а размерът на
обезщетението за забава за периода от 07.05.2013 г. до 08.01.2015 г., е в
размер на 38,64 лв.
Други доказателства не са
представени.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.14 от
тази Наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се
предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите,
които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената
наредба. С влизането в сила на Наредба № 4, в §3 е предвидено, че условията и
редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с
общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в в чл.14 на Наредба №4/2004 г. на МРРБ
договори, намират приложение общите условия на доставчика като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните мрежи /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и един местен вестник, като същите влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им. На съдът е служебно известно, че
приложените по делото общи условия са били публикувани в съответствие с
посочената по-горе правна норма във вестник „Новинар“ и вестник „Конкурент“ в
броевете им от 19.06.2006 г., поради което и на основание чл.155 ГПК тези факти
не подлежат на доказване. С оглед предходното, наведените от особения представител на
ответниците доводи, за липса на доказателства в тази насока, съдът приема за
неоснователни. Отделно от горното, общите условия представляват и общоизвестен
факт по смисъла на чл.155 ГПК, тъй като са публикувани и на официалната
интернет страница на ВиК оператора.
В
настоящия случай ищецът поддържа, че предоставените на тримата ответници през
исковия период ВиК услуги са доставени при начална липса на основание, тъй като
облигационното правоотношение между ищеца и Б.Д.В. е прекратено на 22.09.1999г., поради смъртта
на последния, а облигационно отношение между ищеца и ответниците през исковия
период не е възниквало поради неуведомяване на ищцовото дружество за смъртта на
Б.Д.В. и непосочване
на законните му наследници.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Предпоставките за уважаване на иск, основан на
първата хипотеза на неоснователното обогатяване са две – получаване на нещо от
обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на
материални блага/, и начална липса на основание за получаването. Основанието по
смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика
като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването,
респективно обогатяването. Липсата на основание предполага между даващия и
получаващия да не съществува правоотношение, което да поражда задължение за
престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на
самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент –
добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
С
оглед наведените от страните фактически твърдения, съдът намира за безспорно
обстоятелството, че през процесния период между ищеца и ответниците Л.М.В., Д.Б.Д. и И.Б.Д. не е било налице облигационно
отношение, т.е. че не е съществувало правоотношение между страните, което
да създава задължение за ищеца да доставя през исковия период ВиК услуги на
собственика на имот, находящ се на адрес в гр.Враца, ул.„Л.” № 92, ап.49. По делото
липсват твърдения и доказателства процесният имот да е бил отчуждаван след
смъртта на собственика му Б.Д.В., поради което
следва да се приеме, че имотът е бил част от наследствената маса и по силата на
наследствено правоприемство е преминал в собственост на тримата му наследници
по закон – настоящите ответници Л.М.В., Д.Б.Д.
и И.Б.Д..
Както
бе посочено и по-горе, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от общите условия
за получаване на ВиК услуги, при смърт на потребител – физическо лице,
наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора
за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници или акт за
собственост. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, отговорността на всекиго
от наследниците се изчислява съобразно неговата част от наследството. Въпреки
че ответниците в качеството им на наследници на потребителя Б.Д.В., не са
изпълнили задължението си да подадат заявление за промяна на партидата, това не
ги освобождава от задължението да заплащат начислените суми за отчетените
количества потребени ВиК услуги за партидата, разкрита на процесния адрес.
Съдът
намира, че изложените за първи път в хода на устните състезания от особения
представител на ответниците правоизключващи факти, че по делото не са налице
доказателства, че същите са приели наследството останало след смъртта на Б.Д.В.,
са преклудирани. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК преклузията настъпва за правото
на ответника да навежда допълнителни факти и обстоятелства, които са му били
известни в срока за отговор, правоизключващи и правопораждащи възражения и да
упражнява правата по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК. Въпреки предходното,
съдът намира за необходимо да отбележи, че нормата на чл.48 ЗН съставлява
законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответниците е да докажат
изпълнението на задълженията на техния наследодател, или да докажат наличието
на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството
по опис и пр., което в конкретния случай не е сторено /в този смисъл е решение №
437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК/.
Налице
е и другата предпоставка по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД - разместване на
материални блага, тъй като доставянето на ВиК услуги в процесния имот, където е била открита партида на наследодателя на
ответниците, е довело едновременно до обедняване на ищеца и обогатяване на
ответниците, в качеството им на съсобственици на имота, до размера на
действителната стойност на доставените ВиК услуги. Видно от удостоверителната част на
представената покана за доброволно изпълнение, същата е получена на процесния
адрес лично от ответницата Л.В..
От приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено, се установява, че размера на дължимата сума за главница е
в общ размер на 310,98 лева, като разпределена между ответниците е както следва: Л.В.
– 207,32 лева, Д.Д. – 51,83 лева и И.Д. – 51,83 лева.
Представените от ищеца
документи, както и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза са
формално оспорени от особения представител на ответника. Действително,
представените от ищцовото дружество справка и покана за доброволно изпълнение
по своя характер са частни свидетелстващи документи и не обвързват
съда с доказателствената си стойност, като се преценява наред с другите
доказателства по делото, но
от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява какво количеството вода е отчетено за процесния период и каква е
неговата стойност, както и че
начислените суми за главница и лихва са правилно определени. Изразеното в
съдебно заседание становище от особения представител на ответниците относно
изслушаното заключение по своята правна същност представлява оспорване на
експертизата, но без да се иска назначаване на друго или на повече вещи лица на
основание чл.200, ал.3 ГПК. Следва да се има предвид още, че поканата за доброволно
изпълнение с приложената към нея счетоводна справка, е подписана от ответницата
Л.В., поради което следва да се приеме, че е изразено съгласие и признание относно
размера на доставените услуги. В същото време, с подписа си върху поканата, получателят
й удостоверява неизгоден за себе си факт. Като неоснователно настоящият съд
възприема поддържаното с писмената защита от особения представител на
ответниците становище, че съдът е следвало да открие производство по реда на
чл.193 ГПК относно автентичността на подписа в представените по делото карнетни
листи. С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът изрично е указал
на особения представител, че следва да уточни дали оспорва единствено съдържанието и авторството на представеното по
делото извлечение от партидната книга /карнет/ или и съдържащият се в него
подпис на абонат. Въпреки предходното това не е сторено нито в указания в
определението срок, нито в първото по делото съдебно заседание. От друга
страна, за настоящия правен спор ирелевантно се явява
обстоятелството дали подписите в представените от ищеца карнети са на някои от
ответниците или не. Това е така, тъй като карнетът е частен удостоверителен
документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната
разпоредба обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител.
Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея
различно понятие - „упълномощен представител” води до извода, че карнета може
да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена,
съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира,
че представител на потребителя по смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. може да бъде всяко лице от кръга на домашните му, т.е. всяко
лице, което обитава имота на каквото и да било правно основание. Подписването
на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила.
По
отношение на представените карнетни листи, в които не се съдържа подпис на
абонат следва да се има предвид, че в чл.22, ал.1 ОУ е предвидено задължение за
потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за отчитане
на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите или
при несъгласие с фактурираните количества, за потребителя е предвидено
задължение да заяви пред ВиК оператора удобно време, в срок не по – дълъг от
шест месеца. Видно от карнета е, че последното не е сторено, поради което ищеца
е начислявал служебно вода.
Настоящият съд намира за
неоснователно възражението на особения представител на ответника за настъпила
погасителна давност за част от претендираните вземания. Това е така,
тъй като в разглеждания
случай претенциите на ищеца се основават на наличието на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, а не на неизпълнението на задължения, произтичащи
от облигационно правоотношение между страните. Претенцията за неоснователно
обогатяване по чл.55 ЗЗД, както е в конкретният случай се погасява с изтичането на
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на Върхавния
касационен съд /решение № 663 от 05.12.2005 г. по гр. д. № 444/2005 г., І г.о.
на ВКС и решение № 167 от 13.03.2003 г. по гр. д. № 709/2002 г., ІІ г.о. на
ВКС/, според които в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД /начална липса на
основание/, каквато именно е настоящата, изискуемостта на вземанията,
произтичащи от неоснователно обогатяване, настъпва от момента на възникването
им, от който момент започва да тече и давността по чл.110 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД:
Съгласно
чл.32, ал.1 от представените по делото общи условия потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Това правило е неприложимо в настоящия случай, предвид
началната липса на правоотношение между страните по делото. Поначало вземанията
на ищеца за доставените ВиК услуги възникват от момента на доставка на
услугите, но до издаването на съответните фактури от страна на ищеца вземанията
му за доставени ВиК услуги нямат установен размер, с оглед на което съдът
приема, че изискуемостта на всяко от задълженията възниква от датата на
издаване на съответната фактура, а не с изтичането на 30-дневен срок от
издаването й. От приетата по делото експертиза се установява, че размера на
лихвата за забава за периода от 07.05.2013 г. до 08.01.2015 г. е общо 38,64
лева,
която сума разпределена между ответниците е както следва: Л.В. – 25,76 лева, Д.Д.
– 6,44 лева и И.Д. – 6,44 лева.
По разноските:
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени разноски
съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1050,00 лв. /заплатена
държавна такса, внесен депозит за вещо лице, внесено възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение/. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят разноски съобразно припадащата им се част. Всеки един от
тях дължи сумата от по 100,00 лв., представляваща държавна такса за предявените
срещу него искове. От остатъка до общата дължима сума от 750,00 лв.,
отговорността им е както следва: ответницата Л.В. – сумата от 500,00 лв., а
ответниците Д.Д. и И.Д. – сумата от 125,00
лв. от всеки от тях.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА Л.М.В., с ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Враца, ЕИК *********
сумите, както следва:
- на основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД - сумата от
207,32 лева, представляваща главница за доставени при начална липса на
основание ВиК услуги до жилище с адрес: гр.Враца, ул.“Л.“ № 92, ап.49, за
периода от 12.03.2013 г. до 08.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.10.2015 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 25,76 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от
07.05.2013 г. до 08.01.2015 г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 600,00 лева,
представляваща направени разноски по производството /държавна такса, депозит за
вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА Д.Б.Д., с ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Враца, ЕИК *********
сумите, както следва:
- на основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД - сумата от 51,83 лева, представляваща главница
за доставени при начална липса на основание ВиК услуги до жилище с адрес:
гр.Враца, ул.“Л.“ № 92, ап.49, за периода от 12.03.2013 г. до 08.01.2014 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2015 г. до
окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 6,44 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 07.05.2013
г. до 08.01.2015 г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 225,00 лева,
представляваща направени разноски по производството /държавна такса, депозит за
вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА И.Б.Д., с ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Враца, ЕИК *********
сумите, както следва:
- на основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД - сумата от
51,83 лева, представляваща главница за доставени при начална липса на основание
ВиК услуги до жилище с адрес: гр.Враца, ул.“Л.“ № 92, ап.49, за периода от
12.03.2013 г. до 08.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.10.2015 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 6,44 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от от
07.05.2013 г. до 08.01.2015 г.;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 225,00 лева,
представляваща направени разноски по производството /държавна такса, депозит за
вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: